Решение по дело №58/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 166
Дата: 13 юли 2022 г.
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20223600100058
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Шумен, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. Хаджииванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
в присъствието на прокурора Д. Б. Ш.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Гражданско дело №
20223600100058 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.5 от ЗЛС във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Ищецът СТ. СТ. СТ. твърди, че ответницата И. СТ. СТ. е негова дъщеря. Още няколко
месеца след раждането й забелязали известно забавяне в нейното развитие. Завършила
средно образование с големи усилия и с помощта на родителите си. Можела да се движи
само в града, да ходи на училище, да пазарува. Рязка промяна настъпила след навършване на
20 години. Била освидетелствана от ТЕЛК-100% загубена работоспособност и необходимост
от чужда помощ-пожизнено. Водещата диагноза била „Спастична церебрална парализа“.
Общо заболяване: „ДЦП-квадрипаретичен синдром. Хореоатетозни движения на главата.
Епилепсия-средночести и малки припадъци“. Съпътстващи заболявания: „Параноидна
шизофрения. Аутистичен синдром“. Психиатрите считали, че страда от тежка форма на
аутизъм. До 2013г. ответницата била кротка и послушна, но почти не говорела. Имала
периоди на силно агресивно поведение. Местела предмети от едно място на друго без
мисъл. Обличала безразборно дрехи, без да ги гледа, често обърнати наопаки. Всичко, което
можела да прави в предходните години, изчезнало. От 2010г. не говорела, даже да я боли
нещо или някой да я пита. Много рядко казвала полвинчати или незавършени изречения.
Често плачела без видима причина, по няколко пъти дневно. Нямала критерий за добро и
лошо, правилно и неправилно. На обществени места проявявала нервност и почвала да вика.
Не успявала сама да се грижи за личната си хигиена. На улицата не можела да се пази от
коли и опасни ситуации. В присъствието на много хора се суетяла и започвала да се движи в
различни посоки. Не познавала времето, не знаела на колко години е. Сама не пазарувала и
нямала представа от цени и стойност на парите. Предвид изложеното, ищецът моли С. да
1
бъде поставена под пълно запрещение.
Ответницата не е депозирала отговор в дадения й срок и не взема становище по
заявената претенция.
Заключението на представителя на ШОП е, че ответницата следва да бъде поставена
под пълно запрещение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: Видно от представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1290/07.06.1978г., ответницата И.. СТ.
СТ. е дъщеря на ищеца СТ. СТ. СТ.. Същата, съгласно представеното експертно решение
№1531/13.06.06г. е с водеща диагноза „Спастична церебрална парализа“, общо
заболяване:“ДЦП-квадрипаретичен синдром, хореоатетозни движевния на главата.
Епилепсия-средно чести големи и мялки припадъци“, като й е определена оценка на
работоспособността -100% с чужда помощ, пожизнено. Видно от отразеното в амбулаторен
лист №421/10.02.2022г., ответницата е и с диагноза „Параноидна шизофрения“ и
придружаващи заболявания „Атипичен аутизъм“.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, се установи, че И. СТ. СТ.
страда от “Проста/обикновена/ шизофрения“ у лице с генерализирано разстройство на
развитието/атипичен аутизъм/, с придружаващи неврологични заболявания “ДЦП“ и
„Епилепсия-малки припадъци“. На терена на генерализираното разстройство на развитието,
диагностицирано като „Атипичен аутизъм“, у Ставнева около двадесетгодишната й възраст
били регистрирани изразени качествени промени по психични сфери, най-вече изразени във
волево-емоционалната и интелектуално-мнестичните сфери, уточнени като „Проста
шизофрения“, които нарушения били от такова естество и степен, че довели до тежък регрес
на психичната й дейност и обусловили пълна деградация и нарушение на континюитета на
психичния живот. Вследствие на тях ответницата не би могла да осъществява какъвто и да е
смислен контакт със заобикалящия я свят. Поведението й било неавтономно, обусловено от
подтиково-инстиктивната дейност, като дори и тя била затормозена.
При направено психиатрично изследване на ответницата се установило, че същата е
психомоторно видимо раздвижена, напрегната, суетлива, извършвала стереотипни движения
с пръстите на дъсната ръка. Лицевият израз бил масковиден, от време на време
гримасничила, погледът не се фиксирал. Активното й внимание не се привличало. Контакт-
очен или вербален не можел да се установи, като при по- настойчиви опити реагирала
негативно и напускала стаята. Видимо ориентацията не страдала. Емоционално била
нивелирана, като липсвал емоционален резонанс. Цялостното поведение било
дезорганизирано и почти напълно неавтономно, като дори за елементарни дейности се
нуждаела от помощ и контрол. Мисловният й процес, възприятно-представната и
интелектуално-паметовата сфера не можело да бъдат изследвани.
В съдебно заседание разпитаните свидетели Кр.С./майка на ответницата и съпруга на
ищеца/ и С.Ж./сестра на ответницата и дъщеря на ищеца/ излагат, че още от раждането
2
съществували различви проблеми със здравословното състояние на ответницата, но след
като навършила двадесет години, до сега, нещата се влошили. Всичко, което можела да
прави преди, изчезнало. Не можела да се грижи за своя тоалет, да се изкъпе сама. Не можела
да прецени какви дрехи са подходящи за сезона, дали е необходима смяната им. Не можела
сама да си наготви и приговни храна. Чисто битово умеела само елементарни неща и то с
неколкократно напомняне какво трябва да направи. Не ходела да пазарува и не желаела да
излиза навън. Не можела да си прави сметка кое коклко струва. Ако й се зададе въпрос,
невинаги отговаряла адекватно. Не можела нормално да контактува и общува с близките си
и с други хора. Можела да чете и пише. През деня стояла и лежала, слушала музика, ако й
пуснат телевизор.
Съгласно показанията на свид.Кр.Д./съседка/, ответницата не можела да върши нищо
самостоятелно. Помагали й родителите й. Не можела сама чисто битово да се организира, да
си приготви тоалет, да се изкъпе. Не можела да готви, но се хранела сама. Не можела да си
прави сметка кое колко струва и да пазарува в магазин.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, И.. СТ. СТ. страда от
Проста/обикновена/ шизофрения“ у лице с генерализирано разстройство на
развитието/Атипичен аутизъм/, с придружаващи неврологични заболявания “ДЦП“ и
„Епилепсия-малки припадъци“, поради което същата страдала от душевна болест по
смисъла на чл.5 от ЗЛС. Установените нарушения по психични сфери при нея били от
такова естество и с такава дълбочина, че засягали всички области на психичния живот и
обуславяли тотална невъзможност да възприема правилно фактите и обстоятествата от
действителността, да ръководи и контролира собственосто си поведение и да се грижи за
своите работи. Горепосоченото, тежестта на заболяването и липсата на перспектива било
ооснование според вещото лице, същата да бъде поставена под пълно запрещение.
С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на
ответницата лично. Същата знае трите си имена и в кой град се намира, но не и на колко е
години, кога е родена, адреса си, кой ден от седмицата е, коя дата и коя година. Познава
банкнотите от 10 и от 20 лв., като знае на колко е равно „5+5“, но не и „5х5“. Отговаря
положително на въпросите дали пазарува сама, дали си приготвя храна и гледа ли
телевизия, но не може да отговори какво си купува, съответно каква храна си приготвя и кое
е любимото й предаване.
Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки събраните по делото
доказателства, съдът намира, че С. поради страданията си не е в състояние да се грижи за
своите работи и да защитава интересите си.
Особеностите на същите – наличие на душевна болест, характеризираща се с изразени
качествени промени по психични сфери, най-вече във волево-емоционалната и
интелектуално-мнестичните сфери, от такова естество и степен, че са довели до тежък
регрес на психичната дейност на ответницата и са обусловили пълна деградация и
нарушение на континюитета на психичния живот/ ответницата не би могла да осъществява
смислен контакт със заобикалящия я свят/, сочат, че С. не е в състояние да възприема
3
правилно фактите и обстоятествата от действителността, да ръководи и контролира
собственото си поведение и да се грижи за своите работи и защитава интересите си.
Налице са медицински и юридически критерии, които налагат поставянето на
ответницата под пълно запрещение.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение И. СТ. СТ. с ЕГН********** от гр.Ш......
Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на община Шумен.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4