РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Монтана , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Цв. Бранкова
Членове:Олег С. Спиров
Пламена С. Петкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Олег С. Спиров Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211600600146 по описа за 2021 година
С присъда на РС Л. от 05.11.2021г. по НЧХД № 404/2019г., подсъд. Е. Р. от с. С.,
обл. М. е признат за виновен в това, че на 18.08.2019г. в с. С., обл. М. е причинил на Л. Д. от
с. село лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание /контузия в
областта на л. и ш. с оток, рана и охлузване/, което е причинило временно разстройство на
здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.2,
б. „в“ от НК го е осъдил на глоба в размер на 150лв.
Със същата присъда съдът е признал подсъд. Е. Р. от с. С., обл. М. за виновен и в
това, че на 18.08.2019г. в с. С., обл. М. е нанесъл публично на Л. Д. от с. село обида, като я
напсувал на м., като обидената отвърнала веднага с обида, нанесена публично, поради което
и на основание чл.148, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал. 2 не е наложил наказание.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъд. Е. Р. от с. С., обл. М. да заплати на Л. Д.
от с. село сумата от 350лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, от която
250лв. обезщетение за деянието по чл.130, ал.1 НК и 100лв. за деянието по чл.148, ал.3, вр. с
ар.1, вр. с чл.146, ал.2 НК, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2019г., като е
отхвърлил гражданските искове в останалата им част до размера от по 1500лв. като
неоснователни.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъд. Е. Р., който я обжалва в
срок и моли за отмяна и постановяване на нова с която да бъде оправдан по предявените му
1
обвинения. В жалбата изготвена от пълно-мощника му адв. И. се поддържа, че деянията не
са установени и доказани по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства и почиват единствено на показанията на близки на пострадалата.
Окръжен съд М. е провел разпоредително заседание на 10.06.2021г. и е преценил, че
не следва да се допуска разпит на подсъдимия, както и събиране на нови гласни
доказателства.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и
упълномощеният му защитник адв. И.. Представено е писмено становище в което моли
жалбата да бъде уважена, като съдът приеме, че по делото не са събрани в необходимия
обем доказателства относно извършеното от него престъпление, поради което и присъдата
на първостепенният съд се явява неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде
отменена, като се постанови нова с която бъде признат за невиновен.
Въззиваемата Л.Д. се явява лично и с адв. А., счита постановената присъда за
правилна и законосъобразна, а подадената жалба за неоснователна и моли съда да я остави
без уважение.
Окръжен съд М., след като прецени основателността на постъпилата жалба,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Л..
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал по делото, събран в хода на съдебното следствие, проверен и приобщен от съда по
реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята
съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение
за правилното решаване на делото по същество.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно
обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обектив-на страна е доказано по
несъмнен начин подсъд. Е. Р. на 18.08.2019г. в с. С., обл. М. да е причинил на Л.В. Динолова
от с. село лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание
/контузия в областта на лицето и шията с оток, рана и охлузване/, което е причинило
временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от
НК, както и на същата дата по същото време и място да е нанесъл публично на Л. Д. от с.
село обида, като я напсувал на майка, като обидената отвърнала веднага с обида, нанесена
публично - чл.148, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал. 2 НК.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални
2
правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на
присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
Подсъд. Е.Р. е с чисто съдебно минало, а от приобщената характеристична справка е
видно, че се ползва с добро име в обществото, тих и спокоен човек, държи се възпитано. Без
данни за агресивни или криминални прояви.
Тъжителката Л.Д. живее в едно домакинство със с. си, свид. С. Г. и свид. И. С., с
която последният съжителства съпружески.
С подсъдимия, който е от същото село се познавали, а освен това са и колеги – в
инкриминирания период работели сезонно във фирма, занимаваща се с лозарство.
На процесната дата 18.08.2019г. тъжителката заедно със с. си и с. си трябвало да
отиде на работа в л. масив, а подсъдимия – да транспортира работниците до масива с
микробус на фирмата. В микробуса, на предната седалка била свид. Л. Ф.. Отвън пред
вратата на микробуса били с. на подсъдимия – свид. С. В., тъжителката, нейният с., свид. С.
Г. и свид. И. С.. Вратата на микробуса заяла и тъжителката не могла да я отвори, поради
което помолила подсъдимия да излезе от превозното средство и да отвори. Той слязъл и
ядосан, я напсувал с думите: "Да ти е. * м., седи си у вазе, като не можеш да отвориш",
ударил я през устата и ухото и започнал да я рита. Появила се кръв по зъбите. След като
била напсувана тъжителката го "поздравила по женски" с думите "да ми изядеш п*“ и „п.,
да ти с. в у.".
След това тъжителката се обадила на свид. М. В. по телефона и я уведомила за
случилото се. Отишла и при свид. В. И., бригадир на смяната, на която показала какво й е
направил подсъдимия.
Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена и доказана по несъмнен и
безспорен начин от показанията на свидетелите С. Г. – с. на т., И. С., М. В. и С. В., както и
от медицинското свидетелство от 19.08.2019г., издадено от д В. Р. в което са описани
следните увреждания: е. 1 см. на дясна горна у., разкъсно-контузна рана на дясната г. у. в л.
част на същата, оток на ш. в ляво.
От заключението на Съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. д П. Г. и
приета по делото е установено, че в резултат от претърпян инцидент на 18.08.2019г., на т. Л.
Д. е причинена контузия в областта на л. и ш. с оток, рана и охлузване, което е причинило
разстройство на здравето неопасно за живота със срок на оздравяване две – три седмици до
месец при липса на усложнения, за каквито няма данни. Описаните увреждения – рана,
охлузване и оток са специфични и нехарактерни и е възможно да са в резултат на тъпи
травми и според вида и разположението си – да са причинени в условията на описания
инцидент – удари в областта на г. и в. от/върху тъп предмет, възможно ръце и юмрук,
какъвто механизъм и съответна давност се съобщават от самата пострадала. В резултат от
3
тази рана тъжителката е търпяла неудобства при хранене, при приема на топли или студени
напитки. Изпитала е болка и страдание.
При така установената фактическа обстановка, съдът правилно и законо-съобразно е
приел, че подсъд. Е.Р. на 18.08.2019г. в с. С., обл. М. е причинил на Л. Д. от с. село лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание /контузия в областта на
л. и ш. с оток, рана и охлузване/, което е причинило временно разстройство на здравето
неопасно за живота с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. По отношение на авторството на деянието, са събрани
достатъчно убедителни и безспорни доказателства и съдът се е мотивирал, защо не
възприема част от показанията на разпитаните свидетели и защо възприема останалите.
Настоящата инстанция напълно споделя изложеното от първостепенният съд и не намира за
необходимо да го преповтаря.
По отношение на второто обвинение съдът също базирайки се на множество събрани
по делото доказателства -свидетелски показания, аргументирано, правилно и
законосъобразно е приел, че на 18.08.2019г. в с. С., обл. М. подсъд. Е.Р. е нанесъл публично
на Л. Д. от с. село обида, като я н. на м., като обидената отвърнала веднага с о., нанесена
публично, поради което и на основание чл.148, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал. 2 не е
наложил наказание.
По отношение на наложеното наказание, съдът намира същото за правилно и
законосъобразно. Законосъобразно е становището на съда, че доколкото срещу подсъдимия
са повдигнати и поддържани две обвинения, за извършени два престъпни състава, в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 78а НК при определяне на наказанието – с оглед
въведената в чл. 78а, ал. 6 НК законова забрана при множество престъпления.
Неоснователно и незаконосъобразно е възражението в становището на защитата на подсъд.
Р. в тази насока. Наказанието е наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в" от НК –
глоба в размер на 150 лв. и същото нито е несъразмерно, нито се явява явно несправедливо в
конкретния случай.
По отношение на предявеният граждански иск сумарно за сумата от 3000лв. /по
1500лв. за всяко от деянията/, съдът справедливо и на основание чл.45 ЗЗД е приел исковете
за частично основателни в размер на 250 лв. за деянието по чл.130, ал.1 НК и 100лв. за
деянието по чл. 148, ал.1,т.1 от НК, като в останалата част исковете са отхвърлени като
неоснователни. Тези размери са справедливи и съответни на тежестта на извършеното,
претърпяните болки и страдания и униженото достойнство на тъжителката.
По отношение на разноските, твърдението на жалбоподателят, че при реторсия
същите остават за страните, както са направени, би било вярно, ако не беше налично и друго
обвинение в което е признат за виновен - по чл.130, ал.1 НК. Разноските са неделими на
броя деяния и следва да бъдат поети от подсъд. Е.Р., както и законосъобразно е приел съда.
4
При извършената служебна проверка ОС М. не намира основание за отмяна или
изменение на атакувания съдебен акт, поради което и воден от гореизложените мотиви и на
основание чл.334, т.6 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.11.2020г. по НОХД № 404/2019г. по описа на РС Л..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5