№ 830
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110145238 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*****], ЕИК [*****], срещу К. Н.
Ц., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 13.09.2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42258/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [*****], [*****], аб. №
[*****] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане.
Ответникът оспорва исковете при доводи за недопустимост на производството и
неоснователност на претенциите. Твърди, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават
собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца
1
противоречат на правото на ЕС и решения на Съда на ЕС, които посочва в отговора.
Релевира доводи, че заповедта за изпълнение е нищожна, съответно предявеният иск е
недопустим, което обосновава с практика на Съда на ЕС и норми от общностното
право. Позовава се на решение по адм.д. № 13721/2017 г. по описа на ВАС. Поддържа,
че не е доказана продажба на топлинна енергия, както и че в случай, че е начислена
енергия за сградна инсталация, същата е недължима. Сочи, че е налице непоискана
доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Твърди, че Общото събрание на Етажната
собственост не е компетентно да сключва сделки на потребление от името на
собственици/ползватели, както и че едностранното определяне на цена от доставчика
на топлинна енергия, дори и при наличие на писмен договор е неравноправна клауза,
водеща до нищожност на договора; неравноправни се сочи да са клаузите по чл. 22, ал.
2 и чл. 36 от ОУ на ищеца. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност.
Позовава се на нарушения на европейското законодателство, подробно посочени в
отговора на исковата молба. Признава разходите за подгряване на топла вода в имота
по показанията на водомера. Позовава се на практика на ВАС /Решение №
5973/10.05.2010 г.,/ съгласно която начисляването на лихви върху прогнозните сметки
е нищожно, съответно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия е
противозаконна. Счита, че сумите по прогнозните вноски не са ликвидни, съответно не
следва да се олихвяват. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
С определението по чл. 140 ГПК съдът се е произнесъл по възражението на
ответника за недопустимост на производството по предявените искове, като не са
налице основания вече изложеното становище да бъде ревизирано.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на
услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и
изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
2
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
За общоизвестни, безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с
доклада по делото съдът е отделил на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [*****], одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, че през процесния период ответникът е бил
собственик на процесния имот, че същият е бил топлоснабден, че по силата на
ЗМДВИП, обявено с Решение на НС на 13.03.2020 г. давността за вземанията е спряла
да тече от посочената дата за период от 2 месеца и 7 дни.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до
право на собственост върху недвижимия имот. Не е установена писмена форма за
действителност на този вид договор, а в случая ищецът и не твърди писмено
съглашение между страните да е било сключено.
Във връзка с възраженията на ответника, че не е пасивно легитимиран да
отговаря по предявените искове, тъй като за имота бил сключен договор за наем с
трето за спора лице, съдът следва да посочи, че не са налице данни облигационно
правоотношение по договор за продажба на ТЕ да е възникнало с наемателя по
наемния договор. Следователно и отношенията между наемател и наемодател във
връзка с цената на ТЕ за имота за времето на ползването на имота от наемателя следва
да се уредят в рамките на това договорно правоотношение, което не е предмет на
настоящото дело.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била
с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, доколкото с отговора
на исковата молба е признат фактът, че в имота през периода е потребявана ТЕ за
подгряване на вода.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните
собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да
се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е
обвързан от взетото решение.
3
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат
различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството".
Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той
не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част),
а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е
цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
По делото са представени протокол от проведено на 25.07.2002 г. общо събрание
на етажните собственици от сградата, находяща се на процесния адрес, на което е взето
решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение в
процесната етажна собственост с [*****], както и договор № [*****] с предмет
доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение на
разхода на топлинна енергия и за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, вкл. издаване на общи и индивидуални изравнителни сметки.
Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е
било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата на етажната собственост,
да се разпределя от конкретното дружество по системата за дялово разпределение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от [*****]. През исковия период съгласно заключението на СТЕ е
осигуряван достъп до уредите в имота за извършване на отчет. В апартамента е имало
три отоплителни тела, присъединени към инсталацията с монтирани на тях 3 бр.
разпределители, 1 бр. щранг лира, както и 1 бр. водомер за топла вода, по показанията
на който е изсчислено количеството ТЕ, разходвана за подгряване на вода в имота.
Отчети са били извършени на 13.06.2020 г. и на 14.05.2021 г., същите са представени
по делото /носят подписа за потребител и не са оспорени от страна на ответника/. Не е
начислявана ТЕ за отопление на общите части. ТЕ за сградна инсталация ТЕ е
начислена според пълния отопляем обем на имота /134 куб.м./. Вещото лице е
посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични
4
разходи. Съгласно направените изчисления задълженията за цена на топлинната
енергия за периода експертът е посочил, че възлизат на сумата от 1586,60 лева, като
същата представлява дължимата цена на ТЕ след извършеното изравняване. В
посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и просрочени
задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на
услугата за дялово разпределение. Вещото лице не е констатирало отклонения от
нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е
преминавал метрологични проверки на 04.09.2018 г. и на 22.03.2022 г., с оглед което и
съдът приема, че през процесния период същия е бил годно средство за търговско
измерване на преминаващата през същия ТЕ, след като е констатирано съответствието
му с одобрения тип към посочените дати, то и в междинния период между проверките
не са налице данни измервателният уред да е бил неизправен.
По отношение на възраженията, че незаконосъобразно е начислявана ТЕ,
отдадена от сградната инсталация:
С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г.
е даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като
е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“),
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда,
че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна
енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, дори индивидуално не
са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Според
СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим
на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия
обем на неговия апартамент.
Такова становище е застъпено и с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. на
ОСГК, ВКС.
Такъв е и настоящият случай – ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е
начислена съобразно отопляемия обем на жилището, като съдът не споделя
възраженията на ответника, че тези начисления са нищожни и не следва да дължи суми
за ТЕ на това основание.
5
В обобщение на всичко гореизложено, съдът приема, че искът е основателен за
сумата от 1586,60 лева, в която част следва да бъде уважен и да бъде отхвърлен до
пълния предявен размер от 1586,64 лева.
По останалите възражения, релевирани от ответника с отговора на исковата
молба, съдът приема следното:
Както се посочи и по-горе, съдът не споделя доводите на ответника,
аргументирани с позоваване на норми от общностното право и съдебна практика на
СЕС, че за да е пасивно легититиран по продажбеното правоотношение с ищеца,
следва задължително да е сключен писмен договор помежду им, като за това вече се
изложиха съображения по-напред в решението.
Не може да се приеме, че се касае за непозволена държавна помощ или за
хипотеза на непоискана доставка, като в тази връзка съдът намира за достатъчно да
посочи, че е налице произнасяне по този въпрос с Тълкувателно решение № 2/2016 от
25.05.2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в смисъл, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София
от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията
настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по
делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на
13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020
г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни,
6
считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период не са налице вземания на ищеца, които да са погасени по давност, тъй като
вземането за м.05.2019 г. е станало изискуемо на 15.07.2019 г. и при отчитане на
периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП,
давността за него, не е изтекла преди подаване на заявлението на 03.08.2022 г.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от третото лице помагач,
като са били извършвани отчети и са изготвяни изравнителни сметки след края на
всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [*****], от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162
ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства и заключението
на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата от 49,86 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
7
Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихва е
начислявана върху прогнозните сметки. Съдът следва да обърне внимание също и на
обстоятелството, че за времето на извънредното положение не се претендира и не се
установява да е начислявана лихва за забава, доколкото падежът на вземането по
общата фактура за първия отоплителен сезон от исковия период настъпва на
15.09.2020 г., а ищецът претендира лихва за забава за времето от 15.09.2020 г. до
22.07.2022 г.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1586,60 лева и за периода 15.09.2020 г. – 22.07.2022 г. следва да се
уважи за сумата от 270,90 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителни сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание
на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 27,53 лева този иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 482,74 лева от общо 486 лева /за държавна такса –
86 лева, депозит за вещо лице – 350 лева и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 50 лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 25 НЗПП, доколкото представител на ищеца не се е явявал в откритите съдебни
заседания/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата 87,82 лева от общо 88,41 лева.
Ответникът също има право на разноски, доколкото е заплатил адвокатско
възнаграждение на процесуалния си представител в размер на сумата 460 лева.
Съобразно изхода на спора на страната на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъди сумата 3,09 лева.
По възраженията на ответника, че не дължи разноски за производството, съдът
намира за необходимо да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер се присъжда в полза на
ЮЛ, което в производството е представлявано от служител с юридическо образование.
Що се касае до размера на определените от съда юрисконсултски възнаграждения,
следва да се посочи, че както за исковото, така и за заповедното производство същите
8
са в минимален размер, като в тази връзка съдът е съобразил процесуалната активност
на представителите на ищеца в съответните фази на производството. Така
определените размери са присъдени според съотношението между уважена и
отхвърлена част от исковете.
За неоснователни съдът намира възраженията, че в тежест на ответника не
следва да се възлагат разноски за изплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. Такава е била допусната, изготвена и приета в
производството. Разноските за възнаграждение на вещото лице са внесени от ищеца,
възнаграждение на експерта е било изплатено, с оглед което и според съотношението
на уважена и отхвърлена част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът
възлагал съответната част от тези разноски на ответника. Съдът е ползвал
констатациите на вещото лице при изграждането на изводите си относно
правнорелевантните факти. Ето защо и не е налице основание да бъде удовлетворено
искането на ответника разноските за възнаграждение на вещото лице да останат изцяло
в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [*****], ЕИК [*****], със
седалище и адрес на управление: [*****], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Н. Ц.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: [*****], дължи на [*****]:
- сумата от 1586,60 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [*****], ет. 2
(надпартерен), апартамент (южно изложение) аб. № [*****] за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния размер от 1586,64 лева,
- мораторна лихва в размер на сумата от 270,90 лева за периода от 15.09.2020 г.
до 22.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от
273,53 лева,
- сумата от 49,86 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 26027 от 13.09.2022 г. по
ч.гр.д. № 42258/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [*****], ЕИК
[*****], със седалище и адрес на управление: [*****], срещу К. Н. Ц., ЕГН **********,
със съдебен адрес: [*****], иск с правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта
на сумата 10,23 лева, представляваща лихва за забава върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 22.07.2022 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 26027 от 13.09.2022 г. по
ч.гр.д. № 42258/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК К. Н. Ц., ЕГН **********,
със съдебен адрес: [*****], да заплати на [*****], ЕИК [*****], със седалище и адрес
на управление: [*****], сумата от 482,74 лева - разноски в исковото производство и
9
сумата от 87,82 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [*****], ЕИК [*****], със седалище и
адрес на управление: [*****] да заплати на К. Н. Ц., ЕГН **********, със съдебен
адрес: [*****], сумата 3,09 лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [*****] на
страната на ищеца [*****].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10