Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер            2488                                     16.07.2016  Година                            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                       ХХ граждански  състав

На  14.06.2016 Година

В публично заседание в следния състав:

       Председател: ЗОЯ БОГДАНОВА

Секретар: Каменка Кяйчева

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 2215 по описа за 2016 година

намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК,образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив ул.“Христо Г.Данов“№37 против К.А.Д. ЕГН********** с адрес *** обективно съединени искове с правно осно вание чл. 79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД. 

Ищецът твърди, че ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ЖК“******“бл.*** вх.* ап.**се явява потребител на топлинна енергия  по сми съла на ОУ на ищеца и му дължи заплащане на стойността на доставената топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичането на периода, за който се отнася.Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да му заплати стойността на доставената топлинна енергия   на стойност  1433,88 лв  за периода 01.05.2012г – 30.04.2015г; поради което му дължи и обез щетение за забавено плащане на главницата в размер на 245,85 лв. за периода 01.01.2013г – 25.01.2016г. За така описаните суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу която в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е възразил Въз основа на изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца гореописаните суми, предмет на издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №893/2016г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане.Претендира разноски.

Ответникът оспорва така предявения иск.Излага зоводи за неговата недопустимост     тъй като издадената заповед по чл.410 от ГПК била нищожна, поради липса на индивидуализация на дълга,поради което не било ясно претендираната ТЕза каква услуга е начислена.По същество оспорва иска и счита исковите суми за недължими тъй като липсвал писмен договор между страните,а чл.150 от ЗЕ не следвало да се прилага, тъй като противоречал на Регламент 2006/2004 ЕО.Прави възражение че нормативната уредба, която регламентира топлоподаването-ЗЕ и Наредба№16-334/06.04.2007г. противоречи на чл.17 ал.3 от Конституцията,чл.19 от ЗЗК и на чл.21 от Директива  ЕС/32/2006, както и на законите на физиката.Оспорва  да е потребил реално количествата ТЕ,чиято стойност се претендира и счита че същите са некоретно изчислени.Счита, че методиката по която се прави разпреде лението на топлинната енергия по компоненти не отчита правилно реалното потребление на ТЕ и излага подробни съображения в тази връзка. По изложените съображения настоява за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

                Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, прие следното:

                По приложеното ч.г.д.№ 893/2016 г. на ПРС в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за вземанията, предмет на настоящия иск. Срещу заповедта ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, като исковата молба е депозирана в срока по чл.415 ГПК. Изложеното сочи, че предявеният установителен иск е допустим.Неосвнователни са доводите на ответника за недопусимост на така предявения установителен иск поради това,че издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК била нищожна поради противоречието й със закона-чл.411 ал.2 т.2 ожот ГПК,тъй като в нея не бил ививидуализиран дългът на ответника.В издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вземането на заявителя е индивидуа лизирано по основание и размер и обстоятелството че в нея не са посочени задълженията за ТЕ по нейните отделни компоненти  няма правно значение за валидността на заповедта. а при подадено възражение от длъжника отделните компоненти на ТЕ подлежат на установяване в исковото производство, по реда на  чл.422 от ГПК.

                По същество:Няма спора по делото,че ответникът е собственик на жилището, наход ящо се на горния адрес,което се намира в топлоснабдена сграда.  

                По делото е изслушано заключение на СТЕ, което съдът изцяло кредитира като компетентно, обосновано и безпристрастно, от което се установява, че през процесния период сградата, където се намира имота на ответника, е била обслужвана от абонатна станция , която е работела, като е подавала ТЕ за отопление и ТЕ за битова гореща вода. Разпределението на ТЕ между абонатите е правено от фирма за дялово разпределение разпределяна прогнозно ежемесечно с уравняване в края на периода на база реално отчете ните показания на ИРУ и общите водомери. В топлотехническо отношение процесният имот представлявал апартамент с пълен отопляем обем от 162 куб.м.,състоящ се от пет отопляеми помещение оборудвани с ИРУ като в това число е включен и радиатора в банята който  е тип «щранг-лира» .Освен ТЕ за отопление в имота е ползвана и начислвана ТЕ за БГВ,начислявана е и ТЕ за компонета «сградна инсталация».Общото водно коли чество  за БГВ е определяно по показанията на общия водомор за БГВ, а общото ЕС количество на ТЕ разпределяно като сградна инсталация е изчислявано ежемесечно в съответствие с чл.6.1.1. от Методиката към Наредба за топлоснабядването№16-334 от 06.04.2007г. и е разпределяно между абонатите пропорционално на общите отоплямеи обе ми на имотите им.Според констатациите на вещото лице отоплителните тела в общите части на сградата са демонтирани още през 2000г. и ТЕ в общите части не е ползвна, нито е начисялвана.

 .   Според вещото лице начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ- Закона за енергетиката / чл.142, ал.2 и чл.143/ и Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването.

                Изготвената и приета по делото е ССЕ, дава точен отговор на това как е образувана стойността на начислените количества топлинна енергия на ответника за процесния период и акцесорните вземания на база норма тивно определената цена топлинна енергия след приспадане на сумите по т. нар минусови изравнителни сметки.Вещото лице е изчислило че стойността на ТЕ, посочена за потребена от ответника за спорния период е общо в размер на 1433,88 лв. с ДДС ,а лихвата за забава в размер на 245,85 лв..

                Представени са по делото данъчни фактури /л.87-119 от делото/,в които са остойностени потребените количества ТЕ по отделните им компоненти за исковия период.    

 

             Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът приема, за установено следното от правна страна

           Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ.  Този преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че притежаването на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, прави ответника потребител на топлинна енергия за битови нужди, независимо от това дали топло подаването към отоплителните тела в апартамента е прекъснато.

            Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Към делото са приложени и Общите условия на "Топлофикация Пловдив" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. Пловдив, валидни през процесния период. При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните са налице облигационни правоотношения във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на които ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инста лация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти -  чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Неоснователни са възраженията за нарушение на разпоредбите на Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на Съвета от 05 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги относно включване в сметките на потребителите само на реално потребено количество енергия. Гаранция за отчитане на реалното месечно потребление или реално консумираното количество енергия от крайния потребител, с които понятия си служи Директивата, са предвидените от националния законодател индивидуални измервателни уреди, както и монтиране на средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия в абонатната станция. По този начин е спазен и принципа, залегнал в т.2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал.3 от ЗЕ и чл. 38, ал.1 от ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Така всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно потребление

      

 

 

 

Разпоредбата на т.2 на чл. 13 от Директивата предвижда, че държавите-членки гарантират, където е уместно, че сметките се изготвят въз основа на реално енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин, като т.3 на същия член определя тази информация, както и че изготвянето на сметките следва да бъде толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират консумацията си на енергия. Посочената разпоредба не е в противоречие с българското законодателство, нито последното противоречи на общностното право в този смисъл. Изцяло начина на отчитане и заплащане на топлинната енергия от купувача е изграден на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, която отчита действително измерената и потребена от абоната топлинна енергия. Именно отчитането на индивидуалните уреди за дялово разпределение, монтирани във всеки един топлоснабден имот, дава стойността на реално потребеното количество топлинна енергия от абоната. Следователно в ЗЕ не се предвижда клаузаза коригиране на сметките за минал период, която да води до нейната неравноправност, а поради това и нищожност.

     Същественото при директивите е, че държавите сами избират начина и средствата, с които да постигнат заложените за изпълнение в Директивата цели, за което уведомяват ЕК, която от своя страна следи много стриктно и строго това изпълнение. Горепосочената директива е транспонирана по реда на чл. 18 от същата в националното ни законодателство, а именно: чрез Закона за енергийната ефективност, обн.ДВ бр.98 от 14.11.2008 г. - § 3 от ДР на ЗЕЕ и редица наредби, между които Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и същата няма пряк ефект, тъй като по принцип директен ефект имат само регламентите, а директивите, само доколкото не са транспонирани по надлежния ред. В последния случай, ако директивата не е транспонирана в срок или е лошо или непълно транспонирана, както и ако съответната държава не е уведомила Европейската Комисия за изпълнението, може да бъде ангажирана отговорността на държавата по предвидения в ДФЕС ред. Директивите могат да имат само в определени случаи вертикален пряк ефект, какъвто не е настоящия казус, тъй като касае частноправни субекти.

 

 

 

 

В горепосочените разпоредби на Директивата липсва конкретно определен срок, поради което всяка държава има свобода при избора на формата и средствата за постигане на изискуемия от Директивата резултат. Използваните изрази в Директивата сами по себе си подчертават това правило - "ДЧ гарантират, че доколкото това е технически осъществимо ...", "ДЧ гарантират, където е уместно...".

 

 

 

 

Законът за енергетиката предвижда в чл. 155 три начина за заплащане на консумираната топлинна енергия и изборът зависи от волята на потребителя. Предоставяне на информация на крайните потребители по ясен и разбираем начин намира отражение в чл. 38, ал.3 от ЗЕЕ, в сила от 15.05.2009 година.

Неоснователно е и възражението на ответника, че не е доказано дали абонатната станция в процесната сграда отговаря на законовите изисквания за въвеждането й в експлоатация, както и дали по отношение на нея се осъществява контрол по ЗИ, което би могло да се отрази на достоверността на показанията. В случая вещото лице е категорично, че през процесния период абонатната станция, обслужваща сградата, в която се намира процесният обект, е работила и доставяла на абонатите необходимата им топлинна енергия за отопление. Освен това абонатната станция не се отчита - дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва не чрез абонатна станция, а чрез средство за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, т.е. чрез топломер /чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗЕ/, чиято изправност и годност е категорично установена по делото. Все в тази връзка възражението ан ответника че ищецът не разполага с оборудване на АС, с което да докаже че продава енергия според потреностите на купувача са неосонвателни

           Съдът не споделя и възражението на ответника че общите условия на дружеството не обвързвали потребителя, тъй като всички клаузи били неравноправни и противоречали на отделни разпоредби на ЗЗП и Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г   Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г е въведена в Закона за защита на потребителите с нов чл. 13а т.9 ДР ЗЗП /Д.В. бр. 64/2007 г./. В тази връзка, направеното възражение за нищожност на основание чл. 143 и чл. 146 ЗЗП е неоснователно. Директива 93/13/ЕОИ на Съвета на ЕС е акт, който обвързва държавите- членки по отношение на постигането на определен резултат, като предоставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Тя по правило няма пряко приложение в правораздаването на държавите- членки. Ето защо, преценката относно това дали атакуваните договорни клаузи /макар в случая да не е посочена конкретна такава, са неравноправни, следва да се извършва единствено с оглед на установените в българското законодателство изисквания. Чл. 3, т. 1 от цитираната Директива гласи, че в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена /по аргумент от т. 2 на текста, става дума именно за договори, сключени при общи условия/, се счита за неравнопоставена, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между права и задължения, произтичащи от договора. В Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД гр.Пловдив, ясно и подробно са посочени правата и задълженията на дружеството - продавач на топлинна енергия и на физическото лице - купувач, тоест потребител на топлинна енергия. От съдържанието на правата и задълженията на потребителите не може да се приеме, че в нарушение на изискването за добросъвестност, за тях /потребителите/ са въведени множество задължения за сметка на правата им, тоест, че е налице дисбаланс между правата и задълженията им, което е в тяхна вреда или ущърб според лексиката на директивата.

Предвид всичко изложено, съдът приема така предявеният иск за установяване дължимост на главното вземанен за основателен,поради което същият седва да бъде уважен.  Върху главницата се дължи и законната лихва съгласно чл.422 ал.1 от ГПК от датата на подаване на заявлението-26.01.2016г. до окончателното й заплащане. 

             По акцесорните вземания: Съгласно чл.34 ал.1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставената топлинна енергия  и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Следователно при изтичане на срока и  при неплащане ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавеното им плащане. Относно размера, съдът се базира на заключението на счетоводната експертиза според което лихвата за забава върху главница от  1433,88 лв възлиза на сумата от 245,85 лв. за претендирания период. Следователно този иск е доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер.

               На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 333,59лв представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 662,58лв          

                Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

                ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.Д. ЕГН********** с адрес *** дължи на «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛО ФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37 ЕИК ********* сумата от 1433,88 лв., представляваща стойността на доставена топ линна енергия в жилището на адрес гр. П., ЖК“******“бл.*** вх.* ап.** за периода 01.05.2012г – 30.04. 2015г,сумата от 245,85 лв   представляваща  обезщетение за забава   за периода  01.01.2013г – 25.01.2016г , ведно със законната лихва върху главницата   от подаване на заявлението по чл.410 ГПК-26.01.2016г. , за които вземания е издадена запо вед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№893/2016 г. по описа на ПРС, 

                ОСЪЖДА К.А.Д. ЕГН********** с адрес *** да заплати на «ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ» ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37 с ЕИК ********* сумата от   996,17лв. деловодни разноски.

                 

                Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              СЪДИЯ:/п./ З.Б.

 

                Вярно с оригинала.

                КК