РЕШЕНИЕ
№41/7.3.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното НАХД
№ 430/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от “***“ЕООД, Булстат *********,
представлявано от Д. К. К. срещу Наказателно постановление №381093-F443732, издадено на 22.11.2018 г. от Началник на Отдел „Оперативни
дейности” – Варна в ЦУ на НАП, с което на въззивника за нарушение по чл. 33 ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални
устройства, на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 600 лева.
Въззивникът моли издаденото НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че същото е издадено при
неизяснена фактическа обстановка, като описанието на нарушението не съответства
на посочената за нарушена правна норма. Отделно от това счита, че са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН като претендира
маловажност на нарушението. В с.з. дружеството въззивник участва чрез своя
управител и представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Наказващия орган, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призовани не
изпращат представител, не изразяват становище по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
При извършена на 07.11.2018 г.
данъчна проверка в търговски обект със статут на кафе аперитив, находящ се в
гр. Девня, *** стопанисван от въззивника – „***“ЕООД била установена разлика
между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от фискалното
устройство, притежаващо функциите „служебно въведени/изведени суми” в размер на
44, 30 лева. За така констатираното нарушение на 15.11.2018 г. в присъствието
на представляващия дружеството бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който било издадено оспореното пред
настоящия състав наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели,
които установяват лично възприети от тях факти, в показанията им не се
констатират никакви противоречия, поради което и съдът няма основание да се
съмнява в тяхната достоверност. В подкрепа на твърденията им са и писмените
доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които
преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността
му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган съгласно чл. 193 ал. 2 от ЗДДС – надлежно упълномощен с това правомощие съгласно
приложената към делото Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е
описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и
санкционната такава, което е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво
именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си
по него.
Относно материално-правната законосъобразност и
обоснованост на обжалвания административен акт:
Съдът счита, че наличните по делото писмени
и гласни доказателства доказват по несъмнен начин
извършеното нарушение. Разпоредбата на ал.1 на чл. 33 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ установява задължение за
търговците, извън случаите на продажби в търговските обекти, всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ да бъде регистрирана във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Разпоредбата е част
от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства. Целта на посочената за нарушена разпоредба е
създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните
със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно
въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между
наличните и документираните средства, препятства проследяването на паричния
поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Нарушението на това задължение влече административно наказателна
отговорност по чл. 185, ал.2 от
същия закон – именно по цитираната разпоредба и напълно правилно е
ангажирана отговорността на задълженото лице. АНО е приел, че се касае
за суми, които не са приход на търговеца, но не са надлежно отразени и именно
поради това е счел, че следва да го санкционира по чл. 185 ал.2 от ЗДДС /ненадлежна отчетност на ФУ/, но с по-лека санкция,
предвидена в чл. 185 ал.1 по арг. от изр. 2 на чл. 185 ал.1 - поради липсата на
неотразени приходи.
Що се касае до претенцията на въззивника за маловажност
на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
то не се споделя от съда доколкото конкретното нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите такива от същия вид.
Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква да са настъпили
вредни последици, законът санкционира формалното нарушение, описано по-горе,
без да се интересува дали въобще е налице такова увреждане. Напротив случаят е
типичен. Факта, че нарушението не води до неотразяване на приходи няма как сам
по себе си да обуслови извод за маловажност защото именно този факт е
предпоставка за налагане на санкция по по-леко наказуемия състав на чл. 185 ал.1 от ЗДДС, а не по основния на чл. 185 ал.2 от
същия закон. От друга страна обстоятелственото, че нарушението е
първо също само по себе си не води да извод за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието от обичайните такива. То може да бъде взето предвид при
преценката по чл. 27 ал.2 от ЗАНН досежно размера на наказанието което следва да бъде наложено. И
най-накрая нарушението по чл. 33 от наредбата за отбелязване на всяка промяна в
касовата наличност съществено уврежда обществените отношения, регулирани от
данъчните закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на
държавния бюджет, което е взето предвид и от законодателя с оглед фиксирания
минимум на наказанието.
Като отчете обаче, че в обжалваното
наказателно постановление липсват каквито и да било мотиви досежно размера на
наложената санкция от една страна, а от друга и това, че нарушението е първо с
оглед липсата на доказателства в подкрепа на противното съдът счете, че така
наложеното на въззивника наказание е необосновано завишено. Съдът прецени, че в
случая дори наказание наложено в размер на минималния предвиден в закона ще
постигне целите предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН
и ще бъде справедливо и съответно на конкретно извършеното нарушение. Поради
това съдът счете, че следва да измени наказателното постановление, като намали
размера на наложеното наказание имуществена санкция от 600 лв. до размера на
самия минимум, а именно 500 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №381093-F443732, издадено на 22.11.2018 г. от Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Варна в ЦУ
на НАП с което на “***“ЕООД,
булстат ***, представлявано от Д. К. К. за нарушение
по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 600 лева, като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: