№ 232
гр. Велико
Търново, 01.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично
заседание на пети август две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от
съдията И. Янева адм.дело N 271 по описа на Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на А.А.Д. *** против Акт за установяване на
задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1636 – 1 / 06.12.2018г., издаден от орган
по приходите при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 20 / 11.03.2020г.
на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Велико Търново, с който
за данъчни периоди 2014г. и от 01.01 до 31.05.2015г. е определен данък върху
превозните средства за лек автомобил Ф.Г.с рег. № ***ВТ общо в размер на 385,22лв.,
от които внесени 58,52лв. и дължими 385,22лв.
и за
невнесените в срок задължения за данък са начислени лихви. Жалбоподателката
твърди
липсата на основание за издаване на акт за установяване на задължение по
декларация, както и неправилно определяне на размера на данък върху превозните
средства поради невярна информация относно мощността на превозното средство. Моли за отмяна на обжалвания административен акт и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
– Директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Велико Търново -
оспорва жалбата. Излага, че оспореният акт е издаден при спазване на
процесуалните и материалните норми, поради което се явява законосъобразен. Моли
се същия да бъде потвърден и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Предмет на
обжалване е Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 1636 – 1 / 06.12.2018г.,
издаден от орган по приходите при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 20
/ 11.03.2020г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община
Велико Търново, с който за данъчни периоди 2014г. и от 01.01 до 31.05.2015г. е
определен данък върху превозните средства за лек автомобил Ф.Г.с рег. № ***ВТ
общо в размер на 385,22лв., от които внесени 58,52лв. и дължими 385,22лв. и за
невнесените в срок задължения за данък са начислени лихви.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от
ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
А.А.Д. придобива
на 30.09.2013г. от М.Р.от гр.Добрич лек автомобил Ф.Г.с рег. № ТХ 4483 ХН. Автомобилът е
предоставен в служба КАТ при ОД на МВР Велико Търново и на 04.11.2013г. е
издадено свидетелство за регистрация, в което са отбелязани регистрационен
номер ***ВТ, номера на рама и двигател и мощност от 68 кw. На 29.11.2019г.
А.Д. *** Декларация по чл.54 от ЗМДТ, в която посочва същите данни за
автомобила. Към декларацията прилага свидетелство за регистрация на МПС в
България и договор за покупко-продажба.
На 06.12.2018г. на А.Д. е издаден оспорения акт за
установяване на задължение, в който като основание за издаването му е посочено
несъответствие на декларираните данни за мощността на двигателя в данъчната
декларация с получена информация от регистъра на превозните средства, поддържан
от Министерството на вътрешните работи.
В
хода на съдебното производство от ответника се представят Справка-извлечение от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, разпечатки от регистъра на
КАТ за първоначална регистрация и регистрация на Д. на автомобила и писмо от ОД
на МВР Велико Търново.
Настоящия
състав намира съдебното производство за допустимо поради следното:
Акт
за установяване на задължение по декларация е издаден на 06.12.2018г. Въпреки
известните адреси – настоящ и постоянен – актът е изпратен за връчване на
пощенски оператор Български пощи. Приложени са две известия за доставяне – за
адрес с.Самоводене, ул.“П.Б.“ № ***и за адрес гр.Велико Търново, ул.“К.Т.“ № 7,
ап.10. И двете известия за доставяне са върнати обратно на изпращача с отбелязване
„непотърсена“. След което е престъпено към поставяне на съобщение по чл.32 от ДОПК. Неправилно органът по приходите пристъпва към връчване по реда на чл.32
от ДОПК, тъй като представените известия за доставяне не изпълняват
изискванията на ал.1 от посочената норма. Законодателят формулира изчерпателно
условията, при които се пристъпва към служебно връчване на документи и те са
поне две посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция, удостовени със
съставяне на изричен протокол и неоткриване на лицето на този адрес или друго
лице, което е упълномощено да получава съобщения. Дори да игнорираме факта, че
липсват съставени от органи по приходите протоколи за посещение на адрес, не
може да се игнорира липсата на две посещения през 7 дни на един и същи адрес и
факта, че отбелязването „непотърсена“ не удостоверява ненамиране на лицето на
адреса, а само факта, че то не се е явило в пощата за получаване на пратката.
Следователно не са налице предпоставките на чл.32 от ДОПК за пристъпване към
връчване чрез прилагане към досието на лицето. Независимо от наименованието на
решението на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико
Търново /по влязъл в сила Акт за установяване на задължение по чл.107 от ДОПК/
диспозитива на решение е „потвърждавам акт за установяване на задължение по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 1636-1 / 06.12.2018г. Следователно горестоящия орган
разглежда жалбата по същество, следователно независимо от твърденията за
надлежно връчване на акта и влизането му в сила, той е проверен за правилно
приложение на материалния закон. В хипотеза на влязъл в сила АУЗД горестоящия
орган следва да остави жалбата без разглеждане като недопустима, а не да
потвърждава акта. С оглед произнасянето по същество на спора от горестоящия орган,
съдът намира, че предмет на съдебното производство е първоначалния акт, който
не е редовно връчен на адресата си и следователно жалбата срещу него е
допустима.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган
и в
установената форма, но при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закони.
Основателно
е възражението на жалбоподателя за липса на предпоставките на чл.107 от ДОПК за
издаване на акт за установяване на задължение. В конкретния случай от
административния орган се твърди получена от трети лица информация, въз основа
на която е установено противоречие с декларираните от лицето данни и тази
информация. Независимо от представената Справка-извлечение не може да се
установи получаването на информация от ОД на МВР Велико Търново в Община Велико
Търново. Всяка информация, дори и предоставена по електронен път, следва да
остави документална следа – дата на изпращане от единия орган и дата на
получаване от другия орган. Дори съставянето на протокол по чл.50 от ДОПК за
извършено действие – отваряне на електронен документ, съдържащ съответната
информация - може да бъде доказателство, че към датата на протокола
информацията е налична в Община Велико Търново. Нито в административната
преписка, нито в хода на настоящото производство от ответника са представени
данни за получаване на информация относно процесния автомобил преди датата на
издаване на акта за установяване на задължение. В резултат от липсата на
документална следа не може да се установи получаването на данни от трето лице
преди издаването на акта за установяване на задължение, което е и основание за
образуване на административното производство.
Налице
е и второ процесуално нарушение – неизпълнение на процедурата по чл.103 от ЗОПК
– уведомяване на декларатора за допуснатата грешка в декларацията и даване на
възможност същата да бъде отстранена чрез подаване на коригираща декларация. В
административната преписка липсват данни за уведомяване на А.Д. и възможността
тя да коригира декларацията си. Разпоредбата на чл.107, ал.3, изречение трето
предвижда служебното издаване на акт за установяване на задължение при
установено несъответствие между декларираните данни и получените такива от
трети лица, но след изчерпване на реда по чл.103, неподаване на декларация или
неплащане на задължението. В конкретния случай е налице подадена декларация,
годишните задължения за данък върху превозните средства са заплатени, поради
което и единствената законова възможност за издаване на акта е след изчерпване
на процедурата по чл.103 от ДОПК. Както вече бе посочено процедура по чл.103 от ДОПК не е проведена.
В
обобщение може да се посочи, че при издаването на акта за установяване на
задължение по декларация са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които водят до отмяна на същия.
Дори
да се приеме, че нарушенията на процесуалния закон не са от категорията на
съществените, то е налице нарушение на материалния закон.
Вписаните
данни в Данъчната декларация по чл.54 от ЗМДТ кореспондират с представеното към
нея копие от официален удостоверителен документ – свидетелство за регистрация
на моторно превозно средство, който не е оспорен от ответника по установения за
това ред. Непротивопоставима на този официален документ е информацията,
отразена в справки от ОД на МВР сектор КАТ и разпечатки от информационен масив.
След като пред органа по приходите са представени противоречиви писмени доказателства
относно мощността на автомобила, той следва да извърши преценка на
доказателствената им сила, като официалния документ, издаден по предвидения от
закона ред има предимство пред информация от информационен масив, независимо,
че тя е издадена от същия орган.
Нито
от органите на МВР, нито от органите по приходите е събрана информация от
производителя относно процесния автомобил, която би могла да е единствената
достоверна относно мощността на конкретното превозно средство, поради което и
акта е недоказан.
Изразените
от процесуалния представител на ответника съмнения в достоверността в
представеното копие от свидетелството за регистрация на лекия автомобил е
следвало да бъдат заявени в хода на административното производство чрез
изискване на представяне на оригинала на документа от собственика на автомобила
или от издателя му. Такива действия не са предприети. Липсва и заведено съдебно
производство по оспорване на официалния документ. Съгласно Наредба за
регистрация, пускане, спиране и отчет на МПС всички документи, които съдържат
данни за регистрация на автомобила се съхраняват в съответното звено на „Пътна
полиция“, като чл.17, ал.3 от наредбата предвожда старото свидетелство за
регистрация да се прилага към заявлението, извършило новата регистрация. Следователно
в сектор „Пътна полиция“ следва да се намира свидетелство за регистрация №
*********, предоставено в копие пред Община Велико Търново. Административния
орган не е изискал от МВР представянето на официалния документ, а се задоволява
с информация от информационната система, за която няма данни кога е въведена,
налице ли е изменение и т.н. Не се установява и съответства ли издадения
официален удостоверителен документ на данните в информационната система на КАТ.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспорения акт е постановен в нарушение
на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
При
този изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателката
за присъждане на разноски в размер на 310лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 1636 – 1 / 06.12.2018г.,
издаден от орган по приходите при Община
Велико Търново.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на А.А.Д. *** лева / триста
и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: