Р Е Ш Е Н И Е
№ 435/08.03.2023г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в
открито съдебно заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Бойка Лулчева разгледа
докладваното от съдия Юрукова касационно административно дело № 13, по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр. София, чрез ст.юрк. Т.Ч. и касационна жалба на И.З.Ш. ***,
чрез адв. С., против Решение № 1845/24.10.2022 г., постановено по АД № 182/2022
г. на Административен съд Пловдив.
Касаторът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, обжалва решението в
частта, с която е осъден да заплати на И.З.Ш., обезщетение в размер над 6000 (шест
хиляди) лв. до присъдения на 11340 (единадесет хиляди триста и четиридесет) лв.
за претърпени неимуществени вреди в периода от
01.03.2015г. до 10.12.2021г., в който спрямо него от страна на ответника е
извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 24.01.2022г. до окончателното
ѝ изплащане. Излагат се съображения за
необоснованост и неправилност на съдебния акт. Иска се отмяна на решението в
осъдителната му част и отхвърляне на касационната жалба на Ш..
Касаторът - И.З.Ш., обжалва решението в частта, в
която предявеният от него исков по чл. 284 от ЗИНЗС против ГДИН, е отхвърлен и
иска същите да се уважат изцяло. Изложени са съображения за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд, поради което се иска отмяната на съдебното
решение и постановяването на друго, с което исковата претенция да бъде уважена
изцяло.
По депозираната от И.З.Ш. касационна жалба е
представен писмен отговор от ГДИН – гр. София, чрез ст.юрк. Ч., в който се сочи, че по делото не са събрани
доказателства, от които да е възможно да се направи извод, че И.Ш. е претърпял
негативни промени, които да са в пряка причинно-следствена връзка с условията,
при които е пребивавал в Затвора Пловдив.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно,
предлага да бъде оставено в сила.
След като прецени доказателствата по делото, във
връзка с доводите и съображенията на страните, Административен съд Пловдив, ХХ
състав приема следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд - Пловдив се е
развило по исковата молба на И.З.Ш., чрез адвокат С., с която на основание
чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за заплащане на
обезщетение в общ размер на 100 000 лв. за причинени неимуществени вреди по
време на престой в Затвора гр. Бобов дол и Затвора гр. Пловдив, - пенитенциарни
заведения под юрисдикцията на ответника, за периода от 01.03.2012г. до 01.03.2015г. и от 01.03.2015г.
до 10.12.2021г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до крайното
изплащане. В исковата молба е посочено, че през пребиваването си в
горепосочените пенитенциарни заведения ищецът е бил настанен в пренаселени
килии, чиято нетна жилищна площ не надвишавала 3 кв.м., при лоша хигиена –
дървеници, хлебарки и гризачи и не е имало течаща топла вода. Твърди се също,
че в Затвора в гр.Пловдив работил на две места по десет и повече часа – като бръснар
и като заварчик и не е имал каре, имал заболяване на сърцето и астма, но не са
го лекували като няколко пъти припадал и са викани линейки. От горното се сочи
да са му причинени значителни неимуществени вреди: обида, стрес, притеснения,
психологичен дискомфорт и т.н.
С обжалваното решение Административен съд Пловдив, Х
състав е осъдил ГДИН да заплати на И.З.Ш. обезщетение в размер на 11340
(единадесет хиляди триста и четиридесет) лв. за периода от 01.03.2015г. до
10.12.2021г., в който спрямо него е извършено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от
24.01.2022г. до окончателното ѝ изплащане и е отхвърлил исковата претенция
на И.З.Ш. в останалата ѝ част за
разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лв., както и за
останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.03.2012г. до 01.03.2015г. когато се твърди, че е пребивавал в Затвор гр.Бобов
дол. Административен
съд Пловдив е осъдил ГДИН, да заплати на И.З.Ш. сумата в размер на
10 лева, представляваща сторените по делото разноски за държавна такса и е
отхвърлил направеното искане за присъждане на разноски в полза на ГДИН.
За да постанови този резултат, съдът установява, че Ш.
е постъпил в Затвор Бобов дол на 27.07.2012г. и е пребивавал там
до 07.04.2014г., когато е преведен в Затвор Пловдив, където е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода" до 10.12.2021г., когато е освободен. В тази връзка
съдът приема, че исковата претенция за периода от 01.03.2012г. до 27.07.2012г.
вкл., когато се твърди, че лишеният от свобода е пребивавал в Затвора Бобов дол
е неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като през посочения период няма
доказателства същия да е бил в Затвора Бобов дол. Същото първоинстанционният съд приема
за относимо и за периода от 07.04.2014г. до 01.03.2015г, за който ищеца
твърди да е пребивавал в Затвора Бобов дол, тъй като от страна на ответника са
представени доказателства, че Ш. в този период не е пребивавал в посоченото
пенитенциарно заведение. За периодите от 27.07.2012г. до 07.04.2014г. при престоя на ищеца в
Затвора гр. Бобов дол и от 01.03.2015г. до 10.12.2021г. в Затвора гр.Пловдив не се доказва от страна на ответника, че е осигурил минимална
жилищна площ на ищеца за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
За периодите от 27.07.2012г. до 07.04.2014г. при престоя на
ищеца в Затвора гр.Бобов дол и от 01.03.2015г. до
10.12.2021г. в
Затвора гр. Пловдив, не се доказва от страна на ответника, че е осигурил
минимална жилищна площ на ищеца за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“. Съдът е приел, че администрацията на ГДИН е осигурила течаща топла
вода и баня на лишените от свобода в двете пенитенциарни заведения по
пребиваване на ищеца, но няма представени доказателства по делото за извършвана дезинфекция и
дератизация на помещенията в Затвор гр.Бобов дол. Такива са налични само за
Затвор Пловдив. Прието е също, че на ищеца е осигуряван престой на открито, както и че не е налице твърдяната от ищеца
продължителност на работата му в Затвора гр.Пловдив за 10 и повече часа.
Съдът е приел, че администрацията на ГДИН е осигурила адекватна и в
достатъчен обем медицинска помощ при влошаване здравословното състояние на
лишеният от свобода при пребиваването му в Затвора гр.Пловдив.
Не се установява нечовешко и унизително отношение.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата инстанция споделя съображенията,
изложени в мотивите на обжалваното решение. Съдът е приел, че по отношение на
уважената част от исковата претенция са налице всички изискуеми
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от
страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължението
да осигурят на лишения от свобода достатъчно жилищна площ, с оглед изискването
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, както и в отделен процесен период да осигури дератизация
и дезинсекция на помещенията. От тези фактически бездействия И.З.Ш. безспорно е претърпял негативни изживявания от вида на
твърдените от него.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка
по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства,
при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна
връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил
верни правни изводи за претъпени неимуществени вреди. Правилен е
изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неспазване изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за част от периодите на
пребиваване в местата за изтърпяване на наказанието.
Правилно и в съответствие с изискванията на чл.
52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетенията за отделните искови
периоди, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на
вредите, интензитета и периода на увреждане, съобразявайки ги с
нормативноустановените изисквания. Съдът е съобразил присъдената законна лихва
с ТР № 3 от 22.04.2005г. на ВКС и така заявеното от ищеца.
В мотивите на обжалваното решение съдът е позовал на практика
на ЕСПЧ. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти,
релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на
изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Не отговаря
на действителното положение посоченото от касатора Ш., че по делото са събрани
гласни доказателства, сочещи при какви условия е изтърпявал наказанието си л.св.,
с които се твърди, че следва да се съобрази настоящата съдебна инстанция. В
първинстанционното производство от страна на ищеца не е посочен свидетел, който
да бъде изслушан пред съда, с оглед на което съдът намира за неоснователно
възражението на касатора Ш. в тази връзка.
Неоснователно е искането на
касационния жалбоподател – ГДИН, за намаляване размера на присъденото
обезщетение. Изводите на съда за размера му, съответстват на правилната
преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им въздействие
върху ищеца, предвид условията на пренаселеност в помещенията, в които е
пребивавал, както и недоказаност на извършвана дератизация и дезинсекция з
апериод от 2 години. Първоинстанционният съд е изложил подробни
мотиви за процесните периоди, полагаемата се жилищна площ и доказателствената
тежест на страните. Според оборимата презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагат до доказване на противното, което в
случая не било проведено успешно от ответника за част от исковите периоди за
пренаселеността на килиите. При определяне на размера на обезщетението, съдът е
преценил характера на деянието, естеството на увреждането и степента на
претърпените морални страдания с оглед личността на ищеца, както и времето на
престоя на ищеца при тези условия и е определил справедлив размер на
присъдените обезщетения. Изводите в тази насока са правилни и обосновани. По
тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява
като обоснован и верен решаващия извод на съда.
По изложените съображения не са налице посочените
в касационните жалби отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано,
съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да
бъде оставено в сила.
При този краен извод разноски не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, Административен съд Пловдив, ХХ
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1845/24.10.2022 г.,
постановено по АД № 182/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.