Р Е Ш Е Н И Е
№ 302 25.02.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в
публично заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гергана Славова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 84 по описа за 2020 г. на
Административен съд - Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано
е по жалба на „МБАЛ - ЛАЙФ ХОСПИТАЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя
д-р М.Д., против заповед за налагане на санкции № РД-25-1810/06.12.2019 г. на
директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас (РЗОК) в частта по
точка 2.1, с която на жалбоподателя, на основание чл.402, ал.3 от НРД за
медицинските дейности за 2018 година, е наложена санкция – финансова неустойка
в размер на 200 лева.
Според
изложените в жалбата възражения, оспорената заповед е издадени при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на заповедта
в оспорената част.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие - адвокат G=,
поддържа жалбата. Иска отмяна на заповедта в оспорената част и претендира
разноски.
Ответникът,
чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Й., оспорва жалбата. Представя
административната преписка и иска жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Депозира писмени бележки.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между
НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК Бургас и „МБАЛ - ЛАЙФ ХОСПИТАЛ“ ЕООД има
сключен индивидуален договор № 020623/17.05.2018 год. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки (л.22). Със заповед № РД-25-1618/30.10.2019г. (л.18),
на основание чл.20, ал.1, т.2 и чл.72, ал.3 от ЗЗО и глава XX и XXI от НРД за
медицинските дейности за 2018г., директорът на РЗОК – Бургас е наредил извършване
на проверка на „МБАЛ - ЛАЙФ ХОСПИТАЛ“ ЕООД, със срок на проверката до 30.11.2019г.,
вид и обхват на проверката – пълна, със следните задачи:
1.
Контрол по отчетените ИЗ за дейност м.Октомври 2019г. по приложение № 2.
2.
Контрол относно спазване на изискванията на НРД за МД 2018г. и ЗЗО по отношение
за дейност м.Октомври 2019г., с вложено медицински изделия, заплащани от НЗОК
извън цените на КП.
3.
Контрол по писма от Управителя на лечебното заведение.
4.
Контрол по справки от РЗОК – Бургас.
Със
заповедта са определени и служителите – контрольори, които да извършат
проверката, като е указано, за резултатите от същата да бъде съставен и връчен
протокол в два екземпляра - един за обекта на проверката и един за РЗОК Бургас.
В
изпълнение на заповедта, в периода 31.10.2019 год. – 11.11.2019 год.
определените контрольори са извършили проверката, резултатите от която са
описали в протокол № 1273/12.11.2019г. (л.16-17). Според т.2 от протокола
проверяващите при извършената проверка са установили документални нарушения – 2.1
ЗОЛ Георги Иванов с ЕГН: ********** е хоспитализирано с ИЗ № 8157 от 07.10.2019г.
до 09.10.2019г. по КП № 232 с диагноза: Термично изгаряне от втора степен в
областта на подбедрицата. Посочено е, че вместо соматичен статус е написано –
„за възрастта“. Конкретизирано е, че „Соматичен статус се състои от – Общо
състояние, Дихателна система, Сърдечносъдова, Корем, Крайници и Локален статус.“.
Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.277, чл.369,
ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2018г.
В
докладна записка (л.10) до директора на РЗОК – Бургас, установеното нарушение е
квалифицирано по л.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.277, чл.369, ал.1 от НРД за медицинските
дейности 2018г. и е посочено, че изпълнителят подлежи на санкция, съгласно
чл.402, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2018г. в размер от 200 до 500
лева.
Въз
основа на тези констатации е издадена оспорената заповед (л.9), като на
основание чл.74 ал.5 от ЗЗО и чл.408, ал.1 от НРД за медицинските дейности за
2018г., в оспорената част по т.2.1 дружеството е санкционирано, на основание
чл.402, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2018г., с финансова неустойка в
размер на 200 лева.
Административен съд -
Бургас в настоящия си състав, въз основа на приетите за установени факти, счита
следното от правна страна:
Жалбата
е подадена срещу заповед, за която е предвидена възможност за съдебен контрол,
от надлежна страна - лице, чиито права и законни интереси са засегнати
неблагоприятно, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и в
съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание,
поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място, обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му
действия и в предвидената от закона форма. Обжалваната заповед е издадена от
директора на РЗОК гр. Бургас, действащ при спазване на териториалния обхват на
правомощията и предоставената му от закона материална компетентност по чл. 74,
ал. 5 от ЗЗО.
Според чл. 74, ал. 2 от ЗЗО, контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО (длъжностни лица –
контрольори, определени със заповед на директора на РЗОК) осъществяват
дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби.
Съгласно чл. 74,
ал. 5 от ЗЗО, когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или
изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от
длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно –
директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция.
В случая, проверката е
инициирана по заповед на директора на РЗОК – Бургас, възложена е на конкретни
длъжностни лица, притежаващи изискуемите по закон компетентност и правомощия
(контрольори в отдел ДКИОД) и е приключила по установения в чл. 74, ал. 3 от ЗЗО ред - със съставяне на
протокол № 1273/12.11.2019 г., съдържащ резултатите от фактическа страна.
В 7-дневен срок от
връчването на протокола по ал. 3 на чл.
74 от ЗЗО, жалбоподателят не е дал писмено становище пред директора на РЗОК Бургас,
по направените констатации. Не е подадено и възражение срещу констатациите и по
реда на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО до Арбитражна комисия. За
това правилно административният орган е издал обжалваната заповед по реда на чл. 74,
ал. 5 от ЗЗО.
Оспорения административен
акт е мотивиран, доколкото съдържа фактически и правни основания за неговото
издаване, макар и същите да са оскъдни. Съдът намира обаче, че оспорената
заповед в обжалваната й част по т. 2.1 е незаконосъобразна.
Описаните в заповедта
фактически основания реално преповтарят отразеното в протокол №
1273/12.11.2019г. на контрольорите в отдел ДКИОД. От така даденото в протокола
описание се установява, че органът е открил документално нарушение в ИЗ
(История на заболяването) № 8157 от 07.10.2019г. до 09.10.2019г. на ЗОЛ Георги
Иванов. Безспорно се установява кой документ има предвид оспорената заповед.
Потвърждение, че нарушението се отнася до ИЗ-то са и твърденията в постъпилите
по делото писмени бележки на ответната страна по спора. Предвид това, съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока. Самото
нарушение се изразява в това, че в ИЗ № 8157 на ЗОЛ Георги Иванов вместо
соматичен статус е написано – „за възрастта“, като според органа соматичния
статус се състои от – общо състояние, дихателна система, сърдечно-съдова, корем,
крайници и локален статус. Настоящата инстанция не е съгласна с изложените от
ответната страна разсъждения, че понятието „соматичен статус“ е едно и също с
понятието „обективно състояние“. Соматичният статус е част от обективното
състояние. В последното се включва освен соматичния, а и локалния и
специализиран статус. Този извод следва от изрично посоченото в чл.287, ал.3 от
НРС за МД за 2018г. съдържание на епикризата (първичен медицински документ),
където в т.5 е посочено, че епикризата съдържа обективно състояние с локален,
соматичен и специализиран статус.
Като нарушени
материалноправни норми в оспорената заповед са посочени чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.277 и чл.269, ал.1 от НРД за МД за 2018г.
Съгласно чл. 55, ал. 2,
т. 5 от ЗЗО Националните рамкови договори съдържат документацията и
документооборота.
Според чл.277 от НРД за
МД за 2018г. изпълнителят на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване
на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за
клинично поведение в КП, АПр и КПр, а според чл.369, ал.1 от НРД за МД за
2018г. (отм.) Дейностите по КП, АПр и КПр се извършват в съответствие с
алгоритмите по приложния № 17, 18 и 19 и се отразяват в посочените в тези
алгоритми документи.
Няма спор, че при водене
на документацията за медицинската дейност следва да се спазват определени
правила и изисквания. При липсата обаче, на изрична нормативна уредба какво е
необходимото и задължително съдържание на ИЗ-то, съдът не установява да е
извършено документално нарушение по смисъла на чл.402, ал.3 от НРД за МД за
2018г. в процесния случай. След преглед на приложения № 17, 18 и 19 към НРД за
МД за 2018г., към които препраща чл.369, ал.1 от НРД за МД за 2018г. съдът не
установи изрично въведено в тях изискване за начина на попълване на историята
на заболяването и по-конкретно съдържанието на обективното състояние и соматичния
статус на пациента, а единствено какъв е съответния алгоритъм при заболяването
и какво следва да бъде прикрепено към ИЗ-то.
Указания за попълване на ИЗ не се съдържат нито в Националния рамков договор за
медицинска дейност за 2018г., нито в приложенията към него. ИЗ-то не е сред
първичните медицински документи, за които в Приложение №2 към НДР за МД за
2018г. са дадени указания за тяхното попълване. Видно от съдържанието на ИЗ №
8157 на ЗОЛ Георги Иванов, в поле „обективно състояние“ е вписано какво е
общото състояние на пациента (добро), соматични статус, който според написаното
отговаря за възрастта му и локалния статус – изгаряне от II-ра степен на
подбедрицата с некрози около 8%. В изпълнение на посочения в Приложение № 17 към
НРД за МД за 2018г. алгоритъм за действие за КП № 232, към процесната ИЗ № 8175
от 07.10.2019г. – 09.10.2019г. са прикрепени извършените медико-диагностични
изследвания на ЗОЛ Георги Иванов и са отразени проведените му за дните
процедури. Между страниците на ИЗ-то се
откриват температурен лист, ЕКГ, консултация с кардиолог, лабораторни
изследвания и др. изследвания – всички те свързани с общото състояние на ЗОЛ
Иванов и установени в деня на постъпване на пациента в „МБАЛ - ЛАЙФ ХОСПИТАЛ“ ЕООД
(07.10.2019г.). Същите безспорно отговарят на изискванията, уредени в
Приложение № 17 към НРД за МД за 2018г.
С оглед на изложеното, съдът
не намира основание да приеме доводите на ответната страна за начина, по който
е описан в история на заболяването соматичния статус на пациента, като
основание за налагане на финансова неустойка. Предвид което, настоящият съдебен
състав счита, че издаденият административен акт като незаконосъобразен – противоречащ
на посочените в него материалноправни разпоредби, следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане за присъждане на разноски такива следва да
бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, които съобразно приложения по делото
списък с разноските възлизат на 550 лева (50 лева държавна такса и 500 лева
адвокатско възнаграждение). В случая, съдът намира, че направеното в съдебно
заседание възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
основателно, предвид материалния интерес по настоящото дело и липсата на
фактическа сложност на спора – делото е разгледано в едно съдебно заседание.
Ето защо, съдът приема, че справедлив и обоснован се явява определения в чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, а именно 300 лева. Предвид изложеното, на „МБАЛ - ЛАЙФ
ХОСПИТАЛ“ ЕООД следва да се присъди сумата от 350 лева, представляваща разноски
в настоящото съдебно производство (50 лева държавна такса и 300 лева за
адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, осемнадесети
състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „МБАЛ - ЛАЙФ ХОСПИТАЛ“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя д-р М.Д. заповед за налагане на санкции №
РД-25-1810/06.12.2019 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса –
Бургас, в частта по точка 2.1, с която на жалбоподателя, на основание чл.402,
ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2018 година, е наложена санкция –
финансова неустойка в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА РЗОК Бургас да заплати на „МБАЛ - ЛАЙФ ХОСПИТАЛ“ ЕООД, ЕИК:
********* разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 350 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: