Р
Е Ш Е Н И Е
№ II- 93 23.10.2019г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на
първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря Вълкова, като разгледа докладваното от
съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1093 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1096 от 14.05.2019г., постановено по
гражданско дело № 9429/2018г. по описа на Бургаския районен съд е отхвърлен
иска с правно основание чл.240 ЗЗД, предявен от Б.П.Щ., ЕГН ********** против М.С.Д.,
ЕГН ********** за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 15 784,86 лв.,
представляваща главница по договор за заем от 2016г., ведно със законната лихва
върху сумата от предявяване на исковата молба на 20.12.2018г. до окончателното
й плащане. С горецитираното решение М.С.Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати
на Б.П.Щ., ЕГН ********** сумата от 784,86 лв., получена без основание, ведно
със законната лихва върху нея от предявяване на исковата молба на 20.12.2019г.
до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 15 784,86 лв. като неоснователен. Б.П.Щ. е осъден да заплати на М.С.Д.
сумата от 950,28 лв., представляваща разноски по делото съобразно отхвърлената
част от иска. М.С.Д. е осъдена да заплати на Б.П.Щ. сумата от 81,12 лв.,
представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
Против постановеното решение, в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за разликата над присъдената сума
от 784,86 лв. до пълния претендиран размер от 15 784,86 лв. е постъпила въззивна жалба от Б.П.Щ., ЕГН **********,
чрез адв.Стефан Лазов, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Апостол Карамитев“ № 4,
ет.3.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано.
Излага становище, че по делото безспорно е установено, че ищецът е платил
посочената в исковата молба сума, но от своя страна ответницата не е успяла да
докаже основание за получаване на същата или задържането й.Иска от съда
атакуваното решение в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено
ново, с което предявената претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
да бъде уважена изцяло. Претендират се
разноски пред двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата
от ответната страна – М.С.Д., ЕГН **********, чрез адв.Иванка Кирязова, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул. „Христо Фотев” 22, ет.1, офис 1. Излага се становище за
неоснователност на твърденията във въззивната жалба. Иска от съда решението в
атакуваната част да бъде потвърдено. Претендират се разноски пред въззивната
инстанция.
След
направена служебната проверка на атакуваното решение по реда на чл.269 ГПК, се
констатира от въззивната инстанция, че
то е валидно и допустимо.
Настоящият
състав, като съобрази доводите и възраженията във въззивната жалба, отговорът
на въззиваемата, събраните по делото
доказателства и закона, намира по същество на спора следното:
В
производството пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск от Б.П.Щ. против
М.С.Д., с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата от 15784,86 лв. и в условията
на евентуалност, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за същата сума,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Искът с правно основание чл.240 ЗЗД е отхвърлен, a искът по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е частично уважен за сумата от 784,86 лв.,като в тази
част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. С решението в
обжалваната част Бургаският районен съд е отхвърлил иска по чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД за сумата над присъдения размер от 784,86 лв. до пълния претендиран
такъв от 15 784,86 лв.
Не се спори между страните, че ответницата М.Д. е
получила сумата от 15 784,86 лв. по банков път. По делото е представено
определение от 21.06.2016г. по гр.д.№ 288/2016г. по описа на БРС, с което е
одобрена спогодба, по силата на която „Бургасинвест“ООД се задължава да изплати
на ищеца Б.П.Щ. сума в общ размер от 16 784,81 лв., от които 3000 лв.-
платима в деня на сключване на спогодбата, 1000 лв. – адвокатско
възнаграждение, а остатъка от 12 784,81 лв. – на девет равни месечни
вноски от по 1420,54 лв., начиная от 30.07.2016г., с падеж на месечната
вноска-последното число на съответния месец. Отразено е още, че сумите ще се
превеждат на посочена от ищеца банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“, с
титуляр М.С.Д.. Представени са платежни нареждания, от които се установява, че
по банковата сметка на М.Д. са преведени следните суми от „Бургасинвест“ООД:
3000 лв. – на 21.06.2016г., девет вноски от по 1420,54 лв., съответно на
28.07.2016г., на 25.08.2016г., на 27.09.2016г., на 24.10.2016г., на
29.11.2016г., на 23.12.2016г., на 27.01.2017г., на 23.02.2017г. и на
22.03.2017г., като във всички нареждания е посочено като основание за превода
споразумение с Б.Щ..
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. За да е основателна
претенцията заявена по този ред следва да се установи предаване - съответно
получаване на нещо при начална липса на основание – такава е налице ,освен в
останалите хипотези/напр.нищожност на сделка/
и когато още при получаване на благото липсва каквото и да е основание
за преминаването му от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В
хипотезата на чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само
предаването на вещта, респ.плащането на съответната парична сума, но същият не
е задължен да доказва обстоятелството, че плащането на сумата или предаването
на вещта е без правно основание. Ответникът е този, който следва да докаже, че
е налице основание за даването или плащането, тъй като именно наличието на това
основание е предпоставка предявеният иск да бъде отхвърлен /така в решение №
148 от 10.09.2019г. по гр.д.№ 2183/2018г. на ВКС, IV г.о., решение № 21 от 23.04.2013г.
по гр.д.№ 1456/2011г. на ВКС, II г.о./. В процесния случай безспорно
е налице получаването на сумата от ответницата.Това е станало по силата на
делегация за плащане – ищецът е наредил на трето лице –в случая негов длъжник –
„Бургасинвест“ ООД да престира на ответницата,по нейна банкова сметка, ***,86лв,
дължима от третото лице по договор за заем /в този смисъл е постигната съдебна
спогодба по гр.д.№288/2016г на БРС/.Между
страните по делегацията за плащане съществува система от правоотношения, като между наредителя /делегант –ищеца по делото/ и делегатаря
– ответницата по делото по принцип може да съществува вътрешно, „валутно
правоотношение“, което може да е сделка –безвъзмездна или възмездна ,но може и
да липсва такова правоотношение, както се твърди в настоящия случай. Тогава става дума за плащане при начална липса на основание. Ответницата е въвела възражение, че платената сума е
предадена въз основа на съществуващи между страните три договора за заем, за сумата от по 5000лв
всеки. Твърди, че през месец май 2014г. е дала в заем на Б. Ш.сумата от 5000
лв., през месец юли 2014г. отново е дала в заем сумата от 5000 лв., както и
през месец септември 2014г. – 5000 лв., които му били необходими, за да
финансира дружеството „Бургасинвест“ООД. Именно в изпълнение на задължението за връщане
на паричните суми по трите заема, Б.Щ. е наредил сумите, които му се дължат от
„Бургасинвест“ ООД да бъдат превеждани по сметка на М.Д.. При наличието на
въведено възражение от страна на ответницата Д. за съществуващо между страните
основание, даващо й възможност да задържи полученото, в нейна тежест е да
докаже съществуването на това основание. Това може да бъде доказано с всички
допустими доказателствени средства, които преценени в своята взаимовръзка водят
на извода, че твърдените факти са се осъществили. Ответницата е ангажирала
гласни доказателства за установяване на твърдените от нея факти, които
първоинстанционният съд е кредитирал и съответно формирал извода си за наличие
на три договора за заем, т.е. наличие на валидно правно основание.
При кредитирането на свидетелски показания следва да
се има предвид, че определени факти могат да се приемат за доказани, само ако
се приеме от съда, че показанията на свидетелите са достоверни и убедителни. По
делото е разпитана свидетелката Д. –майка на ответницата, която е посочила, че
знае, че дъщеря й е теглила пари от банковата си сметка, за да даде заем на Б.,
като общият размер на заемната сума е 15 000 лв., дадени на два или три
пъти.Свидетелката е заявила още, че не е
присъствала когато дъщеря й му е давала парите. Свидетелката Д. първоначално заявява,че й е известно ,че ответницата е давала пари на дружеството на три пъти ,но не знае на кого ги е дала,а
впоследствие на въпрос на процесуалния
представител на ответницата отговаря ,че парите са дадени на три пъти на
Б..Тази свидетелка също не е присъствала при даване на парите.
Анализът на свидетелските показания
води до извод за недоказаност на твърдяното от ответницата правно основание за
получаване на процесната сума. Показанията на свидетелката Д. , на първо
място, следва да се преценят при съобразяване на нейната заинтересованост, с
оглед на всички данни по делото/чл.172 ГПК/– в този смисъл е направено и
възражение във въззивната жалба. Съвкупната преценка на тези показания ,ведно с
показанията на другата незаинтересована свидетелка води до извод за
недоказаност на заемни правоотношения
между страните.Показанията на двете свидетелки са неубедителни и неясни, а
показанията на свид.Д. са и противоречиви по отношение на това на кого са
давани парите в заем; от друга страна ,майката
на ответницата не е категорична дали договорите за заем са били два или три.Последната
твърди също ,че ответницата е теглила сумите по заемите от банка, но няма
представени писмени доказателства в подкрепа на това. Ако това е така,
ответницата би могла да се снабди с подобни доказателства, които да подкрепят
показанията на нейната майка в този смисъл. По делото са представени писмени доказателства -моряшки паспорт на
ищеца, от който се установява, че за
времето от 21.01.2014г до 13.07.2014г е бил извън страната,които водят до извод
за невъзможно получаване на първия заем от 5000лв ,за който се твърди ,че е даден
на ръка през м.май 2014г.От друга страна,
основанието, посочено в преводните нареждания е „вноска по споразумение с Б.Щ.“,
а не плащане по договори за заем. Що се отнася до това дали ответницата е имала финансовата
възможност да предостави заеми в
посочените размери, то дори това е да установено ,не е доказателство за
сключени договори за заем.Установяването на такава възможност би било само
косвено доказателство в подкрепа на твърденията на ответницата.След съвкупен
анализ на представените по делото гласни и писмени доказателства въззивната
инстанция намира за недоказано твърдяното от ответницата основание да задържи
преведените й парични суми.
Предвид гореизложеното съдът
намира ,че предявеният евентуален иск за сумата от 15 000 лв. (остатък от
претендираната 15 784,86 лв.),като дадена при начална липса на основание,
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, което налага да се отмени
атакуваното решение в обжалваната му част.
С оглед
изхода от спора,на осн.чл.78,ал.1 ГПК М.С.Д. следва да заплати на Б.П.Щ. сумата от 1131,39
лв., представляваща разноски пред първата инстанция по евентуалния иск, както и
сумата от 800 лв. – разноски в настоящото производство.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 1096 от 14.05.2019г.,
постановено по гражданско дело № 9429/2018г. по описа на Бургаския районен съд,
в частта, в която е отхвърлена претенцията с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на Б.П.Щ., ЕГН ********** против М.С.Д., ЕГН ********** за разликата над
присъдения размер от 784,86 лв. до пълния претендиран такъв от 15 784,86
лв., както и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Б.П.Щ., ЕГН **********,съдебен
адрес: гр.Бургас,ул.“Апостол Карамитев“№4,ет.3 *** сумата от 15 000 лв.
/петнадесет хиляди лева/, на осн.чл.55,ал.1 ,пред.1 ЗЗД, като получена при
начална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея, начиная от датата на предявяване на исковата молба -
20.12.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.С.Д.,
ЕГН ********** *** да заплати на Б.П.Щ.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Апостол Карамитев“№4,ет.3 сумата
от 1931,39 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и един лева и тридесет и девет
стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател:
Членове: