Разпореждане по дело №321/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 128/18.11.2013г., постановено по гр. д. № 154/2013г. по описа на Районен съд - М., е признато за установено по отношение на Б. Ю. М., че отказът й от наследството на С. Ю. М., починал на **.03.2008г., за което е издаден Акт за смърт №****/**.03.2008г., съставен в Г., обл.К., вписан под №*/**.03.2013г. в особената книга на Районен съд Г. за отричане на наследство, съгласно определение №45/20.03.2013г. е нищожен, на основание чл.26, ал.2 вр. чл.44 от ЗЗД, вр. чл.49, ал.2 от ЗН. Също така, признато е за установено по отношение на Б. Ю. М., че съществува вземането на Застрахователна компания „Л. И. , по Заповед № 32/05.03.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 78/2013г. по описа на МРС до размера от 1 973,66лв., ведно с законната лихва, считано от 04.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото, ДТ в размер на 39,50лв. и 500лв. юрисконсултско възнаграждение. Искът е отхвърлен за разликата от 1 973,66лв. до 5 920,98лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Б. Ю. М., която чрез пълномощника си го обжалва като незаконосъобразно и неправилно в частта му, с която исковете са уважени. И±ка се въззивният съд да постанови друго решение, с което да отмени решението в частта му, с която искът по чл.422 е уважен, както и в частта му, с която е уважен инцидентният установителен иск по чл.26, ал.2 вр. чл.44 от ЗЗД, вр.чл.49, ал.2 от ЗН. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателката не се явява, представлява се от пълномощник, чрез когото поддържа жалбата.

Въззиваемото дружество чрез пълномощник оспорва жалбата и моли решението в атакуваната му част да се потвърди като правилно. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства, при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима. По същество съдът съобрази следното:

Пред въззивната инстанция стои за разглеждане спорът само в частта му, очертана от въззивната жалба, а именно – произнасяне по иска по чл.422 от ГПК в размер на 1 973,66лв., ведно с законната лихва, считано от 04.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото - ДТ в размер на 39,50лв. и 500лв. юрисконсултско възнаграждение, и по инцидентния установителен иск за установяване на нищожност на отказ от наследство, направен от Б. Ю. М.. В останалата му част решението като неатакувано е влязло в законна сила.

В исковата молба, предявена пред РС-М., ищецът „Л. И. твърди, че на 11.03.2008г. около 22,10ч. в К. по У.П.м.” до завод АРЗ, по вина на С. Ю. М., след употреба на алкохол е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били причинени вреди на л.а. марка „С”, модел „К”, ДК № *** **, подробно описани в Описи на щетите и в сравнителна експертиза на застрахователя. По силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” №*** 07 7431407, със срок на действие от 30.12.2007г. до 29.12.2008г., ищецът „ЗК Л. И. изплатил на собственика на увредения автомобил обезщетение в размер на 5 920.98лв. След заплащането на обезщетението за него възникнало правото да предяви регресен иск против ответницата, като законен наследник на С. Ю. М., като това право той бил реализирал с депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.д.№78/2013г. по описа на МРС. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Б. Ю. М. в качеството си на законен наследник – съпруга на С. Ю. М., му дължи сумата в размер на 5 920,98лв. – главница, представляваща дължимата част от размера на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното й заплащане. Претендира и за направените по делото разноски.

С отговора си ответницата по иска Б. Ю. М. оспорва изцяло исковата претенция, като твърди, че няма качеството на наследник на С. М., предвид направения от нейна страна отказ от наследство.

С оглед направените твърдения за отказ от наследство, ищецът е предявил инцидентен установителен иск, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че отказът й от наследството на С. Ю. М., вписан в специалния регистър на РС-М. под № 45/20.03.2013г., е нищожен.

Безспорно по делото е, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, заповед е била издадена, и против нея е било депозирано възражение в срок.

Не се спори също така, че на посочената в исковата молба дата в гр.К., след употреба на алкохол С. Ю. М. е причинил пътнотранспортно произшествие, при което били причинени вреди на л.а. марка „Ст”, модел „К”, ДК № ******; виновният водач е починал; по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” №*** 07 7431407, на собственика на увредения автомобил ищецът ЗК „Л. И. изплатил обезщетение в размер на 5 920.98лв. Не се оспорва и оценката на размера на щетата, установена със заключение на вещо лице по назначената от съда съдебно-техническа експертиза.

Спори се относно това има ли ответницата по иска качеството на наследник на виновния водач, с оглед направеното в този смисъл възражение и представеното доказателство - отказ от наследството на С. Ю. М., вписан в специалния регистър на РС-М. под №***/20.03.2013г.

Действително, на 18.03.2013г. Б. Ю. М. е направила отказ от наследството оставено от съпруга й С. Ю. М., починал на 12.03.2008г., който отказ е вписан под №1/20.03.2013г. в особената книга на Районен съд Г. за отричане на наследство, съгласно определение №45/20.03.2013г.

По делото обаче са събрани писмени доказателство - справка от 09.09.2013г., издадена от Сектор „ПП”, ОД на МВР-К. и Справка в Централна база – КАТ от 19.09.2013г., от които се установява, че на 23.06.1992г. на името на С. Ю. М. е било регистрирано едно моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Ф”, модел „Т”, с рег. № *******. На 03.04.2008г. автомобилът е пререгистриран на наследници – съпруга и две деца, съгласно удостоверение за наследници рег.№000***/17.03.2008г. На 20.12.2008г. регистрацията на автомобила е прекратена поради бракуване.

В съдебно заседание ответницата Б. Ю. М. по реда на чл.176, ал.1 от ГПК обяснява, че автомобилът, който бил на починалия й съпруг бил семеен, закупен по време на брака им, поради което след смъртта му бил пререгистриран, за да може тя да го ползва. В последствие поради това, че бил унищожен напълно, автомобилът бил бракуван.

С оглед разпоредбата на чл.48 ЗН наследниците придобиват наследството на своя наследодател с приемането му. Приемането съгласно чл.49, ал.1 ЗН става с изрично изявена воля за приемане, като за целта наследникът направи съответно писмено заявление пред районния съдия, в района на който е открито наследството, и така направеното приемане се вписва в особена за това книга. Наследникът може и да не изяви изрично волята си за приемане на наследството по този ред. Той може да го приеме мълчаливо. За да се счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, необходимо е той да извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да го приеме.

Наследникът може и да не приеме наследството на своя наследодател нито изрично, нито мълчаливо. Той може изрично да се откаже да приеме наследството, като изрази това с писмено заявление пред районния съдия, както е сторила и наследницата на ищеца. Но за да бъде действителен този отказ, необходимо е наследникът да не е приел наследството. Приеме ли го той, вече няма от какво да се отказва. Защото отказът е отказ да се приеме наследството.

В настоящия процес ответницата по иска Б. Ю. М. не е направила пред районния съдия писмено заявление, че приема наследството на съпруга си С. Ю. М., но след неговата смърт е пререгистрирала водещия се на негово име товарен автомобил марка „Ф”, модел „Т”. По този начин е извършила фактическо действие за разпореждане с движима вещ на наследството, и е ирелевантно за спора, че на 20.12.2008г. автомобилът е бил бракуван. С това си действие тя е приела наследството мълчаливо, поради което когато е направила писмено заявление до районния съдия, че се отказва от наследството на съпруга си, тя не е имала от какво да се отказва. Затова направеният от нея формален отказ от наследството на съпруга й е без правна стойност, той е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2 , пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.44 от ЗЗД, защото наследството е прието и липсва предмет на отричането.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. В случая освен преживялата съпруга, наследници по закон на С. Ю. М. са и неговите двама низходящи, поради което следва, че ответницата Б. Ю. М. е наследила 1/3 ид.част от наследството.

С оглед на изложеното по-горе, правилно и законосъобразно районният съд е определил, че предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е основателен и доказан до размера на 1 973,66лв., а отказът на Б. Ю. М. от наследството на С. Ю. М., починал на **.03.200*г., за което е издаден Акт за смърт №00**/14.03.2008г., съставен в Г., обл.К., вписан под №1/20.03.2013г. в особената книга на Районен съд Г. за отричане на наследство, съгласно определение №45/20.03.2013г. е нищожен, на основание чл.26, ал.2 вр. чл.44 от ЗЗД, вр. чл.49, ал.2 от ЗН.

Ето защо решението в атакуваната му част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски за жалбодателката не се следват, а в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят такива за въззивното производство, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК и във вр. с чл.7, ал.1, т.4 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 408,42лв.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №128/18.11.2013г., постановено по гр. д. № 154/2013г. по описа на Районен съд – М. в частта му, с която отказът на Б. Ю. М. от наследството на С. Ю. М., починал на **.03.2008г., за което е издаден Акт за смърт №00**/**.03.2008г., съставен в Г., обл.К., вписан под №1/20.03.2013г. в особената книга на Районен съд Г. за отричане на наследство, съгласно определение №45/20.03.2013г. е нищожен, на основание чл.26, ал.2 вр. чл.44 от ЗЗД, вр. чл.49, ал.2 от ЗН; както и в частта му, с която е признато за установено по отношение на Б. Ю. М., че съществува вземането на Застрахователна компания „Л. И. , по Заповед № 32/05.03.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 78/2013г. по описа на МРС до размера от 1 973,66лв., ведно с законната лихва, считано от 04.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането, ДТ в размер на 39,50лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.

ОСЪЖДА Б. Ю. М., с ЕГН *, да заплатина „Л. И. , ЕИК *********, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400лв.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/