Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 49/13.04.2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в откритно
съдебно заседание, проведено на 11.03.2020 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря
Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 81/2020 год, за да се произнесе, взе предвид:
Срещу
решение № 1230/28.10.2019 год по гр.д. № 2629/2018 год на Окръжен съд Варна са подадени въззивни
жалби, както следва:
1.
От Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество чрез старши юрисконсулт Г.
В.
– в частта, с
която е уважен предявения иск по чл. 2а от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение на
А.Д.Л. за неимуществени вреди в размер на 5000 лв,
ведно със законната лихва, считано от 13.11.2014 год
до окончателното изплащане. По съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в обжалваната част, въззивникът
моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен, евентуално да бъде намалено по размер дължимото обезщетение.
Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение на осн. чцл.
78 ал.8 от ГПК.
2.
От А.Д.Л. чрез Адвокатско дружество „Б., Моллова и съдружници”,
представлявано от адв. К.С.Б. – П. – срещу решението
в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 5000 лв
до 50 000 лв – обезщетение за неимуществени
вреди, в частта, с която е отхвърлен изцяло частичния иск в размер на 5000 лв от общо 50 784,74 лв –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и в частта,
с която не са признати разноски за адвокатско възнаграждение. Изложени са
подробни доводи, поради които въззивникът счита, че
исковете му са основателни и доказани, поради което моли за отмяна на решението
в обжалваните части и постановяване на друго, с което претенциите му бъдат
изцяло уважени, с присъждане на законната лихва и разноските по делото.
Постъпил
е отговор от КПКОНПИ, представлявана от А.Б.В. – държавен инспектор към ТД на
комисията в гр.Варна, в който е изразено становище за неоснователност на
жалбата, подадена от А.Д.Л. и за потвърждаване на решението в тези части.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби
са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки
ги по същество, съдът намира следното:
Предмет
на делото са предявени искове с правно осн. чл. 2а от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
причинени от ответника в резултат от предприети незаконосъобразни действия –
завеждане на производство по чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД (отм.),
приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който предявеният от КУИППД иск е
отхвърлен. Според твърденията в исковата молба неимуществените вреди се
изразяват в психически дискомфорт, стрес, притеснения
пред близки и познати, неудобства и др., включително
подронване на автортета в обществото чрез медийни публикации. Искът за обезщетяване на
имуществените вреди, предявен като частичен, е основан на твърдения, че в
резултат от наложените обезпечителни мерки – запори на банкови сметки и движими
вещи, дружествени дялове, ищецът е бил в невъзможност да погасява задълженията
си по договори за банков кредит, във връзка с което претърпял принудително
изпълнение по искания от банките-кредитори, с начислени наказателни лихви за просрочие по кредитите.
От
събраните по делото доказателства е установено от фактическта
страна следното:
Производството
по отнемане на незаконно придобито имущество срещу ищеца е започнало при
действието на ЗОПДИППД (отм) с решение от 06.02.2008 год на КУИППД за образуване на производството, а на
30.07.2008 год е взето решение на комисията за
внасяне на мотивираното искане за обезпечение на бъдещия иск. По искането съдът
се е произнесъл с определение от 05.08.2008 год по
ч.гр.д. № 1746/2008 год на ВОС, с което са наложени
обезпечителни мерки – възбрани на недвижими имоти, запори на движими вещи и на
общо шест банкови сметки с титуляр А.Л. в „Банка ДСК” ЕАД, „Райфайзенбанк”ЕАД,
„Българска пощенска банка” ЕАД и в „Алианц България”
ЕАД. Ищецът е бил уведомен за
започналото срещу него производство по ЗОПДИППД (отм)
на 12.08.2008 год, когато е поканен да подаде
декларация по чл. 17 от закона. Обезпеченият
бъдещ иск е заведен въз основа решение на комисията, взето на 12.11.2008 год, и по него е образувано гр.д. № 281/2009 год по описа на ВОС, приключило с решение № 1611/23.08.2012
год, с което мотивираното искане е отхвърлено. След
проведен инстанционен контрол това решение е
потвърдено и е влязло в сила на 13.11.2014 год.
От момента, в който ищецът е узнал за
започналото срещу него производство по отнемане на незаконно придобито
имущество до влизане в сила на решението за отхвърляне на иска са изминали 6
години.
По
делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че за първи път
ищецът почувствал психически дискомфорт във връзка с
действията на Комисията след уведомяването му за започналото срещу него
производство по отнемане на незаконно придобито имущество. Чувството на
несигурност и притесненията му се засилили след налагането на обезпечителните
мерки, като тревогата му била предимно за бизнеса му. Върху емоционалното му
състояние към началото на производството – 2008 год
са имали отражение и някои неблагополучия в личния му живот, и по-специално
развода с бившата му съпруга през същата година. За преживения стрес е
допринесло в значителна степен и паралелно воденото срещу него наказателно
производство по НОХД № 925/2006 год на ВОС за
престъпление по чл. 213а ал.3 от НК, заплашвайки го с наказание лишаване от свобода,
глоба и конфискация на ½ от имуществото му. По това наказателно
производство ищецът се признал за виновен и то приключило със споразумение. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че около година-две след
началото на производството по ЗОПДИППД (отм) ищецът
започнал да възстановява психичното си равновесие, създал ново семейство и през
2009 год му се родило дете.
Действията
на Комисията във връзка с производството по отнемане на имуществото на ищеца са
станали обществено достояние чрез няколко медийни публикации, които били възприети
от ищеца като уронващи доброто му име. Следва да се изтъкне в тази връзка, че
паралелно е водено и наказателно производство, по което той е признат за
виновен, затова не може да се приеме, че изпитаните от него чувства на
неудобство и срам са следствие единствено от тези публикации.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът по иска за
неимуществени вреди намира следното:
Първата
предпоставка – незаконосъобразност на действията на КПКОНПИ като правоприемник
на КУИППД, е налице с факта на отхвърлянето с влязло в сила решение на
предявения срещу ищеца иск с правно осн. чл. 28 ал.1
от ЗОПДИППД (отм). Както във всички останали хипотези
по ЗОДОВ незаконосъобразността на действията на държавата, ресдп.
нейните органи, се преценява с оглед крайния резултат, т.е. след отмяната им.
Налице
е и вреда – втората предпоставка за основателност на иска. Безспорно
предприетите действия по образуване на производство за отнемане на незаконно
придобито имущество и налагането на обезпечителни мерки по искане на Комисията,
са предизвикали негативна емоционална реакция у ищеца. За част от времето, през
което производството срещу него е било в ход, той е страдал от липса на доходи
и е бил сериозно притеснен за съдбата на бизнеса си.
Следва
да се отбележи обаче, че преди образуването на производството по ЗОПДИППД (отм) срещу ищеца е било в ход и се е движило паралелно
наказателно производство за тежко умишлено престъпление – изнудване, в
извършването на което той е признат за виновен. Следователно негативните емоции
не са били свързани и не са били в резултат единствено от действията на
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Напротив – в много
по-голяма степен те са се дължали именно на угрозата от налагане на наказание
„лишаване от свобода” и конфискация на ½ от имуществото.
Съществен
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и в частност в
хипотезата на чл. 2а от ЗОДОВ е причинната връзка между незаконните действия на
органите и/или длъжностните лица по ЗПКОНПИ и увреждането. За част от негативни
преживявания на ищеца такава причинна връзка не е налице. През периода от 2008
до 2014 год в живота му са се наслагали няколко
неблагоприятни обстоятелства, всяко от които е независим източник на
емоционално напрежение и дискомфорт, а именно –
развода с първата съпруга, който е твърде скоро преди началото на проверката по
ЗОПДИППД (отм), и наказателното производство, по
което той се е признал за виновен, избягвайки по-тежко наказание.
Преценката
за размера на обезщетението зависи от редица фактори, които съдът следва да
съобрази – вида и характера на вредите, тяхната интензивност и продължителност
във времето и др.
Въпреки
относително продължителния период от време от откриването на производството по
ЗОПДИППД (отм) до влизане в сила на решението за
отхвърляне на мотивираното искане на Комисията, интензитетът на негативното
въздействие на производството върху психиката на ищеца не е голям. Следва да се
отчете, че част от периода попада в т.нар. извънсъдебна фаза на производството,
която е посветена на събиране на доказателства за наличието на значително
несъответствие между имуществото и доходите на проверяваното лице. По време на
тази фаза съществува неизвестност дали и доколко такива доказателства ще бъдат
събрани и ще се стигне ли изобщо до завеждане на исковото производство.
Обезпечителните мерки, наложени върху имуществото на ищеца имат отношение към
претенцията му за имуществени вреди, но не в такава степен към неимуществените
вреди. Тези действия не са оставили съществен и траен отпечатък върху психиката
и начина на живот на ищеца. Опора на този извод са данните от събраните гласни
доказателства, че преди изтичането на една година от образуване на
производството ищецът е създал ново семейство, родило му се е дете, а не е
изгубил подкрепата и съчувствието на близките си. Що се отнася до медийните
публикации, на фона на влязлото в сила споразумение, имащо силата на осъдителна
присъда, ищецът е признат за виновен в извършването на тежко умишлено
престъпление – изнудване. Този факт не говори в подкрепа на тезата му, че преди
образуването на производството по ЗОПДИППД ( отм) той
се е ползвал с авторитет в обществото, който да е бил увреден от действията на
Комисията.
По
изложените мотиви настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 5000 лв, каквото е определил и първоинстанционния
съд, в достатъчна степен съответства на принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД.
По
иска за обезщетяване на имуществените вреди, съставът на Апелативен съд Варна
намира следното:
От
доказателствата по делото, включително приетото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, се установява, че ищецът е имал сключени
няколко договора за кредит с различни банки, преди срещу него да бъдат
предприети действия по обезпечаване на бъдещия иск на Комисията. За
принудителното събиране на вземанията са образувани няколко изпълнителни дела.
Установено е от заключението на СИЕ, че длъжникът е извършвал погашения по
кредитите включително до 30.07.2010 год, т.е. 2
години след налагането на обезпечителните мерки. Прочее, установено е от
експертизата, че наличностите по запорираните сметки
са възлизали на 938,58 лв, а плащанията на кредитните
задължения, извършени след датата на запора са в размер на повече от 30 000 лв.
Причинната връзка между вредата и неоснователно наложените запори трябва да е
пряка и непосредствена, а в случая е установено, че спирането на плащанията по
кредитите е настъпило много по-късно. Налице е бездействие на ищеца по
договорите за банков кредит и именно това бездействие е фактът, довел до
предсрочната им изискуемост и до начисляването на нактазателни
лихви по тях. Тъй като причинната връзка не е пряка и непосредствена, липсва
една от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност.
По
изложените мотиви съдът намира, че първоинстанционният
съд след изчерпателен и задълбочен анализ на събраните доказателства, е
достигнал до правилни изводи, поради което постановеното решение се явява
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
По
отношение неприсъждането на разноски – адвокатско възнаграждение в първата
инстанция, съдът правилно и в съответствие с ТР № 6/2013 год
на ВКС е посочил, че представената фактура не представлява доказателство за
плащане, а е необходим банков документ, който да го удостоверява, както и че тгрябва същият да бъде представен едновременно със списъка
по чл. 80 от ГПК. Липсата на такъв води до неоснователност на претенцията за
разноски.
С
оглед неоснвателността на двете подадени жалби,
разноски за въззивното производство не следва да се
присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1230/28.10.2019 год. по гр.д. № 2629/2018 год.
на Окръжен съд - Варна.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл
280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.