РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 30.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание
на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 120 по описа за 2022
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.73, ал.4 във
вр. с чл.27 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, във връзка с чл.27, ал.6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Административното дело е
образувано по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: с. ****, община Априлци, област
Ловеч, ул. ****, представлявано от М.Л.Д. и посочен адрес ***, чрез адв. О.Б. ***
с адрес за кореспонденция гр. Плевен, ул. ****, уточнена като подадена срещу
Решение № 11/312/02884/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6609#14/09.02.2022 г., издадено от Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ в размер на 251 827, 93 лева.
По изложените в жалбата
аргументи, че решението е
нищожно, като издадено при съществено нарушение на процесуалните правила
и въз основа на нищожна методика се иска бъде обявена неговата нищожност,
съответно отменено като незаконосъобразно.
Според жалбоподателя решението е издадено от лице, което не е било
оправомощено по надлежния ред. На следващо място, излага доводи, че не е следвало да се издава нов административен акт - обжалваното в настоящото
съдебно производство решение за налагане на финансова корекция, тъй като административното производство било приключило с издаден АУПДВ, който е отменен с влязло
в сила Решение №
137/29.10.2021 г., постановено по адм. дело № 208/2020 г. на Административен
съд – Ловеч. Жалбоподателят излага и аргументи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, предвид обстоятелството, че издателят при определяне на
сумите, подлежащи за възстановяване се е позовал на „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за
развитие на селските райони 2007-2013“, като счита, че при подписване на Договор
№11/312/02884/27.10.2014 г., с който му е отпусната безвъзмездна финансова
помощ, тези правила
не са съществували. Като според жалбоподателя към момента на подписване на този
договор е съществувала Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти
по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., утвърдена от
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, но същата била обявена за нищожна.
В съдебно
заседание оспорващият „*****“
ЕООД, с. ****, представлявано от М.Л.Д., редовно призован, не се явява управителя, представлява
се от адв. Б., с пълномощно по делото. Поддържа жалбата на заявените в нея
основания и моли за прогласяване на нищожност на обжалваното решение, алтернативно
– да бъде отменено същото. Претендира разноски съобразно представен списък. В
писмени бележки по съществото на правния спор процесуалният представител на
жалбоподателя развива доводи за неприложимост на производството по налагане на
финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ.
Ответникът – Зам.-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие” - гр. София, в съдебно заседание, редовно
призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт не
възразява да се даде ход на делото, моли да се приеме депозираната експертиза
от вещото лице и да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата. Претендира
разноски съгласно
списък.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания
административен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
По
делото е безспорно, а и това се установява от събраните по делото
доказателства, че между
Държавен фонд „Земеделие“, и „*****“ ЕООД е сключен Договор № *****г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“
от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 година /л. 85 и следв./. Към него е приложил Бизнес план за
проект: 11/312/02884
„Къща
за гости –
доизграждане“ в поземлен имот с ИН *****, с. ****, с посочена в него сума на
инвестиция – 553
644,80
лева /л. 46-84/. Съгласно този бизнес план
е предвидено къщата за гости да разполага с общо 5 апартамента със самостоятелни бани и тераси и 2
двойни стаи с общ санитарен възел, за настаняване на общо 14 човека, както и да се формира средногодишна
цена от 65 лева за нощувка в
апартамент и 55 лева за нощувка в двойна стая, като за всяка година
от изпълнението му са заложени годишни приходи от нощувки в апартамент в размер на 130 000 лева и от нощувки в двойна стая в размер на 44 000 лева, или в общ размер на 174 000 лева. В бизенс плана също така е
предвидено, че в
микропредприятието има зает един човек – едноличният собственик на капитала на
дружеството бенефициент, като след извършването на инвестицията е заложено да
бъде нает на постоянен трудов договор още 1 човек, като така броят на заетите
лица се увеличи на 2.
Окончателната оторизирана и изплатена сума
по проекта е в размер на 251 827,93 лева, изплатена на два пъти: авансово
плащане в размер на 129 042,98 лева и окончателно плащане в размер на 122
784,95 лева. Като това обстоятелство се установява от приложените по делото
писмо за оторизация на плащането № 9887/31.03.2015 г. /л. 119-120/ и писмо за
оторизация на плащането №
11/312/02884/3/01N01/16.12.2015
г. /л. 134-135/.
Със Заповед № 373993 от 20.06.2019
г. /л. 142/, началник отдел
Регионален технически инспекторат (РТИ) – Плевен е разпоредил извършване на проверка на място, с
начална дата - 20.06.2019 г. и
крайна дата на проверката – 28.06.2019
г., на кандидат с УРН 606794 („*****“
ЕООД)
относно заявление с УИН 11/300513/39896. В заповедта е определена
крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка – 28.06.2019 г., като проверката
е възложена на експерти от отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Плевен. За резултатите от проверката бил
изготвен контролен лист. При извършената проверка било констатирано, че къщата не се поддържа в
добро състояние за отдаване под наем, както и че приходите от нощувките за
предходните години е под хиляда лева годишно, което е сигнал за неизпълнение на
поети задължения. С оглед на това, е направено предложение, обективирано в
докладна записка от Началник отдел РТИ – Плевен с изх. № 05-2-152/141 от 01.07.2019
г. /л. 163/ за извършване на стандартна (ex post) проверка на проекта, която да
установи и констатира цялостното изпълнение на задълженията на бенефициера през
периода на наблюдение.
Със Заповед № 374397 от 05.07.2019 г. /л. 166/ и Заповед № 374397 от 18.07.2019 г. /л. 165/, началник отдел Регионален
технически инспекторат (РТИ) – Плевен е разпоредил извършване на проверка на място, с начална дата - 09.07.2019 г. и крайна дата на
проверката – 25.07.2019 г., на кандидат с УРН 606794 („*****“ ЕООД) относно
заявление с УИН 11/300513/39896. В заповедта е определена крайна дата за
предаване на контролния лист за процедурната проверка – 26.07.2019 г., като проверката е
възложена на експерти от отдел Регионален технически инспекторат (РТИ). За резултатите от проверката бил
изготвен контролен лист за проверка на място /л. 167-192/. До „*****“ ЕООД било изпратено
уведомително писмо с изх. № 01-152-2600/104/26.07.2019 г. /л. 193/ относно
констатациите от контролния лист, с което на дружеството била указана
възможността да напрви своите бележки и възражения в писмен вид.
Въз основа на
констатациите от проверката,обективирани в контролния лист, след получаването
на последния, началникът на отдел РТИ – Плевен изготвил докладна записка с изх.
№ 05-2-152/208 от 30.07.2019 г. /л. 194-195/. Било констатирано
неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план с Договор № *****г. за отпускане на финансова
помощ.
По повод тези констатации, с писмо с изх. № 01-2600/6609 от 30.10.2019 г., Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично
държавно вземане /л.
204-208/. В указания 14-дневен срок е
било подадено възражение от жалбоподателя, с вх. № 01-2600/6609/2 от 31.12.2019 г. /л. 235-237/, в което е изразено
несъгласие с описаните в писмото констатации и са развити доводи и аргументи
против същите, като е поискано да не се издава акт за установяване на публично
държавно вземане.
Така подаденото възражение не е било уважено и
от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ е бил издаден Акт за
установяване на публично държавно вземане № 11/312/02884/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/6609 от 06.03.2020 г. на ДФ „Земеделие“ /л. 246-255/, с който, във връзка с
описаните в него констатации и на основание чл.46, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.2, чл.16, ал.2,
вр. т.6 и т.19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008
г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г., както и на основание т.4.4, буква „б“ и т.8.1, предложение първо от
Договор № *****г., във връзка с неизпълнението на чл.2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г., както
и т.4.12 и т.4.18 от договор № *****г., както и на основание чл.59, ал.1 и 2 от
Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от
Данъчно-процесуалния кодекс и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, на „*****“
ЕООД е
било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер
на 251 827,93 лева, за
констатирано неспазване на посочените в АУПДВ точки от Договор № *****г. и посочените
разпоредби от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
Този Акт № 11/312/02884/3/01/04/01, с изх. № 01-2600/6609 от 06.03.2020 г. на ДФ „Земеделие“, е бил получен от
жалбоподателя „*****“
ЕООД, като срещу същия, в срок, е била подадена жалба, чрез Държавен фонд „Земеделие“ до Административен съд – Ловеч. По този повод, в
Административен съд – Ловеч е било образувано административно дело № 208/2020 г. по описа на съда, по
което е било постановено Решение № 137/29.10.2021 г., с което Актът за установяване на публично държавно вземане
№ 11/312/02884/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6609/06.03.2020 г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” е отменен. Решението не е било обжалвано
и е влязло в законна сила на 25.11.2021 г.
В мотивите към това решение е прието, че в
конкретния случай е приложим друг процесуален ред, по реда на ЗУСЕСИФ и издаването на друг акт – решение за налагане на
финансова корекция, а не на АУПДВ. Предвид изложеното в мотивите, в същите е прието, че е приложима новата разпоредба на
чл.27, ал.6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като
производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 30.10.2019 г.,
видно от уведомителното писмо по чл.26 от АПК за откриване на производството и
съгласно чл.25, ал.3 АПК, а обжалваният АУПДВ е издаден на 06.03.2020 г. В
чл.27, ал.6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ е
предвидено, че подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ,
дължима поради нарушение на договора, от страна на ползвателите на помощта и
бенефициенти по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане
на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.7 от Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от
същия закон.
В мотивите е посочено също така, че производството по издаване на
обжалвания АУПДВ е открито с писмо с изх. № 01-2600/6609 от 30.10.2019 г. на ДФ
„Земеделие“ на основание чл.24, ал. 1, във вр. с чл.26, ал.1 от АПК. Между ДФ
„Земеделие“ и „*****“ ЕООД е бил сключен Договор №*****г. по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятията“ от Програма за развитие на селските
райони 2007-2013 г., предмет на който е СМР и доставка на оборудване и
обзавеждане на къща за гости с. ****, по който е изплатена субсидия в размер на
251 827,93лв. Съгласно §1, т. 2, б. „а“ от ПРАВИЛА за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г. „мониторинговият период“ за договорите, сключени преди 1
януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му.
Посочено е, че също, че поради това „мониторинговият
период“ по сключения между „*****“ ЕООД и ДФ „Земеделие“ договор е изтекъл на
27.10.2019 г., т. е. преди образуване на административното производство по
издаване на оспорения административен акт на - 30.10.2019 г. Съгласно §12, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр.2 от 2018 г./ - започналите производства по
издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането
на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по
чл.9б, т.2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до
изтичане на периода на мониторинг.
С оглед на това в мотивите на решението на
АдмС Ловеч, с което отменен АУПДВ, е
посочено, че е изтекъл периодът на мониторинг на 27.10.2019 г., преди
образуване на настоящото производство на 30.10.2019 г., поради което §12, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е неприложим.
Предвид приетото в това решение на АдмС
Ловеч, с уведомително писмо с УН 11/312/02884/3/01/22/02, с изх. № 01-2600/6609/11
от 22.12.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
адресирано до жалбоподателя „*****“ ЕООД /л. 330-334/, последният е уведомен,
че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ и влязло в сила съдебно решение № 137 от
29.10.2021 г., постановено по адм. дело № 208/2020 г. по описа на АдмС Ловеч и
съобразно чл.27, ал.6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане
на финансови корекции. В уведомителното писмо са описани подробно
констатациите, направени след проверка на изпълнението на Договор №*****г. по
мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата
за развитие на селските райони 2007-2013 г. В писмото е посочено, че при
извършване в периода 19.07.2019 г. - 23.07.2019 г. на извънредна проверка на място
след плащане по проект № 11/312/02884, както и след извършени допълнителни
административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно
одобрения бизнес план с Договор № 11/312/02884 от 17.10.2014 г., които са
детайлно описани в уведомителното писмо. В уведомителното писмо е посочено също,
че във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на
Решение за налагане на финансова корекция на „*****“ ЕООД, която ще бъде в общ
размер на 251 827,93 лева, както и е указано, че в случай че не е съгласно с
направените констатации, изложени в писмото, има право да представи в 14-дневен
срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера
на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към
тях.
Това уведомително писмо за откриване на
производство по налагане на финансови корекции е получено от жалбоподателя,
който е представил писмено възражение с вх. № 01-2600/6609/13 от 19.01.2022 г.
на ДФ „Земеделие“ /л.л. 33-35/, с развити доводи
за неоснователност на констатациите. Възражението е приет оза неоснователно.
На 09.02.2022г. от Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото
производство Решение № 11/312/02884/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6609#14/09.02.2022 г. /л. 24-31/, с което на
основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, Заповед № 03-РД/237
от 07.02.2022 г. на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция,
чл.46, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.16, ал.2 и чл.2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл.70,
ал.1, т.7, във връзка с
чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от Допълнителните разпоредби от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и влязло в сила съдебно
решение № 137 от 29.10.2021 г., постановено по адм.
дело № 208/2020 г. по описа на Административен съд - Ловеч, на „*****“ ЕООД, представлявано от М.Л.Д. е определена финансова
корекция, в размер на 251 827,93 лева.
Административният орган е обосновал своя
акт, като в мотивите към решението е изложил, че:
1. В представения и одобрен с договора за
подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които
проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е
изплатена субсидията по него и че при проверката на място са представени
документи за 3 (три) пълни финансови години - 2016-та финансова година, 2017-та
финансова година и 2018-та финансова година, както и за периода 01.01. - 30.06.2019 г., като установеното
изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години
(2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 0,49% от заложените приходи. Посочено е, че за всяка
една година от изпълнението на бизнес плана са заложени годишни приходи от наем на стаи в размер на 174
000,00 лева и че конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на
изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови
години, са следните:
За финансовата 2016 година:
-
Апартамент – нощувка за 1 турист;
-
Двойна стая – нощувка за 1 турист;
Общо приходи за 2016 г. – 605,50 лв., което
съставлява 0,35% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
За финансовата 2017 година:
-
Апартамент – нощувка за 1 турист;
-
Двойна стая – нощувка за 1 турист;
Общо приходи за 2017 г. – 990,81 лв., което
съставлява 0,57% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
За финансовата 2018 година:
-
Апартамент – нощувка за 1 турист;
-
Двойна стая – нощувка за 1 турист;
Общо приходи за 2018 г. – 967,88 лв., което
съставлява 0,56% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.
За периода 01.01. - 31.05.2019 година:
-
Апартамент – нощувка за 1 турист;
-
Двойна стая – нощувка за 1 турист;
Общо приходи за периода 01.01. - 30.06.2019 г. – 1321,09 лв., което
съставлява 1,82% изпълнение спрямо заложените приходи за период от 5 месеца в
одобрения от ДФ „Земеделие“ бизнес план, но е посочено, че доколкото към
датата на извършване на проверката на място не е изтекла цялата финансова 2019
г., този резултат не е взет под внимание при оценката на изпълнението на
финансовите показатели на бизнес плана.
По-нататък в мотивите са възпроизведени
разпоредбите на § 1, т. 19
от Допълнителните разпоредби на Наредба №29 от 11.08.2008 г., при условията на
която е сключен договорът за подпомагане и на т.9.1, буква „г“ от Договор № *****г., даващи определението за „Проект“. Цитирани са точка 4.18 от Договор за подпомагане № *****г., както и чл.16, ал.2 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г., съгласно който бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост. Посочени са също текстовете от договора за предоставяне на БФП,
регламентиращи задължението на ползвателя на помощта да спазва одобрения
проект.
Посочено е, че на основание на т. 4.4, буква „б“ и т. 8.1 от Договор № *****г., във връзка с
неизпълнението на т. 4.18 от същия договор, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
29/11.08.2008 г. и публикуваните в „Държавен вестник“, брой 69 от 30.08.2019 г., „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г.“,
на „*****“ ЕООД следва да бъде
наложена финансова санкция и издадено решение за налагане на финансова корекция.
Прието е, че за
констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект
(непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за 3 (три)
цели финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), съгласно точка 30, предложение първо от Приложение
към раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г.“, когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи
съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и
това е продължило три финансови
години, размерът на санкцията е 100% от предоставената финансова помощ, а именно 251 827,93 лева.
2. В представения и одобрен с договора за
подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 2 (две) работни места, както следва
- 1 бр. управленски, 1 бр. производствен персонал.
Посочено е, че при проверката в регистрите на НАП е установено, че за периода от 3 пълни финансови години
(т.
е. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.) не са наемани допълнително лица съгласно одобрения бизнес план. ДФЗ
приема, че средно на година е наето само едно лице (управител), т.е., средното
аритметично за всички пълни проверявани финансови години е поддържано 1 работно
място, при заложени 2 бр. за всяка една година от изпълнението на бизнес плана.
Във
връзка с горното, в мотивите отново се твърди, че е нарушена разпоредбата на
чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и е цитирана същата, както и на
чл.2, т.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., в която е посочена основна цел на
мярката, а именно: „насърчаване на
растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски
дейности в селските райони“.
Посочено е също, че съгласно т.4.2.3 от Програмата за развитие на селските
райони 2007-2013 г., осигуряването на заетост чрез разкриване на нови работни
места е генерална цел на програмата, за реализирането на която се предоставя
финансова помощ.
С оглед на гореизложеното е прието, че на
основание т.4.4,
буква „б“ и т. 8.1 от Договор № *****г., чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., както и т. 18 от Приложение към
раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г., при неизпълнение равно или по-малко от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес
план параметри по отношение на устойчива заетост и неизпълнението оказва
влияние върху целите и изпълнението на проекта и времетраенето на нарушението е
над две финансови години, се налага санкция в размер на 10% от
предоставената финансова помощ по договора или 25 182,79 лева.
На следващо място, в мотивите към оспореното решение за налагане на
финансова корекция е посочено, че съгласно чл.3, ал.1 от Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по
чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост,
ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени
повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се акумулира. В тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя финансова помощ. С оглед на което, административният
орган е уведомил жалбоподателя, че общият размер на наложената финансова
корекция е 251 827,93 лева, представляваща 100% от получената субсидия.
В мотивите на оспореното решение е посочено още, че с писмо с вх. № 01-2600/6609/13 от 19.01.2022 г., в ДФ „Земеделие“ е депозирано възражение
относно основателността и размера на финансовата корекция и че във връзка с изложените
факти и обстоятелства във възражението и след анализ на представените
документи, ДФ „Земеделие“ не приема така изложените
възражения за основателни, като в мотивите на решението са изложени доводи и
аргументи за това. Посочено е, че видно от решението на Административен съд – Ловеч, с което е
отменен предходно издадения АУПДВ, отмяната на административния акт се дължи на
приетото от съда разбиране, че неизпълнението на показателите, заложени в
бизнес плана представляват неизпълнение на индикатори, по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и обуславя издаването
на Решение за финансова корекция на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, т. е. че
съдът не е приел за установена липсата на предпоставки за поставяне на
подлежаща на възстановяване помощ, а просто е указал друг процесуален ред за
издаване на акта.
По отношение изложените доводи във възражението за незаконосъобразност на
санкциите и неприложимост на „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.“ административният
орган е изложил, че чл.46, ал.2
от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., е съществуващ от нейното издаване, като
същият не е изменян и/или допълван. Посоченият нормативен текст вменява
задължение на РА да определи размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността
на неизпълнението. Според органа Правилата са изготвени в съответствие с член
35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията
за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към
директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и
кръстосаното съответствие, публикуван в OB, L 181,
20.06.2014 г„ на Европейския съюз (за заявки за окончателно плащане по мерките
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. подадени
след 1 януари 2015 г.), като съгласно чл. 2 правилата се прилагат в случаи на
нарушения, установени от Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, или
друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени
неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други
задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от
ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ. С
оглед на което, именно поради установеното нарушение по проект № 11/312/02884,
ДФ „Земеделие“ се позовава на Правилата за определяне на размера на сумата
подлежаща на възстановяване от бенефициента.
Предвид изложеното, ДФ „Земеделие“ е приел за неоснователно
депозираното възражение от „*****“ ЕООД.
Във връзка с изложените мотиви и
на основание чл.46, ал.1 и
ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 -2013 г., както и на основание т.8.1 от Договор
№ *****г. във връзка е
неизпълнението на т.4.18 от договора, респективно чл.2, чл.16, ал.2 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и съгласно точка 18 и точка 30,
предложение второ от Приложение към раздел I „Общи положения“ от публикуваните
в брой 69 от 30.08.2019 г. на Държавен вестник „Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007-2013 г.“ както и влязло в сила съдебно решение № 137 от 29.10.2021
г., постановено по адм. дело № 208/2020 г. по описа на
Административен съд - Ловеч и чл.70, ал.1, т.7 във вр.
с чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, на жалбоподателя „*****“ ЕООД с решението е
определена:
По т. 1 - Финансова корекция, в размер на 251 827,93 лева съгласно т.
30 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г., съгласно таблица 1;
По т. 2 - Финансова корекция, в размер на 25 182,79 лева съобразно
т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по
чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г., съгласно
таблица 2;
С т.3 от решението, на основание чл.3, ал.1 от Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане
на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г., на „*****“ ЕООД
е определена финансова корекция, в размер на 251 827,93 лв., което вземане,
като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта, съгласно таблица 3 от същия.
Решението е връчено на „*****“
ЕООД на 07.03.2022 година, според Известие за доставяне на лист 41 от делото.
По делото е приобщена цялата административна преписка и CD по издаване
на оспорения акт.
В
съдебното производство оспорващият ангажира по реда на чл.192 от ГПК във връзка
с чл.144 от АПК представянето на писмена справка от Община Априлци с вх. №
1859/17.05.2022 г. /л. 376/ досежно броя на реализираните нощувки на
туристически обекти – къщи за гости.
По
представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на
чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
За изясняване на делото от
фактическа страна по делото е изслушана и приета без оспорване от страните
съдебно-икономическа експертиза. Съдът кредитира приетото и неоспорено
заключение по съдебно-икономическа експертиза, като компетентно, обективно и
безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по
делото.
От писмения текст на заключението
и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че средно
аритметично за трите финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ изпълнението на
бизнес плана като приходи от нощувки е 0,53%, от които: процентът на изпълнение
на приходите за услуги за 2016 г. съгласно Бизнес плана е 0,35 %, за 2017 г. –
0,68 %, а за 2018 г. – 0,56%.
Вещото лице дава заключение, че процентът
на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо Бизнес плана е
50%, а средноаритметичната стойност на заетите лица за 2016 г., 2017 г. и 2018
г. е 1 бр. лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Предвид наличните данни за съобщаване на решението на 07.03.2022 г. /л. 41/ и датата на изпращане на жалбата срещу акта до ДФЗ на 21.03.2022 година (видно от пощенското клеймо на
л. 7), съдът приема, че е
подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, приложим по силата на
чл.73, ал.4 от Европейските структурни и инвестиционни фондове
/ЗУСЕСИФ/, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация, адресат на оспорения акт, за
което той създава задължения, с правен интерес от търсената защита.
Решението
е индивидуален административен акт по смисъла на чл.73, ал.1 във вр. с чл.27,
ал.1 от ЗУСЕСИФ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно
законосъобразността му, поради което жалбата против него е процесуално
допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки
административен съд, четвърти състав,
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Съобразно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на
обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът,
без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.
Оспореният акт е издаден от компетентен
орган, разполагащ с функционална и материална компетентност, предвид
разпоредбата на чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ и представената по делото Заповед № 03-РД/327/07.02.2022г.
на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
/на л. 19-22 от делото/.
Съгласно чл.73, ал.1
от ЗУСЕСИФ, актът за установяване по основание и размер на
финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган.
Според
разпоредбата на чл.9, ал.5 изречение
второ от ЗУСЕСИФ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган или оправомощено от него лице, като правомощия ръководител на
управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него
лице.
В нормата на §1,
т.13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е предвидено, че Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на
чл.11, ал. 2, т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския
съюз. В нормата на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е регламентирано, че
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
На следващо място, съгласно чл.20а, ал.5 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове.
От посочената нормативна регламентация следва
извода, че в правомощията на изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издаването на решения за налагане на финансови корекции. Същевременно,
нормата на чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП изрично предвижда, че изпълнителният директор
може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
В случая, оспореното решение за налагане на
финансова корекция е издадено от заместник-изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“ – В.И., на която, на посочените по-горе основания, със Заповед № 03-РД/327/07.02.2022г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
/на л. 19-22 от делото/ е делегирано, в качеството й
на заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, изпълнението на подробно и
изчерпателно описаните в заповедта правомощия по Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013 г. и по Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., като с т.1.39. от заповедта на същата изрично е делегирано правомощието да издава и
подписва решения за налагане на финансови корекции (РФК) по чл.73, ал.1 от
Закона за управление на средствата от европейските структурни
и инвестиционни фондове. От горното следва безспорния извод, че оспореното
решение за налагане на финансова корекция е издадено от материално и
териториално компетентен орган, поради което не е налице отменителното
основание по чл.146, т.1 от АПК.
Решението
е издадено в предвидената от писмена форма и съдържа необходимите законови
реквизити, включително фактически и правни основания, подписано е от неговия
издател. Доколко посочените фактически и правни основания са материално
законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на
определената финансова корекция е въпрос на материална законосъобразност на
акта. Следователно е спазена формата при издаване на административния акт. При
това Съдът не установи несъответствие с изискванията за форма на
административния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Съдът не констатира в хода на
административното производство по издаване на обжалвания акт да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според чл.69,
ал.2 от ЗУСЕСИФ процедурата по администриране на нередност започва по
инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В
конкретния случай, тя е започнала по инициатива на управляващия орган, видно и от Доклад за
нередност № 11/312/02884/01/04/01 от 10.03.2020 г. /л. 266-269/ и е налице
допустим способ за иницииране на административното производство.
Спазена е процедурата, регламентирана в
чл.73 от ЗУСЕСИФ. Бенефициерът е уведомен за съществуващо съмнение за
нарушения, за които предстои да му бъде наложена финансова корекция,
включително са описани констатираните нарушения и размера на предвидената
корекция. Даден е срок от 14 дни да представи писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да
приложите писмени доказателства към тях, от който жалбоподателят се е
възползвал и е подал възражения, които в последствие са надлежно обсъдени от
органа при издаване на процесното решение за налагане на финансова корекция. В тази връзка съдът приема, че са спазени
регламентираните от законодателя специални правила за процедурата по определяне
на финансовата корекция по основание и размер.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
оплакванията, развити в жалбата,
за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на обжалваното решение за налагане на финансова корекция. Следва да се отбележи, че
административният орган надлежно е подчертал обстоятелството, че
административното производство е образувано в резултат на влязло в законна сила, т. е. на
окончателното, Решение № 137 от 29.10.2021 г., постановено по адм.
дело № 208/2020 г. на АдмС Ловеч, в което съдът е
посочил, че „неизпълнението на
показатели, заложени в бизнес плана, представлява неизпълнение на одобрените
индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и обуславя издаването на
решение за налагане на финансова корекция, на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП.“. Не е без значение е и
фактът, че жалбоподателят вече е участвал като страна в това адм. дело № 208/2020 г. и е запознат с пълните
мотиви на съдебното решение
и в този смисъл, позоваването на това съдебно решение прави достатъчно ясно за
жалбоподателя кое е правното основание за издаване на решението за налагане на
финансова корекция в случая, поради това не накърнява неговото право на защита.
Отделно, в решението административният
орган детайлно е посочил кои нормативни разпоредби са нарушени от бенефициента по отношение на всяко едно
от констатираните нарушения, като органът е подвел всяко едно от нарушенията
под нормите на Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване на безвъзмездна финансова помощ, които имат основно значение за
определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване БФП. Бенефициентът е имал възможност да разбере
какви са нарушенията, за които се издава актът, както и какъв е размерът на
подлежащата на възстановяване БФП за всяко от нарушенията.
Условията и редът за финансово подпомагане на
проекти по мярка 312 „Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани
в цитираната Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Същевременно, според чл.27, ал.6 от
ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от
същия закон. В случая е приложим е именно
редът по чл.27, ал.6 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), тъй като административното производство е
започнало след влизането в сила на цитираната разпоредба. При констатиране на нередност по
определението на чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, на основание чл.27,
ал.6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция
по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7
от същия закон. Предвид горното, не се споделят от настоящия съдебен състав и
развитите от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за неприложимост
на производството по налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че в хода на
производството по издаване на оспореното решение и при самото му издаване, с
оглед неговата форма и съдържание, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат самостоятелно и
достатъчно основание за отмяната му по чл.146, т.3 от АПК.
Съвкупната
преценка събраните по делото доказателства обуславя извода, че оспореното
решение е издадено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от
ЗУСЕСИФ „Финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта”, а съгласно
чл.69 ал.1 от с.з. „Управляващите органи провеждат процедури по администриране
на нередности по смисъла на чл.2, т.36 и 38 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013/”.
Според
чл.122 /2/ Регламент № 1303/2013 чл.70 /1/ Регламент № 1083/2006/ държавите
членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват
неправомерно платените суми. Съгласно чл.143 (1) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби
за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд,
Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и
Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби
за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд,
Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, държавите членки носят отговорност за
разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови
корекции и възстановяването на дължимите суми.
Така формулирано задължението на
държавите членки поставя в центъра на изпълнението на задължението доказването
на нередността. Според дефиницията, дадена в чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ №
1303/2013/ „нередност” означава всяко
нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането
на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор,
участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове,
което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза
чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно, за да
е налице нередност следва да са налице кумулативно посочените три предпоставки:
1. действие или бездействие на икономическия оператор; 2. нарушение при
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 3. нанесена или
възможна вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в
бюджета на Съюза.
По делото е безспорно, че
първият елемент на определението е налице, доколкото в случая „*****“ ЕООД е
бенефициент в изпълнението на помощта от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, дружеството несъмнено се явява икономически оператор,
който може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл.2, т.36 от
Регламент 1303/2013 г.
Относно наличието на вторият и
третият елемент на определението, за да прецени законосъобразността на
наложената финансова корекция по основание съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ,
финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни
фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни
основания. Следователно българският законодател приел, че всяко от посочените в
чл.70 ал.1 ЗУСЕСИФ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз
или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало
като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до
отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
В тежест на административния
орган е да докаже, че от страна на бенефициента е извършено нарушение на
правото на Съюза или на националното право, произтичащо от негово действие или
бездействие и това нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда
на бюджета на ЕС чрез начисляване на неоправдан разход.
В случая от установените факти,
УО е достигнал до извод, че е налице нарушение по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ –
неизпълнение на одобрени индикатори.
Нормата на чл.26, ал.1 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. регламентира, че кандидатите за финансово подпомагане
подават в областната дирекция на фонда по чл.43 от Устройствения правилник на
Държавен фонд „Земеделие“ (УПДФЗ) по място на извършване на
инвестицията заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат
документите, указани в същото приложение.
Съгласно разпоредбата на чл.16
от Наредба № 29/2008 г., един от задължителните документи е изготвен бизнес
план, който бизнес план кандидатите изготвят и представят по образец
(приложение № 3) за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът се
представя на хартиен и електронен носител, а таблиците, включени в него, са във
формат "xls". Съгласно ал. 2 на същия
чл.16 от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по
чл. 2 от Наредба № 29/2008 г. В §1, т.6 от ДР на Наредба № 29/2008 г. е дадена
легална дефиниция на понятието „икономическа
жизнеспособност“, а именно:
генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за
периода на бизнес, а легалната дефиниция на понятието „устойчива заетост“ е дадена в §1, т.26 от ДР на
Наредба № 29/2008 г., като според същата, това е запазване на съществуващите
работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес
плана. Съобразно §1, т.19 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 29 от 11.08.2008 г., „проект“ е заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за
финансиране по ПРСР.
На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба № 29/2008 г., решението за одобряване на
заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението
с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите
за оценка, посочени в приложение № 6. Следователно,
оценката
не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и
предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за
получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на
инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са
относими за постигане на целите на мярка 312, посочени в чл. 2 от Наредбата,
тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата
заетост по проекта за съответния период.
От изложеното следва, че след като
бизнес-планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението
на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и на самия
проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за
изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на
размера на финансовата помощ. В
този смисъл е и
съдебната практика
на Върховния административен съд - Решение № 1581/08.02.2021 г. по
адм. дело № 8437/2020 г.; Решение № 6690/04.06.2020 г. по адм. дело №
13736/2019 г.; Решение № 15642/16.12.2020 г., Решение № 15240/10.12.2018 г. по
адм. дело № 13050/2017 г. и др.
С оглед на това, административният орган, като е установил
наличието на нарушения, представляващи основание за налагане на финансова
корекция по чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, законосъобразно е издал решение за налагане
на финансова корекция. Според настоящия съдебен състав, от събраните и
приобщени по делото доказателства, безспорно по делото се установяват
посочените в оспореното решение нередности, представляващи основания за налагане
на финансова корекция.
На първо място е налице нарушение на
залегналите в бизнес плана финансови показатели, на базата на които, проектът е
определен като допустим и е изплатена безвъзмездната финансова помощ.
Нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70,
ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ – „неизпълнение
на одобрени индикатори“,
в който смисъл е и константната практика на ВАС. В множество съдебни решения
категорично е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза
на чл.70, ал.1, т.7
от
ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с
издаването на решение по реда на чл.73 от същия закон и че безспорно
показателите на бизнес-плана са индикатори.
Изводите за неизпълнение на финансовите
показатели в бизнес плана се потвърждават и от заключението на назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице-икономист.
Видно от същото, средно
аритметично за трите финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ изпълнението на
бизнес плана като приходи от нощувки е 0,53%,
от които: процентът на изпълнение на приходите за услуги за 2016 г. съгласно Бизнес плана е 0,35 %, за 2017 г. – 0,68 %, а за 2018 г. – 0,56%. и процентът на
изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо Бизнес плана е 50%, със средноаритметичната стойност на заетите лица за 2016 г., 2017 г. и
2018 г. - 1 бр. лица.
Обстоятелството, че вещото е лице е достигнало
до извод, че среднопретегленото изпълнение за трите години (2016 - 2018 г.) е 0,53% от заложените приходи, е
свързано с факта, че за финансовата 2017 г. вещото лице е установило, че приходите съгласно
счетоводните документи на дружеството са в размер на 1190,81 лв., поради което
е формиран процент на изпълнение спрямо бизнес плана за тази година в размер на
0,68%, вместо изчисления от административният орган 0,57%, използвайки като
база за изчисление приходи за 2017 г. в размер на 990,81 лв. Дори да се приеме
наличието на среднопретеглено изпълнение за трите години в размер на 0,53% (вместо посочените в обжалваното
решение – 0,49%) от заложените в бизнес плана приходи, това не води до
незаконосъобразност на административния акт, нито променя размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Това е така, тъй
като съобразно т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП от Програмата за
развитие на селските райони 2007 - 2013 г, когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 20% от предвидените приходи и когато времетраенето на
нарушението е над 1 година, на възстановяване подлежи 100% от предоставената
безвъзмездна финансова помощ. Съответно, дали процентът на изпълнение е 0,49% от заложените приходи или 0,53% от заложените приходи, е
без значение, доколкото и в двата случая неизпълнението е под прага от 20% и е
продължило и през трите години от проверявания период.
Бизнес планът, изготвен от бенефициента и представен пред ДФ „Земеделие“, е част от одобрения проект
и съответно – той е част от сключения между ДФ „Земеделие“ и бенефициента договор. Това е така, тъй като дефиницията на „Одобрен проект“, съгласно т. 9.1, б. „г“ от Договор № *****г. /л. 90/, включва и
представения от Ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план. Следователно,
неизпълнението на бизнес плана, означава и неизпълнение на инвестицията в
съответствие с договора и неизпълнение на договорни задължения от страна на
бенефициента. В практика на
ВАС безспорно се приема, че бизнес планът е неразделна част от договора и от
проекта за финансиране, както и че и неизпълнението на заложените в него
резултати съставлява неизпълнение на самия проект и е основание за
възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ. В този смисъл
например Решение № 8661 от 01.07.2020 г., постановено по адм. дело № 9469/2018
г. - IV отд. на ВАС, в което е прието, че бизнес планът е неразделна
част от сключения договор а БФП, поради което параметрите на този план не са препоръчителни или
прогнозни.
Безспорно, с получената финансова подкрепа
жалбоподателят е извършил инвестицията по бизнес плана като е доизградил и
обзавел къщата за гости, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в
обема на заложените икономически показатели в частта приходи от дейността, не
може да бъдат постигнати нормативно заложените цели по чл. 2 от Наредбата за
насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за
неземеделски дейности в селските райони, за насърчаване на предприемачеството в
селските райони и насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските
райони. От тук следва и извода, че осъществената с финансовата помощ на фонда
инвестиция не демонстрира икономически растеж в селския район, не генерира
приходи, т. е. не се ползва по предназначение. Реализираните по-ниски приходи
от дейността спрямо заложените такива засягат условията на изпълнението на
инвестицията и условията, въз основа на които проектът е бил оценен като
допустим за подпомагане. Голямата продължителност на неизпълнението в рамките
на три пълни финансови години показва постоянство при непостигане на
финансовите показатели. Неизпълнението на плана в тази му част е ясна индиция,
че ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно.
Трайно в съдебната практика е установено
разбирането, че неизпълнението на бизнес плана е основание за възстановяване на
предоставената безвъзмездна финансова помощ чрез издаването на решение за
налагане на финансова корекция. Константна е съдебната практика, че
непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява
неизпълнение на одобрените индикатори, което е основание за извършване на
финансова корекция предвид нормата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и процедурата
следва да е по реда на чл.73 от с. з. /В този смисъл - Решение №
5872/21.05.2020 г. на ВАС - IV отд., постановено по адм. дело № 11774/2019 г.; Решение
№ 2709/19.02.2020 г. на ВАС - IV отд., постановено по адм. дело № 9703/2018 г.;
Решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС - IV отд., постановено по адм. дело №
7468/2018 г.; Решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС - IV отд., постановено по
адм. дело № 4307/2018 г.; Решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС - IV отд.,
постановено по адм. дело № 1945/2018 г.; Решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС -
IV отд., постановено по адм. дело № 4912/2018 г. и др. /.
Както се посочи и по-горе по отношение на
нарушението на предвижданията на бизнес плана досежно годишните приходи от
наем, съгласно
т. 30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички
проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи, както
безспорно е доказано, че е в случая и това е продължило в упоменатия проверяван
период - три пълни
финансови години, считано от началото на 2016 г., размерът на подлежащите на
възстановяване финансова помощ е 100%, като именно в такъв размер е и
определената от административния орган финансова корекция за това допуснато
нарушение.
Съдът
намира за неотносимо обстоятелството какви приохди са реализирали други къщи за гости в района,
каквато информация е предоставено от Община Априлци в писмо с вх. № 1859/17.05.2022 г. в АдмС Ловеч, тъй като от една страна броят на
реализираните, респективно нереализираните нощувки от други туристически обекти, не означава, че
констатираните нарушения не са допуснати от бенефициента, а от друга – същите не оказват
пряко влияние върху дейността на „*****“ ЕООД.
Относно нарушението на предвижданията в бизнес
плана за осигуряване на устойчива заетост, съдът намира, че това нарушение също
представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7
от ЗУСЕСИФ – „неизпълнение на
одобрени индикатори“, в който смисъл
практиката на ВАС също е константна /Решение № 13331 от 27.10.2020 г. по адм. дело №
8014/2018 г. на ВАС - IV отд.
В настоящия случай, в изготвения от бенефициента бизнес план е било заложено
задължението за разкриване на 2
работни места - 1 бр. управленски и 1 бр. производствен персонал. При проверка на място
контролните органи са установили, че за три последователни финансови години
(2016 г., 2017 г. и 2018 г.) не са наемани лица, с изключение на управителя. Наетото второ лице е
със сключен трудов договор едва през 2019 г., който период не попада в обхавата
на ревизирания период от 3 пълни финансови години – 2016 г., 2017 г., 2018 г.
Така, при изчислението е установено, че
средногодишно работодателят е поддържал: 1 работно място за финансовата 2016 г.; 1 работно място за финансовата 2017 г. и 1 работно място за финансовата 2018 г. или,
средноаритметично за всички пълни три проверявани години, работодателят е
поддържал 1 работно място, което представлява 50% изпълнение на заложените в
бизнес плана показатели за съответствие с изискването за устойчива заетост.
Тези обстоятелства се потвърждават от всички приети по делото писмени
доказателства, както и от заключението на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице-икономист. В този
смисъл, безспорно по делото се установява, че е налице неизпълнение на
параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата
заетост.
Критериите за устойчива заетост - броят и
видът на работните места, които инвестицията ще създаде, са част от заложените
в бизнес плана параметри, заедно с приходите от субсидираната дейност - целите
на мярка 312 от ПРСП 2007 - 2013 г. Като не е изпълнил посочените по-горе
критерии, бенефициентът е нарушил задълженията си по т.8.1 от Договора за подпомагане № *****г., вр. чл.16, ал.2 от№ 29 от
11.08.2008 г.
Представения пред административния орган
бизнес план е относим за преценката, свързана с постигане на целите на мярката,
тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост
на проекта за съответния период. Съгласно Договора, Фондът има право да откаже
изплащане на цялата финансова помощ и да претендира възстановяване от
Ползвателя на цялата или част от изплатената финансова помощ, когато Ползвателя
не е изпълнил някое от задълженията си по Договора и по Наредба № 29/11.08.2008 г. Както бе отбелязано и по-горе,
дефиницията на „Одобрен проект“, съгласно т.9.1, б.„г“ от Договора, включва и
представения от ползвателя на помощта и одобрен от Фонда
бизнес план, а съгласно §1, т.19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г., „Проект“ е заявление за подпомагане,
заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими
за финансиране по ПРСР.“.
По този начин страните са определили, че евентуално несъответствие с бизнес
плана ще представлява неизпълнение на задължение на ползвателя.
В заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице е установило, че средноаритметичната стойност на заетите лица за 2016 г.,
2017 г., 2018 г. е 1 бр. лица, а процентът на изпълнение на заложените
параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 50 %.
Следователно, размерът на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ се определя съобразно т.18 от
Приложение към раздел I „Общи
положения“, неразделна част
от Правилата. В посочената точка е предвидено, че когато неизпълнението е равно
или по-малко от 50% спрямо
заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и времетраенето на нарушението е
над две финансови години, на възстановяване подлежи 10% от предоставената
безвъзмездна финансова помощ, като именно в такъв размер е и определената от
административния орган финансова корекция за допуснатото нарушение.
Следва да се подчертае, че неизпълнението на
предвижданията в бизнес плана (както по отношение на финансовите показатели,
така и по отношение на устойчивата заетост) безспорно уврежда бюджета на
Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, свързани с
насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в
селските райони. Така се приема и в Решение № 4752 от 22.04.2020 г.,
постановено по адм. дело № 1583/2019 г. на ВАС - IV отд.
Административният орган правилно е определил
размера на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по
посочения договор. Както бе отбелязано и по-горе, съгласно чл.27, ал.9 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ по ал.6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен
договор, като заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“. С Правилата се отчитат
степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение,
което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски
райони.
Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба № 29/2008 г.,
в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да
поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях
и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно
ал.2, размерът на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя
на помощта се определя, като се взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението.
В настоящия случай, по отношение на първото
констатирано нарушение, а именно неизпълнение на заложените в бизнес плана
финансови показатели, е приложим редът по т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“, неразделна част от
Правилата, която точка предвижда, че когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
години, са под 20% от предвидените приходи съобразно одобрения бизнес план и
когато времетраенето на нарушението е продължило над две последователни
финансови години, на възстановяване подлежи 100% от предоставената безвъзмездна
финансова помощ. Именно в такъв размер е и определената от административния
орган финансова корекция за това констатирано нарушение. По отношение на второто
констатирано нарушение, а именно неизпълнение на показателите за устойчива заетост,
е приложим редът по т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“, неразделна част от
Правилата. В посочената точка е предвидено, че когато неизпълнението е равно
или по-малко от 50% спрямо
заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и времетраенето на нарушението е
над две финансови години, на възстановяване подлежи 10% от предоставената
безвъзмездна финансова помощ, като именно в такъв размер е и определената от
административния орган финансова корекция за допуснатото нарушение.
Административният орган е съобразил и правилно
е приложил разпоредбата на чл.3, ал.1 от Раздел II от Правилата, предвиждаща, че когато бъдат
установени повече от едно нарушение при изпълнение на един и същи договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, санкциите не се натрупват. Съгласно
регламентацията, дадена
в посочения текст от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от
страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира, както в тези случаи,
най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ
се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер
на дължимата от ползвателя безвъзмездна финансова помощ. В тези случаи,
най-големият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ определя
общият размер на подлежащата за възстановяване финансова помощ. В случая, при
доказаност на две нарушения и
определената за всяко от тях санкция, правилно е взет най-големият размер на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, който е 100% от
изплатената окончателно
такава
на бенефициента през
м. декември 2015 г. в общ размер на 251 827,93 лева (видно от писмо за оторизация на
плащането № 9887/31.03.2015 г. /л. 119-120/ и писмо за оторизация на
плащането № 11/312/02884/3/01N01/16.12.2015 г. /л. 134-135/). С оглед гореизложеното, правилно и в
съответствие с регламентацията, дадена в чл.3, ал.1 от Правилата за определяне
размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., е определен и общият размер на подлежащата
на възстановяване финансова помощ, а именно – 251 827,93 лева, като най-голям и
представляващ 100% от получената безвъзмездна финансова помощ.
На следващо място, съдът намира, че са изцяло
неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че доколкото при подписване на Договор №11/312/02884/27.10.2014
г., с който му е отпусната безвъзмездна финансова помощ Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за
развитие на селските райони 2007-2013 не са съществували, то същите не са
приложими.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.9 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на
Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и 7, като
се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото
нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство
и сключения административен договор, като заповедта и правилата се обнародват в
„Държавен вестник“. В изпълнение на посочената
разпоредба, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е приел Правилата за определяне на размер на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП, които са обнародвани в „Държавен вестник“. С тези Правила се отчитат
степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение,
което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски
райони. След одобряването на Правилата, прилагането им е задължително за органа
при определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ, като административният орган не разполага с оперативна самостоятелност
при определянето на този размер, а доколкото чрез Правилата се отчитат
тежестта, степента и продължителността на допуснатото нарушение с оглед
конкретните му параметри, административният орган не дължи последваща преценка
на тези обстоятелства.
Приетите от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Правила нямат обратно
действие, тъй като въз основа на тях не се извършва преценка на вече настъпили
юридически факти, т. е. с тях не се констатират нарушения на задължения на бенефециерите
по мерките от ПРСР и не се променят правните последици от вече извършени такива
нарушения - възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Правилата
определят единствено размера на санкциите относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения. Правилата са изготвени в съответствие с чл.35 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. на Комисията от 11 март 2014 г. за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и
условията за отказ и оттегляне на плащанията и административните санкции,
приложими към директните плащания, подпомагането и развитието на селските
райони и кръстосаното съответствие. В посочените Правила, се определя конкретния
период за проверка и начинът на определяне на
санкцията, като следва да се отбележи изрично, че налагането на финансова
корекция на самостоятелно основание се приема в разпоредбата на чл.46, ал.2 от
Наредба № 29 от 2008 г., съгласно която, в случаите по ал.1, Разплащателната
агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението.
Не се споделят от настоящия съдебен състав
доводите, развити от жалбоподателя, че на издадените Правила е придадено
обратно действие, доколкото същите се
прилагат спрямо юридически факти, настъпили преди влизането им в сила, а именно
през проверявания период, обхващащ 2016 г. – 2018 г. Приетите от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ - РА Правила не извършват преценка на юридически
факти - нарушения на задължения на бенефециеринтите по мерките от ПРСР и не
променят техните правни последици - възстановяване на неправомерно получена
финансова помощ. Следва да се посочи, че разликата между обратната сила на
правните норми и действието им върху заварените правоотношения е, че при
обратната сила се касае за действие на правната норма върху юридически факти,
които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила
на новия закон. Докато при действието върху заварени правоотношения се касае за
юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закона, но не са
завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това
правно действие, което му предписва новия закон.
Отделно от
горното, за бенефециентът е имало яснота за дължимото от него поведение
за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписания договор за
финансова помощ. Както в наредбата, така и в договора са уредени задълженията
на бенефециента и е установена отговорността му при неизпълнение на тези
задължения. Правилата определят единствено размера на санкцията относно еднакви
по степен, тежест и продължителност нарушения.
В горния смисъл е и константната съдебна
практика, застъпена в Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по адм.д. № 326/2021 г.
на Върховния административен съд; Решение № 2681 от 26.02.2021 г. по адм.д. №
13349/2020 г. на Върховния административен съд; Решение № 3618 от 10.03.2020
г., по адм.д. №14154/19г. на Върховния административен съд, оставено в сила с
решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на Върховния
административен съд по адм. д. № 8071/2020 г. и мн. др.
При тази фактическа установеност се налага
извода,
че оспореното Решение № 11/312/02884/3/01/04/02
за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6609#14/09.02.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е издадено от компетентен
орган, в изискуемата се форма и изискуемото се съдържание, при спазване
процесуалните правила и разпоредби и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби по издаването му, както и в съответствие с целта на
закона, тъй като определянето на финансова
корекция чрез такова решение е начин да се възстанови положението преди
извършването на разхода от съответния европейски фонд, който разход е признат
за недопустим или незаконосъобразен. Т. е., целта е да се поправи
причинената вреда и се състои в анулиране на целия или на част от публичния
принос за конкретния проект. Нормата на чл.72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ изисква при определяне размера на
финансовите корекции да се отчитат естеството и сериозността на допуснатото
нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство
и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. Административният акт е
постановен и при съблюдаване на законовата цел, тъй като с него се цели
препятстване на неправомерното изразходване на средства в изпълнението на
помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл.4, ал.2
от АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и по
реда, установени в закона. Финансовата корекция е предвидена административна
мярка, която се налага с цел да се коригират последиците от едно неправомерно
действие или бездействие, като се възстановят незаконосъобразно предоставени
средства. Съгласно чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ чрез извършването на финансови
корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства
от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи
по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички
разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Именно с
тази цел е наложена и процесната финансова корекция, което обуславя извода, че
същата е определена при спазване на законовата цел и не са налице основание за
отмяна по чл.146 т.5 от АПК.
Констатациите за УО не бяха опровергани в
съдебното производство и в тази връзка доводите в жалбата, че не е извършено
нарушение в проведената от дружеството бенефициент процедура се явяват
неоснователни и недоказани.
От всичко гореизложено се налага извод, че по отношение на оспореното решение за налагане на финансова
корекция не е налице нито едно от отменителните основания по чл.146 от АПК, респективно не са налице
предпоставки за прогласяването му за нищожно, поради което оспорването по подадената
срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора и с оглед
своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на деловодни
разноски, на основание чл.143, ал.4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
в полза на ДФ „Земеделие“ направените по делото
разноски, съобразно
приложения списък на лист 409 от делото, възлизащи в общ размер на 400 лева, от които: 300 лева –
депозит за назначената по делото съдебно-икономическа експертиза /л. 386/ и 100
лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК, във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ във ръзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2 предложение последно и чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.73, ал.4 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
Ловешки административен съд, четвърти административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: с. ****, община Априлци, област Ловеч, ул. ****,
представлявано от М.Л.Д. и посочен адрес ***, чрез адв. О.Б. *** с адрес за кореспонденция
гр. Плевен, ул. ****, против Решение № 11/312/02884/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция с изх. № 01-2600/6609#14 от 09.02.2022 година на заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „*****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с. ****, община Априлци, област Ловеч, ул. ****, представлявано от М.Л.Д.
и посочен адрес ***, да
заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез АдмСЛ пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: