№ 41
гр. С., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20242200100201 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Д.
К. Г., с ЕГН **********, чрез процесуалния й представител – адв. П. К., с
която предявява против ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД искове, за
заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес вследствие
причинените й телесни увреждани, в резултат на ПТП възникнало на
19.10.2023 г. в гр. С., в размер на 26 000 лева, частичен иск от 200 000 лева,
заедно със законна лихва върху сумите, считано от 26.10.2023 г. до
окончателното изплащане.
Претендира се и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА с ДДС.
На основание чл. 214, ал. 1 ГПК с определение по протокол от о. с. з.
проведено на 6-ти февруари 2025 г., съдът допусна изменение чрез
увеличаване по размер на предявените искове, а именно от 26 000 лв. на 140
000 лв., частично от общо 200 000 лв., заедно със законната лихва от
03.11.2023 г. до окончателното изплащане.
Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:
На 19.10.2023 г. в гр. С., по бул. „Ст. С.“, м. Дъга, водачът на л.а. марка
„Деу“, с peг. № ********, Ж. В. К., нарушил правилата за движение по
пътищата, като блъснал пешеходката - ищцата Д. Г.. Вследствие на
настъпилото ПТП, поради допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата от водача на посоченото МПС, в пряка причинна връзка на ищцата
били причинени телесни повреди: мозъчно сътресение, със загуба на
съзнание; фрактура радии ин локо типико синистра; оток и кръвонасядания на
1
пръсти на ръка; мекотъканно ламбо и некротични ръбове до подлежаща кост
на главата; дистална епифизна фрактура на ляв радиус; фрактура на долно
рамо на дясна пубисна кост; фрактура на дясна тазобедрена става; фисура на
долно рамо на ос исшии; фрактура на предмишница; оток и кръвонасядания
по двете устни; контузионни промени на белодробния паренхим дорзобално;
множество наранявания по глава, лице, тяло и крайници; психически стрес и
др.
След процесното ПТП ищцата била приета за лечение в МБАЛ „Д-Р
Иван Селимински“ АД, гр. С. в увредено общо състояние, с травма на шията,
главата, крайниците, загубила съзнание за неопределено време, с оплаквания
от главоболие, болки в шията, предмишница и стъпало. С оток и болка в
дистална част на лява предмишница, палпаторна болка в дистална част на
ляво ходило, оток и кръвонасядане на 2-ри и 3-ти пръст на дясна ръка;
ограничени, болезнени активни и пасивни движения на главата; дясно челно
на главата до подлежаща кост - оформено мекотъканно ламбо и некротични
ръбове; оток и кръвонасядания по двете устни.
Подробно в исковата молба е описано проведеното лечение в периода от
19.10.2023 г. до 02.11.2023 г., когато е била изписана с дадени съвети за ХДР,
да носи гипсовата имобилизация 45 дни.
Извършени били прегледи, изследвания и консултации със специалисти.
Били установени: контузионни промени на меките тъкани фронтално в дясно;
изразени контузионни промени на белодробния паренхим дорзобално в ляво;
дистална епифизарна фрактура на ляв радиус; фрактура на долно рамо на
дясна пубисна кост; fractura radii pars distalis manus sinistra; фисура на долно
рамо на ос исшии; дг фисура рамус инфериор осис исшии декстри; дг
контузио пелвис. Относно раздробената фрактура на дисталния радиус била
направена мануална репозиция с локална упойка и е поставена гипсова
лонгета за 40 дни. Поради оплакванията от болки в дясна тазобедрена област
бил даден съвет за постелен режим за около 20 дни, след което да се направи
вертикализиране, да се приемат лекарствени средства.
Преди инцидента ищцата била работоспособна жена, без здравословни
проблеми и оплаквания и активна. В резултат на уврежданията, получени от
процесното ПТП търпяла силни болки и много страдания. Получила
множество травми и наранявания. Лечението й в болничните заведения
продължило дълго време. След направените й оперативни интервенции и
изписването й от болничното заведение не можела да се обслужва сама.
Разчитала единствено на помощта на близките си за задоволяване на
елементарните си жизнени потребности. Чувствала срам и безпокойство, че е
в тяхна тежест, че не може да се справя сама в ежедневието си, както и
притеснение дали ще възстанови и кога. Изпитвала цялостен дискомфорт в
следствие на получени травми, последващите болки, психическия стрес,
дългия период на лечение. Дълго време е трябвало да спазва режим на покой.
Възстановяването на ищцата продължавало и към настоящия момент, не
2
се чувствала добре не само физически, но и емоционално. Дълго време била
напрегната, с нарушения на съня, стресирана от претьрпения инцидент, не е
била в състояние да се натоварва нито психически, нито физически.
Изпитвала страх от автомобили, страх да пресича улици, страх да излиза сама.
Освен болките изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който
щял да остане за цял живот в нейното съзнание.
Претендираната сума на обезщетението счита, че е съобразена с
принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки,
страдания и психически стрес от причинените травматични увреждания, а от
друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО
и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 1496/2023 г. по
описа на РУ - С., пр.пр. № 5237/2023 г. на РП С.. Причина за настъпване на
произшествието били допуснатите от,
За управлявания от виновния водач лек автомобил марка „Деу“, с per. №
********, има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника,
полица BG/06/123001273492, със срок на валидност една година от 29.04.2023
г. до 28.04.2024 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие.
Ищцата предявила претенциите си за изплащане на обезщетение и е
представила всички документи, с които разполага пред „ДЗИ-Общо
застраховане“ АД, гр. С., която е получена от застрахователя на 03.11.2023 г.
видно от приложената о.р. По случая била заведена щета № 43072952200278,
по която застрахователят в законоустановения срок не е заплатил
обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното застрахователно дружество е
подало отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват
само по размер и се признават като основателни за размера на обезщетението
за неимуществени вреди до сумата от 60 000 лв.
За размера над 60 000 лв. са изложени доводи за неоснователност,
поради несъобразяване с принципа за справедливост. Изтъква се липсата на
усложнения при провеждането на болничното лечение, като срокът за
възстановяване се коментира като обичаен. Поддържа се довод, че над размера
на сумата от 60 000 лв., застрахователното обезщетение би обогатило ищцата
неоснователно.
Твърди се, че застрахователят е предложил на ищцата обезщетение в
пълния справедлив размер.
Възразява се относно началната дата на претендираната законна лихва
спрямо датата 03.11.2023 г., когато ищцата е отправила претенцията си и се
поддържа твърдение, че лихвата се дължи считано от 03.02.2024 г.
В с. з. за ищеца се явява представител по пълномощие – адв. Д., която
поддържа предявените искове. Въз основа на собствен анализ на
3
доказателствата, в представената писмена защита се настоява, че предявените
искове за доказани по основание и за предявения съобразно допуснатото
изменение размер.
За ответника се явява представител по пълномощие – адв. Ал. М., който
оспорва предявения иск, като поддържа възраженията в отговора на исковата
молба.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се
установява от фактическа страна следното:
На 19.10.2023 г. ищцата Д. К. Г. пресичала пътното платно на бул. „Ст.
С.“, в района на м. Дъга в гр. С., когато е била блъсната по непредпазливост от
л. а. марка „Деу“, с peг. № ********, управляван от Ж. В. К..
За така настъпилото пътнотранспортно произшествие е било образувано
ДП № 1496/2023 г. по описа на РУ - С., пр. пр. № 5237/2023 г. на РП – С..
Въз основа на извършеното разследване, на 02.05.2024 г. РП – С. е
внесла на основание чл. 382, ал. 1 НПК досъдебното производство пред РС –
С., въз основа на което е било образувано НОХД № 585/2024 г. по описа на РС
– С..
С определение по протокол № 156 от 09.05.2024 г. по НОХД № 585/2024
г. по описа на РС - С., на основание чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено
споразумение, с което обв. Ж. В. К. се е признал за винов за това, че: на
19.10.2023 г. в гр. С., на бул." С. С.", при управление на МПС - л. а. марка
„Деу“, с peг. № ********, негова собственост, в гр. С., нарушил правилата за
движение по пътищата,установени от чл.119, ал.1 ЗДвП, а именно: ЗДвП Чл.
119. (1) „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре“ и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на
пешеходката Д. К. Г. от гр. С., изразяващи се в счупване на долното рамо на
дясната пубисна кост, водещо до „трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник" и счупване на лъчевата кост на лявата ръка, водещо до
„трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник", като деянието е
извършено на пешеходна пътека и изпълва състава на престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. последно, б. "А“, предл. второ, вр. чл.343, ал.1, б. "Б", предл.
второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
4
Във връзка с твърденията относно причинените телесни увреждания, в
настоящото производство съдът назначи СМЕ, като от приетото по делото и
неоспорено заключение на в. л. – д-р С. В. С.- началник отделение по Обща и
клинична патология при МБАЛ „Хаджи Димитър”ООД гр. С., специалист по
Обща и клинична патология и следдипломна квалификация па Съдебна
медицина, се установява следното:
В резултата на процесното ПТП на 19.10.2023 г. в гр. С. на ищцата Д. К.
Г. са причинени травматични увреждания, диагностицирани в двете
отделения, в които е лекувана, както следва: Контузия на главата с ограничени
болезнени активни и пасивни движения на главата; Травматична
разкъсноконтузна рана в дясната челна област, с ламбо (отлепяне на плътта)
до костта; мозъчно сътресение, протекло със степенна промяна на съзнанието
под форма на „обнубилация“ (лека степен на замъглено съзнание,
характеризиращо се с отслабено активно внимание), с конкрадна и
антероградна амнезия (загуба на спомен за самото събитие и за период то
време след него), представляващи клиничен симптом, който е обичан при
мозъчно сътресение и степенна промяна на съзнанието, но с 15 точки по
Глазгоу скалата на комите, което е в норма. Имала е болки във врата. Контузия
на гръдния кош с умерено изразени контузионни промени на белодробния
паренхим дорзално (по близо до гърба) в ляво; Контузия в областта на дясната
тазобедрена става причинена съприкосновението при удара от лекия
автомобил; Травматичен оток и кръвонасядане на двете устни; Фрактура на
долното рамо на дясната пубисна кост, без дислокация и фисура на долното
рамо на ос исши декстри – пояснени в с.з. от експерта като фрактура на
пубисната кост – счупване на пубисната кост и фисура (спукване със
запазване на периостера – облицовката на костта) на ишиавичната
кост;Контузия с оток, болка и кръвонасядане на 2 и 3 пръст на дясната ръка.
По медикобиологичен характер телесните увреждания са осъществили
анатомичните признази на контузии (натъртвания), болезнени травматични
отоци, кръвонсядания, фрактури на кости, травматични разкъсноконтузни
рани, а като физиологичен характер - нарушени функции на опорно
двигателния апарат.
Въз основа на представената по делото медицинска документация,
изследвана и анализирана от д.р Ст. С. като в. л. по делото, се установява, че за
5
така причинените увреждания ищцата е била лекувана последователно в две
отделения на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД- С.. Първоначално - в НХО,
за периода от 19.10.2023 г. до 24.10.2023 г., за лечение на мозъчното
сътресение, по време на което с гипсова лонгета е била имобилизирана
фрактурата на лявата ръка. След това ищцата е била приета в ОТО на същата
болница – на 30.10.2023, където е лекувана оперативно. Поставена е метална
остеосинтеза на фрактурата на радиалната кост на лявата ръка, след което е
била изписана на 02.11.2023г. Имобилизацията е била за 45 дни, вместо
обичайните четири седмици, поради това, че счупването е било
многофрагментно. Обичайният срок на нетрудоспособност за физически труд
е 2,5- 3 месеца, а за нефизически труд: 1,5- 2 месеца
От 10.03.2024 г. до 17.03.2024 г. на ищцата е било проведено
рехабилитационно лечение в гр. Котел, като след месец февруари 2023г. е
посещавала рехабилитатор- физикална терапия.
Вещото лице определя общ период за възстановяване на ищцата за
описаните увреждания и проведеното лечение - средно между 2-3 и 5-6
месеца, при обичаен възстановителен оздравителен период, с уговорката, че
възстановяването е индивидуално и има значение възрастта, пола, при жени
над 50 г. с понижение на половите хормони – естроген, свързано с проявяване
на признаците на остеопороза – лесна чупливост на костите, както и с други
промени в общото здравословно състояние – хронични болести, специален
трудов режим, повишаване прага на дразнимост на нервната система и пр.
При извършения преглед д-р Ст. С. е установил възстановяване в
сравнително висока степен на ищцата спрямо острия период след
причинените й от ПТП травматични увреждания, с изключение на описаните в
прегледа остатъчни явления, а именно: болки във врата, болки и
функционална слабост на движенията при ротация и сила на захват на лявата
китка и пръсти, затруднено раздвижване след сутришно ставане от леглото,
болки в двете ходила, повече в лявото, болки при претоварване в лявата
ингвинална област, болки в областта на средния пръст на дясната ръка -
ставата между 1 и 2 фаланга, болезненост и мускулна слабост при клякане и
ставане. В съдебно заседание вещото лице изразява становище,че предвид
възрастта на ищцата, не може да се очаква възстановяването й на 100 %
спрямо състоянието и движенията й преди произшествието
6
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че по
време на болничния ищцата е изпитвала силни болки, като състоянието й е
налагало да приема обезболяващи и да бъде обслужвана на легло – с памперси
за тоалет. След изписването е било необходимо да бъде пренасяна на ръце до
жилището й. По време на лечението в домашни условия се е наложило да бъде
обслужвана от приятелката си – св. Д. К., дъщеря й – св. Й. Г. и сина й. Ръката
й е била гипсирана. Продължително време се е наложило да носи и яка за
обездвижване на врата, което допълнително е създавало дискомфорт – не е
можела да легне нормално и се е налагало да спи подпряна на възглавница.
Нуждата от помощ – за домакинство и приготвяне на храна, продължила
дълго време – до м. март 2024 г., поради нарушаване на хватателната
способност на ръката, като в началото се е нуждаела от помощ и за хранене.
До м. февруари не е било възможно да се изкъпе, което е наложило
първоначално само да бъде забърсвана с мокри кърпички, а в последствие – да
бъде къпана от дъщеря си или приятелката си. Периодът на рехабилитация
протекъл тежко и трудно, като се е налагало да бъде придружавана.
Превозването й било допълнително затруднено поради възникналия страх от
возене в автомобил. След изтичане на отпуска за временна
неработоспособност се е наложило да бъде трудоустроена от работодателя си
– „Динамо“ АД, поради затруднения в придвижването и сядането, силата на
захвата на пръстите на ръката, както и поради болките в таза и ходилата. И
към настоящия момент ищцата изпитва болки, лесно се изморява и не е в
състояние да полага грижи за внучето си. Настъпили и промени в психиката -
изпитвала страх при пресичане на пътно платно, станала сприхава, плачлива и
самосъжалителна, страхува се да излиза сама и по тъмно. Страданията й са
намалили в значителна степен нейната жизненост и активност. Изгубила е
типичната си преди инцидента самостоятелност. Понастоящем ищцата вече не
е в състояние да се грижи за градината си и домашния си любимец, не може
сама да поддържа отоплението в дома си.
Видно от приложената обратна разписка ищцата предявила претенциите
си за изплащане на обезщетение и е представила всички документи, с които е
разполагала към онзи момент пред „ДЗИ-Общо застраховане“ АД, гр. С. - на
03.11.2023 г. По случая е била заведена щета № 43072952200278, по която
застрахователят на 10.01.2025 г. – след завеждане на делото, е изплатил
обезщетение в размер на 60 000 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
предявените главни искове, с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 във вр. с
чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3 и чл. 496, ал. 1 и чл. 497, ал. 1 КЗ; чл.
51, ал. 1 ЗЗД, и чл. 52 ЗЗД са частично основателни, като предявеният главен
иск, съдът намира, че следва да бъде уважен до размера от 40 000 лв., след
приспадане на платеното от застрахователя обезщетение в размер на 60 000
лв. – на 10.01.2024 г., като обезщетението следва да се присъди заедно със
7
законна лихва върху пълния му размер – от 90 000 лв., за периода от 03.11.2023
г. до 10.01.2024 г., и върху размера от 40 000 лв., за периода от 11.01.2024 г. до
окончателното изплащане.
Между страните по делото липсва спор относно наличието на пасивна
процесуална легитимация в лицето на „ДЗИ-Общо застраховане“ АД като
застраховател по сключена за л. а. марка „Деу“, с peг. № ******** застраховка
„Гражданска отговорност“ съгласно полица BG/06/123001273492.
Придадената с чл. 300 ГПК задължителна сила на влязлата в сила
присъда за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, се отнася за всички съдебни актове, постановени по реда на НПК, с
които наказателният съд се произнася по посочените въпроси, а именно:
постановената по чл. 300 НПК присъда; одобреното по чл. 382 НПК
споразумение, имащо характер на присъда, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, както
и решение по чл. 78а НК – за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Изхождайки от горното, съгласно одобреното с определение по протокол
№ 156 от 09.05.2024 г. по НОХД № 585/2024 г. по описа на РС - С., на
основание чл. 382, ал. 7 НПК споразумение, съдът е обвързан на основание чл.
300 ГПК да приеме, че на 19.10.2023 г. Ж. В. К. като водач на МПС - л. а.
марка „Деу“, с peг. № ********, е извършил виновно и противоправно
деянието, за което е било образувано ДП № 1496/2023 г. по описа на РУ - С.,
пр. пр. № 5237/2023 г. на РП С., а именно, че на посоченото място – бул. Ст.
С., до м. „Дъга“, в гр. С. е нарушил правилата за движение по пътищата,
установени от чл.119, ал.1 ЗДвП като приближавайки пешеходна пътека, не е
изпълнил задължението си да намали скоростта или спре и да пропусне
ищцата Д. К. Г. като пешеходец, в резултат на което я е блъснал на
пешеходната пътека и по непредпазливост й е причинил средни телесни
повреди, изразяващи се в счупване на долното рамо на дясната пубисна кост,
водещо до „трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник" и
счупване на лъчевата кост на лявата ръка, водещо до „трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник“.
От заключението на д-р Ст. С. по назначената в настоящото
производство СМЕ се установява несъмнено, че като последица от така
8
осъщественото противоправно деяние от водачът на застрахованото при
ответника МПС, освен обхванатите от споразумението по чл. 382, ал. 7 НПК
две средни телесни повреди, на ищцата Д. К. Г. са причинени множество
други увреждания, изразяващи се в разкъсноконтузна рана в дясната челна
област, с отлепяне на плътта до костта; мозъчно сътресение, протекло със
степенна промяна на съзнанието под форма на „обнубилация“ - лека степен на
замъглено съзнание, характеризиращо се с отслабено активно внимание),
придружено от с конкрадна и антероградна амнезия (загуба на спомен за
самото събитие и за период то време след него); контузия на гръдния кош с
умерено изразени контузионни промени на белодробния паренхим дорзално
(по близо до гърба) в ляво; контузия в областта на дясната тазобедрена става
причинена от съприкосновението при удара от лекия автомобил; травматичен
оток и кръвонасядане на двете устни; фисура на долното рамо на ишиачната
кост, контузия с оток, болка и кръвонасядане на 2 –ри и 3-ти пръст на дясната
ръка.
Така установените увреждания, наред с фрактурата на дясната пубисна
кост и счупване на лъчевата кост на лявата ръка, са довели до продължително
ограничаване движенията на крайниците и снагата – за период от 5-6 месеца,
съпроводен с понасянето на силни болки, изискващи прием на
противовъзпалителни и обезболяващи, физически и психически дискомфорт,
поради необходимостта, особено в първите три месеца, да бъде обслужвана
включително за тоалет и лична хигиена, в домакинство и за хранене от своите
близки, които са били ангажирани и с отвеждането й за прегледи и
извършване на рехабилитационни процедури. Провеждането на последните е
било мъчително, а възстановяването от травмите бавно, като след изтичане на
определения й отпуск за временна неработоспособност поради уврежданията,
се е наложило ищцата да бъде трудоустроена от работодателя си. До
нанасянето на травматичните увреждания ищцата е била жизнена и
самостоятелна, но в резултат на уврежданията и съпровождащите ги болки и
ограничения на опорно-двигателния апарат, мускулна слабост и нарушена
хватателна способност на ръката, претърпения срам от нанесените разкъсно
контузни рани на главата и лицето, както и загубата на самостоятелност, в
живота й е настъпила значителна негативна промяна, а становището на
експерта, изразено в съдебно заседание, е, че поради възрастта на ищцата не
може да ес очаква пълно възстановяване и сигурност в движенията й, поради
9
което съдът намира, че ищцата следва да бъде обезщетена със сумата в размер
на 100 000 лв.
Този размер на обезщетението, като взе предвид обективните фактори
като множественост на уврежданията, претърпените физически и психически
страдания, периода на възстановяване и липсата на перспектива то да бъде
пълно, възрастта на ищцата, начина по който уврежданията са се отразили на
социалния й и личен живот, съдът намира, че отговаря на закона и
задължителната съдебна практика относно критериите за справедливост и
съобразно икономическата конюнктура в страната в края на 2023 г., когато са
причинени уврежданията, не би довел до неоснователно обогатяване.
Обезщетението следва да се присъди заедно с дължимата съгласно чл.
497, ал. 1 КЗ, като съгласно чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 КЗ дължи и лихвата, за
която отговаря деликвента, считано от уведомяването на застрахователя от
увреденото лице, която дата в случая е най-ранната установена по делото. На
10.01.2025 г. застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 60 000 лв.,
съобразно което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК предявеният главен иск
следва да се отхвърли за претендирания размер над 40 000 лв., заедно със
законната лихва върху изплатената част от обезщетението след 10.01.2025 г.
Предвид изложеното по – горе, е основателна претенцията на
пълномощника на ищците, за присъждане на възнаграждения по чл. 38, ал. 2
ЗАдв – 4 620 лв. с ДДС, което съдът определи въз основа на уважената част от
40 000 лв., съобразявайки обстоятелството, че частта над 26 000 лв. до 140 000
лв. е предявена в последното с. з. и след частичното изплащане от ответника
на обезщетение в размер на 60 000 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в тежест на ответника следа да се
присъди дължимата по делото държавна такса в размер на 1 600 лв., като
предвид основателността на предявения иск, следва да заплати в полза на
бюджета на съда и сумата от 400 лв., изплатена за възнаграждение на вещото
лице по назначената СМЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
10
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “В.” № ***, представлявано от К.
Ч. и Б. В.а - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си
юриск. Ю. К., да заплати на Д. К. Г., ЕГН **********, адрес: гр. С., кв. „Д.“
**, ап. *, съдебен адрес: гр. К. ул. “С.” № *, офис **, чрез адв. П. К., сумата 40
000 лв. (четиридесет хиляди лева), допълнително над изплатената й на
10.01.2025 г. сума от 60 000 лв., които суми представляват обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени й като пряка и
непосредствена последица от виновно и противоправно извършено деяние,
извършено от Ж. В. К. на 19.10.2023 г. в гр. С., на бул." С. С.", при управление
на МПС - л. а. марка „Деу“, с peг. № ******** съгласно споразумение по
протокол № 156 от 09.05.2024 г. по НОХД № 585/2024 г. по описа на РС - С.,
ведно със законна лихва върху сумата от 100 000 лв., считано от 03.11.2023 г.
до 10.01.2025 г., както и законната лихва върху сумата от 40 000 лв., считано
от 11.01.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ, предявения
иск за заплащане на обезщетение над размера от 40 000 лв. до пълния
предявен размер от 140 000 лв. като част от общо 200 000 лв., както и за
претендираната законна лихва за периода от 26.10.2023 г. до 03.11.2023 г. –
изцяло, след 03.11.2023 г. до 10.01.2025 г. - за законна лихва над размера от
100 000 лв., и от 11.01.2025 г. до окончателното изпащане - за законната лихва
върху размера над 40 000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “В.” № ***, представлявано от К.
Ч. и Б. В.а - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си
юриск. Ю. К. да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв на адв. П. К. САК, с
адрес на адв. Кантора: гр. К., ул. „С.“ № *, офис № **, АК – С. адвокатско
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция безплатно
процесуално представителство за ищцата Д. К. Г., в размер на 4 620 лв.
(четири хиляди, шестстотин и двадесет лева) с ДДС
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН **********, адрес: гр. С., кв. „Д.“ **, ап. *,
съдебен адрес: гр. К. ул. “С.” № *, офис **, чрез адв. П. К. да заплати на
„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. “В.” № ***, представлявано от К. Ч. и Б. В.а -
11
Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юриск. Ю. К.
деловодни разноски – депозит за юрисконсултско възнаграждение, в размер на
285.71 лв. (двеста, осемдесет и пет лева и 71 ст.)
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “В.” № ***, представлявано от К.
Ч. и Б. В.а - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си
юриск. Ю. К. да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета, по
транзитна сметка на С.ски окръжен съд, дължимата по делото държавна такса
в размер на 1 600 лв. (хиляда, осемстотин и двадесет лева), както следва да
заплати по транзитна сметка на С.ски окръжен съд и изплатеното за сметка на
бюджета на съда възнаграждение на в. л., в размер на 400 лв. (четиристотин).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
12