РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград,
19.03.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито заседание на деветнадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
като разгледа ч. гражд.дело № 1220/2018 г., по описа на
Районен съд Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното :
Депозирана е искова молба от В. Г.П., ЕГН-********** ***,
против „ВКТВ“ЕООД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление –
гр.Велинград,ул.“Акад. Иван Павлов“№1А, представлявано от управителя Г.А.М., с
която са предявени искове с правно основание чл.59 във вр. с чл.269,ал.2 КТ във
вр. с чл.22,ал.2 от КТД за сумата от 1140лв, представляваща равностойност на
социалната добавка за храна за 19 месеца съгласно чл. 22, ал.2 от КТД; с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за
неизплатена част от брутното трудово възнаграждение и за обезщетение за забава
върху главницата както следва:за месец ноември 2016г. за сумата от 294.54лв,
ведно с лихва за забава за периода от 25.12.2016г. до 14.09.2018 г., в размер
на 51.38лв; за месец декември 2016г. за сумата от 195.72лв, ведно с лихва за
забава, за периода 25.01.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 32.34лв; за месец януари 2017г. за сумата
от 382.13лв, ведно с лихва за забава за периода 25.02.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 60.07лв; за месец февруари 2017г. за
сумата от 343.47лв, ведно с лихва за забава за периода 25.03.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 51.33лв; за месец
март 2017г. за сумата от 475.16лв, ведно с лихва за забава за периода
25.04.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 66.92лв; за месец април 2017г. сумата от
343.16лв, ведно с лихва за забава за периода 25.05.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 45.47лв.; за месец
май 2017г. сумата от 407.84лв, ведно с лихва за забава за периода 25.06.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 50.33лв.; за месец юни 2017г. сумата от
409.19лв, ведно с лихва за забава за периода 25.07.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 47.29 лв.; за месец
юли 2017г. сумата от 285.98лв, ведно с лихва за забава за периода 25.08.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 30.59лв; за месец август 2017г. сумата
от 117.96лв, ведно с лихва за забава за периода 25.09.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 11.60лв, за месец
септември 2017г. сумата от 206лв., ведно с лихва за забава за периода
25.10.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 18.54лв.; за месец октомври 2017г. сумата
от 272.69лв., ведно с лихва за забава за периода 25.11.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 22.19лв.; за месец ноември 2017г. сумата
от 271.69лв., ведно с лихва за забава за периода 25.12.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 19.85лв.; за месец декември 2017г.
сумата от 283.43лв., ведно с лихва за забава за периода 25.01.2018г. до 14.09.2018 г., в размер на 18.27лв.; за месец януари 2018г. сумата
от 439.49лв., ведно с лихва за забава за периода 25.02.2018г. до 14.09.2018 г., в размер на 24.54лв.; за месец февруари 2018г.
сумата от 426.41лв., ведно с лихва за забава за периода 25.03.2018г. до 14.09.2018 г., в размер на 20.49лв.; за месец март 2018г. сумата от
443.08лв., ведно с лихва за забава за периода 25.04.2018г. до 14.09.2018 г. в размер на 17.48лв; по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 19 от КТД и чл.86 от ЗЗД, за неизплатената
част от възнаграждение, за времето през което е работникът е бил на
разположение на работодателя за периода юни 2016г. до октомври 2016г. в общ размер
на 254.25лв., ведно с лихва за забава за периода 25.11.2016г. до 14.09.2018 г.,
в размер на 46.47лв..
Ищецът твърди, че работил в ответното
предприятие до 25.05.2018г., като заемал длъжността Ръководител отдел „Контрол
на водните ресурси“, а трудовото правоотношение било прекратено на основание
чл. 328, ал.1, т.10 от КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, на 25.05.2018г.. Излага, че по това време бил редовен член на
Синдикалната организация на КНСБ, като между последната и ответника на
23.03.2016г. бил сключен Колективен трудов договор /КТД/ на основание чл. 51 А,
ал.1 от КТ. Поради това поддържа, че постигнатите в КТД договорености имали
непосредствено действие в отношенията с
ответника-работодател. Твърди се, че с
КТД от 23.03.2016г. ответникът поел задължения, които не изпълнил по отношение
на ищеца, в качеството му на работник, спрямо когото КТД се прилага. Не било
начислено и съответно изплатено
дължимото минималното основно трудово възнаграждение съобразно чл. 10 от КТД за
периода ноември 2016г. до март 2018г. включително, както и съответното
допълнително месечно трудово възнаграждение за същия период върху реално
дължимото минималното основно трудово възнаграждение изчислено по реда на чл.
10 от КТД.Не било начислено и заплатено дължимото на основание чл. 177 от КТ
възнаграждение за времето, в което ищецът бил
в платен годишен отпуск в периода ноември 2016г. до март 2018г.
включително, използвайки като база среднодневното брутно възнаграждение
изчислено по реда на чл. 10 от КТД. Не било начислено и заплатено допълнително
трудово възнаграждение за времето, в което ищецът бил на разположение на
предприятието в периода юни 2016г. до март 2018г. включително на основание чл.
19 от КТД в размер на 0.50лв. на час. Съгласно изложеното в исковата молба,
ответникът не изпълнил задължението си да
предостави социална добавка за храна под формата на натура в размер на 60лв. за
19 календарни месеци. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения
срок по чл.131 от ГПК, в който изразява становище, че предявените искове са допустими,
но неоснователни. Признава, че между страните е било налице трудово правоотношение,
по силата на което на ищеца е изпълнявал длъжността „Ръководител отдел на
КВР". Сочи се, че според Допълнителното споразумение № 3 с изх. №
13/30.05.2016 г. към Трудов договор, страните са се споразумели основното
месечно възнаграждение на работника да бъде в размер на 700 лева, а
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и опит в размер на 63
лева - всичко 763 лева, а според Допълнителното споразумение № 3 с изх. №
81/23.08.2017 г. към Трудов договор, страните са се споразумели основното
месечно възнаграждение на работника да бъде в размер на 800 лева, а
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и опит в размер на 288
лева - всичко 1088 лева. Твърди се, че било налице договаряне между страните, съобразено с
изискванията на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
на работниците и служителите работещи в дружеството. По твърдението на ищеца,
че не му е начислено и съответно изплатено дължимото минимално основно трудово
възнаграждение, съобразно чл. 10 от КТД за определен период; както и
допълнителното месечно трудово възнаграждение за същия период, съобразно с КТД;
е изразено следното становище, че според Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата на работниците и служителите работещи в
дружеството „средствата за работна заплата се образуват съгласно финансовите
възможности на дружеството", Наредбата за регулиране и нарастване на
средствата за работна заплата и действащ КТД". Не се оспорва, че между
дружеството и Синдикалната организация има сключен КТД, който определя по
благоприятни договорености. В чл. 10 от КТД регламентира минималната месечна
работна заплата за ВКТВ ЕООД Велинград на база промените в MP3 за страната. В
чл. 10, ал. 1 от КТД ,но коригирани с коефициент за отделните категории
персонал, отчитайки сложността и приноса на всеки един служител съобразно
заеманата длъжност за осигуряване нормалната работа на дружеството, изпълнение
на показателите на качество, добрата ликвидност и финансово състояние. В Същия
договор обаче в чл. 11 се сочи начина на образуване на работната заплата, а
именно: "съгласно действащата цена на водата /има се в предвид цените на
регулиране от КЕВР ВиК услуги/, нормативните документи и общите финансови
възможности на дружеството. Т.е. според КТД задължително при определяне на
заплатата се включват и трите изброени условия в тяхната съвкупност. За да бъде
изчислена цената на водата. КЕВР я утвърждава с решение. Това се изготвя в
съответствие с подадената от съответното дружество информация, която включва
приход и разход за определен период. Сочи се, че възнаграждението за което
претендира ищеца, не е включено в цената на водата за посочения исков период.
Т.е. в отчетените разходи по ВиК услуги за 2016 г. е видно, че за цялата 2016
г. и 2017 г. в действащите регулирани цени, прилагани от ВКТВ ЕООД Велинград не
са заложени и утвърдени действащите в момента и изплащани през 2016 г. и 2017
г. нива на основни трудови възнаграждения на целия персонал. Подобни искания за
начисляване на дължимото минимално основно трудово възнаграждение, съобразно
чл.10 от КТД е възможно да се реализира едва след приемане и утвърждаване на
пет годишен бизнес план за новия регулаторен период 2017-2018 г. и утвърждаване
на заявлението за нова цена на регулирани ВиК услуги за 2017 г.. Нямало
законова предпоставка за изчисляване и изплащане на претендираните суми,
съобразно КТД, тъй като отчетните данни залегнали в цената на водата са от 2013
г., когато не е имало сключен нито БКТД, нито КТД. Първият е сключен 2014г.. а
втория през 2016 г. Твърденията, на които основава исканията си ишеца, били
неоснователни. По твърдението на ищеца, че не му е начислено и изплатено
дължимото възнаграждение за платен годишен отпуск за определен период, посочен
в исковата молба, съобразно КТД, се изразява следното становище: не би следвало
да се начислява и плаща такъв вид възнаграждение, използвайки като база
среднодневното брутно възнаграждение изчислено по реда на чл. 10 от КТД, на
основания посочени по-горе. След като не би следвало да бъде изчислено
минималното основно трудово възнаграждение по този член, не би следвало да се
преизчислява и дължимото за платен годишен отпуск. Счита се, че твърденията на
ищеца са необосновани. По твърдението, че на ищеца,че не му е начислено и заплатено допълнително
трудово възнаграждение за времето в което е бил на разположение на
предприятието, на основание чл. 19 от КТД -
към отговора на ИМ са представени справки за график на дежурствата и
справка за начислен и изплатен извънреден труд. В посочените документи било
видно, че в графика за дежурства, където фигурира името на ищеца в дните в
които реално е отработвал посочените дежурства, същите са му изплатени. По
твърдението, че на ищеца не са му предоставени социалните добавки за храна под
формата на натура за 19 месеца - Ваучерите, изплатени през първите месеци на
2017 г. са в следствие на приходите и финансовото състояние на ВКТВ ЕООД
Велинград от предходната година т.е. преценени са средства за изплащането на
посочените ваучери, затова са изплатени. Искането на ответника за изплащане на
ваучери за период IV - XII месец на 2016 г. за 9 месеца., не са изплатени, тъй
като от справката на счетоводния баланс на дружеството било видно, че през
предходната година същото е на загуба. Искането на ответника за изплащане на
ваучери за период I - III месец на 2018 г. за 3 месеца., не са изплатени, тъй
като от справката на счетоводния баланс на дружеството е видно, че същото е на
загуба, освен това е обект на принудително изпълнение, тъй като е налице
изискуемо публично вземане. Излага се виждането, че по своята същност ваучерите за храна
представляват социална придобивка за служителите и работниците, предоставена им
посредством техния работодател. Това разпределяне на социалните добавки е
преценено към конкретния момент от управителя на дружеството, като не са лишени
изцяло служителите от същите. моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Съдът е отделил като
безспорни между страните обстоятелствата, че са били в трудово правоотношение,
възникнало на основание сключен трудов договор от 02.04.2012 г., по силата на
който ищецът заемал длъжността Ръководител отдел „Контрол на водните ресурси“, прекратен,
считано от 25.05.2018г.. Ответното дружество е страна по Колективен трудов
договор, сключен на 23.03.2016г.. Ищецът е редовен член на Синдикалната организация на
КНСБ, страна по Колективен трудов договор от 23.03.2016г.. ищецът за процесния период е получавал основно
месечно възнаграждение, изчислено съобразно индивидуалния му трудов догово и
сключени допълнителни споразмуния към него от 30.05.2016 г. и от 23.08.2017 г..
Изложеното се установява и от приложените по делото писмени доказателсттва- трудово договор № 4
от 02.04.2012 г., Допълнителното споразумение № 3 с изх. № 13/30.05.2016 г. към
Трудов договор, Допълнителното
споразумение № 3 с изх. № 81/23.08.2017 г., Колективен трудов договор от
23.03.2016г., служебна бележка изх. №
11/25.05.2018 г. и заповед за прекратяване №
3/25.05.2018 г.
Възраженията на
ответното дружество, че тъй като за процесния период в отчетните разходи по ВиК
услуги за 2016 г. и в действащите регулирани цени не са заложени и утвърдени
претендираните нива на основни трудови възнаграждения, то процесните
възнаграждения не се дължат, съдът намира за неоснователно, тъй като независимо
от това дали са включени или не за ответника е съществувало задължение за
заплащане на възнаграждения, съобразно договорките на сключения Колективен трудов
договор от 23.03.2016г.. В този смисъл
съдът намира за неотносими гласните доказателства, събрани чрез разпита на
свидетелите А.П„Х. и Васил Борисов
Горанов.
По
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
За основателността на
иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е престирал труд
през исковия период от време, като между него и ответника по силата на
колективен трудов договор е уговорено изплащането на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
25.12.2016 От представения
КТД, действал между страните се установява, че ответникът се е задължил на основание чл. 10 да изплаща минимална
работна заплата на работниците му изчислена по следния начин върху определената
минимална месечна работна заплата за страната завишена с коефициент 1,03, а за
ръководители 2,01, като е посочено, че при постигнати финансови резултати
минималната работна заплата на дружеството може да се увеличи. От приетото по
делото допълнително заключение на вещото лице по съдебно- счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло
като пълно и обективно изготвено се установява, че при съобразяване
разпоредбата на чл. 10 КТД на ищеца се следва брутно трудово възнаграждение в
следните размери: м. декември 2016 г. 294.54 лв., м.януари 2017 г. 195.72 лв., м.февруари 2017 г.
382.13
лв., м.март 2017 г. 343.47 лв., м.април 2017г. 475.16 лв., м.май 2017 г. 343.16 лв., м.юни 2017 г.
407.84
лв., м.юли 2017 г. 409.19 лв., м.август 2017 г. 285.98 лв., м.септември 2017 г. 1 17.96 лв., м.октомври 2007 г. 206.00 лв., м.ноември 2017 г.
272.69
лв., м.декември 2017 г.
271.69 лв., м. януари 2018 г. 439.49
лв. , м. февруари 2018 г. 426.41лв. и м. март 2018 г. 443,38 лв.. А мораторната лихва
е съответно за месеците както следва: 51,46 лв, 32.51 лв, 60.18 лв, 51.43 лв, 67.05 лв, 45.56 лв, 50.65 лв, 47.40
лв, 30.67 лв, 11.63 лв, 18.60 лв, 22.27 лв, 19.93 лв, 18.34 лв, 24.66 лв, 20.61
лв. При съобразяване изложеното съдът намира, че предявените искове са доказани
по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
По исковете
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр.
чл. 19 от КТД и чл.86 от ЗЗД
От представения КТД,
действал между страните се установява, че ответникът се е задължил на основание
чл. 19 да изплаща на работниците му за времето, през което са на разположение
на предприятието допълнително трудово възнаграждение за всеки час или част от
него в размер на в размер на 0.50лв.. Съгласно заключението на вещото лице по основната
съдебно-
счетоводната експертиза, която съдът
кредитира изцяло се установява, че размерът на допълнителното възнаграждение на
ищеца, дължимо на основание чл. 19 КТД, за периода от м. 11.2016 г. до м. 2018
г. е в общ размер на 1136 лв., а мораторната лихва е в размер на 177, 31 лв..
При това положение искът на ищеца се явява доказан по основание и размер и като
такъв следва да бъде уважен изцяло.
По исковете с правно основание
чл.59 във вр. с чл.269,ал.2 КТ във вр. с чл.22,ал.2 от КТД
Безспорно е между
страните, че за процесния период ищецът е полагал труд при ответника. От
представения КТД, действал между страните се установява, че на основание чл. 22, ал. 2 от него ответникът се е задължил за всеки
календарен месец да предоставя на всеки работник социална добавка за храна под
формата на натура в размер на 60 лева. Съгласно съдебно- счетоводната
експертиза, приета без възражения от страните се установява, че работодателят,
за периода от 23.03.2016 г. до 23.03.2018 г. е предоставил на ищеца ваучери за
общо шест месеца, а именно: януари, февруари и март 2017 г., и ноември и
декември 2017 г., като не се установява да са предоставени общо 19 броя на
стойност от 1140 лв.. при това положение съдът намира, че искът е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВКТВ“ЕООД,ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление – гр.Велинград,ул.“Акад. Иван Павлов“№1А,
представлявано от управителя Г.А.М. ДА ЗАПЛАТИ НА В.
Г.П., ЕГН-********** ***, на основание чл.59 във вр. с
чл.269,ал.2 КТ във вр. с чл.22,ал.2 от КТД сумата
от 1140лв, представляваща равностойност на социалната добавка за храна за 19 месеца съгласно чл. 22,
ал.2 от КТД, на
основание чл. 128, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за месец ноември 2016г. за сумата от
294.54лв, ведно с лихва за забава за периода от 25.12.2016г. до 14.09.2018 г.,
в размер на 51.38лв; за месец декември 2016г. за сумата от 195.72лв, ведно с лихва
за забава, за периода 25.01.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 32.34лв; за
месец януари 2017г. за сумата от 382.13лв, ведно с лихва за забава за периода
25.02.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 60.07лв; за месец февруари
2017г. за сумата от 343.47лв, ведно с лихва за забава за периода 25.03.2017г. до 14.09.2018 г., в размер
на 51.33лв; за месец март 2017г. за сумата от 475.16лв, ведно с лихва за забава
за периода 25.04.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 66.92лв; за
месец април 2017г. сумата от 343.16лв, ведно с лихва за забава за периода
25.05.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 45.47лв.; за
месец май 2017г. сумата от 407.84лв, ведно с лихва за забава за периода
25.06.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 50.33лв.; за месец юни 2017г.
сумата от 409.19лв, ведно с лихва за забава за периода 25.07.2017г. до 14.09.2018 г., в размер
на 47.29 лв.; за месец юли 2017г. сумата от 285.98лв, ведно с лихва за забава
за периода 25.08.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 30.59лв; за
месец август 2017г. сумата от 117.96лв, ведно с лихва за забава за периода
25.09.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 11.60лв, за
месец септември 2017г. сумата от 206лв., ведно с лихва за забава за периода
25.10.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 18.54лв.; за
месец октомври 2017г. сумата от 272.69лв., ведно с лихва за забава за периода
25.11.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 22.19лв.; за месец ноември
2017г. сумата от 271.69лв., ведно с лихва за забава за периода 25.12.2017г. до 14.09.2018 г., в размер на 19.85лв.; за месец декември 2017г. сумата от 283.43лв.,
ведно с лихва за забава за периода 25.01.2018г. до 14.09.2018
г., в размер на
18.27лв.; за месец януари 2018г. сумата от 439.49лв., ведно с лихва за забава
за периода 25.02.2018г. до 14.09.2018 г., в размер на 24.54лв.; за
месец февруари 2018г. сумата от 426.41лв., ведно с лихва за забава за периода
25.03.2018г. до 14.09.2018 г., в размер на 20.49лв.; за месец март 2018г.
сумата от 443.08лв., ведно с лихва за забава за периода 25.04.2018г. до 14.09.2018 г. в размер на 17.48лв; на основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл.
19 от КТД и
чл.86 от ЗЗД, за периода юни 2016г. до октомври 2016г. сума в общ размер на 254.25лв., ведно с лихва за забава за периода
25.11.2016г. до 14.09.2018 г., в размер на 46.47лв..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА