№ 10053
гр. София, 02.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110155264 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от ........... срещу „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за изискване на копие по изп.д. № 6538/2013 г. и изп.д. №
6200/2017 г. е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено и искането на ответника за изискване изискване на ч.гр.д.
№ 9876/2013 г. по описа на СРС, 31 състав за прилагане към настоящото дело.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК препис от изп. д. № 6538/2013 г. и изп.д. №
6200/2017 г. по описа на ЧСИ М Б в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане към настоящото дело ч.гр.д. № 9876/2013 г. по
описа на СРС, 31 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.02.2022 г. от 11:00 часа , за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Ищецът ........... е предявил иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването
за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите по издаден против
него изпълнителен лист от 21.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 9876/2013 г. по описа на СPC, 31.
1
с-в. Твърди, че посоченият изпълнителен лист е издаден за сумите от: 4191,9 евро
главница, ведно със законната лихва за периода от 06.03.2013 г. до окончателното
заплащане на задължението, възнаградителна лихва в размер на 1401,9 евро за периода
02.11.2010 г. до 05.03.2013 г., както и сумата в размер на 687,62 лв. – разноски по
делото. Общо отричаната като дължима сума е в размер на 18849,90 лв., претендирана
по последното запорно съобщение от 11.10.2019 г. по образувано срещу ищеца
изпълнително дело № 6200/2017 г. по описа на ЧСИ М Б.
Твърди се в исковата молба и уточнението към нея, че въз основа на
горепосочения изпълнителен лист, издаден в полза на „Банка Пиреос България“ АД, на
18.02.2016 г. е образувано изпълнително дело № 6538/2013 г. при ЧСИ М Б. В периода
между издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело
вземанията срещу ищеца били прехвърлени на ответника „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Счита, че към датата 21.03.2018 г. е бил изтекъл период от повече от 5
години от влизането в сила на заповедта за изпълнение, поради което процесното
вземане е било погасено по давност, с което се погасила и възможността за
принудителното му събиране. Моли да бъде признато за установено в отношенията му
с ответника, че не дължи процесните суми.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва допустимостта и основателността
на предявения иск. Посочва, че с настъпване на давността не се погасява вземането, а
само възможността за принудителното му осъществяване. Счита, че вземането не е
погасено поради изтекъл давностен срок, тъй като въз основа на издаден по ч.гр.д. изп.
лист по ч.гр.д. 9876/2013 г. по описа на СРС, 31. с-в. е образувано изп. дело №
6538/2013 г. по описа на ЧСИ М Б, като по това изп. дело на 01.10.2013 г. е бил
наложен запор на банкови сметки на длъжника, което действие е прекъснало давността
С постановление на ЧСИ Б от 08.08.2017 г. изп. дело № 6538/2013 г. е прекратено
поради настъпила перемпция. С молба на взискателя от 18.08.2017 г. със същия
изпълнителен лист е образувано ново изп. дело № 6200/2017 г. по описа на ЧСИ М Б.
Твърдят, че по изп. дело № 6200/2017 г. М Б е бил упълномощен по чл. 18 ЗЧСИ да
предприема изпълнителни действия за събиране на вземанията: на 01.12.2017 г. и на
14.06.2018 г. са били налагани запори на банкови сметки на длъжника, на 10.10.2019 г.
е налаган запор върху вземания по трудови договори и т.н., с които действия давността
многократно е била прекъсвана. Навежда твърдения, че по второто изпълнително дело
(изп.д. № 6200/2017 г. на ЧСИ М Б) на 07.09.2017 г., заедно с изпратената покана за
доброволно изпълнение, до длъжника са изпратени и Заповедта за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист, които са получени от длъжника на 22.10.2017 г.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти,
които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. В тежест на ответника е
да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване
на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: 1/ответникът е кредитор по
процесното вземане поради извършено прехвърляне на вземането с договор, сключен с
първоначалния кредитор „Банка Пиреос България“ АД; 2/ че същите са страни по
образувано изпълнително дело № 6538/2013 г. и изп.д. № 6200/2017 г. по описа на ЧСИ
2
М Б въз основа на изпълнителен лист от 21.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 9876/2013
г. по описа на СPC; 3/ че изп. дело № 6538/2013 г. по описа на ЧСИ М Б е прекратено с
Постановление на ЧСИ М Б от 08.08.2017 г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК –
поради настъпила перемпция.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3