Решение по дело №234/2013 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 194
Дата: 4 октомври 2013 г. (в сила от 23 януари 2014 г.)
Съдия: Росица Стоянова Стоева
Дело: 20132300500234
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                04.10.2013 год.                    гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,           ІV-ти въззивен  граждански състав

на       24     септември    2013   година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА

                                                                                         2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар    П.У.

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гражд.дело № 234 по описа за 2013 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:      

 

Въззивното производство е образувано по жалба на Г.Н.В. срещу Решение №25/10.04.2013 г. постановено по гр.д.№47/2013 г. по описа на ТРС, с което упражняването на родителските права върху малолетното дете Й. В., род. на *** г., са предоставени на майката Д.Ч.; определено е местоживеене на детето при майката в гр.Тополовград, ул."******; определен е режим на лични контакти на бащата с детето; присъдено е материално участие на въззивника в издръжката на Й. в размер на 80 лв., считано от 08.03.2013 г.; както и са отхвърлени насрещните претенции с правно основание по чл.127, ал.2 СК и по чл.143 СК. Сочи се, че решението на първата инстанция е процесуално недопустимо и се иска неговото обезсилване. Алтернативно се поддържа и оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт и се моли за неговата отмяна. Изтъква се, че решението е процесуално недопустимо, тъй като към момента на завеждане на правния спор и една година преди това, детето е имало обичайно местопребиваване на територията на РГърция, поради което българският съд не е имал компетентност да разгледа и разреши спора относно упражняването на родителските права върху малолетната Й.. Доводите за незаконосъобразност и необоснованост на решението са мотивирани с непълнота на доказателствата и с неправилна преценка на събраните такива. Сочи се, че съдът е игнорирал категорични факти, установяващи възпитателските качества на бащата, полаганите от него грижи за детето в един продължителен период от време и е основал изводите си за притежаваните от майката по-добри възможности и качества като родител на непроверени и несъществуващи факти и доказателства. Твърди се, че въззиваемата не е полагала грижи за детето, че към момента тя не е на територията на РБългария и фактически Й. се отглежда от бабата и дядото по майчина линия. Поддържа се, че липсата на възпитателски качества на майката се установява и от приложеното като доказателство гр.д.№160/2011г. на ТРС, видно от което по-голямото й дете – Г. е настанена за отглеждане и възпитание по реда на ЗЗД в семейството на дядо си и баба си. Изтъква се, че към момента не е изяснено къде се намира въззиваемата и в тази връзка е представено писмо от РУП - Тополовград. Въззивникът счита, че решението на ТРС поставя в риск Й., че интересът на това дете не е защитен, поради което се иска отмяна на съдебният акт изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото, за двете инстанции, разноски. В с.з. жалбата се поддържа. Подробни съображения са изложени и в депозирана по делото писмена защита.

В срока за отговор въззиваемата Д.Ч. е депозирала писмено становище, в което посочва, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана. Страната счита, че първата инстанция е обсъдила в съвкупност всички събрани по делото доказателства и е постановила обоснован и законосъобразен съдебен акт. Изтъква се, че въззивника не работи, няма постоянни доходи, осъждан е многократно за тежки умишлени престъпления, поради което правилно съдът е преценил, че същият не притежава нужните родителски качества, за да отглежда и възпитава малолетната Й.. Поддържа се, че напускането на гр.Тополовград от майката е продиктувано от търсенето на работа, за да осигури издръжка на детето, както и че от раждането на Й.и до сега, единствено тя е била тази, която е работила и осигурявала средства за семейството си. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.  В с.з. заявеното становище се поддържа. Подробни съображения са изложени и в депозирана по делото писмена защита.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:  

От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че страните по делото Д.В.Ч. и Г.Н.В. са родители на малолетната Й.Г. В., родена на *** г., с ЕГН**********. Безспорно между страните по делото е, че понастоящем не живеят съвместно в едно домакинство, като са живяли заедно  на съпружески начала от 2005 г. до средата на месец март 2012 г. на остров Крит, РГърция. Първоначално в РБългария се прибрала майката, а малко след нея в България се прибрали бащата, заедно с детето. Първоначално родителите постигнали съгласие детето да се отглежда от майката, като живее в гр.Тополовград, на ул."********, в дома на родителите на майката. Няколко дни след като детето заживяло в дома на родителите на майката, последната решила да си потърси работа в гр.София, като оставила детето на грижите на своите родители. След като разбрал, че майката е заминала, бащата взел детето, като от месец март 2012 г. до момента на подаване на исковата молба и съответно постановяване на определение за привременни мерки, детето живяло при бащата. След постановяване от съда на привременни мерки, т.е. от м.март 2013 г., детето живее в дома на родителите на майката.

Майката Д.Ч., видно от приложената лична карта, е с постоянен адрес: Т., ул********** където е дома на нейните родители. От приложени декларация и граждански договор от 01.04.2013 г. се установява, че същата извършва преводачески услуги от български на гръцки език във „Хамър 2000” ЕООД гр.София, при договорено месечно възнаграждение в размер на 400 лв. От приложена справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди и от Регистър „Трудови договори”, извършена към 13.06.2013 г. се установява, че последния (и единствен) регистриран трудов договор на Д.Ч. е от 01.04.2004 г., прекратен на 23.04.2004 г., като липсват данни за осигурителни периоди.

Приложените по делото декларации и удостоверение за доход на родителите на Д.Ч., въззивния съд не включва в обсъждането си, като ирелевантни на правния спор.

Бащата Г.Н.В. има собствено жилище, видно от приложения по делото нотариален акт, находящо се в гр.Т., ул."*******" №**, вх.*, ап.*, представляващо апартамент, със застроена площ 69,31 кв.м. Видно от приложените писмени доказателства, последният от м.септември 2007 до м.юни 2010 г. е работил в предприятието на С. Христулакис в гр.Ханя, регион Крит, Гърция, като в удостоверението не е посочен размера на получаваните от него възнаграждения. От м.март 2012 г. до м.февруари 2013 г. е работил в ДЛС – гр.Тополовград като през периода е получил доходи в общ размер на 974,07 лв. От февруари 2013 г. е регистриран, видно от приложената служебна бележка, като безработен в Бюро по труда – гр.Тополовград. От 01.04.2013 г. има сключен срочен трудов договор, на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, с търговско дружество в гр.Тополовград, с уговорено месечно възнаграждение 328 лв.

Към делото е приложена справка за съдимост за бащата Г.Н., от която е видно, че същият е осъждан 6 пъти за престъпления от общ характер, през 1987 г., 1993 г., 1996 г., 2001 г. и 2004 г. Първите две присъди (от 1987 г. и от 1993 г.) са за тежки умишлени престъпления (кражба и грабеж), като по първата е реабилитиран по право, а по другата е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години и 2 месеца. През 1996 г., 2001 г. и 2004 г. Н. е санкциониран за незаконно преминаване през границата на страната с РГърция без надлежно разрешение и за приготовление за извършване на такова престъпление.

По делото са изготвени и представени няколко социални доклада (два пред ТРС и два пред въззивния съд), като следва да бъде отбелязано, че и трите доклада не се различават съществено по съдържание, формални са, в тях липсва категоричен извод на извършилия ги социален работник, а въззивния съд намира и че не са изготвени в резултат на задълбочено проучване. Въззивния съд обаче е ангажиран да обсъди социалния доклад и в тази връзка констатира, че в представения пред него втори такъв е посочено следното: За изготвяне на социалния доклад социалния работник е посетила на 10.09.2013 г. дома на Г.В. *** и на същата дата се срещнала с Д.Ч., както и провела среща с детето. Бащата Г.В. демонстрирал дълбока привързаност към детето, като заявил твърдо желание да полага грижи за детето, тъй като според него то следва да се отглежда от родителите, а не от членове на разширеното семейство. Същият не отрича, че когато Й. пребивава при него разчита на помощ на своите родители. При проведения на същата дата - 10.09.2013 г. разговор с Д.Ч. социалния работник установила, че след пребиваването си в гр.Тополовград по Великден, Ч. се прибрала отново на 02.09.2013 г. При разговора Ч. заявила, че според нея В. не би могъл да се справи с отглеждането на детето, без подкрепата на своите родители. При разговора, проведен с детето то заявило, че желае да живее при баща си, защото там се чувствало добре, нямала нищо против да живее и при мама, но тя работела далеч и се прибирала много рядко. В социалният доклад, в раздел „жилищни условия” се посочва, че детето Й. се отглежда от родителите на Д.Ч. ***, където за детето има обособена детска стая, която споделя с по-голямата си сестра Г.. Г.В. живее в самостоятелно жилище – апартамент негова собственост, където също има обособена и обзаведена детска стая. В социалният доклад се посочва също, че здравословното състояние на детето е добро, има избран личен лекар и нито детето, нито родителите имат здравословни проблеми. Между детето и неговите родители има изградена емоционална връзка и привързаност. Както вече се посочи по-горе въззивния съд намира социалния доклад за формално изготвен, по-голяма част от изложените в него обстоятелства са описани единствено по твърдения на двамата родители, в доклада ДСП не е взела становище относно това при кого от родителите ще бъдат по-добре осигурени и защитени интересите на детето. Разпитана в о.с.з. социалния работник Н.А., потвърди написаното в социалния доклад.

Към делото са приложени писмени доказателства, които са представени по искане на страните от ръководството на детската градина, в която е било записано детето, както и дневници за присъствия и квитанции за платени такси, от които се установява, че детето Й. е записано и е посещавало детска градина, макар и месечните посещения да не са в пълен размер. В представените пред ТРС писмо от Директора на детската градина и становище на учителите П.и К. се съдържат данни, че детето посещава редовно детското заведение, таксите са плащани редовно, че детето се развива много добре, винаги е добре облечено и обгрижвано и бащата е силно заинтересован и загрижен за неговото емоционално състояние, като винаги пита как се справя детето с процеса на обучение.

По делото е приложено гр.д. №160/2011 г. по описа на ТРС, образувано на основание чл.26 от Закона за закрила на детето по молба на Д"Социално подпомагане" - Тополовград, с предмет: прилагане на мерки за закрила по ЗЗД по отношение на другото дете на ищцата Ч. – Г. Д. Ч., род. на *** г. с баща неизвестен, като дете в риск, чрез настаняването му в семейство на роднини - баба и дядо по майчина линия. С Решение №18/17.05.2011 г. искането на ДСП – Тополовград е уважено, като детето Г. е настанено в семейството на Й. и В. Ч. (баба и дядо по майчина линия) до навършване на пълнолетие. В мотивите на решението е отразено, че Г. е дете в риск, тъй като майка й от 7 години живее и работи извън страната – в РГърция, поради което трайно не полага грижи за малолетната си дъщеря, която се отглежда от баба си и дядо си по майчина линия, а контактите на майката с това дете са редки, предимно по телефона.

По делото, пред първата и настоящата инстанция, страните са ангажирали гласни доказателства - като свидетели са разпитани лицата Й.Ч. (майка на ищцата Д.Ч.), Т. Т. (без родство със страните), М. И. (без родство със страните), Р.П. (без родство със страните), С. П. (личен лекар на детето Й.), Н.В. (майка на ответника Г.В.), Х. С. Г. (без родство със страните).

Св. Й. Ч. (майка на ищцата Д.Ч.) подробно описва всички обстоятелства свързани с детето, които са изложени в исковата молба на ищцата. Св.Т. Т. установява състоянието на детето, когато то е живяло при бабата и дядото по майчина линия - през март 2012 г. и в настоящият момент - през март 2013 г. Сочи, че е била очевидец и на скандала, който възникнал между дядото по майчина линия и бащата, когато взел детето и багажа му през март 2012 г. и повече не го върнал. Установява, че майката си е идвала в дома на родителите си, като известно време е отсъствала, а иначе работи в София, но не знае къде. Сочи, че условията при които се отглежда детето в дома на родителите по майчина линия са много добри и детето е привързано към сестричката си Г..

Св.М. И. заявява, че е живяла в Гърция, на остров Крит, макар и в друг град, но е посещавала често града, в който са живели страните и излага факти, че в периода след раздялата им е виждала майката от март до септември 2012 г. в гр.Ханя, в колата на друг мъж и в друг град - Ретимно, около Великден, който е на 20 км.от гр.Ханя. Твърди, че е чувала от други хора, че майката съжителства с друг мъж -грък, на съпружески начала. Когато посетила дома на бабата и дядото по бащина линия през месец септември 2012 г. е видяла детето, което било щастливо. Св.П. свидетелства, че детето е било много добре обгрижвано от бащата, редовно го водил на детска градина, купувал му закуска и то било научено на обноски и културно отношение. Твърди, че всеки ден детето заедно с баща му, който го водил на детска градина са минавали покрай баничарницата, в която тя работи и от там има поглед върху неговото състояние. Св.П. заявява факти, касаещи здравословното състояние на детето, като с показанията си подкрепя и приложените писмени доказателства, относно издадени рецепти и направени изследвания на детето. Този свидетел посочва, че детето не е имало някакви сериозни здравословни проблеми, изглеждало много добре винаги, добре обгрижвано, спокойно и само веднъж майката и бащата, когато са били заедно са го водили при него на преглед, а в останалите случаи само бащата, като майката не му се е обаждала и не се е интересувала за здравето на детето. Св.В. (майка на ответника Г.В.) свидетелства подробно относно всички обстоятелства, изложени в писмения отговор ответника, като подкрепя заявените от него факти.

Св.Х. С. Г.с (гръцки гражданин, разпитан пред въззивната инстанция) в показанията си заявява, че е бил наемодател и работодател на страните по времето, когато са живели в Гърция. Отношенията им били нормални. След раждането на детето за него известно време се грижел Г.. Грижи полагала и майката, но в много случаи Г. се грижел повече за детето. Според свидетеля след като Д. напуснала дома, Г.заедно с детето се върнал в България. Твърди, че дошли две нейни приятелки в къщата, Д. като ги видяла си събрала багажа и напуснала къщата. Той, заедно с Г. я търсили и разбрали, че е при някакъв мъж, който се казва Т. Д.. Заявява категорично, че и понастоящем Д. е при този мъж, като ги видял лично в деня преди да пристигне в България. Твърди, че преди година и половина Д. и Г. се разделили, като през това време Д. не е гледала детето въобще, нито се е грижила за него, нито му е купувала каквото и да е, нито храна, нито играчки, никога не е вземала детето, нито го е потърсила, нито се е грижила за него. Заявява категорично, че от момента, в който Г. и Й.се прибрали в България, Д. е в гр.Ханя и не е напускала Гърция.

 При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е основателна. Съображенията са следните:

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Като неоснователно се прецени направеното от въззивника възражение за недопустимост на предявения иск, мотивирано с разпоредбите на Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., от където е изведен извод, че делото не следва да бъде разгледано от българския съд, тъй като една година преди предявяване на иска детето и родителите имат обичайно местопребиваване на територията на Гърция. На първо място следва да бъде отбелязано, че детето се е прибрало с баща си на 16.03.2012 г., а иска е предявен на 08.03.2013 г. Съгласно чл.8, пар.1 от Регламента съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. В тази връзка следва да бъде посочено, че въззивника неправилно се позовава на нормите, регламентирани в Глава ІІ, Раздел І от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., които касаят правилата при развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака. Нормите на Регламента, уреждащи родителската отговорност се намират в Глава ІІ, Раздел ІІ от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., където е цитирания по-горе чл.8, пар.1, съобразно който безспорно българския съд е компетентен да разгледа процесния случай. За изчерпателност следва да бъде посочена и нормата на чл.127, ал.1 от СК, където изрично е определен компетентния да разгледа спора между родителите относно родителските права съд и това е районния съд по настоящия адрес на детето. В конкретния случай страните по делото не спорят, че настоящия адрес на детето е в гр.Тополовград, поради което и спора относно упражняване на родителските права по отношение на него безспорно следва да бъде разгледан от ТРС.

Ето защо и при изложеното до тук възражението на въззивника за недопустимост се прецени за неоснователно, а решението на първостепенния съд – за валидно и допустимо.

С предявената пред ТРС искова молба ищцата Ч. е поискала от съда да постанови решение, с което да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Й., чието местоживеене се определи на нейния адрес, на бащата Г.В. да се определи подходящ режим на лични контакти, както и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка.

В хода на първоинстанционното производство претенция за упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните по делото малолетно дете Й. са заявили и двамата родители (майката - с предявяване на исковата молба, а бащата – с предявяване на насрещен иск).

Така заявени претенциите на страните намират правно основание в чл.127, ал.2 от СК. Съгласно цитираната правна норма когато родителите не живеят заедно и не са постигнали споразумение, по тяхно искане спорът се решава от съда, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, мерките на лични отношения и издръжката. Съгласно приложимия по препращане чл.59, ал.4 СК при предоставяне упражняването на родителските права, съдът следва да изхожда преди всичко от интересите на децата, а така също и от родителските и възпитателски качества на всеки от родителите.

Според ППВС №1/1974 г. под "интереси на децата" по смисъла на действащия чл.59, ал.4 от СК следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. В понятието "интереси на децата" по смисъла на закона се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има така изложената съвкупност от интереси в нейната цялост. Пак според цитираното ППВС решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и др.

При изпълнение на горепосоченото задължение по чл.59, ал.4 от СК, въззивния съд съобрази, както събраните по делото доказателства, така и изложеното в ППВС №1/1974 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства по делото е безспорно установено, че страните по делото са живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство се е родило детето Й.. Безспорно е също така, че от м.март 2012 г. страните не живеят заедно. До момента на раздялата за детето са се грижили и двамата родители. След завръщането на страните в България непосредствени грижи за детето е полагал единствено бащата за времето от м.март 2012 г. до м.март 2013 г., когато в резултат на определени от съда привременни мерки упражняването на родителските права е предоставено на майката. Безспорен факт е обаче, че независимо от предявяване на настоящия иск и независимо от определените от съда в нейна полза привременни мерки майката не е полагала непосредствени грижи за детето, а за него са се грижили нейните родители, в чийто дом то е живяло от  м.март 2013 г., живее и понастоящем. Установен по делото факт, който не се оспорва и от самата ищца Ч. е, че за времето от м.март 2013 г. до м септември 2013 г. се е прибирала в гр.Тополовград само два пъти за по няколко дни, като отчитайки свидетелските показания въззивния съд е разколебан да приеме за вярно твърдението й, че през това време е била в гр.София. Напротив – в показанията си св.И. и св.С.Й. безпротиворечиво заявяват, че след фактическата раздяла на страните и понастоящем Ч. пребивава в Гърция.

При горните факти въззивния съд намери, че упражняването на родителските права по отношение на детето Й.следва да бъде възложено на бащата, при когото следва да бъде определено и местоживеенето на същото.

За да достигне до този извод, преценявайки родителските и възпитателските качества на двамата родители, въззивния съд отчете и приложеното гр.д. №160/2011 г. по описа на ТРС. Както се посочи по-горе в изложението, това дело е образувано на основание чл.26 от Закона за закрила на детето по молба на Д"Социално подпомагане" - Тополовград, с предмет: прилагане на мерки за закрила по ЗЗД по отношение на другото дете на ищцата Ч. – Г. Д. Ч., род. на *** г. с баща неизвестен, като дете в риск, чрез настаняването му в семейство на роднини - баба и дядо по майчина линия. С Решение №18/17.05.2011 г. искането на ДСП – Тополовград е уважено, като детето Г. е настанено в семейството на Й. и В. Ч. (баба и дядо по майчина линия) до навършване на пълнолетие. В мотивите на решението е отразено, че Г. е дете в риск, тъй като майка й от 7 години живее и работи извън страната – в РГърция, поради което трайно не полага грижи за малолетната си дъщеря, която се отглежда от баба си и дядо си по майчина линия, а контактите на майката с това дете са редки, предимно по телефона. Наличието на това дело и в частност данните от същото водят съда на извод за една системност в поведението на майката по отношение на децата й – изоставила е голямото си дете на грижите на своите родители, същото поведение поддържа и по отношение на по-малкото дете.

Вярно е, че според приложената по делото справка за съдимост за бащата Г.В., същият е осъждан 6 пъти за престъпления от общ характер, през 1987 г., 1993 г., 1996 г., 2001 г. и 2004 г. Първите две присъди (от 1987 г. и от 1993 г.) са за тежки умишлени престъпления (кражба и грабеж), като по първата е реабилитиран по право, а по другата е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години и 2 месеца. През 1996 г., 2001 г. и 2004 г. В. е санкциониран за незаконно преминаване през границата на страната с РГърция без надлежно разрешение и за приготовление за извършване на такова престъпление. Безспорно криминалното минало е неблагоприятен факт при изследване на родителските и възпитателските качества на В.. Не може да не бъде отчетено обаче, че след 2004 г. и до настоящия момент В. няма регистрирани криминални прояви, поради което може да бъде направен извод, че се е поправил, интегрирал се е в обществото. От значение е и поведението му като родител – в един продължителен период от време сам се е грижил за дъщеря си, с което е доказал че е отговорен родител, между него и детето съществува привързаност и стабилна емоционална връзка.

При преценка на материалнобитовите условия на всеки един от родителите, съдът позовавайки се на социалния доклад намери, че и при двамата родители са налице условия за отглеждане на детето. В социалният доклад, в раздел „жилищни условия” се посочва, че детето Й. се отглежда от родителите на Д.Ч. ***, където за детето има обособена детска стая, която споделя с по-голямата си сестра Г.. Г.В. живее в самостоятелно жилище – апартамент негова собственост, където също има обособена и обзаведена детска стая.

Изхождайки от гореизложеното настоящата инстанция приема, че следва упражняването на родителските права по отношение и на детето Й. да бъде предоставено на бащата, както и местоживеенето на детето да се определи на неговия адрес. Предвид на това решението на първостепенния съд в тази част следва да бъде отменено.

При положение, че бащата ще упражнява родителските права по отношение на детето, то за майката следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти с него, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч. в неделния ден, с право на преспиване на детето по местоживеенето на Д.Ч. ***; един месец непрекъснато през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Досежно дължимата по смисъла на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК издръжка: По този въпрос съгласно цитираната законова разпоредба, съдът се произнася служебно, независимо дали е направено или не искане за присъждане на издръжка. В процесният случай такъв иск е предявен и от двете страни по делото, като с оглед на предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата, съдът дължи произнасяне по заявената претенция за присъждане на месечна издръжка, платима от майката. С оглед възможностите на родителите да дават издръжка и конкретните нужди на детето, ако двамата родители живееха заедно следваше да осигуряват издръжката на Й. общо в размер на 180 лв. месечно, от която майката би следвало да дава сума в размер на 100 лв., а бащата - сума в размер на 80 лв. Така определения размер на дължимата от майката издръжка е съобразен и с определеният в чл.142, ал.2 от СК минимален размер на дължимата издръжка. Върху издръжката следва да бъде присъдена и законната лихва при просрочено плащане (чл.146, ал.1, изр. първо от СК), а като начална дата на издръжките следва да бъде определена датата влизане в сила на решението.

При този изход на делото Г.В. има право да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции и въззивния съд присъжда такива в размер на 787,60 лв.

Водим от изложеното ЯОС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №25/10.04.2013 г., постановено по гр.д.№47/2013 г. по описа на ТРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетната Й.Г. В., род. на *** г., с ЕГН ********** на бащата Г.Н.В. *** с ЕГН **********, при когото определя и местоживеенето на детето на посочения адрес.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим за лични контакти на майката Д.В.Ч. ***, с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч. в неделния ден, с право на преспиване на детето по местоживеенето на Д.Ч. ***; един месец непрекъснато през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

 

ОСЪЖДА Д.В.Ч. ***, с ЕГН ********** да заплаща в полза на дъщеря си Й. Г. В., род.на *** г., с ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Г.Н.В. *** с ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 100 лв., считано от влизането на решението в сила до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства, ведно със законната лихва върху всяко просрочено месечно плащане до окончателното му изплащане.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.6 ГПК, Д.В.Ч. ***, с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на ЯОС в размер на 144 лв. върху размера на определената издръжка.

 

ОСЪЖДА Д.В.Ч. ***, с ЕГН ********** да заплати на Г.Н.В. *** с ЕГН ********** сумата от 787,60 лв. – направени по делото разноски за двете инстанции.

          

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Д.В.Ч. ***, с ЕГН ********** против Г.Н.В. *** с ЕГН********** иск с правно основание чл.127, ал.2 СК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     

                                                                                            2.