№ 953
гр. Кюстендил, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520100830 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от Р. И. С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *******, чрез адв. А. Д. от САК, срещу „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин“ 7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 38, ет.2, ап.40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.
М., с която се иска съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 2 420 лева /две хиляди четиристотин и двадесет лева/, заплатена без
основание по Договор за паричен заем № 4174535, сключен между страните,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й заплащане. Претендират се и сторените разноски.
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен развивайки
подробни съображения в тази насока, моли за отхвърлянето му и за
присъждането на разноските по делото.
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и
доказателствата по делото при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за
установено следното:
Не е спорно по делото, че на 15.06.2021 год. в град Кюстендил между
страните бил сключен Договор за паричен заем № 4174535 /л.17-20 от делото/,
по силата на който ответникът като КРЕДИТОР предоставил на ищеца като
заемател сумата от 2 200,00-две хиляди и двеста лева, която последният се
задължил да върне при условията на договора - на 12 броя месечни вноски, с
първа падежна дата 18.07.2021 год. и размер на месечната погасителна вноска
1
от 219,92 лева, при обща сума за връщане от 2 639,04 лв., представляваща
сбора на главницата и възнаградителната лихва за целия срок на договора, при
лихвен процент от 35,00 % и ГПР-41,09%, изчислен по реда на чл.2, т.8 от
договора. Договорът представен от ищеца не е подписан от същия в
качеството на заемател, а единствено от представител на заемодателя –
Ц.Д.М.. В чл. 3 е уговорено рефинансиране на текущ заем на заемателя като е
посочено, че се погасяват изцяло задълженията на длъжника по Договор за
паричен заем № 3873749 в размер на 414,84 лева.
Страните не спорят по обстоятелството, че заемната сума е усвоена от
кредитополучателя съгласно условията на договора.
В чл.4 на договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева;
да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
„Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което
предоставя гаранционни сделки.
Представя се като доказателство Договор за предоставяне на гаранция №
4174535 от 15.06.2021 г. сключен между „Файненшъл България“ ЕООД като
ГАРАНТ и Р. И. С. като ПОТРЕБИТЕЛ, съгласно чл.1, ал.1 от който договор
потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане
в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен
заем, в това число главница в размер на 2 200 лева, възнаградителна лихва,
законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и
адвокатски хонорари. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, потребителят дължи на
гаранта възнаграждение в размер на 1 980,96 лева, платимо разсрочено на
вноски, всяка по 165,08 лева, с посочени падежни дати. Според ал.3 на същия
член „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция и всички други вземания на гаранта по
този договор. В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за
погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и към гаранта, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към гаранта. Договорът за гаранция, представен като
2
доказателство от ищеца, е подписан от името на гаранта от лицето Цветанка
Малинова – подписала и договора за паричен заем.
Няма данни и доказателства ищецът да е платил на гаранта суми по
договора за гаранция.
Към молба с вх.№ 9275/07.08.2024 г. от ответното дружество е приложена
неоспорена от насрещната страна справка именована Погасителен план по
Договор за паричен заем № 4174535 от дата 15.06.2021 г., съгласно която на
ищцата е предоставен кредит в размер на 2 200,00 лева, при общ размер на
вноските 2 639,04 лева, в т. ч лихвено задължение в размер на 439,04 лева, от
които суми ищцата е заплатила 1 331,98 лева. Сочи се, че остатъкът от
задължението на ищцата в размер на 1 194,65 лева - главница и лихвено
задължение в размер на 112,41 лева са погасени от дружеството гарант -
„Файненшъл България“ ЕООД.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните
доказателства. Останалите като непроменящи крайните изводи на съда не се
обсъждат.
Съобразявайки горното съдът счита, че искът е процесуално допустим, а по
същество неоснователен, поради което ще го отхвърли.
По допустимостта:
Съдът не споделя доводите на ответника за недопустимост на иска поради
липса на процесуална легитимация на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Както
вече беше посочено, в чл.3, ал.3 от Договор за предоставяне на гаранция №
4174535 е уговорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема
вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция и всички други
вземания на гаранта по този договор, следователно евентуално платени от
длъжника без основание суми следва да се търсят от дружеството заемодател,
в чийто патримониум биха постъпили, тъй като потребителят престира на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. В допълнение, от справка в търговския
регистър може да се установи, че ответното дружество е едноличен
собственик на капитала на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, поради
което двете дружества са свързани лица по смисъла на пар.1, ап.1, т.5 от ДР на
Търговския закон. За пълнота следва да се отбележи и че двата договора са
подписани от едно и също лице, представляващо както кредитора, така и
гаранта. С оглед гореизложеното се достига до извод, че настоящият иск е
предявен срещу надлежния ответник и е процесуално допустим.
По основателността:
Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с предмет
предостяване от ответното ТД на ищеца на потребителски кредит. Този
договор № 4174535/15.06.2021 г. като страни, предмет и съдържание попада
под обхвата на Закон за потребителският кредит. По сключването на договора
и получаването на заемната сума ищецът не спори, той признава това
обстоятелство в ИМ. Ищецът като страна по горния има правния интерес по
3
съдебен ред да обяви целият договор, отделни негови клаузи, или
допълнителни споразумения за нищожни, за да предодврати за в бъдеще
евентуалното им негативно за него проявление. Ищецът има правото да иска
обявяване и на нищожността на всеки договор, стига да има по него
качеството потребител. Може да иска да му бъде върната и платената сума на
основание прогласена за нищожна договорна клауза.
Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно, към него
е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от
ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
каквото му е вменено и от сегашната редакция на чл.7, ал.3 ГПК, когато: 1.) е
нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице
противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и
др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение по
дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др. /.
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК,
предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки: потребителски
характер на договора и липса на индивидуално договаряне. В конкретния
случай няма доказателства от които съдът да приеме, при посочената по-горе
условност, че клаузите на договор за паричен заем №4174535/15.06.2021 г. са
били индивидуално уговорени с ищеца като заемополучател.Твърди се от
ответното ТД, че ищецът е получил подробна пред договорна информация от
заемодателя за точните параметри на кредита, според изискването на чл. 58,
ал. 1 от ЗКрИ – за общите разходи по кредита и за обективните критерии, въз
основа на които могат да се изменят, ГЛП, методът за изчисляване на лихвата,
както и условията за промяната й, допълнителни задължения, свързани с
разплащанията.
Договорът не съдържа погасителен план, няма данни и доказателства дали
и кога заемателят е получил такъв. Поради изтъкнатото договора е нищожен,
поради неизпълнение на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, при което на
осн.чл.23 ЗПК ищецът дължи на кредитора само чистата сума на кредита без
лихви, такси и разноски. Не са представени и Общи условия.
Нищожна е и клаузата на чл.2, т.8 от договора относно ГПР,тъй като там
ГПР е посочен единствено като процентна стойност - 41,09%. Визираната
4
разпоредба препраща към ЗПК и Приложение № 1 към него, но не покрива
изискването на ЗПК относно ГПР, а просто възпроизвежда негови
императивни разпоредби. Твърденията на ищеца, че със сключването на
договора за поръчителство дължащите се на гаранта суми са включени като
част от вноските, с което действителният ГПР е по-висок от 50% в нарушение
на императивното ограничение предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК, следва да
бъдат оценени като основателни и без необходимост от специални знания и
назначаване на съдебно-икономическа експертиза.
Съгласно представеният като доказателство по делото договор за
предоставяне на гаранция, гарантът /поръчителят/ се е задължил спрямо
ищеца да отговаря пред кредитора за задълженията му до размер от 2 200,00
лв., възмездно срещу заплащането на такса, която като размер е близка до
първоначално получената в заем от ищеца сума. Този договор представлява
практически договор за поръчка и той не обвързва кредитора по аргумент от
чл.138 ЗЗД.
Няма доказателства по делото и за това гаранта, по силата на чл.138 ЗЗД да
се е задължил пред кредитора да отговаря за задълженията на длъжника.
Договорът за поръчителство по смисъла на цитираната норма на чл.138 ЗЗД
принципно има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи,
при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Освен това чл.4 от договора за заем и сключеният в
негово изпълнение договор за гаранция води практически до значително
оскъпяване на ползвания заем като утежнява финансовото състояние на
длъжника. Това е така, защото длъжникът по силата на договора за поръчка
следва да заплати на гаранта такса срещу негово задължение за плащане на
кредитора, което не е сигурно дали ще настъпи. При това плащането на
таксата е неотменимо задължение, неподлежащо на корекция и при липса на
уговорка при несбъдване на условието за изпълнение задължението на гаранта
същият да върне на ищцата дори и част от платената вече гаранция.
От гореизложеното следва, че е налице договор за гаранция, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит
юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество,
като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се
плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по
кредита. При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от
неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение.
Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на допълнителен финансов приход от 1 980,96
лева, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.
5
При така предвидените в процесния договор условия по кредита настоящият
състав приема, че при сключване на процесния договор за заем с така
предвиденото обезпечение под формата на гаранция по чл. 4 практически е
налице и заобикаляне на императивна разпоредба по чл. 19, ал. 4 ЗПК с оглед
предвиденото ограничение в разпоредбата относно максималния размер на
ГПР. Това е така, защото възмездният характер на договора за поръчителство,
представляващ по съществото си договор за поръчка, представлява разход по
кредита, който не е включен в ГПР, в противоречие със справедливостта в
гражданските и търговските отношения и с посочената разпоредба на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. В този смисъл коментираната клауза
съобразно разпоредбата на чл. 145 ЗЗП е неравноправна, като се преценява
при вземане предвид на всички обстоятелства, свързани със сключването на
договора, към момента на неговото сключване и всички клаузи, не само в
договора, а и на друг договор, сключван с потребител, с уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя и неравновесие в отношенията между страните във
връзка с еквивалентността на насрещните престации, върху обема на които
рефлектира свързания с основния договор за потребителски кредит договор за
гаранция.
Изводимо от горното процесният договор за потребителски кредит е
нищожен и приложение намира чл.23 от ЗПК, според нормата на който
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита в настоящия случай се
равнява на 2 200 лева – безспорно усвоени от заемателя. Ищецът не представя
по делото никакви доказателства за извършени от негово име погасителни
вноски, което обстоятелство съдът му указа в обявения за окончателен
проекто доклад по делото, обективиран в Определение № 935/04.07.2024 г.
Ето защо твърденията му за заплащане на сума в общ размер на 4 620 лева
остават недоказани. От неоспорената от ищеца справка, приложена към молба
с вх.№ 9275/07.08.2024 г. от ответника, се установява, че заемателят е платил
общо сума в размер на 1 331,98 лева, тоест по-малко от чистата стойност на
кредита. С оглед горното осъдителният иск с правна квалификация чл.55, ал.1
от ЗЗД се явява неоснователен и ще бъде отхвърлен. От събрания по делото
доказателствен материал не може да се достигне до извод за настъпило
неоснователно обогатяване на ответното дружество.
По разноските
Като следствие от отхвърлянето на иска разноски се дължат на ответната
страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева. Съобразявайки направеното от
ищцовата страна възражение за прекомерност на това възнаграждение и с
оглед фактическата и правна сложност на делото и обемът на извършената от
6
процесуалния представител на ответника работа – изготвяне на отговор на
исковата молба и становище с вх.№ 9275/07.08.2024 г., както и неявяването в
проведеното открито съдебно заседание, съдът определя по справедливост
дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100-сто лева.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р. И. С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *******, чрез адв. А. Д. от САК, срещу „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин“ 7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 38, ет.2, ап.40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.
М., иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД съдът да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 2 420 лева /две хиляди
четиристотин и двадесет лева/, заплатена без основание по Договор за
паричен заем № 4174535, сключен между страните, ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
*******, ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н
„Люлин“, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 38, ет.2, ап.40-46,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В. М., сумата от 100,00 /сто/ лева,
представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7