Р
Е Ш Е
Н И Е
№261351/23.11.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т. Л.
Секретар:
Д. Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №4670 по
описа на Варненския районен съд за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „П.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, ж. к. „Л.“, ул. „Т.“, срещу бл. 817, с която против „И.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, вътрешен двор,
партерен етаж, е предявен иск с правно основание чл.403, ал.1 ГПК, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 78,79 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие на отменено
обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ на
вземане в размер на 5561,64 лева, за периода от 29.10.2019 г. до 18.12.2019 г.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
С определение № 13906/24.10.2019 г.
по ч.гр.д. № 17395/2019 г. по описа на ВРС, в полза на ответника е допуснато
обезпечение на бъдещ иск, който молителят е заявил, че възнамерява да предяви
против ищеца в настоящото производство, чрез налагане на обезпечителна мярка –
запор на вземане на „П.М.“ ЕООД, от „Енерго-Про Продажби“ АД, в размер на
5561,54 лева по изп. дело № 20197180400635 на ЧСИ С.К.-Д.– рег. №718 КЧСИ.
Обезпечителната заповед е издадена след внасяне на гаранция в размер на 556,16
лева. Въз основа последната е образувано изп. дело № 201989504002526 на ЧСИ Л.С.–
рег. № 895 ЧКСИ.
По частна жалба на ищеца е
образувано в.ч.т.д. №1931/2019 г. по описа на ВОС, като с определение
№4470/18.12.2019 г., въззивният съд е отменил определение № 13906/24.10.2019 г.
по ч.гр.д. № 17395/2019 г. на ВРС.
Твърди се, че сумата, предмет на
запора, в размер на 5561,64 лева е била налична по сметка на ЧСИ № 718 КЧСИ,
като само поради наложения запор, ищецът не е имал възможност да я събере.
Претендира обезщетение за реално претърпените от него вреди, с твърдение, че ответникът следва да понесе риска от
незаконосъобразните си действия, както и да понесе обективната и безвиновна
отговорност по чл.403, ал.1 ГПК. Сочи, че размерът на вредите следва
нормативната уредба за забава на парично вземане и се равнява на законната лихва,
като периодът, за който претендира обезщетение е от 29.10.2019 г. - датата, на
съобщаване на процесното запорно съобщение до 18.12.2019 г. - датата на отмяна
на допуснатото обезпечение.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК
ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с която оспорва
основателността на предявения иск. Не оспорва твърдението, че в негова полза е
допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху
вземане, както и че определението за допускане на обезпечение е отменено от
Окръжен съд – Варна. Оспорва да е носител на това вземане. Сочи, че с договор
за цесия от 23.10.2014 г., „КНМ Груп“ ЕООД го е прехвърлил в полза на ищеца.
Оспорва ищецът да е претърпял каквито и да е вреди от допуснатото обезпечение.
Намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК, доколкото и
трите уредени в този текст основания касаят решаването на материалноправния
спор между страните по същество. Извън хипотезите на чл.403, ал.1 ГПК,
увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди, само при
злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство.
Оспорва, в процесния случай, да е налице злоупотреба с права. Сочи, че към
настоящия момент между страните е налице висящо гр. д. № 18318/2019 г. по описа
на ВРС, с предмет искът, за който е допуснато отмененото вече обезпечение.
Оспорва вината на ответното дружество да е безвиновна и обективна. Оспорва да
са представени доказателства за реално претърпяна вреда от страна на ищеца, в
т.ч. и за претендирания размер. Сочи, че не е ясно и как е определен периодът
на претенцията. Настоява за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
По делото са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: по искане на ответника е образувано ч.гр.д. № 17395/2019 г. по описа на
ВРС и е допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на запор върху
вземане на „П.М.“ ЕООД, от „Енерго-Про Продажби“ АД, в размер на 5561,54 лева
по изп. дело № 20197180400635 на ЧСИ С.К.-Д.– рег. №718 КЧСИ, което обезпечение
е отменено с влязло в сила на 18.12.2019 г. определение.
Видно от съобщение изх. №19563/28.10.2019 г. на ЧСИ Л.С.– рег. №895 КЧСИ
до „П.М.“ ЕООД, по изп. дело № 20198950402526, образувано въз основа
обезпечителна заповед, издадена на 25.10.2019 г. от ВРС по ч.гр.д. № 17395/2019
г. по описа на съда е наложена обезпечителна мярка върху вземане на ищеца към
„Енерго Про Продажби“ АД по изп. дело № 20197180400635 на ЧСИ С.К.-Д.– рег.
№718 КЧСИ, в размер на 5561,64 лева. На ищеца е указано, че на основание чл.
451, чл.452, ал.1 ГПК, от момента на получаване на съобщението, същият няма
право да се разпорежда с запорираното вземане.
От представено удостоверение изх. №9452/12.05.2020 г. по изп. дело №
20197180400635 на ЧСИ С.К.-Д.– рег. №718 КЧСИ, с взискател „П.М.“ ЕООД и длъжник „Енерго-Про
Продажби“ АД, се установява, че на 23.10.2019 г. по делото е постъпила сумата
от 9956,63 лева, внесена от „Експресбанк“ АД, в качеството на трето задължено
лице. Видно от същия документ, на 28.10.2019 г. по изпълнителното дело е
постъпило запорно съобщение вх. №14795/28.10.2019 г. на ЧСИ Людмил Станев, с
което се забранява предаването на сумите до размера от 5561,64 лева. Запорът
върху вземането е вдигнат със съобщение №1275/17.01.2020 г. на ЧСИ Л.С.изп. дело № 20198950402526
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претендираните права имат
извъндоговорен характер – непозволено увреждане. Искът намира правно основание
в разпоредбите на на чл.403 ГПК и чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 403,
ал.1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако
не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено,
ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на
обезпечението вреди. Фактическият състав на отговорността по чл.403, ал.1 ГПК, възниква при наличието на три кумулативно
изискуеми елемента: наложена обезпечителна мярка; осъществяване на някоя от хипотезите,
предвидени с чл.403, ал.1 ГПК или отмяна на обезпечението от въззивния съд,
наличие на вреди, причинени с налагане на обезпечителната мярка.
Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е
допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от обезпечението /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/ - така -
решение №59/04.05.2017 г. по гр. дело № 2817 по описа за 2016 г. на ВКС, 3
г.о., решение № 156/26.09.2017 по т.дело № 449/2017 година ВКС, 2 т.о. и др.
Обемът на подлежащите на обезщетяване вреди в процесния случай обхваща преките
и непосредствени последици от незаконосъобразното обезпечение, тъй като преди
отправяне на искането за допускането му, молителят следва да е извършил прецизна
предварителната преценка за основателността на претенцията си, с оглед
негативното въздействие на обезпечителната мярка върху имуществената сфера на
ответника по иска, който се обезпечава. Тези вреди, обаче, следва да са действително
претърпени и доказани от ищеца, а не предполагаеми.
Неоснователно е възражението на
ответника, че доколкото с чл.403, ал.1 ГПК не е предвидена хипотеза свързана с отмяна
на обезпечението от въззивния съд, то предявеният иск е недопустим. С
предявяване на иска по чл.403, ал.1 ГПК се търси обезвреда на вредите,
причинени на ответника вследствие незаконосъобразно обезпечение. Дали до отмяна
на последното ще се стигне при отхвърляне на иска, който то обезпечава или след
преценка на въззивния съд за липса на кумулативно изискуемите предпоставки за
допускане на исканото обезпечение от първоинстанционния съд, какъвто е
процесният случай, е без значение, доколкото крайният резултат е един и същ – допуснатото
обезпечение е отменено, а по време на действието му неправомерно е засегната
имуществената сфера на ответника по обезпечавания иск, поради което и ищецът
следва да понесе риска от неоснователната си претенция.
Въведеното възражение от
ответника, че разрешаването на правния спор, предмет на настоящото производство
е обусловено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на
решението по гр. д. № 18318/2019 г. по описа на ВРС, образувано въз основа иска
на молителя, за обезпечаването, на който е допуснато и впоследствие отменено
обезпечение по ч.гр.д. № 17395/2019 г. по описа на ВРС, е неоснователно. Дали
искът ще бъде уважен или не, няма никакво отношение към правото на ищеца да
претендира вреди от отмененото вече обезпечение, доколкото изходът от правния
спор не променя извода на въззивния съд за незаконосъобразност на допуснатото
обезпечение.
С определение № 4470/18.12.2019
г. по в.ч.т.д. №1931/2019 г. на ВОС е отменено определение №13906/24.10.2019 г.
по ч.гр.д. № 17395/2019 г. на ВРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ
установителен иск, предявим от „И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** /партер - вътр. двор/ срещу „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** и „П.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, и молбата за допускане на обезпечение е
оставена без уважение.
Наложената обезпечителна мярка е
запор върху вземане към трето лице, а вредата, която ищецът твърди, че търпи се
изразява в пропуск същият да увеличи имуществото си до размера, който последното
би имало ако върху задържаната сума бе начислена законна лихва, за периода на
действие на обезпечителната мярка. Когато обезпечителната мярка е запор върху
вземане към трето лице, а претендираната вреда е законната лихва върху
запорираното вземане, то е необходимо запорираното вземане да съществува и да е
изискуемо /решение №101/05.08.2013 г. по т.д. № 1029 по описа за 2012 г. на
ВКС, 1 т.о./.
В процесния случай ищецът не само
установи, че има изискуемо вземане към трето лице, но и че е извършено плащане
от страна на третото задължено лице. На 23.10.2019 г. – ден преди допускане на
процесното обезпечение, по изп. дело № 20197180400635 на ЧСИ С.К.-Д.– рег. №718
КЧСИ, с взискател „П.М.“ ЕООД и длъжник „Енерго-Про Продажби“ АД, е постъпила
сумата от 9956,63 лева, включваща сумата от 5561,64 лева, за събиране, на която
е било образувано изп. дело № 20197180400635 /така удостоверение на ЧСИ -
л.20/. През периода на задържане на сумата от 5561,64 лева ищецът е бил в
невъзможност да ползва същата и да реализира доход от нея, поради което той е
пропуснал да реализира и полза, което е вреда, подлежаща на обезщетяване. При
материално неоправдано обезпечение е налице понесена имуществена вреда под
формата на пропусната полза и нейният минимален размер е съизмерим със
законната лихва върху задържаната сума, за периода на задържането /в този
смисъл - решение № 156/26.09.2017 по т.дело № 449/2017 година ВКС, 2 т.о./.
Ищецът претендира заплащане на
сумата от 78,79 лева, представляваща законна лихва за периода от 29.10.2019 г.
– датата на съобщаване на запорното съобщение до 18.12.2019 г. – датата на
отмяна на обезпечението, допуснато с определение №13906/24.10.2019 г. по
ч.гр.д. № 17395/2019 г. на ВРС. Сочената от ищеца вреда, представляваща
пропусната полза е доказана, като по делото бе установено, че същата се явява
пряка и непосредствена последица от наложената обезпечителна мярка. Извършено,
на основание чл.162 ГПК, от съда изчисление с лихвен калкулатор, сочи, че
размерът на законната лихва върху сумата от 5561,64 лева, за периода от
29.10.2019 г. до 18.12.2019 г., възлиза на сумата от 78,79 лева.
При горните доводи искът по
чл.403, ал.1 ГПК е основателен, поради което същият следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни
разноски в общ размер на: 410 лева, от които: 50 лева – държавна такса и 360
лева – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, вътрешен двор, партерен етаж, ДА ЗАПЛАТИ на „П.М.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Л.“, ул. „Т.“,
срещу бл.817, сумата от 78,79 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца имуществени вреди, вследствие на отменено обезпечение на бъдещ иск,
чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ на вземане, в размер на 5561,64
лева, за периода от 29.10.2019 г. до 18.12.2019 г., на основание чл.403, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, вътрешен двор, партерен етаж, ДА
ЗАПЛАТИ на „П.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Л.“, ул. „Т.“, срещу бл.817, сумата от 410 лева, представляваща
сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: