Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.04.2022
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На десети март две
хиляди двадесет и втора година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар А. Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията
М. Стаматов
гражданско дело № 13503 по описа за 2020год.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена
от И.Т.Т., с която
претендира да й бъде признато правото да изкупи продадените от ответниците Н.И.Т. и А.П.С.-Т. *** ид.части от недвижима вещ представляваща
поземлен имот с идентификатор ***** – с площ **** кв.м., в урбанизираната територия на с. Б., О. А.,
с административен адрес ул. „К.“ № **** ведно
с построените в него две несъществуващи към момента постройки с идентификатори ***** и *****, представляващи понастоящем сграда с
идентификатор ****, на цена съразмерно от общата от 30000 евро, на която са продадени на
ответника Д.В.И.,.
В първото по делото открито съдебно заседание искът е оттеглен, в частта относно несъществуващите към момента постройки с идентификатори ***** и ****, представляващи понастоящем сграда с
идентификатор *****.
В исковата
молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ищцата била единствен наследник по закон на баща си Т. Н. Т.,
който заедно с брат си И. Н. Т.
придобили по наследство от своите родители Н. Т.И. и Р. И. недвижим имот, находящ се в с. Б.,
О. А., представляващ дворно място, цялото с
площ от ****кв.м., съставляващо имот пл. № *** в
кв. **** по плана на селото, ведно с построена
в него жилищна сграда, за който имот бил отреден парцел ****. По влязла в сила
кадастрална карта, одобрена през ****г. имотът се
идентифицирал като: поземлен имот с идентификатор **** –
с площ **** кв.м., в урбанизираната територия на с. Б. О. А.,
с административен адрес ул. „К.“ № *** ведно с построените в същото място сгради: самостоятелен обект
с идентификатор ***** – еднофамилна жилищна сграда на един етаж
с площ *** кв.м., с прилежаща изба с обща застроена площ на сградата от **** кв.м.; и самостоятелен обект с идентификатор **** – селскостопанска сграда на един етаж с площ *** кв.м. Двете сгради след извършено преустройство и ново
строителство представляват еднофамилна сграда с площ ***
кв.м. и идентификатор *****
След смъртта на родителите им Т. Т. и И. Т. не извършили делба на сънаследствения имот, като последният се установил да живее в гр. В., а Т. Т. останал да живее в родната си къща. Само той ползвал сънаследствения имот, като бил владелец на своята част и държател на частта на брат си, който бил наследодател на ответника Н.И.Т.. Последният инициирал обстоятелствена проверка, вследствие на което по силата на нотариален акт по време на брака му с ответницата А.С.-Т. бил признат за собственик на гореописания имот в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност. Същият не демонстрирал по никакъв начин спрямо ищцата, че е завладял целия имот. През *** г. ответниците Н.Т. и А.С.-Т. продали на Д.И. процесния имот за сумата от 30 000 евро. За извършената продажба ищцата разбрала на 24.08.2020г. при посещение на имота, когато установила в него извършване на СМР. В първото по делото открито съдебно заседание сочи, че нотариалните удостоверявания извършвани от нотариус Р. Т. след възстановяването й в качеството на нотариус са нищожни, защото са извършени от ненадлежно лице. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от ответниците Н.И.Т. и А.П.С.-Т.,
в който изразяват становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Не оспорват направената от ищцата
индивидуализация на процесния имот, както и обстоятелствата по придобиване
собствеността върху същия. Оспорват факта, че наследодателят на ищцата е
придобил идеални части от имота, респективно, че тя го е наследила. Приживе Р. И. и Н. И. – наследодатели на Т. Т.
и И. Т.,
направили своеобразна делба на наследството, съгласно която процесният имот
останал в собственост на И. Т., а Т. Т. получил своя дял от наследството чрез погасяване на
дълговете му от страна на неговите родители. Тези договорки не били сключени в
писмена форма. Едва след смъртта на родителите си Т. Т. поради липса на дом, със съгласието на
брат си започнал да живее в построената къща в процесния имот. Между тях нямало
спор за собствеността върху имота. След смъртта на И. Т. и Т. Т., ответникът Н.Т. инициирал процедура по
издаване на КНА по обстоятелствена проверка, вследствие на която бил признат за
собственик на процесния имот по давностно владение и наследство. Ответниците се
позовават на изтекла придобивна давност, считано от****., тъй като от тогава И. Т. упражнявал фактическа власт върху имота
с намерение за своене, на което Т. Т.
не се противопоставял. Последният обитавал имота в качеството на ползвател.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Д.В.И., с който
е изразено становище за неоснователност на исковата молба. Навежда твърдения,
че исковата молба е подадена след изтичане на двумесечния преклузивен
срок. Твърди, че към момента на сделката за покупко-продажба на недвижим имот,
ищцата не е била собственик на идеални части от процесния имот. Претендират се
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, съобразно чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Според приетите писмени доказателства - заверени за вярност копия на удостоверения
за наследници с изх. № *****.; изх. № ******. и изх. № ****г. изд. от с. Б., общ. А., обл. В.се установява, че Н. Т.И. е син на Т. И.Д. /поч. ****./ и Т. И. Д. /поч. ****г./. Т. Н. Т.
и брат му И. Н. Т.
са наследници на баща си Н. Т.И. /поч. ****г./ и майка си Р. И.Т. /поч. ***./. Т. Н. Т.
/поч. *****г./ оставил за наследник И.Т.Т.. И. Н. Т.
/поч.****./ оставил за
наследници С. И. и Н.И.Т..
От заверени за вярност
копие на нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност № ****,
том ***, дело № **** и
нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № ****, том *, дело № *****., се установява, че на *****. Т. И. Д. прехвърлила на сина си Н. Т.И. придобития по
давност ****. недвижим имот представляващ *** кв.м. ид.ч. от дворно място ***** в кв. **** по плана с. Б.
От заверено за вярност копие на преписка по нотариално дело № **** от *** година на нотариус Р. Т. с рег. № **** на ***, с район на действие РС-гр. В., вкл. нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № ***, том **, рег. № ****, дело № *** от ***г., се
установява, че на ****г. след извършена обстоятелствена проверка Н.И.Т. бил признат за
собственик по давностно владение и наследство на ***** в
кв. *** по плана на с. Б. /стар номер **** в кв. ***/, с площ от*** кв.м., ведно с построена в него жилищна сграда, за който
имот бил отреден парцел с построените в него жилищни сграда и навес.
От нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ****, тoм **, рег.№ ***, дело № ***от ****.; разрешение
за строеж № *** от ***г.; протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа от *****.;
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа; удостоверение
за въвеждане в експлоатация № ** от ****г.; скици с
№ ****г. за ПИ с идентификатор ****; № ****г. за сграда с идентификатор **** и № ****г. за сграда с идентификатор ****; и за сграда с ****, се установява, че на Н.И.Т. и А.П.С.
–Т. са продали на Д.В.И. УПИ **** в кв. *** по
плана на с. Б., с площ от *** кв.м., който по
влязла в сила кадастрална карта се
идентифицира като поземлен имот с идентификатор *******
– с площ ***** кв.м., с административен адрес ул. „К.“
№ ***, ведно с построените в същото място сгради: самостоятелен
обект с идентификатор **** – еднофамилна
жилищна сграда на един етаж с площ ***** кв.м., с
прилежаща изба с обща застроена площ на сградата от ****
кв.м.; и самостоятелен обект с идентификатор ******
– селскостопанска сграда на един етаж с площ ***
кв.м. Към момента въз основа на надлежно издадено разрешение за строеж от *** в ПИ с идентификатор
***** е построена еднофамилна сграда с площ **** кв.м. и идентификатор *****,
която е въведена в експлоатация на ****.
От писмо от О. А. с изх. № *****. с приложени
копия от данъчни декларации по чл. *** от
***** № ******г.; по чл*** от **** № ****г.; по чл. *** от *** № ****г.;
удостоверение от О. А. с изх. № ******.; нотариален акт
за собственост на недвижим имот придобит
по давностно владение и наследство № *** том *, рег. № ****, дело № *** от ****г.; скици на поземлен имот № *****г.; № ******г.; № *****г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № *****, том *** дело №******г.; удостоверение
за наследници № *****.;
препис-извлечение от акт за смърт № ***г.; и справка от О. А. с изх. № *****. с приложени към нея три броя копия на разписни листи, скица за
нотариален акт по обстоятелствена проверка, заявление от Н.Т. *** -**** от ****г., се
установява, че на *****. Н. *** заявление
за заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка относно ***** в кв. *** по плана на с. Б., с площ от ** кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и
селскостопанска постройка. На *****г. С. Т.
подала декларация, че е придобила по наследство недвижим имот земя и сграда в
с. Б., в която собствениците С. Т. и Н.Т. са посочени с един почерк, а Т. Т.
с друг, като е налице и поправка в посочените в табл. № *** идеални части от съсобствеността декларирани от лицето. На 02.10.2013г.
декларация като единствен собственик на
същия имот подал Н.И.Т. позовавайки се на наследство и давност, а на
28.07.2016г. подал декларация съвместно с А.С.Т. позовавайки се на придобиване
по наследство давност и нот. акт от ******г. В разписен лист към проект за дворищна регулация като
собственик на парцел ***** в кв. *** са записани първоначално Т. И.
Д.и Н. Т.И.,
а впоследствие са задраскани и е отбелязан Н.И.Т..
От нотариален акт за договорна ипотека № ****, том ***, дело № ***г.; нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № *, том *, дело ****г.; нотариален акт за продажба на имот № ***, том ****, дело № *****., се установява, че на ***г. и ***г. Н. Т.
и Р.И. Т.
гарантирали с ипотека на ап. *** в гр. В., ул. „М.“ бл. *,
вх. * ет.* заеми
получени от **** „С. ***“
и ** „С.**“ представлявани от Т. Н. Т..,
а на ****г. продали същия апартамент на Ж. Г.
От приетата по
делото СТЕ се установява, че в момента старите постройки, налични към момента
на сделката от ***г. са
премахнати изцяло и има нова сграда. Пазарната
стойност на продадените по този договор вещи е ****евро за ПИ,
жилищната сграда – **** евро и стопанската сграда ***евро.
От показанията на свидетеля В. А. С. се установява, че живее в с. Б. на ул. „К.” № ***
от *** година и познава Т. Н. Т. като Т. Д. Бил му е съсед до преди десетина години, когато Т. починал. Живеел срещу него в двуетажна къща, с две стаи и две мази долу с майка си баба Р. Имало
един хамбар, външна тоалетна и към ***г. Т.
започнал да прави лятна кухня с дограма
и стъкла. Баща му К. също е бил там, но е
починал преди това и него не го помни. Майка му починала две години преди сина
си. След като починала майката на Т. Д. в тази къща живеел само той. Знае тази къща като негова къща, на майка
му. Двора се стопанисвал от баба Р. и Т. Не е виждал други
хора да идват там да работят. Докато Т. бил жив той гледал двора, първоначално с майка си до смъртта й. Гледали домати, краставици, пипер и около тридесет кози. Т. се
издържал с козите. Пасял ги, правел сирене и го продавал в селото. След като починала майка му, при него не са идвали други родственици.
Знае, че е имал дъщеря, на която всяка година й правел курбан някъде месец
август. Дъщеря му не я виждал да идва там. Други роднини също не е виждал да
идват при него. Преди да дойде в селото знае, че е държал бензиностанция в гр.
В., но се е отказал и се е прибрал на село. Само той и баба Р. имали ключ за тази къща. Като се разболял, някакъв мъж идвал да се
грижи за него. Мъжът бил стар, не знае дали му е бил роднина. Не винаги бил
там, имало и някаква жена за през деня. Той казвал „правя курбан и къщата
остава за нея“, за дъщеря му. И.Т. я познава от десет дни, по - рано не я виждал, не е идвала там. Н.Т. не го е виждал, не го познава.
След като Т. се разболял продал козите, а кокошките му изчезнали. Не знае в какви
отношения е с роднините си. Никога не ги е споменавал. После къщата била
запустяла две-три години и дошли нови собственици. Имена не знае. Старата къща
я съборили до основи и направили нова. Докато бил жив Т. никой не е
идвал да спори с него и да е искал да влиза в имота. В селото тази къща я знаят
като къщата на Т. Д.
От показанията на свидетеля М. Я. И.
се установява, че е първи братовчед на И. Н. и Т. Н. по майчина линия. Бил е в близки отношения с тях и родителите им Р. Н. - сестра на баща му и Н., които имали апартамент на ул. „***” и селски имот с площ около **** кв.м в с.
Б. на ул. „К.” под кметството отдолу на ъгъла. В северната част имало стара каменна постройка
от *** години. Долу имало нещо като за животни, а горе със стълби се отивало
на втория етаж. Р. и Н. живеели на ул. „****” с Т. и И., който се изместил в собствено жилище в кв. „В.”. През ***-те години Т. решил да прави хотелиерски бизнес и заложил апартамента на ул. „***”, за да може да се развива бизнеса, но не успял и трябвало да продадат
апартамента, за да му изплатят дълговете. Като го напуснали ******., Р. и Н. отишли да живеят в с. Б. Т. бил някъде из К. и се появявал от време на време след продажбата на
апартамента. Нямало къде да отиде, и от време на време ходил на гости при
свидетеля и при майка му и баща му. Казвал, че е изгорял с апартамента и че
родителите му са дали къщата на брат му И. Лично го е чувал от Т., от Р. и от Н. Винаги когато
е ходил в с. Б. са казвали „на Т. дадохме вече частта и къщата на с. Б. е на И.”. Т. живеел от ***г. в къщата на с. Б. Имал животни *****, за да се препитава.
И. му направил постройка да гледа животните, но Р. ги
гледала, защото иначе щяли да умрат. Т. ги пасял от време на време, когато се сети и когато се наспи хубаво. Докато
баба Р. била жива сеела домати и краставици, след това от време на време, но
било много много слабо. Ходил е често в селото, особено след ****., когато им върнали ***. по реституция, от които имало и лозе, което баща
му гледал. Ако се наложило отивали в имота на И., него питали
може ли да отидат и да оставят даден инструмент. Т. го виждали много рядко и се притеснявали да не открадне нещо. Т. се издържал като вземал назаем по 20 лв. - 30 лв. от с.и от р*, която наследниците му отстъпили. Т. първо се
обръщал към брат си И., който гледал с каквото може да му помогне, да му
даде пари, за да може да преживява по някакъв начин. Освен Т. в къщата идвал постоянно и И.със сина си Н. и
доколкото можели стопанисвали и поправяли имота. От северната страна на двора
била постройката, в дъното била саята, а от долната страна сеели домати и
краставици. Тази къща е родна на Н.- бащата на И. и на Т., и е наследство от баща му. Т. и И.са родени в гр. В. и са живеели на ул. „***”. Те са се
родили по квартири, но след това им дали от общината това жилище. Роднините са
мислели, че имотът вече е прехвърлен. Т. не е
споменавал да има семейство. Чувал е, че има дъщеря, но повече споменавал за
жена – М., работила като кондукторка, докато той
ремонтирал автобуси. Никога не е виждал да присъстват роднини на Т.в с. Б. или на погребенията на Р., Н., И., Т.. И.Т. не е била там. След продажбата на апартамента отношенията
между Т. и И. се развалили, но с течение на времето се оправили и Т. се обръщал към И. През последните години преди И. да почине били добри, разбирали се. И. починал *** година, а Т. през *** година. Т. се позалежал. Вземали го в болница. Имал чернодробен проблем и когато
го изписали той починал. За Т. през последните няколко месеца от живота му се
грижели приятели по чашка. Идвали при него от време на време, но повече за
приказки. Нямало конкретен човек, който да се грижи за него. Къщата е строена
от бащата на Н. - дядо Т., а съпругата му се казвала Т. Последните години от живота си 2010г. - 2011г.
Т. изкарал в с. Б., защото
вече никой не го приютявал. Мебелите в къщата били от 30-те години и от
апартамента, които донесли Р. и Н. Заварвал е И. в имота на сутринта, тъй като условията не позволявали да се остане за
преспиване. И. гледал да го стопанисва и поддържа. Т., който
обитавал имота, не го поддържал и го разсипвал, събирал постоянно разни
пияници. Имало нещо като навес до слива по средата на двора и там слагал пейки
да се събират да пият. Къртели и ритали вратата на външна тоалетна и И. я поправял. И. бил заварчик и поправил навеса. И. ремонтирал водопровода, свидетелят лично е помагал
да поправят електричеството.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен конститувния иск по чл.33, ал.2 ЗС е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: да е налице съсобственост върху недвижим имот между страните по делото, някой от съсобствениците да е прехвърлил чрез продажба притежаваната от него идеална част в имуществената общност на трето лице без да е предложил на другите съсобственици да я изкупят на същите цени и условия, при които това трето лице ще закупи тази идеална част. Искът следва да е предявен в двумесечния преклузивен срок от извършване на продажбата, като при отправено предложение по реда на чл.33, ал.1 ЗС този срок тече от деня на продажбата, а при липсата на такова започва да тече от датата на узнаването на другия съсобственик за извършената продажба.
Доказването за спазен срок е преюдициално за разглеждане на другите предпоставки, тъй като предявяването на иска извън законоустановения преклузивен срок е самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на иска. Отговора на въпроса за наличието на спазен срок се обосновава при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и е относим към основателността на иска, а не към неговата допустимост. В т.см. Решение № 121 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., Решение № 112 от 01.10.2008г. по гр.д. № 4643/2007г. на ВКС V г.о.; Решение № 423 от 27.05.2009г. по гр.д. № 1180/2008г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 383 от 26.10.2010г. по гр.д. № 532/2010г. на ВКС, ІІ г.о.; Определения по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК с № 329 от 06.10.2008г. по ч.гр.д. № 1543/2008г. на ВКС и с № 309/04.07.2011г. по ч. гр. д.№ 291 / 2011г. на ВКС и др.
Съобразно с практиката на ВКС – пр. Решение №72/02.06.2021 по дело №3478/2020 на ВКС, ГК, I г.о.
Когато липсва отправено предложение се предполага, че ищците - съсобственици не
знаят за продажбата и моментът, от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т. е. моментът е
твърденият от ищцовата страна по делото. В тези хипотези тежестта на доказване
при възражение, че съсобственицитка ищец знае за
промяната на титулярите в собствеността от един по-ранен момент и срокът от два
месеца е пропуснат, е на релевиралите възражението
съсобственици – ответната страна. Узнаването от ищеца за продажбата повече от
два месеца преди предявяването на иска за изкупуване е юридически факт, изгодна
правна последица от чието доказване черпят ответниците. Тази правна последица
се състои в приемане за доказано на противопоставеното от тях правопогасяващо възражение за пропуснат срок, в резултат на
което правото на изкупуване да бъде отречено. Доказването от ответника следва
да е главно и пълно. Ищецът може да проведе насрещно доказване, но не е длъжен
да доказва, че е узнал за сделката в твърдения от него по-късен момент, тъй
като съдебната практика приема, че при липса на каквито и да било доказателства
по делото, че ищците са били известени за продажбата, или при липсата на
безспорни данни за момента на узнаване на договора, приема се, че те са узнали
преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2
ЗС, т. е., че искът е предявен в законоустановения преклузивен срок.
В случая пълно и главно доказване за факта, че ищцата е узнала по-рано за извършената разпоредителна сделка от твърдяното от нея, не беше проведено по делото.
По изложените съображения подлежи на разглеждане възражението за липса на съсобственост поради притежаването на имота в изключителна собственост от продавача по атакуваната сделка. В тази насока съдът намира, че ответниците чрез гореобсъдените гласни доказателства установиха придобиването на спорния имот в еднолична собственост от продавачите по сделката Н.И.Т. и А.П.С.-Т. легитимиращи се формално по нея с констативен нотариален акт съставен по обстоятелствена проверка в период на сключен помежду им граждански брак. В действителност, от правна страна единият от тези продавачи - Н.И.Т. е придобил целия имот на основание наследство от на неговия баща – И. Т., който го е придобил чрез давностно владение считано от ***г. до смъртта си. Според показанията на свидетеля М. Я. И., които съдът кредитира като преки, подробни, последователни, непротиворечиви се установява, че той като близък роднина на праводателите и на двете страни в процеса – техен първи братовчед е имал трайни и непосредствени впечатления от волята на техните родители да дарят имота в с. Б. на И. Т. като компенсация за продадения друг имот – апартамент в гр. В. с цел погасяване дългове на другия си син Т. Т.. Свидетелят заявява лично възприетата от него воля и съзнание на първоначалните му праводатели – Р. и Н., че считано от продажбата на апартамента – *** г. имота в с. Б. е собственост само на И. Свидетелят лично е възприемал и изявления от Т., че имотът е на брат му. Установява също така, че Т. се е заселил трайно в имота едва последните една две години от живота си – 2010-2012г., когато се разболял. Преди това е бил допускан до имота от брат си с цел да има възможност да се препитава като отглежда кози, което не вършел съвестно. Ясна според показанията на този свидетел е била волята и субективното отношение към собствеността на имота у всеки от праводателите на страните. Ясно и недвусмислено са били демонстрирани те помежду им и спрямо всички близки и роднини на тези праводатели.
Показанията на свид.
С.
не опровергават тези изводи. Досежно титуляра на
правото на собственост на имота известен в селото свидетелят
сочи, че това е Т. Д., но това не е фамилията на съседа му - баща
на ищцата Т. Т., а на неговия дядо. Ако се приеме,
че няма предвид фамилно име Д., а прякор, предвид факта, че бащата на Т. Т. /Н. И./ е от Д., това
също не отговаря на истината, тъй като
видно от показанията на другия
свидетел,
Н. И.
***. Твърдението на свидетеля, че Т. Т. е демонстрирал пред него намерение
за своене, чрез заявено желание да остави къщата на своята дъщеря,
противоречи на състоянието на самата къща, която е била негодна за обитаване /според снимките представени от вещото лице и показанията на другия
свидетел/, както и на неоспорения факт, че той не е
имал никакви контакти и отношения с дъщеря си. Съмнение относно достоверността
в показанията на този свидетел внасят и личните възприятия на съда по време на
даването им, потвърждаващи твърденията на свид. И. за характера на хората, които са гостували на Т. Т. при престоя му в с. Б., както и
признанието на свид. С., че при неизвестни
обстоятелства се е запознал с ищцата 10-ина дена преди да дойде да свидетелства
в съда.
С ТР №
1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни
действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Прието е също
така, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69
ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата
власт е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици.
Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и
държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е
престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе
си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова
намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича
владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се
доведат до знанието им.
В случая видно от показанията на свид. И., както собствениците на имота /родителите на Т. и И./, така
и Т. като наследник
след смъртта им са имали ясното съзнание, че имотът в с. Б. е собственост на И. след продажбата на апартамента в гр. В. – от ***г. Именно в това свое качество И. го е стопанисвал и поддържал, лично или косвено чрез роднините
си /брат, баща и майка/, на които в съответствие с
житейската логика и нравствения си дълг е позволил да живеят в него /доколкото
са нямали друго жилище, а той е имал – факти, по които не се спори/. Извършеното деклариране от страна на
съпругата на И. Т., съдът намира, че не доказва извършено от нея признание на
собственически права на Т. Т., предвид извършената поправка на ид.части и добавката
на името му в декларацията, което сочи на извършено от трето лице внасяне на
формално известните от външна страна юридически квоти в собствеността. Липсва
оспорване от нейна страна на декларираното от сина й придобиване на правото на
собственост по давност, за което се е снабдил с нотариален акт.
В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че при уважаване на конститутивния иск по чл. 33 ал. 2 ЗС, вещнотранслативния
ефект настъпва от момента
на влизане в сила на съдебното
решение – в т.см. пр.
Решение №111/ 23.03.2012 по гр.д. № 718/2011 г. на ВКС - ако потестативното право е упражнено чрез предявяване на иск,
вкл. по реда на чл.33 ал.2 ЗС, вещното право се
придобива от момента на влизане на решението в сила, от който момент ищецът се
счита за собственик на съответната идеална част от имота. Същото становище е
застъпено и в Решение № 94/ 23.11.2018 г. по гр. д. № 4163/ 2017 г. на ВКС.
В случая безспорно вещта, която ще бъде евентуално придобита с влизане в сила на решение в настоящото производство – поземления имот ще бъде съществено различаваща се от тази прехвърлена по атакуваната сделка. В този имот са премахнати старите и негодни постройки /което увеличава стойността му/ и е построена нова масивна сграда на значителна стойност /което също увеличава значително стойността му/. Това променя съществено характеристиките му и води до съществено несъответствие между условията, при които е продаден и тези към момента на евентуално постановено изкупуване, като не е налице възможност да бъде определено съотношението им правно обосновано. Това води до липсата на предвидената в нормата на чл. 33 ал. 1 ЗС кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на иска, а именно - вещта да бъде изкупена, при същите условия, при които е продадена.
Предвид изхода на спора, в полза на ответниците на основание чл.78,ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени поисканите и реализирани от същите разноски в производството. По делото са представени доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Направеното възражение от ищеца по чл. 78 ал. 5 ГПК относно договореното от Д.И. адвокатско възнаграждение съдът намира за основателно, предвид фактическата и правна сложност на спора, броя открити съдебни заседания, вида и обема на извършените процесуални действия в производството, поради което го определя на 1500 лева /колкото е възприет и от ищеца за обективен размер при договорянето на дължимото от него адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител/. Досежно размера на адвокатското възнаграждение уговорено от другите ответници, възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК не е въведено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.Т.Т. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 33 ал. 2 ЗС
да бъде постановено изкупуване на продадените от ответниците
Н.И.Т. ЕГН ********** и А.П.С.-Т. ЕГН **********, *** ид. части от съсобствена недвижима вещ, представляваща поземлен имот с
идентификатор **** по
*** на с. Б., обл. В. одобрени със
заповед № ****г. на изп. дир.
на ****, с площ *** кв.м., с
административен адрес ул. „К.“ № *** за цена съразмерно от общата от ****
евро, на която вещта е продадена на ответника Д.В.И. ЕГН **********, ведно с
наличните към момента на сделката несъществуващи понастоящем две постройки,
които не са предмет на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК И.Т.Т. ЕГН ********** да заплати на Н.И.Т. ЕГН ********** и А.П.С.-Т. ЕГН ********** сумата от *****
лева,
представляващи направените разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК И.Т.Т. ЕГН ********** да заплати на Д.В.И. ЕГН ********** сумата от ****
лева представляващи направените разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: