Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.06.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСК СЪД, I-22 с-в, в З.З., в състав:
председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 430 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
производството по реда на чл. 247 от ГПК (по почин на ответника
и съда):
Ищецът – Г.А.Г., ЕГН **********,***, район Слатина, ул. *****.
тел, на кантората: *****. ел. поща: ***************@.*****,
чрез АД „Д.и Х.“, Булстат *********, представлявано от адв. Г.Б.Х., счита, че в решението от 09.04.2025г. е
допусната ЯФГ относно началния момент, от който се дължи законна лихва.
Ответникът - Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” (НББАЗ), Булстат *********, със седалище и адрес: гр. София,
район Средец, Граф Игнатиев № 2, ет. 2, e-mail: ******@***********.**, ************@***********.**,
чрез адв. Х., не се ангажира
със становище.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК предоставя на
съда възможността да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между действително формираната, истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението, както и в случаите на очевидна
техническа грешка.
В основното решение са изложени принципни мотиви
относно дължимостта на законната лихва: Законната лихва се дължи от датата на деликта, но върху
предявения частичен размер, до увеличението (Решение № 63 от 28.05.2010г. по т.д. № 637/2009г.,
т.к., І т.о. на ВКС, увеличението
на иска (стига да не е бил частичен) се счита сторено от момента на депозиране
на исковата молба – т.е. възражението за давност е неоснователно; и Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2019г. на ВКС по тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Емануела Балевска и Емилия Василева – арг. от т. 1; При увеличаване в хода на процеса
на частично предявен иск моментът, от който следва да се присъди законната
лихва върху увеличения размер, е от датата на подаване на молбата по чл. 214,
ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за увеличаването на иска - Р. № 60141 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020
г., I т. о.).
ТР се отнася до увеличена претенция, която обаче не
е била частична. Разликата е че при частичен иск страната е наясно с това, че
ù се дължи повече, а във втората – по принцип се претендира изцяло, но
страната е не е наясно или по-точно е сгрешила размера.
Лихва се претендира, считано от депозирането на
исковата молба, а това е 21.08.2017г. Посочената в диспозитива дата - 03.05.2017г.,
е хипотеза на техническа грешка.
Напълно умишлено не е
постановен отхвърлителен диспозитив относно пълния размер на лихвата (след
увеличението), считано от датата на депозиране на иска.
Съображението е че това е
законна последица от уважаването на претенцията (така Опр. № 704 от 21.06.2017г.
по гр.д. № 672/2017г., IV г.о., …
присъждането на
законна лихва е последица от уважаване на главния иск за обезщетение, тъй като
не е заявена като самостоятелен иск. Отхвърляйки иска за разликата над
присъдения до пълния предявен размер, съдът се е произнесъл по цялото заявено
от страната искане, тъй като законната лихва от датата на увреждането е
последица от уважаване, а не от отхвърляне на иска. Поради това съдът не дължи
произнасяне по отношение на лихва върху отхвърлена част от обезщетение).
Съобразно указанията на САС (Определение от 16.06.2025г. по в.гр.д. №
1486/25г.) за яснота и по аналогия от чл. 278, ал. 3 от ГПК, това ще бъде
сторено.
Според настоящата
инстанция, законното лихва върху сумата от 13 835 лева се дължи, считано от 21.12.2017г. (следващия
ден, на който претенцията е била увеличена) – а след това върху (посоченото
е в диспозитива).
Воден
от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решението от 09.04.2025г.
по гр.д. № 430/2018г. по описа на СГС, като вместо неправилно изписаното в
диспозитива – „03.05.2017“ (л. 84,
стр. 7, ред 4 / отдолу нагоре), ПРАВИЛНО
ДА СЕ ЧЕТЕ: „21.08.2017г.“, като ОТХВЪРЛЯ за периода от 21.08.2017г. до
20.12.2017г. претенцията за законна лихва, но върху присъдената сума от
13 835 лева, като НЕОСНОВАТЕНА,
а след това, считано от 21.12.2017г., върху
Решението може да се обжалва пред САС в
14 - дневен срок от връчването му на страните.
председател: