Р Е Ш Е Н И Е
№ 109/ 07.03.2023 г.,
град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет
и трета година, І-ви състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря В.
САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 661 по описа за 2021
г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156, във връзка с чл. 107, ал. 4 ДОПК, във връзка с чл. 4, ал.
1 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба от С.А.А., ЕГН **********,***,
срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 37783-1/
09.11.2021 г., потвърден изцяло с Решение по чл. 155 от ДОПК № 94С-00-1391#1/
06.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция МДТ при Община град Добрич.
Жалбоподателят не е съгласен с установените му задължения за притежавания
от него недвижим имот, находящ се в град Добрич, бул. ”***” № 49, представляващ
земя и три броя сгради. Сочи, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/ 20.10.2021 г. е декларирал
притежаваните от него сгради, като е посочил конструкцията на всяка една от
тях, но в издадения АУЗ са налице други записвания, които определят различна
данъчна оценка, съответно различен размер на задълженията за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Настоява, че производствен обект
с идентификатор 72624.611.143.1, с година на построяване 1956 г., е с
конструкция М2, тъй като е изграден от промишлени панели, като допълва, че при
посещение на място се виждат фугите между тях; производствен обект с
идентификатор 72624.611.143.2, с година на построяване 1956 г., е с конструкция
Ml, тъй като сградата е изградена от метални колони върху които е монтиран полусферичен
ламаринен покрив, ламарината е черна 3 мм, само с бетонов пояс, без плоча, като
тухлените стени между металните колони не са с ферми и производствен обект с
идентификатор 72624.611.143.3, с година на построяване 1956 г., е с паянтова
конструкция, като сградата има два зида и покрив, което не я прави масивна, ПН.
При тези съображения прави възражение, че посочването в АУЗ на конструкция на
трите сгради, различна от декларираната и действителната такава, установена на
място, е довело до неправилно определяне на облагаемата основа и размера на
данъка, от което извежда, че Актът за установяване на задължения (АУЗ) е
незаконосъобразен. Иска отмяна на АУЗ и потвърдителното Решение изцяло.
Претендира разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. В. Г., която поддържа жалбата.
В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от Г.К.,
Главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“, редовно упълномощен, който
оспорва жалбата.
От ответника
е представена преписката по издаване на оспорения акт.
По искане на
жалбоподателя е назначена съдебно – техническа експертиза (СТЕ) за определяне
конструкцията на процесните сгради, като заключението по първата СТЕ е оспорено
от ответника и е назначена втора такава със същите задачи, но ново вещо лице.
Заключението по втората експертиза е прието в съдебно заседание без оспорване
на страните.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе пред вид становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо рег.
№ 93-27-940/ 01.10.2021 г. Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община град Добрич (л. 21) е изискал от Директора на Дирекция „Устройство на
територията и строителен контрол“ („УТСК“) при Община град във връзка с друго
заявление на жалбоподателя справка за вида на конструкцията на сгради, находящи
се в недвижимия му имот с цитираните по – горе идентификатори (л. 21). Към
искането е било приложено Конструктивно становище за определяне вида на
конструкцията на сгради 1, 2, и 3, издадено от инж. ***, рег. № 04103 от Камара
на инженерите (описано по – късно в Решението на ответника), съгласно което
сграда с идентификатор 72624.611.143.1 е с тип на конструкция М3, сграда с
идентификатор 72624.611.143.2 е с тип на конструкция Ml и сграда с
идентификатор 72624.611.143.3 е с тип на конструкция ПН.
С писмо рег.
№ 193-27-94041/ 06.10.21 г. (л. 19) Директорът на Дирекция УТСК при Община град
Добрич отговаря, че процесните сгради съобразно кодовете и определенията в
Таблица № 1 към чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2 към чл. 20 от ЗМДТ са, както
следва по идентификатори: 72624.611.143.1 – М3, 72624.611.143.2 – M3 и
72624.611.143.3 – М1.
С Декларация
вх. № **********/ 20.10.2021 г. лицето е декларирало производствен обект с РЗП
225.00 кв.м. - идентификатор 72624.611.143.1-тип на конструкция М2;
производствен обект с РЗП 283.00 кв. м -идентификатор 72624.611.143.2 - тип на
конструкция Ml и производствен обект с РЗП53.00 кв. м с идентификатор
72624.611.143.3 - тип на конструкция ПН.
Данъчната декларация е обработена служебно,
съгласно информация, предоставена от Дирекция „Устройство на територията и
строителен контрол” при Община град Добрич, като в резултат е издаден АУЗ № АУЗ – 107 -1458/ 09.11.2021 г., с който
на собственика са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ)
за имот, находящ се в град Добрич, бул. „***” № 49, вписан под партиден №
5803Н110054 за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2021 г. в общ размер на 927.48 лв.
и лихви, изчислени към 09.11.2021 г. в размер на 253.30 лв., както и ТБО за
периода 01.01.2016 г. - 31.12.2021 г. в общ размер на 4994.04 лв. и лихви за
просрочие на ТБО, изчислени към 09.11.2021 г. в размер на 1363.88 лв. В АУЗ
сградите са отбелязани като производствени обекти, както е по нотариален акт и
декларацията по чл. 14 ЗМДТ, но не са посочени конструкциите на сградите, както
ги е декларирал собственикът в подадената декларация (л. 41), а именно за
сграда с идентификатор 72624.611.143.1 – М2; за сграда с идентификатор 72624.611.143.2
– М1 и за сграда с идентификатор 72624.611.143.3 – ПН, а са посочени с
кодовете, които са приети от длъжностното лице при Община град Добрич.
АУЗ е връчен
на С.А.А. на 09.11.2021 г., видно от разписката, приложена по делото (л. 18).
Срещу АУЗ г-н А. е подал жалба с вх. № 94С-00-1391/ 22.11,2021 г. (л. 130).
Директорът на Дирекция „МДТ” при Община
град Добрич е разгледал жалбата, счел я е за неоснователна и в резултат се е
произнесъл с Решение по чл. 155 от ДОПК № 94С-00-1391#1/ 06.12.2021 г., с което
е потвърдил АУЗ изцяло. В Решението си ответникът е посочил, че преди издаване
на АУЗ с писмо рег. № 93-27-940/ 01.10.2021 г. е изискана информация от
Дирекция „Устройство на територията и строителен контрол” при Община град
Добрич, съгласно което сградите, разположени в поземлен имот с адрес град
Добрич, бул. “***” № 49, съобразно кодовете и определенията, дадени в Таблица №
1 към чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2 „Норми за определяне на данъчна оценка на
недвижими имоти” към чл. 20 от ЗМДТ отговарят на следното: сграда с
идентификатор 72624.611.143.1 – М3; сграда с идентификатор 72624.611.143.2 – М3
и сграда с идентификатор 72624.611.143.3 – Ml. Посочил е, че на ДЗЛ е било
изпратено съобщение за необходимостта да коригира подадената декларация по чл.
14 от ЗМДТ, но съобщението се е върнало с отметка „непотърсено”. В резултат е
потвърдил АУЗ изцяло.
Решението е
получено от жалбоподателя на 14.12.2021 г. (л. 27).
Жалбата срещу
АУЗ е подадена по пощата (л. 3) директно до Административен съд – Добрич на
29.12.2021 г. Доколкото предвид получаването на Решението на 14.12.21 г. срокът
е изтичал на 28.12.2021 г., съдът извърши справка с почивните дни и официални
празници и установи, че 28.12.2021 г. е бил почивен ден, поради което срокът
изтича на 29.12.2021 г., първият работен ден.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на
АУЗ, при спазване на срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, след изчерпване на
процедурата по Глава ХVІІІ,
във връзка с чл. 156, ал. 2 ДОПК и насочена срещу подлежащ на оспорване
административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 9б, във връзка с чл. 4 ЗМДТ,
във връзка с чл. 144, ал. 1 и чл. 156 и сл. ДОПК.
Предмет на
жалбата е АУЗ изцяло, като потвърден с Решението на Директора.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Задълженията
за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно чл.
162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 и ЗМДТ и чл. 62 ЗМДТ в относимата редакция.
Съобразно чл.
166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен със съответния закон. Относно вземанията за процесните данъци
този ред е определен в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според който в редакцията му към
момента на издаване на оспорения АУЗ, установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. На основание чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производствата по ал. 1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по
приходите (АУЗ е издаден от старши инспектор Светла Колева, оправомощена със
Заповед № 435 от 06.04.2020 г. на Кмета на Община град Добрич), а с ал. 4 е
разпоредено, че тези служители се определят със заповед на кмета на съответната
община (л. 42). Последният, съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, упражнява правомощията
на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни
приходи - на териториален директор на НАП.
При така
разписаната процедура оспореният Акт за установяване на задължения по
декларация е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б ЗМДТ и е в писмена форма. Издаден е от служител на общинската администрация,
който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с
нарочна заповед, цитирана в самия АУЗ.
Решение №
94С-00-1391#1/ 06.12.2021 г., с което е потвърден АУЗ, също е издадено от
компетентен орган, в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал.
4 ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5, пр. второ ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма.
С оглед
горното Решението е издадено в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването
и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва също по реда на ДОПК. Според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в ревизионните
производства служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а според, ал. 4 кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на
Националната агенция за приходите. Както беше посочено вече, съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. В глава четиринадесета от ДОПК са
регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два
способа: Предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване
на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване,
което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В случая оспорените
задължения са установени именно с Акт за установяване за задължения по чл. 107,
ал. 3 ДОПК, поради което относими към разрешаването на казуса са разпоредбите
касателно оспорването на тази категория актове, при съобразяване на нормата на
чл. 144, ал. 1 ДОПК, съобразно която редът за обжалване на ревизионен акт е
приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в
този кодекс не е предвидено друго. Нормата на чл. 159, ал. 2, във връзка с чл.
144 ДОПК регламентира, че страни в съдебното производството по обжалване са
жалбоподателят и решаващият орган. В процесния казус и съобразно правилото на
чл. 107, ал. 4 ДОПК решаващ орган е Директорът на Дирекция „МДТ” на Община град
Добрич.
АУЗ съдържа формално
нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за
издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения
субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са
отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за
просрочие към тях. За всяка от годините е посочен поотделно ДНИ и ТБО.
Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на неговия
адресат да установи размера на установените задължения по вид и години.
Съдът намира
че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Производството е протекло в
съответствие с изискванията на чл. 107 ДОПК, чл. 152 и сл. във връзка с чл. 144 ДОПК. В АУЗ е отразено, че имотът е заведен в регистрите на Община град Добрич,
Местни данъци и такси, на база посочените в декларацията данни, собствени
данни, данни, получени от трети лица и организации, за характеристиката на
имота, като при извършена проверка е било установено, че не са внесени
дължимите суми.
Относно
приложението на материалния закон съдът намира следното:
По отношение
на таксата за битови отпадъци (ТБО):
Според чл. 6,
ал. 1, б. „а” ЗМДТ общините събират местни такси за битови отпадъци, като
тяхното определяне и администриране се урежда с наредба, приета от съответния
общински съвет съгласно чл. 9 ЗМДТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ в актуалната редакция към 2016 - 2021 г. таксата се
заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 ЗМДТ в относимата към спора редакция за всяка услуга
поотделно: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите депа за
отпадъци или други съоръжения, чистотата на териториите за обществено ползване,
като законовата разпоредба предвижда таксата да се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена План -
сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. Осигуряване на
съдове за битови отпадъци-контейнери, кофи и др. 2. Събиране, включително и
разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други
инсталации и съоръжения за третирането им: 3. Проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за
битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане,
рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци: 4. Почистване на уличните
платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване.
От Наредба за
администрирането на местните такси и цени на услуги, актуална към процесните
периоди, се установява изпълнението на законовото задължение по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги, относима към проверяваните периоди, приета от
Общински съвет град Добрич и налична на интернет страницата на Община град
Добрич, размерът на таксата в частите за „сметосъбиране и сметоизвозване” и за
„обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения” се определя за
нежилищните имоти в левове в зависимост от броя и вида на съдовете за
изхвърляне на битовите отпадъци, а когато не може да се установи за всеки
отделен имот видът и броят на използваните съдове, размерът на таксата се
определя пропорционално върху данъчната оценка съгласно чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ. В случая не се твърди да има подадена декларация за определяне на ТБО
според броя и вида на съдовете за изхвърляне на отпадъци. В този смисъл
данъчната оценка на имота е относима и към размера на таксата за битови
отпадъци.
Относно
данъка върху недвижимите имоти (ДНИ):
Имотът е взет
предвид такъв, какъвто е описан в подадената Декларация по чл. 14 от ЗМДТ като
земя и брой сгради.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищни образования, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробния устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, ползвателите или
концесионерите -чл. 11 ЗМДТ. В чл. 19, ал. 1 ЗМДТ е предвидено че данъкът се
определя върху данъчната оценка на недвижимия имот.
С оглед
горното и за ДНИ, и за ТБО, единственият спор по делото е дали правилно е определен типът на конструкцията на
сградите, елемент от формулата за определяне на данъчната оценка по чл. 4, ал.
1 от ЗМДТ и чл. 5, ал. 1 и Таблица № 1 към чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, като не се оспорва размерът на оценката спрямо земята, тъй като според
данъчната оценка се определя размерът на процесните публични задължения.
При така установения спор по делото беше назначена
съдебно – техническа експертиза. Вещото лице, Й.Т., чието заключение бе
изслушано в съдебно заседание на 17.10.22 г., посочи, че първата сграда – сграда 1, е панелна, но не е със стоманена
конструкция, а от стоманобетонови панели. Покривът на сградата също е от
панели. Вещото лице обясни в съдебно заседание, че при панелните сгради
поначало е сглобяема стоманобетонова конструкция от готови панели, те се
произвеждат в домостроителен комбинат и на място се сглобяват, а подът е
монолитен, но върху него сградата е панелна конструкция. По този начин заяви,
че счита, че сградата е с код М2.
За сграда 2 вещото лице потвърждава извода
си, че вече няма стоманобетонови елементи, като добавя, че и сграда 1 няма, тъй
като е сглобяема. Пояснява, че тези сгради са от панели, като обръща внимание,
че при панелното строителство няма колони, има готови стоманобетонови елементи,
които се сглобяват и затова са в категорията М2, защото са от типа едропанелно
строителство.
За третата сграда вещото лице сочи, че е
била затворена към момента на огледа, но разяснява, че е пристроена, като се ползва
оградата, ползва се и стената на сграда 1 и просто са изградени два зида
отстрани и едно помещение, което даже няма отвор към него, от голямата сграда
се влиза към помещение, което според вещото лице е приобщено, но предвид, че е
с тухли, неносещи зидове, смята, че принадлежи към код М1. Добавя, че има
паянтови зидове, има дървена покривна конструкция.
Заключението на вещото
лице е оспорено от ответника, който настоява, че за първите две сгради, след
като имат стоманобетонови елементи, няма как да се
приеме друга конструкция, която да е различна от М3. С оглед оспорването е
назначена съдебно – техническа експертиза със същите въпроси и друго вещо лице,
инж. Т.В..
В съдебно
заседание на 07.12.22 г. бе изслушано заключението на вещото лице Т.В., която
заяви, че поддържа заключението си и на въпроси на страните и съда отговори,
както следва:
„Сградата от 225 кв. м с идентификатор
72624.611.143.1, е конструкция М3 - сградата е едноетажна, масивна,
стоманобетонна, сглобяема, със сглобяем скелет. При първия оглед не можах да
видя добре колоните, но при втория оглед поне не валеше дъжд и през прозореца
видях колона и веренделова греда, което означава, че сградата е скелетна със
сглобяем скелет и оттам направих този извод… стоманобетонна е, сглобяема със
стоманобетонен скелет, колони и греда, греди веренделови. Самата сграда е с
ширина около 12.50 м и отворът на колоните осово да е някъде около 12 м. Този
отвор се покрива с основната носеща конструкция и са колона, веренделови греди,
върху които има покривни панели и фасадни панели. От това вадя
извода, че всъщност отговаря на конструкция М3, сглобяема, скелетна сграда.
За две от сградите не беше осигурен
достъп. Ако беше осигурен достъп, нямаше да има промяна в заключението, но щях
да направя снимка на конструкцията. На едната снимка аз я видях и исках да я
увелича много и затова не се вижда. Това са донякъде, ако обърнете внимание на
приложение 1, на югоизточен ъгъл на сградата, това е средната снимка между
фасадните панели и се вижда ъгълче бетон, това е колона. Ако погледнете фасада
североизток, горе по средата има едно прозорче и е счупено и през това прозорче
видях колоната и веренделовата греда. Но не се вижда, просто няма как така да
направя снимката, че да се види…
Едната сграда… другата голямата сграда е
само от тухла, имаше достъп и имаше хора, успях да направя снимки отвътре. На
втората снимка отгоре надолу се вижда колоната, която е тухлена,
абсолютна сигурност, че е тухлена – приложение 2 на снимката.
Таблица 1 към чл. 5, стр. 1 от
заключението – това е моя грешка, пише П1, това е моя грешка – полумасивна
сграда. Моля да имате предвид в изречение последно на заключението,
конструкцията на сграда с идентификатор 72624.611.143.3 е полумасивна и код ПМ.
Има техническа грешка, записала съм П1.”
Така в заключението, потвърдено в съдебно
заседание, второто вещо лице приема след оглед на място, че конструкцията на сграда с идентификатор
72624.611.143.1. е масивна - сглобяема рамкова стоманобетонна конструкция - код
МЗ; конструкцията на сграда с идентификатор 72624.611.143.2. е масивна - носещи
тухлени зидове и зидани колони с ширина на зида над 25 см. - код Ml; конструкцията
на сграда с идентификатор 72624.611.143.3. е полумасивна – код ПМ (видно от
изявлението в съдебно заседание за допусната техническа грешка).
Заключението е прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, не е оспорено от страните.
Според Приложение
2, Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти, Таблица 1, към чл. 5, ал. 2 от
Нормите, ЗМДТ, конструкциите на сградите са, както следва:
|
ПН |
паянтова |
|
|
ПМ |
полумасивна |
|
|
М1 |
масивна без стоманобетонни елементи или
от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични
стоманобетонни елементи |
|
|
М2 |
масивна - едропанелна |
|
|
М3 |
масивна с носещи тухлени стени и изцяло
монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна -
сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетноповдигани
плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална
конструкция (стоманени и др.) |
|
При така
посочените кодове и определение на сградите към съответните кодове, респ. задълбочения
анализ на второто вещо лице за начина на изграждане на тази сграда, съдът
кредитира неговото заключение и приема за сграда с идентификатор 72624.611.143.1., че спада към код М3, който именно съответства
на конструкцията и начина на изграждане на сградата. Съобразявайки, че в АУЗ за тази сграда е
приет същият код, то жалбата по отношение задълженията за тази сграда е
неоснователна.
За сградата с идентификатор 72624.611.143.2. и второто
вещо лице, специалистът, чието Конструктивно становище е цитирано в Решението
на ответника, и в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ на жалрбоподателя, е посочен
код М1. Според описанието на тази сграда в заключението на вещото лице Т.В.,
което съдът кредитира, като подробно, аналитично дадено, след оглед на място, е
отразено, че сградата е със ЗП от 283 кв. м. Сградата е едноетажна с височина
3.5-4 метра, ширина около 8,5 метра и дължина около 33 метра. Конструкцията на
сградата е с носещи тухлени зидове с оформени зидани колони (недостигащи до
цялата височина на ограждащия зид). Покривната конструкция е метална —
дъгообразни оребрени ленти от ламарина. Няма стоманобетонни конструктивни
елементи. Щурцовете на прозорците и вратите са от метални профили, без
обрамчване с метални колони. Навесът в западната част на сградата, оформен като
ганг, е с метални греди и колони. В този смисъл описанието напълно отговаря на
заложеното към код М1 в Таблица 1, а именно: „масивна
без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости
(бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи”. С оглед на това съдът
намира жалбата в тази част за основателна.
По
отношение сграда с идентификатор 72624.611.143.3.
вещото лице Т.В. я описва като такава със ЗП от 53 кв. м., едноетажна, с
размери около 4.3 на 12.50 метра, обособена между сграда 72624.611.143.1. и
оградата на имота. За покривната конструкция сочи, че е дървена (ребра) с
покритие от ондулин, зидовете са от решетъчни тухли с дебелина 25 см, зидарията
е изпълнена с варов разтвор. С оглед начина на изпълнение на ограждащите
зидове вещото лице определя конструкцията на сградата, като полумасивна и
допълва, че въпреки ширината си зидовете са изпълнени от решетъчни тухли на варов
разтвор. Настоящият състав, като съпостави определението на сградите с код
М1 в Таблица № 1 – “масивна без стоманобетонни
елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с
частични стоманобетонни елементи” и описанието на третата сграда, дадено от
това вещо лице, намира извода му за код ПМ за съответен на начина на изграждане
на конкретната сграда, с оглед на което кредитира неговото заключение и в тази
му част. В този смисъл, с оглед обстоятелството, че в АУЗ сградата е определена
с код М1, то жалбата на ДЗЛ и в тази част е основателна.
Предвид горното, като е прието в АУЗ за
сгради с идентификатори 72624.611.143.2 и
72624.611.143.3, че отговарят на кодове, различни от приложимите към начина на
изграждане на сградите, съответно техните конструкции, е постановен акт, който
противоречи на материалния закон и в резултат е довел до неправилно определяне
на публичните задължения за ДНИ и ТБО на жалбоподателя за конкретните сгради,
тъй като съгласно чл. 5, ал. 3 към Приложение 1, Таблица 2 съобразно кодовете
на конструкциите на градите се изчислява и базисната
данъчна стойност в левове на квадратен метър. Поради това АУЗ, с който са
определени задължения за ДНИ и ТБО като главница и лихва следва да бъде отменен,
а предвид, че и ТБО, и ДНИ, са определени за
имота като цяло – земя и сгради и няма
как съдът да отмени АУЗ само в частта на съответните сгради, за които приема,
че неправилно е определено публичното задължение.
Настоящият съдебен състав
приема, че след като отмени оспорения акт, не следва да връща преписката за
ново произнасяне от органа по приходите, независимо че естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ
публичните вземания на общината се събират по реда на ДОПК, който с чл. 160,
ал. 1 ДОПК задължава съда да реши делото по същество. Съгласно чл. 160, ал. 3 ДОПК, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество,
съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като тази
хипотеза не се прилага за ревизионните актове, предвид изричната норма на ал.
4. В случая Актът за установяване на задължения е издаден служебно в
производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, а не по отправено от жалбоподателя искане,
поради което съдът, след като го отмени, не следва да връща преписката на
административния орган. Събирането на местните данъци и такси е задължение на
органа по приходите. Няма пречка той да извърши нова проверка, съобразявайки
мотивите на влязлото в сила съдебно решение, след което да издаде нов акт за
установяване на задълженията на собственика.
Предвид изхода на
спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя,
който претендира по представен Списък на разноските 10 лв. за държавна такса,
300 лв. за възнаграждение на вещо лице и 400 лв. адвокатско възнаграждение, на
последния следва да бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски в
размер общо на 710.00 лв., за които са представени доказателства за
извършването им.
Водим от
горното, Административен съд - Добрич, І състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от С.А.А., ЕГН **********,***, срещу Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 37783-1/ 09.11.2021
г., потвърден изцяло с Решение по чл. 155 от ДОПК № 94С-00-1391#1/ 06.12.2021
г., издадено от Директора на Дирекция МДТ при Община град Добрич.
ОСЪЖДА Община
град Добрич да заплати на С.А.А., ЕГН **********,*** съдебно - деловодни
разноски в размер на 710.00 лв. (седемстотин и десет лева) за първата
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен
съд на Р България.
СЪДИЯ: