Р Е Ш Е Н И Е
№2970/1.7.2019г.
гр. Варна, 01.07.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIІ – ри състав, в публично заседание проведено
на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 350 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на предявена искова молба, заведена във ВРС с регистрационен вх.№
2328/14.01.2019 г. Предявеният иск е с правна квалификация чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета ,заведен от ищцата К.М.М., ЕГН **********,***,
чрез процесуален представител - адвокат
от АК Варна – Б. Ф., със съдебен адрес ***, против ответното дружество „Б.Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, *, представлявано от изпълнителните Директори Х. Т.и Я. Г.и прокуриста Б. М., с
цена на иска 250 евро.Видно от материалите по делото с Разпореждане №
1823/15.01.2019 г. ВРС е връчване на преписа от исковата молба на ответника
а ответникът е получил преписа на дата 24.01.2019 г. В рамките на срока по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на искова молба, който отговор е заведен с регистрационен вх.номер 14 152/19. С отговора на искова молба ответникът по
делото,чрез юрисконсулт А. Д.е изразил становище по подсъдността. На основание
чл. 119, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 105 ГПК, ответникът
е направил възражение за местна неподсъдност на делото, като е посочил, че
в случая не е приложима разпоредбата на чл. 115 ГПК а са приложими общите
разпоредби на ГПК за местна подсъдност и по-конкретно чл. 105 ГПК. При така
изложеното в отговора на искова молба, в раздел I ответната
страна,подчертавайки, че седалището на ответното дружество се намира в гр.
София, счита че РС Варна не е местно компетентен да се произнесе по иска, с
който е сезиран а това следва да стори РС София. /Отделно от горното в отговора
на искова молба процесуалният представител на ответната страна е навел свои
виждания относно нередовност на исковата молба и липса на представителна власт,
който не са предмет на настоящото произнасяне на съда, както и възражения за
погасяване на вземането чрез плащане/. Запознавайки се с отговора на искова
молба, съдът е приобщил към материалите по делото отговора на искова молба и с Определение № 3106/07.03.2019г. е
разпоредил връчването на преписа от отговора на ищцата,предоставяйки й
едноседмичен срок, считано от получаване
на преписа на настоящия съдебен акт, след запознаване с отговора на искова
молба и възражението на ответника: Да изрази становище по възражението на
ответника за местна неподсъдност на производството на РС Варна и имплицитно
съдържащото се искане за прекратяване на гр.дело 350/2019 пред РС Варна и изпращането му по подсъдност на РС СОФИЯ. Със същото Определение е дадена възможност на ищцата, ако
желае, да изрази становище и по визираните по-горе останали две
възражения,наведени в отговора на искова молба. По делото на дата 26.03.2019 г.
във ВРС е депозирана молба с вх. рег. № 22 377 от ищцата К.М., чрез
адвокат Б.Ф.от АК Варна с която исковата молба е допълнително уточнена а както
бе посочено и по-горе РС Варна се е произнесъл по въпроса защо счита,че
исковото производство следва да продължи развитието си пред ВРС.
Искът с който е сезиран РС Варна е
осъдителен и с него ищцата желае ответното дружество да й заплати СУМАТА от 250 (двеста и петдесет) евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB 8193 от летище Варна/ съгл.уточнителната молба/, България до летище *, Турция, за дата 04.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 14.01.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част
на исковата молба:По силата на сключен между страните Договор за въздушен
превоз, ответникът поел задължението да осъществи въздушен превоз по
направление летище Варна - летище * на 04.10.2017 г. Превозът следвало да се
реализира на 04.10.2017г. с полет FB 8193, планиран за излитане от летище Варна
в 06.50 часа местно време и кацане в крайната дестинация 08.20 часа.
Полетът,твърди ищцата, се извършил със закъснение от четири часа, за което
ищецът била уведомен. Това пораждало правото й на обезщетение в размер на 250
евро, дължимо на основание чл. 7, т.1, буква „а” от Регламент (ЕО) 261/2004,
тъй като между ищцата и ответното дружество бил сключен валиден договор за
въздушен превоз.Разстоянието между отправна точка и местоназначение е 748 км.
Твърди се, че по отношение на превозвача не са налице освобождаващи го от
отговорност извънредни обстоятелства.В уточнителната
молба 26.03.2019 год.ищцата е коригирала твърденията си свързани с отправната
точка на пътуването, която следва да се чете Варна а не София, като освен това
е допълнила и твърденията си, че пътникът от същия полет Николов заедно с още
един член от групата, организирана чрез посредника „*“ ООД посетили офис на „*“,
находящ се на Летище Варна да поканят ответното
дружество да заплати дължимите се обезщетения на всеки един от групата вкл. и
на ищцата. На място били отправили искане до ответника за заплащане на същите,
но служител на дружеството им предоставил ел.поща crfb@air.bg., заявил, че не може да приеме исканията, като било
достатъчно само един от пътниците от групата да поиска по електронен път
заявление за заплащане на обезщетение.Такъв бил редът, определен от компанията
и посочен на техния сайт. Искането било депозирано на 15.5.2018 г. на
посочената ел.поща и на същата дата Николов получил електронно писмо, с което
било потвърдено побучаването на претенцията като му
било указано, че в 2 месечен срок щял да бъде изпратен отговор на заявената
претенция. До подаване на исковата молба отговор от ответника ,твърди в уточнителната си молба ищцата не бил получен, съответно не
било постъпило обезщетение. Макар и да не е съвсем ясно в уточнителната
молба се съдържа твърдението:“ Дружеството заплаща потърсеното и дължимо на
пътник обезщетение едва след завеждане на иск. Несъмнено дружеството е
действало недобросъвестно като не следва
от тези си действия да черпи парва по см. на чл. 78, ал. 2 ГПК, още повече че
същото не сочи да е правило описи за извънсъдебно уреждане на заявената претенция“, като се желае
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б.Е.“
АД е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност по същество. Сочи, че ищцата не се е
възползвала от предвидената възможност за извънсъдебно уреждане на спора, като
липсва заведено искане за изплащане на обезщетение. Твърди, че „Б.Е.“ АД е изплатило претендираното
обезщетение на 19.02.2019г., в левовата равностойност на 250 евро - 488,96 лева
по сметка на адв.Б. Ф. като част от общо платеното от
1 466,87 лв.по същата сметка, т.к.адв. Ф.представлявал
няколко лица. Ето защо се желае ВРС за отдели този факт за безспорен, след
взимане на становище от другата страна, респ. и искът да се отхвърли като
погасен чрез плащане. Отделно от горното ответникът е навел възражение с правно
осн. чл. 78,
ал. 5 ГПК въпреки липса на доказателства – за прекомерност на размера на
заплатеното от ищеца възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и е
изразил становище по доказателствата ангажирани от ищцата.
Производството по делото е частично
прекратено в проведеното първо и единствено открито съдебно заседание,с
оглед надлежно десезиране на съда .В същото съдебно
заседание адв.Ф.е направил изявлението ,че признава
плащането : „ но само по отношение на
главницата, не и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане“. Оттеглен е иска само за главницата.Твърди се ,че не е
платена законната лихва от завеждане на
исковата молба – 14.01.2019 г., до плащането на главницата, което е извършено
на 19.02.2019 г.При така стореното изявление от адв.Ф.,
настоящият състав е прекратил на основание чл. 232, ал. 1 от ГПК,А ЧАСТИЧНО
производството по гражданско дело № 350/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, 42 състав, единствено и само в
частта за главницата от 250,00
евро, поради оттегляне на иска.
В проведеното открито съдебно заседание адвокат Ф.,в качеството му на
процесуален представител на ищцата е заявил изрично пред съда,че съобразно
направеното оттегляне и изявление от негова страна, желае ВРС да постанови
Решение като осъди ответното дружество да заплати на ищцата законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 14.01.2019 г., до окончателното плащане
– 19.02.2019 г., както и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски,
съобразно представения списък.
В същото съдебно заседание процесуален представител на ответника не се
явява .
СЪДЪТ въз основа на събраните,по делото доказателства и съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са приобщени
единствено и само писмени доказателства а именно надлежно заверени за вярност с
оригинала копия на : заверено копие на ваучер
№ ЕЕ050626/29.09.2017 г.; полетна информация за чартърна програма Варна-*-Варна; бордна карта за полет на 04.10.; писмо от електронна поща от 20.11.2018 г.; искане за парично обезщетение за закъснял полет от Н. Н.до
Авиокомпания „Б.Е.” АД; *** от А. Й.срещу
„Б.Е.” АД; платежно нареждане от 07.11.2018 г. се установява, че ищцата К.М. е
направила резервация за пътуване с полет Варна – * - Варна за почивка в курорта
„*„ *, Р.*за периода 4.10.2017 – 11.10.2017 г., като е ползвала услугите на „*“
и резервацията е била направена съвместно с туриста Н. К..За същия период
от време , резервация чрез същия туроператор са били направили и лицата А. Й.и Г. Й., видно от ваучера приложен
към исковата молба на л. 5 –ти.
От приобщената на л. 6 – ти в заверено
за вярност с оригинала полетна информация „Чартърна
програма ВАРНА – * – ВАРНА“ за периода 04.10.2017 – 11.10.2017 г. на „*“ ,/ л.
6/ се установява,че туроператора ,чиито услуги е ползвала ищцата а и други лица
/визирани по-горе / е организирал пътуването на пътниците от Варна до *
ползвайки авиокомпания „* „ като съгласно програмата
туристите трябвало да бъдат на Летище
Варна – Терминал 2,салон заминаващи 2 часа преди полета, в 04: 50ч.Спор няма,че ищцата е пътувала с „*“ от Летище
Варна , като този факт е доказан от копието приобщено на лист 7 –ми от делото
на БОРДНА КАРТА. Дори и без специални знания съдът констатира, че в бордната
карта е вписано , че ищцата е пътувала от Летище Варна – Р.България
за Летище * – Р.*с полет номер FB 8193 за дата 04.10.2017г, излитащ по разписание в 06:50 часа.,(от гейт 3 в 06:10 ч.).Именно във връзка със закъснението на точно този полет друго лице Н. Н.е поискало
обезщетение от ответника, което искане е било изпратено от адв.Б.Ф.до
ответника на 20.02.2019 г. / видно от л. 8 и 9 /. Също така от приложените на л.10
и 11 копия на искова молба от 02.10.2018 г. и преводно нареждане се установява,че и А. Й.е потърсила по исков път, но чрез адв.Г., обезщетение за закъснението на същия полет, като на
07.11.2018 г. А.Й.е получила обезщетение от 488,96 лева. Към датата на подаване на исковата молба реално не е
имало представени доказателства затова ответникът да е платил на ищцата
обезщетение за закъснението на полета номер FB 8193.
С отговора на искова молба,ответникът е представил доказателства, приложени
на л. 21 – ви от които е видно,че „Б.Е.“ АД е превел на ищцата сумата от 488.96 лева на основание „обезщетение“.Тази сума съдът пресмята, след като използва
елементарни математически познания ,т.к. в преводното нареждане от дата
19.02.2019 г.е вписано :„ обезщетение Й. И.,К.М.,С. Ж.„, като сумата е
преведена по сметка на адв.Б. Ф. . /488,96 х 3 /.
Т.е.доказано е по несъмнен начин плащането на сумата от 488,06 лева, сторено от
ответника на дата 19.02.2019 г. ,след като на дата 14.01.2019 г. ищцата е
завела иска си във ВРС , но преди 24.01.2019г. / л.16/ - т.е. преди получаване
на преписа от искова молба по чл.131 ГПК .
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ достигна до следните изводи от правна страна:Предявеният иск е с правно основание чл. 7, т. 1, буква „а“ вр.
чл. 6 от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. Регламент
261/2004г. относно създаване
на общи правила за обезщетяване на пътниците при закъснение или отмяна на полети е приложим, доколкото
е част от Общностното право на ЕС и представлява законодателство с пряко приложение в страните от
ЕС, а съгласно чл. 3 т.1 б.”а” от Регламента, се прилага
за пътници, пристигащи на летище, намиращо се в държава-членка, към която договора се прилага .В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са
разграничени няколко различни хипотези, за възникване на правото за пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите,
предвидени в чл. 7. Две са основните хипотези - при отмяна на
полета (чл. 5) и при отказан достъп на борда (чл. 4 ), като към
тях съобразно съдебната практика е приравнено
и закъснението повече от
три часа (чл. 6).От това следва,
че в настоящия процес, ищецът носи доказателствената тежест да установи обстоятелствата,
че е страна по договора за превоз, че е изпълнил собствените си задължения по договора /че се явил
за превоза в указаното от превозвача време/, както
и вида и размера на претърпените вреди /претърпяна загуба
и пропусната полза/, които са в пряка и непосредствена
последица от неизпълнението
и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при твърдение за недобросъвестност на длъжника
– наличието на такова, респ. ответникът-обстоятелствата за изправността си по договора - че е изпълнил превоза съгласно договореното /в указаното време и до указаното място, или че е налице причина за
неизпълнението, която изключва отговорността му /форсмажорно обстоятелство или случайно събитие/
или, че са налице други изключващи
отговорността му обстоятелства – задължение на друго
лице да уведоми пътниците за промяна датата и часа на
полета. От събраните по делото писмени доказателства се налага
извод,че посочените обстоятелства, които са били възложен в тежест за установяване
на ищцата, се установяват дори и само на база
писмения доказателствен материал, като
с извършеното в хода на
процеса плащане на главницата ответникът реално признава основателността на
иска. Ето защо и ВРС намира, че главният иск е изцяло основателен и доказан, но извършеното плащане в хода на процеса следва да бъде съобразено,така както
повелява разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК. Точно поради тази причина е и
предприетото от процесуалния представител на ищцата процесуално действие –
частично оттегляне на иска за главницата,на основание чл.232 ГПК. При
прекратяване на исковото производство за главницата от 250 евро и то с оглед
становищата на страните и доказателствата по делото, съдът отчита че следва да
се произнесе само за тази част от иска,която продължава да се поддържа .
Настоящият съдебен състав намира,че предвид
основателността на иска за сумата от 250 евро, погасяването на вземането чрез
плащане на дата 19.02.2019 г. за периода от датата на сезиране на ВРС
14.01.2019 – 19.02.2019 г./датата на плащането / ответникът е останал задължен
към ищцата поради изпадането си в забава по см. на чл. 86, ал.1 ЗЗД за акцесорното вземане за законна лихва. Доказателства затова
ответникът да е заплатил на К.М. законна лихва върху сумата от 250 лева/платена
в левовата равностойност/ по делото няма, поради което и съдът присъжда законната лихва от предявяване на иска до датата на плащане. Единствено и
само за прецизност, съдът намира,че не би представлявало произнасяне извън предмета на делото ако съдът
изчисли посредством програмния
продукт „Апис „ – „ Изчислителни системи“
законната лихва върху главницата от 250
евро от 14.01.2019 г.до 19.02.2019
г., така че определяемият
размер на тази лихва да фигурира
в диспозитива на съдебния
акт а не съдебното Решение да доведе
до нов спор между страните. Ползвайки
посочения програмен продукт
настоящият състав пресметна,че
законната лихва върху сумата от 250 евро възлиза на
точно 2,57 евро.
При този
изход на спора съдът дължи изрично произнасяне по въпроса с отговорността за
разноските.Разноските по делото при уважен иск следва да се присъдят в полза на
ищцовата страна съгласно чл.78, ал.1 ГПК.Частичното оттегляне на иска за
главницата от 250 евро не променя извода на съда,че приложимата норма в случая
е именно чл.78, ал.1 ГПК . Факт е ,че обезщетението е било платено след
сезиране на ВРС с иска и че признание на иска не е било направено за да обсъжда
съда хипотеза при която да не възложи разноските в полза на ищцата и в тежест
на ответника, като в този смисъл е изявлението на адв.Ф.обективирано в протокола от откритото съдебно заседание.
Ето защо съдът присъжда сумата от общо 300 лева- минималното платено адвокатско
възнаграждение в брой от К.М. към адв.Ф.,
удостоверено на л. 45 –ти чрез договор за правна защита и съдействие . ведно със сумата от 50
лева платена държавна такса на дата
11.1.2019 г., видно от л. 13-ти. Общо разноските които настоящият съдебен
състав присъжда в полза на ищцата възлизат на точно 350 лева и т.к. разходите
за процесуално представителство не могат с оглед минималния йм
размер да бъдат определени като прекомерни , съдът не обсъжда евентуалното
възражение на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК .И на последно място въпреки
дадените до адв.Ф.указания по повод молба с посочено
основание чл.248 ГПК и липсата на каквото и да становище от последния
,произнасяне съдът не дължи по чл.248 ГПК преди постановяване на Решение .
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество „Б.Е.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от изпълнителните
Директори Х. Т.и Я. Г.и прокуриста Б. М. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата К.М.М., ЕГН **********,***
ЗАКОННАТА ЛИХВА ( 2,57 евро) върху сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № FB 8193 за дата 04.10.2017г, излитащ по
разписание в 06:50 часа от Летище Варна – Р.България за Летище * – Р.Турция,
съгл. чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент
/ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 14.01.2019г. до датата на плащането на главното задължение (в размер на 250,00 евро )- 19.02.2019г. на осн.чл.86,
ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК „Б.Е.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от изпълнителните
Директори Х. Т.и Я. Г.и прокуриста Б. М. ДА ЗАПЛАТИ на К.М.М., ЕГН **********,*** СУМАТА от 350,00 лева (триста и петдесет лева ) представляващи сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски в производството,пред настоящата инстанция, за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: