М О Т И В И
към Присъда № 260012
от 23.02.2021 г., постановена по ВНОХД № 637 по описа за 2020 г. на
Окръжен съд – Хасково
С Присъда № 260001/19.08.2020 г.,
постановена по НОХД № 15/2020 г., Районен съд – Ивайловград е признал подсъдимия
Г.К.И., с ЕГН **********, р. на *** ***, ******, ******* гражданство, ****** образование, трудово зает – работи като ******-****** в „********“ – гр. С., *******, *******, за виновен в това, че на
14.08.2019 г. в частен имот, находящ се в с. Г., общ. И., обл. Х., като държал огнестрелно оръжие – 1 бр. ловна карабина марка „Тикка“,
модел „Т3х SliFL“ калибър .308Win със сериен № ******, еднозарядна, с една цев, негова собственост, за което притежава разрешение
***********/24.04.2018 г. и 2 бр. патрони,
калибър .308win, неразделно поставени в пълнителя на патронника на оръжието, не
е взел необходимите мерки за сигурност, и особено мерките, предвидени в правилници,
наредби или инструкции, а именно чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – „Лицата, получили разрешение за придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и
разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически
изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и
да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата
им“ и чл. 98, ал. 1 от същия закон – „Огнестрелните
оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно
закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за физическите лица
на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от
съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се
съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване
до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес“ –
престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1
от НК го осъдил на наказание „глоба“ в размер на 800 лв.
С присъдата подсъдимият е осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 118,30 лв.,
представляваща направени на ДП разноски за вещи лица, а по сметка на РС – Ивайловград
сумата в размер на 57,56 лв. – възнаграждение за явяване и изслушване на вещо
лице. С присъдата съдът се произнесъл още и по въпроса за веществените
доказателства.
Недоволен от така постановената
присъда е останал защитникът на подсъдимия – адв. М.М., която я обжалва в срок
с доводи за нейната неправилност, незаконосъобразност и постановена като
немотивирана и при съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка
била изградена въз основа на кредитиране на част от доказателствата и при пълно
игнориране на останалите, като изведените правни изводи не кореспондирали с
фактите по делото. В случая подсъдимият не бил извършил нарушение по чл. 59,
ал. 1 от ЗОБВВПИ, тъй като същият бил взел достатъчни и адекватни мерки за
опазване на оръжието, с оглед ситуацията, в която се е намирал – оръжието било
съхранявано в една от стаите, използвана за складово помещение с достъп до нея
само от него, жена му и баща му. Отделно от това, стаята била заключена, а
прозорецът затворен и със защитна мрежа, а районът наоколо бил силно безлюден и съседните къщи
били на голямо разстояние от неговата, при това празни на процесната дата. Сочи
се, че дължимото, адекватното и достатъчно поведение за опазване на оръжието
било демонстрирано от подсъдимия като оръжието било прибрано в заключена къща,
с достъп до нея само от членовете на семейството. Оспорва се изводът оръжието
да е било оставено от подсъдимия с поставен на него пълнител, като в тази
насока показанията на св. К. И. и св. Б. поставили под сериозно съмнение показанията на полицейските
служители св. П. и Р. Несъотносима към
обвинението била и нормата на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като при ловни излети и
пренощуване на места, различни от дома, ловците не съхранявали ловните си
оръжия в метални каси. Ползването на законно притежавано оръжие предназначено
за лов предполагало напускане на дома, правейки невъзможно оръжието да се
съхранява в метална каса. Дори да имало допуснато нарушение, същото представлявало
административно нарушение, за което била предвидена санкцията на чл. 193 и/или
чл. 212 от ЗОБВВПИ. Неправилно било възприето от съда още, че не били налице
основанията за приложение на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. От анализа на доказателствата
по делото се налагал извод за недоказаност на обвинението. Предвид изложеното,
моли съда да отмени атакуваната присъда и да признае подсъдимия за невиновен.
Окръжна прокуратура – Хасково
изпраща представител, който намира жалбата за необоснована и моли съда да потвърди
обжалваната присъда. Нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ била безспорно
относима към деянието, докато, според становището на прокурора, нормата на чл.
98, ал. 1 от същия закон следвало да бъде заменена от чл. 96, ал. 4 и присъдата
следвало да бъде изменена в съответния смисъл.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият
Г.К.И. се явява лично. Явява се и защитникът му, който поддържа въззивната
жалба и моли за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият в своя защита и в
последната си дума отправя искане да бъде оправдан.
Пред въззивната инстанция не са направени
доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.
Хасковският
окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните
в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314,
ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, приема за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура – Ивайловград
обвинителен против Г.К.И. за извършено от него престъпление по чл. 338 от НК. Производството
пред районния съд е приключило с осъдителна присъда, с която подсъдимия е
признат за виновен.
Разгледана
по същество, депозираната от защитника на подсъдимия въззивна жалба, е частично
основателна.
От
събрания по делото доказателствен материал е установено безспорно, че на
инкриминираната дата - 14.08.2019 г., около 11.00 ч., св. Т. П. – **** ****** „****** ******“ и св. Н. Р. – „****** ******* ***“, и двамата служители в РУ – И.,
осъществявали дейност по служба, свързана с превенция на престъпността в с. Г., общ. И., обл. Х. и по-специално свързана с откриването на ловния сезон през м. август и
постъпила информация в РУ – И. за бракониерски лов нощно време,
на фарове. На същия ден в центъра на с. Г. срещнали св. К. И. — **** на подсъдимия Г.К.И., с когото се
заговорили. Св. К. И. познавал отпреди св. П., като в хода на разговора се установило, че подсъдимият бил
отседнал в наследствена къща в селотои носел със себе си законно притежаваната
ловна пушка. Тогава свидетелите П. и Р. поискали да я видят. Така К. И. се качил в полицейската кола, завел ги до дома си и поканил полицаите да
седнат на маса в двора, под навес до самата къща, тъй като те искали да видят
подсъдимия за извършване на справка. Полицейските служители седнали да изчакат
подсъдимия да се върне в къщата, който през това време не бил в къщата, а
извършвал дейности по каптажа, захранващ
селото с вода. След като поседели 10-15 минути, св. П. казал на К. И. да изкара ловната пушка на
сина си навън да я видят. Последният влязъл в къщата, а полицаите го последвали.
Така, тримата влезли в стаята, намираща се в приземния етаж, където било оставено
оръжието — ловна карабина, подпряно на стената между два хладилника. Св. Р. наредил на св. К. И. да го изкара навън, който го изкарал и го поставил на масата на двора.
След като св. К. И. изкарал оръжието, свидетелите П. и Р. установили, че оръжието е
снарядено с 2 бр. патрони в пълнителя. Тогава полицейските служители се обадили
в РУ — И., за да бъде изпратена дежурна
оперативна група, която да извърши оглед на местопроизшествие.
В
имота, освен тримата свидетели била и св. Ц. И. — ****** на подсъдимия. Междувременно, преди да дойде дежурната оперативна група, в
къщата се върнал и подсъдимият Г.К.И., който показал на полицаите надлежно
разрешително за съхранение и носене на оръжие.
След
пристигането, дежурната оперативна група извършила оглед на местопроизшествие в
присъствието на поемните лица — свидетелите А. А. и Ж. С. Огледът бил извършен в присъствието на подсъдимия, който не предявил
искания и не направил възражения. Установено е още, че по време на огледа, пълнителят
се е намирал на пушката, снаряден с двата броя патрони.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената делото съдебно-балистическа
експертиза, обективирано в Протокол № 22 от 27.09.2019 г., представената на
експерта 1 бр. ловна карабина „Тикка“, модел „Т3х SliFL, калибър .308Win била
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и със същата можел да се произведе
изстрел с куршум чрез въздействие на взривно вещество и да се порази цел. Изследваното
оръжие било годно за стрелба и почистено след последната такава. Вещото лице
определило калибър .308Win и представените 2 бр. боеприпаси калибър .308Win
били годни за употреба.
Така
установеното от фактическа страна, настоящият състав на Окръжен съд – Хасково
възприе въз основа на събрания в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и приобщените материали от досъдебното производство по
реда на чл. 283 от НПК.
Гореизложената фактическа обстановка е била напълно изяснена от страна на
първоинстанционния съд. Съставът на районния съд е положил необходимите усилия,
поради което неговите констатации от фактическа страна се подкрепят от
събраните по делото доказателства и липсват основания за коригирането ѝ
от въззивния съд.
Настоящият състав споделя направения от районния съд правилен, пълен и
всеобхватен анализ на доказателствата по делото, при съблюдаване на нормите на
чл. 13 и чл. 107, ал. 5 от НПК и при правилна оценка на доказателствените
средства, както поотделно, така и в съвкупост, съответно не намира за
необходимо да преповтаря изцяло изводите на районния съд за изводимите от
доказателствените източници по делото факти и обстоятелства, касаещи предмета
на доказване досежно авторството и механизма на деянието, извършено от
подсъдимия И.. Не могат да се споделят доводите на защитата, че изградената от
районния съд фактология игнорира част от доказателства по делото – напротив,
съдът въз основа на всички доказателства и чрез предвидените в НПК способи е
отстранил констатирани противоречия в събраните доказателства и посочил защо
някои от доказателствените средства са натоварени с по-голям кредит на доверие.
Въз основа на тези доказателства и при правилен и обстоен техен анализ е
изградил кореспондираща им фактическа обстановка, споделяна и от настоящия
състав.
При
така приетите от фактическа страна изводи, идентични с тези на районния съд, настоящият
състав на въззивната инстанция не споделя направените такива от правна страна,
като съображенията в тази насока са следните:
Деянието
по чл. 338 от НК се характеризира с нарушение на режима на държане на
огнестрелни оръжия и боеприпаси. Нормата, регламентираща общоопасно
престъпление, има бланкетен характер, поради което съдържанието ѝ подлежи на попълване със съответните законови
и подзаконови нормативни актове, регулиращи носенето, съхранението и употребата
на оръжия и боеприпаси за тях.
На
първо, настоящият състав не споделя нито тезата на прокурора, нито доводите на
контролираната инстанция, че подсъдимият е нарушил нормата на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Установените и доказани обстоятелства, че подсъдимият временно е
държал процесното оръжие и боеприпаси за него в семейна къща в с. Г. не могат да обосноват теза, че същите са били
съхранявани там от подсъдимия, в разрез с правилата на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Къщата, в която подсъдимият е
отседнал не представлява такава, коятоа да покрива белезите на постоянен или
настоящ адрес на подсъдимия, поради което и доказателствата по делото не
обосновават извод, че подсъдимият е нарушил тази разпоредба, касаеща
съхранението на оръжие в метална каса по постоянен или настоящ адрес. Доколкото
процесната деятелност покрива изпълнително деяние „държи“ огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него, не може да бъде споделена и тезата на представителя на ОП -
Хасково, въведена пред настоящата инстанция за нарушение на нормата на чл. 96,
ал. 4 от същия закон, уреждащата режима на пренасяне на оръжие и боеприпаси. Не
може да има спор по делото, че деянието не касае „пренасяне“ като изпълнително
деяние на процесната пушка и боеприпаси за нея, а държането ѝ в имота в
с. Г. Ето защо приетите като съставомерни от прокурора и първонистанционния съд
нарушения, запълващи бланкета на чл. 338, ал. 1 от НК, настоящия състав приема
за несъставомерни от обективна страна.
Извън
горепосочените нарушения по ЗОБВВПИ, обаче подсъдимият формално е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 338 от НК,
нарушавайки чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, но настоящият състав счита, че са налице основания
за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като обществената опасност на
деянието е явно незначителна и изключва ангажиране на наказателната отговорност
на подсъдимия. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК може
да намери приложение по отношение на всички
състави на престъпления по НК. Тя урежда две
хипотези, при които макар и деянието формално да покрива всички признаци на
престъпление, то не е обществено опасно или пък обществената му опасност е явно
незначително като и двете хипотези изключват престъпния характер на деянието. При
преценката за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК имат значение абсолютно всички обективни
характеристики на деянието, като начин на осъществяване, средства, специфики на
поведение, осъществяващо изпълнителното деяние, обстановката, личността на подсъдимия, други несъставомерни последици, които влияят на степента на
обществена опасност и т.н.
Временно държане на оръжие извън
касата от надлежно оправомощено лице, притежаващо разрешително за това, не е
забранено от закона, стига лицето получило разрешение да предприеме всички
мерки, изключващи кражба, изгубване или достъп на други лица до тях, както и настъпване
на злополуки или наранявани при употребата на оръжия и/или боеприпаси. Макар
формално подсъдимият да е нарушил нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, настоящият
състав намери, че останалите установени по делото доказателства сочат на явно
незначителна опасност на деянието. Извън горното, подсъдимият е поставил
оръжието между два хладилника в стая на приземния етаж от къщата, която е
служела за склад, като подсъдимият, ****** му и ***** му са обитавали втория етаж от същата. Отделно от това,
следва да се вземат предвид и обстоятелствата, че районът около процесната къща
е обезлюден и липсват обитатели в съседните къщи към момента на извършване на
деянието, а отделно от това и броят на жителите на с. Г. е незначително малък. Подсъдимият не е оставил оръжието с открит и видим
достъп не само от преминаващите покрай къщата, но и също и от хората, намиращи
се в двора на къщата, макар и достъп на ******* му и **** му да не е бил затруднен, като
несъмнено е следвало оръжието да се съхранява в специално предназначения за
това калъф и без поставен пълнител. Извън гореизложеното, подсъдимият е с чисто
съдебно минало и добри характеристични данни, които също следва да се изследват
при приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Поради изложеното съдът намери, че
степента на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК,
поради което оправда подсъдимия Г.К.И. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 338
ал. 1 от НК., за това, че на 14.08.2019 година
в частен имот, находящ се в с. Г., общ. И., обл. Х., като държал огнестрелно оръжие
– 1 брой ловна карабина, марка „Тикка“, модел „Т3хSliFL“, калибър 308 Win, със сериен № ******, еднозарядна, с една цев, негова собственост, за което
притежава разрешение № *********** от 24.04.2018 година и 2 броя
патрони, калибър 308 win, неразделно поставени в
пълнителя на патронника на оръжието, не е взел необходимите мерки за сигурност,
и особено мерките предвидени в правилници, наредби или инструкции, а именно чл.
59 ал. 1 и чл. 98 ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия.
, поради което и на осн. чл. 301,
ал. 4 вр. чл. 305, ал. 6 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.
338 ал. 1 от НК като приема, че деянието съставлява административно нарушение
по чл. 59 ал. 1 от ЗОБВВПИ, а именно че
на 14.08.2019 година в частен имот, находящ се в с. Г., общ. И., обл. Х., като лице, получило разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него /1 брой ловна карабина, марка „Тикка“, модел „Т3хSliFL“, калибър 308 Win, със
сериен № ******, еднозарядна, с една цев, негова
собственост, за което притежава разрешение № *********** от 24.04.2018 година и 2 броя патрони, калибър 308 win, неразделно поставени в пълнителя на патронника на
оръжието/ е бил длъжен да ги опазва от достъп на други лица и да
предприема мерки за недопускане на злополуки или
наранявания при употребата им, поради което и на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ МУ НАЛАГА
административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.
Съдът
намери обаче, че са налице предпоставките за ангажиране на административната
отговорност на подсъдимия, поради което и съобразно правомощията си по чл. 301,
ал. 4, вр. 305, ал. 6 от НПК, наложи на подсъдимия административно наказание по
реда на чл. 212 от ЗОБВВПИ, поради това, че извършеното от него деяние
съставлява административно нарушение по чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В настоящия
случай, предвид бланкетния характер на нормата на чл. 338 от НК, нуждаеща се от
попълване със съответни норми, свързани с режима на държане на оръжия и
боеприпаси, деянието на подсъдимия представлява едновременно престъплението по
чл. 388 от НК и административно нарушение по чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ /за това,
чена 14.08.2019
година в частен имот, находящ се в с. Г., общ. И., обл. Х., като лице, получило разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него /1 брой ловна карабина, марка „Тикка“, модел „Т3хSliFL“, калибър 308 Win, със
сериен № ******, еднозарядна, с една цев, негова
собственост, за което притежава разрешение № ************ от 24.04.2018 година и 2 броя патрони, калибър 308 win, неразделно поставени в пълнителя на патронника на
оръжието/ е бил длъжен да ги опазва от достъп на други лица и да
предприема мерки за недопускане на злополуки или
наранявания при употребата им/, като обществената
опасност на деянието е разграничителния критерий, а тя, както прие въззивната инстанция, е незначителна, за
да обуслови ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. При
определяне на размера на наложеното на подсъдимия наказание „глоба“ в минимален
размер от 500 лв., настоящият състав
съобрази изискванията на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, като този размер в
достатъчна степен ще изпълни целите на административното наказание, предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя.
Като
правилна и законосъобразна следва да се потвърди присъда в частта относно
веществените доказателства.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: Членове:
1.
2.