№ 23
гр. Поморие, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20222160100518 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и е
образувано по молба от П. Н. К. от гр.Каблешково, общ.Поморие, чрез пълномощника и
съдебен адресат адв.П. М., против Ж. В. К., с посочен в молбата за защита адрес на
ответника с.Оризаре, ул. „Я.А.", №*, с която е направено искане за установяване на
домашно насилие и налагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо ответника.
В обстоятелствената част на молбата е посочено, че молителката и ответника са майка и син,
като молителката обитава жилище в гр.Каблешково, общ.Поморие, ул. „Св.Св.К.М.", №**, а
ответникът живее на адрес в с.Оризаре, общ.Несебър, ул. „Я.А.", №*.
Твърди се, че отношенията между страните са влошени, като през 2020 г. срещу ответника
било образувано друго производство по ЗЗДН, за осъществено психическо насилие по
отношение на молителката, изразило се в обиди и заплахи, както и физическо посегателство
по отношение на автомобил, нейна собственост, изразило се в спукване с нож на двете
предни и задна гума на автомобила.
Твърди се, че на 04.08.2022 г., ответникът опитвайки се да влезе в жилището на молителката
в гр.Каблешково, общ.Поморие, счупил ключ в патрона на входната врата на жилището, че
на 05.08.2022 г., отправил обиди и заплахи по телефон към молителката, че „ще тръгне с
рогата напред“, на 07.08.2022 г. чрез техническо средство – дрелка, направил опит да разбие
патрона на входната врата на жилището на молителката, след което през заден вход влязъл
на първия етаж на жилището, възпрепятствал достъпа на молителката до него и изнесъл
вещи, а на 09.08.2022 г., молителката отново нямала достъп до жилището си, поради счупен
ключ във входната врата. Твърди се, че молителката многократно е подавала жалби до
1
органите на МВР, които предупреждавали ответника по реда на ЗМВР, да не оправя заплахи
и да не тормози физически и психически молителката, но насилието от страна на ответника
продължило.
Прави се искане, за установяване на извършеното домашно насилие и налагане на ответника
на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН, а именно: задължаване на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие спромя молителката, забрана на ответника да
приближава пострадалата, жилището, автомобила и, местоработата и местата и за социални
контакти и отдих на пострадалото лице, както и да притеснява пострадалата, както и нейни
близки и познати с телефонни обаждания и по какъвто и да е друг начин да се намесва в
личния живот на молителката. Към молбата са представени писмени доказателства, както и
декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, за извършеното насилие.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощника си адвокат. Поддържа
молбата за защита. Ангажира доказателства.
Ответникът също се явява лично в съдебно заседание и с процесуален представител адвокат.
Изразява становище за неоснователност на молбата за защита и моли същата да бъде
оставена без уважение. Също ангажира доказателства.
За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото
доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа и
правна страна следното.
Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл. 9 ЗЗДН, подадена е в преклузивния
едномесечен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН, пред компетентен съд по чл.7 ЗЗДН, от активно
легитимирано лице, заявило твърдение, че спрямо него е извършено насилие от субект по
чл.3, т.5 от ЗЗДН – низходящ, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Както бе посочено, в производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото. В нея
подробно са описани от фактическа страна проявните форми на извършеното спрямо
молителката домашно насилие.
По делото не се спори, а и се установява от приложения по делото заверен препис от
удостоверение за раждане от 15.05.1989 г., издадено от ОНС – Бургас, горепосочената
родствена връзка между страните, която обуславя активната правна легитимация на
молителката в производството, респ. пасивната такава на ответника.
По делото е представена служебна справка вх.№ 3954/25.10.2022 г., издадена от РС –
Поморие, от която се установява, че в съда е образувано гр.дело № 349/2020 г., по молба от
П. К. против ответника Ж. К., производството по което е прекратено поради оттегляне на
иска.
Видно от представената справка за съдимост от 25.10.2022 г., издадена от РС – Несебър,
ответникът Ж. К. е осъждан както следва:
2
- Със споразумение № 63/08.07.2020 г. по НОХД № 454/2020 г. на РС – Несебър, влязло в
законна сила на 08.07.2020 г., за извършено на 14.03.2020 г., престъпление по чл.343б, ал.3
НК, му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право на
управлява МПС за срок от шест месеца.;
- Със споразумение № 260017/03.02.2021 г. по НОХД № 103/2021 г. на РС – Несебър, влязло
в законна сила на 03.02.2021 г., за извършено на 27.01.2021 г., престъпление по чл.343б,
ал.4, вр. с ал.3 НК, му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при общ режим, както и наказание глоба в размер 450 лв., а така също наказание
лишаване от право на управлява МПС за срок от петнадесет месеца. С определение по
същото дело е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 454/2020 г.
Видно от справката за съдимост ответникът е изтърпял наказанието по НОХД № 103/2021 г.
на 19.08.2021 г., на която дата е освободен.
По делото са приети като доказателства материалите по преписки вх. № 320000-4972/2022 г.
и вх. № 320000-5014/2022 г. по описа на РУ – Поморие, двете обединени в преписка вх. №
12 608/2022 г., по описа на РП – Бургас.
Съгласно приложената към преписките докладна записка от 08.08.2022 г., изготвена от В.
Николов И. – мл.експерт в РУ – Поморие, на 07.08.2022 г., И., заедно с мл.инспектор
Полина Г., двамата в състав на автопатрул, били изпратени по сигнал на адрес
гр.Каблешково, общ.Поморие, ул. „Св.Св.К.М.", №**. На място полицейските служители
заварили молителката, същата подала сигнал за лице, опитващо се да разбие входната врата,
което посочила като ответника и установили, че в патрона на вратата има дупка, а на земята
стружки.
Изслушан от съда в съдебно заседание в качеството на свидетел В. Николов И. потвърждава
обстоятелствата, изложени в горепосочената докладна записка, сочи, че достъпът до
жилището на молителката бил ограничен, а тя силно притеснена от случилото се.
В приложеното по преписките сведение от 19.08.2022 г., дадено от ответника, последният
сочи, че с молителката са във влошени отношения от около две години, поради което се е
изместил от дома му в гр.Каблешково и живее в с.Оризаре, но периодично посещава дома,
за да си вземе собствени вещи. Твърди, че след смъртта на баща му е негов наследник,
каквито са брат му и молителката, която сменя патрона на вратата и възпрепятства достъпа
му. Сочи, че на 07.08.2022 г. е посетил жилището на молителката, последната не му
отворила, поради което ответникът решил да разпробие патрона на входната врата, което и
направил, но не успял да отвори вратата, тъй като молителката сложила ключ от вътрешната
страна на бравата. Ответникът минал от задната страна на къщата, през прозорец на първия
етаж отворил вратата и влязъл в дома, взел необходимите му вещи – стол и телевизионен
приемник, след което си тръгнал.
В горепосоченото сведение, както и в друго такова по преписките от същата дата
ответникът сочи, че е посетил дома на молителката и на 04.08.2022 г., опитал се да влезе в
3
него, но установил, че патронът е сменен и ключът не съвпада, като счупил ключа си и част
от него останала в патрона. Твърди, че на другия ден изпратил съобщение до молителката да
го допусне до жилището, но тя не му отговорила.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В разглежданият случай страните са майка и син, отношенията на които безспорно са
влошени в период от повече от две години, от когато датира гр.дело № 349/2020 г. по описа
на съда, с предмет искане за защита по ЗЗДН от молителката.
Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че на посочените в молбата
дати – 04.08.2022 г., 05.08.2022 г., 07.08.2022 г. и 09.08.2022 г., ответникът е извършил по
отношение на молителката прояви на психическо и физическо насилие, изразили се в опит
за влизане в жилището на молителката в гр.Каблешково, общ.Поморие и счупване на ключ
в патрона на входната врата на жилището, осъществени на 04.08.2022 г., отправяне обиди и
заплахи по телефон към молителката, осъществени на 05.08.2022 г., опит чрез техническо
средство – дрелка, да разбие патрона на входната врата на жилището на молителката,
влизане в жилището, възпрепятстване на достъпа на молителката до жилището и изнасяне
на вещи, осъществени на 07.08.2022 г. и възпрепятстване на достъпа на молителката достъп
до жилището, поради счупване на ключ във входната врата, осъществени на 09.08.2022 г.
ЗЗДН предвижда провеждането на спорно съдебно производство, с предоставена на страните
възможност за събиране на доказателства – чл.13 от ЗЗД, като така се охранява правото на
защита на ответника в производството, но с оглед специфичния характер на защитените от
закона отношения, на търсещия защита е предоставен улеснен ред за постигане на такава,
като с нормата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, е придадена самостоятелна и презумптивна
доказателствена стойност на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в случай, че по делото
липсват други доказателства.
В конкретния случай авторството от ответника на процесните прояви на домашно насилие,
посочени по-горе в решението, се установява не само от декларацията от молителката по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, но и от събраните по делото писмени доказателства, в това число
посочената докладна записка и свидетелски показания на полицейски служител,
непосредствено възприел последиците от конкретни прояви на ответника, предприети при
опитите му да проникне в жилището, обитавано от молителката, като ответникът на свой
ред е потвърдил извършването им в дадените от него обяснения пред органите на реда.
Поведението на ответника е противоправно и в нарушение на морала, независимо от
собственото му убеждение, че като наследник, респ. съсобственик има право на достъп до
жилището, обитавано от молителката, съответно при отказан такъв, разполага с
4
възможността да реализира правото си посредством взломяване на врати на жилището.
Несъмнено, съгласно чл.31, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им, но по силата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се
използува лично само от някои от съсобствениците, за останалите възниква право на
обезщетение за ползата, от която са лишени и то от деня на писменото му поискване, като
законът не само не предвижда, но и с разпоредбата на чл.323, ал.1 НК, запретява под страх
от наказателна отговорност самоволното, не по установения от закона ред, осъществяване
на оспорвано от другиго свое, дори и действително право.
По горепосочените аргументи е неоснователно и възражението, че извършеното от
ответника не съставлява домашно насилие, тъй като с действията си същият е искал да вземе
свои движими вещи, държани от молителката без същата да има основание за това, в която
хипотеза на разположение на собственика е искът по чл.108 ЗС.
Затова съдът прие, че по делото несъмнено е установено домашно насилие, представляващо
психическо и физическо такова, извършено от ответника спрямо молителката на посочените
дати, изразило се гореизложените конкретни проявни форми.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за защита следва да се уважи.
С оглед събраните по делото доказателства относно личността и поведението на ответника,
а именно, че същият е осъждан и срещу него е образувано предходно производство по
ЗЗДН, макар и да не са му наложени мерки за защита, при съобразяване характера и
интензитета на установения конкретни актове на домашно насилие, в това число
многобройността на проявите и последователността при осъществяването им, съдът намира,
че спрямо ответника следва да бъдат наложени мерките по чл.5 ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а
именно, задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на пострадалата и забрана на извършителя да приближава пострадалата,
обитаваното от нея жилище, местоработата и и местата за социални контакти и отдих на
пострадалата
Предвид установените по делото обстоятелства относно конкретните прояви на домашно
насилие и личността на извършителя, съдът намира, че срокът на мярката за защита по чл.5,
ал.1, т.3 ЗЗДН, следва да е дванадесет месеца, а разстоянието, на което да се забрани на
ответника да приближава пострадалата следва да е 50 метра.
Посочените мерки, като вид и продължителност, според съда са необходими и достатъчни за
постигане на целените възпитателен ефект и лична превенция по отношение на ответника,
като същевременно с това ще му даде възможност да преосмисли и коригира поведението си
към молителката.
Като отчете мотивите за извършване на домашното насилие, интензитета на същото и
установените данни относно личността на извършителя, съдът намери, че глобата по чл.5
ал.4 ЗЗДН, следва да се наложи в размер 300 лв.
Ответникът следва също така, на основание чл.11 ал.2 ЗЗДН, да заплати държавна такса в
5
размер 25 лв.
Видно от представеното по делото пълномощно, адв. адв.П. М. е оказала на молителката
безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание
чл.38 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, съдът следва
да определи размер на адвокатското възнаграждение, съобразно чл.36, ал.2 от ЗА и чл.22 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр.с
чл.7, ал.9 от Наредбата (ред. преди изм. ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.), при проведени четири
съдебни заседания след първото такова.
Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. относно минималните размери на адвокатските
възнаграждения имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция
на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия
нормативен акт изрично не е предадено обратното действие – Определение № 17/26.01.2017
г. на ВКС по т. д. № 1193/2016 г., I т. о., ТК на ВКС и посочената в него практика на ВКС,
постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
С оглед посоченото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
молителката сума в размер на 800 лв.
Предвид основателността на молбата за защита разноски на ответника не се дължат, поради
което искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното на 04.08.2022 г., 05.08.2022 г., 07.08.2022 г. и
09.08.2022 г., в гр.Каблешково, домашно насилие от ответника Ж. В. К., ЕГН **********, с
адрес с.Оризаре, общ.Несебър, ул. „Я.А.", №*, спрямо молителката П. Н. К. ЕГН
**********, с адрес гр.Каблешково, общ.Поморие, ул. „Св.Св.К.М.", №**, изразило се
прояви на психическо и физическо насилие, представляващи опит за влизане в жилището на
молителката и счупване на ключ в патрона на входната врата на жилището, осъществени на
04.08.2022 г., отправяне обиди и заплахи по телефон към молителката, осъществени на
05.08.2022 г., опит чрез техническо средство – дрелка, да разбие патрона на входната врата
на жилището на молителката, влизане в жилището, възпрепятстване на достъпа на
молителката до жилището и изнасяне на вещи, осъществени на 07.08.2022 г. и
възпрепятстване на достъпа на молителката достъп до жилището, поради счупване на ключ
във входната врата, осъществени на 09.08.2022 г.
ЗАДЪЛЖАВА Ж. В. К., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо П. Н. К. ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Ж. В. К., ЕГН **********, да приближава на разстояние по-малко от 50
метра П. Н. К. ЕГН **********, обитаваното от нея жилище в гр.Каблешково,
6
общ.Поморие, ул. „Св.Св.К.М.", №**, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на пострадалата за срок от 12 (дванадесет) месеца.
ОСЪЖДА Ж. В. К., ЕГН **********, да заплати на адвокат П. Г. М., със служебен адрес гр.
Бургас, ул. „Ш.п.", №**, ет.*, сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА Ж. В. К., ЕГН **********, да заплати на Държавата, по сметка на РС – Поморие,
глоба в размер 300 лв. (триста лева) и държавна такса в размер 25 лв. (тридесет лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. В. К., ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в 7-дневен срок от днес.
Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта за защита.
Преписи от решението и от заповедта за защита да се изпратят на РУ – Поморие при
ОДМВР – Бургас.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
7