Р
Е Ш Е
Н И Е
№163
гр.
Русе, 02.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд…..гражданска
колегия…. в открито заседание на 23 април
през две хиляди и деветнадесета година……… в състав:
Председател : Искра Блъскова
Членове : Мария Велкова
Галина Магардичиян
при секретаря Светла Пеева и в
присъствието на прокурора…………
като разгледа
докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.дело № 223 по
описа за 2019год., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Т.М.Р. обжалва Решение № 9 от 04.01.2019, постановено по
гр.д.№ 2292/18 по описа на РРС, с което е отхвърлен предявеният от него иск с
правно основание чл.439 ГПК. Излага оплаквания за неправилност на съдебното
решение и иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният от
него иск се уважи като основателен и доказан. Претендира направените от него
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Р.със седалище и
адрес на управление-гр.Б. считат жалбата за неоснователна. Претендира
разноските по делото във въззивната инстанция.
Въззивният съд намира жалбата за процесуално
допустима – подадена е от страна по спора, в предвиденият от закона срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на жалбата съдът намира следното :
Предявеният от Т.М.Р. срещу Р.-гр.Б. иск е с правно
основание чл.439,ал.1 ГПК. Чрез този отрицателен установителен
иск се осъществява защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение чрез
оспорване на вземането. Длъжникът по изпълнението чрез този иск може да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
/ пр. погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност,
плащане, прихващане и други/. В
настоящият случай длъжникът се позовава на нормата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК като
основание за прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на
изпълнителни действия по искане на взискателя за
определен срок. В настоящият случай съдът намира, че такова прекратяване по
силата на закона не е налице, тъй като молбата на взискателя
за извършване на изпълнителни действия е от 21.06.2016, с което е направено
ново искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а последващото искане за нов изпълнителен способ е от
11.01.2018г,т.е не е изтекъл 2-годишен срок. Дори и обаче да е налице основание
за прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание, това
прекратяване не означава отпадане на материалното притезание
на взискателя, поради което няма пречка
изпълнителното производство да бъде възобновено. В този случай нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. / т.10 ТР2/13 от 26.06.2015г по т.д.№ 2/13
ОСГТК/.
Правилна
е преценката на първоинстанционния съд, че
производството по изпълнителното дело не е прекратено по силата на закона на
основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, както и че самото вземане на ответника не е
погасено с изтичане на предвидената от закона петгодишна погасителна давност.
Единствено
изтичането на петгодишната погасителна давност на вземането е основание за
уважаване на иска с правно основание чл.439 ГПК, а както бе посочено по-горе такава
не е изтекла. Съгласно чл.116, б.“В ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането и в изпълнителният процес
давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ. Изпълнителното производство е образувано на 23.01.2014г
под изп.дело 0 23/14 на ЧСИ с район на действие Б..
Изпълнителни действия по налагане на запор върху трудово възнаграждение на
длъжника са искане на 06.06.2014, а запора е наложен
на 15.10.2014г., на последната дата са налагани и други запори от ЧСИ, на
21.06.2016г взискателят е искал нов запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, на 11.01.2018 са искани други
изпълнителни действия от страна на взискателя, което
е наложило прехвърляне на делото на ЧСИ в района на РОС, на 11.08.2018г също са
искани изпълнителни действия спрямо недвижими имоти на длъжника. Видно от
изложеното през този период не е изтекла предвидената от закона петгодишна
давност за погасяване вземането на взискателя. По
изложените съображения решението на първоинстанционният
съд, с което предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК е отхвърлен като
неоснователен и недоказан, е правилно и следва да се потвърди.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски във въззивното
производство в размер на 1000лв, представляващо платено адвокатско
възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на това
възнаграждение, но с оглед цената на иска и нормите на чл.7,ал.2 от Наредба №
1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения, съдът намира, че същото
съответства на минималният размер на възнагражденията, посочени в наредбата и
възражението за прекомерност е неоснователно.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9 от 04.01.2019г, постановено по
гр.д.№ 2292/18 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Т.М.Р., ЕГН **********
*** чрез адв.В.В. да
заплати на Р., ЕИК *****със съдебен адрес-*** чрез адв.С.С.сумата 1000лв.,направени разноски във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :