Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2178 23.11.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й.Б.
като разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1483 по
описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на А.С.С.,
с адрес *** срещу Заповед №
1704/28.06.2016 г., издадена от заместник – кмет „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ при Община Бургас. На основание Заповед № 572/02.03.2016
г. на Кмета на Община Бургас; чл. 129,
ал. 2 от ЗУТ; чл. 136, ал. 1 във връзка с чл. 201, ал. 3 от ЗУТ и чл. 128, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ и
Протоколи – решения № 2/21.01.2015 г.
(по т. 26), № 35/19.11.2014 г. (по т. 14) и № 14/208.05.2014 г. (по т. 4) на
Общински експертен съвет по устройство на територията (ОбЕСУТ)
административният орган е одобрил изменение на Подробен устройствен план (ПУП)
– план за регулация и застрояване (ПРЗ) за УПИ ІІІ-948,949 в кв. 128 на
Централна градска част (ЦГЧ), гр. Бургас, ПИ ***, с който от УПИ ІІІ-948,949 се
обособяват три нови УПИ, както следва: УПИ ІІІ (с проектен идентификатор ***),
УПИ ХІІ (с проектен идентификатор 07079.612.341) и УПИ ХІІІ (с проектен
идентификатор ***), с отреждане „за магазини, офиси и жилища“, при съобразяване
с квотите на съсобственост по съгласуван вариант на вещо лице арх. Д. Койкова.
С проекта е предвидено свързано застрояване, показано по задължителните линии
на застрояване, с посочени нормативни отстояния до вътрешните регулационни
граници и до сгради през улица с височини частично 3,5 м, 13,5 и 15,5 м; с
градоустройствени показатели за устройствена зона 5/Ц – смесена централна зона,
както следва: плътност от 50 до 100 %; Кинт от 2,0 до 5,0 и озеленяване от 20
до 30 %, описани в матрица и таблица, съгласно зелените, червените, сините и
черните линии и надписи върху плана, който е неразделна част от процесната
заповед. Жалбоподателят иска заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна,
противоречаща на материалноправните разпоредби, издадена в нарушение на
процесуалните правила, в несъответствие с целта на закона и необоснована,
издадена от лице без материална компетентност, респективно иска обезсилване на
заповедта като нищожна и недействителна.
В последното по делото съдебно заседание жалбоподателят С. се
представлява от адв. Н.Д., БАК; адв. Е.А., БАК и адв. Д. С., БАК, като и
тримата процесуални представители пледират за отмяна на заповедта по конкретно
посочени пороци на същата в жалбата и приложените по делото становища.
Жалбоподателят С. лично защитава тезата, че проектът е одобрен без негово
съгласие за изменение на плана на застрояване, поради което всеки подобен
проект е незаконосъобразен. Претендират се разноски по представен списък.
Ответникът - Заместник-кмет на Община Бургас, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт З. Р.., с пълномощно по делото, иска от съда
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, и моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна В.С.Д., редовно призована, в хода на делото се представлява
от адв. Р.С., БАК, който поддържа тезата за недопустимост на жалбата. В
последното по делото заседание не се явява и не се представлява.
Заинтересованите страни А.М.Д. и З.С.С., редовно уведомени, не се
явяват, не се представляват, не ангажират становище по оспорването.
Заинтересованата страна Община Бургас, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт З. Р.., с пълномощно по делото.
Жалбата е подадена в срок и съобразно изискванията на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, при спазване на изискванията на АПК, от лице с активна процесуална
легитимация, срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, пред надлежния съд, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество. Въпросът за допустимостта на жалбата е решен с Определение №
13495/07.11.2017 г., постановено по адм. д. № 12166/2017 г. на ВАС.
След като обсъди относимите към настоящото производство доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Заповедта се отнася до УПИ ІІІ-948,949 в кв. 128 по действащ план на
ЦГЧ, гр. Бургас, който имот е идентичен с бивши парцели ХІІ с площ 215 кв.м. и
ХІІІ с площ 312 в кв. 112 по предходен регулационен план на гр. Бургас, които
заедно с придаваемо общинско място от 33 кв.м. откъм ул. „Анушка Драгиева“
определят площта му в размер на 560 кв.м. Съгласно влязло в сила съдебно
решение № 1758/27.01.1998 г. по гр. д. №
1479/1996 г. на Районен съд Бургас (л. 243б) предмет на делба е имот пл. № 948
с площ 312 кв.м., идентичен с бивш парцел ХІІІ в бивш кв. 112 по предходния
план и не е предмет на делба целия УПИ ІІІ-948,949 в кв. 128 по плана на ЦГЧ,
гр. Бургас, урегулиран с площ 560 кв. м. При така изложените данни на практика А.С.
притежава собственост в размер на 312 кв.м. от парцел УПИ ІІІ-948,949, като
133/312 кв.м. ид.ч. са придобити чрез покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт № 49/ 23.04.1993 г. (л. 243г) и 179/312 кв.м. ид.ч. придобити
чрез съдебна делба с Община Бургас съгласно решение № 1758/27.01.1998 г. по гр.
д. № 1479/1996 г. на Районен съд Бургас. Именно за собствеността в размер на
312 кв.м. на С. е издаден Нотариален акт № 30/08.12.1998 г (л. 15), т.е.
размерът на недвижимия имот съответства на квотата на С..*** със Заповед №
1150/22.11.1999 г. (л. 11) е одобрил корекцията на източната имотна граница на
имот пл. № 948 по кадастрален план на
ЦГЧ–Бургас според кафявите черти и надписи и отреждането на парцел ІІІ, кв. 128
само за имоти пл. № 948 и пл. № 949 според червените черти съгласно приложения
към заповедта чертеж (л. 12). Одобрението на измененията на ПЗ и на РУП на
основния план са извършени както следва:
·
със Заповед № 540/09.05.2005 г. (л. 231), издадена от зам.-кмет се одобрява „изменение на ПЗ на УПИ ІІІ-948,949 и др. в
кв. 128 по плана на ЦГЧ гр. Бургас, състоящо се в завишаване височината на
предвидените в УПИ високоетажни сключени застройки и предвиждане на допълващо
застрояване с показатели за застрояване за УПИ съгласно чл. 38 от Наредба № 7
на МРРБ – зона Сц/смесена централна/ съгласно червените линии и червени и сини
надписи върху плана, който е неразделна част от настоящата заповед“.
·
със Заповед № 540/09.05.2005 г. (л. 230), издадена от зам.-кмет се одобрява „работния устройствен план на УПИ
ІІІ-948,949 и др. в кв. 128 по плана на ЦГЧ гр. Бургас,, застроената площ и
височините на предвидените сключени застройки, както и отстоянията от тях до
регулационните граници на УПИ и до сградите през ул. „Александровска“, ул.
„Л.Каравелов“ и ул. „Анушка Драгиева“ в
едно с допуснатото по чл. 36, ал. 3 от ЗУТ намалено отстояние съгласно
червените линии и червени и сини надписи върху плана, който е неразделна част
от настоящата заповед“.
По делото на л. 232 и л. 233 са представени копия на цитираните в двете
заповеди планове.
Съгласно Акт за частна общинска собственост № 3844/18.02.2004 г. (л.
243д) Община Бургас е собственик на 121,80/560 кв.м. ид.ч. от УПИ ІІІ-948,949 в
кв. 128 по действащ план на ЦГЧ, гр. Бургас, като в случая тук са включени
придаваемите по регулация 33/560 кв.м. ид.ч. и 88,80/560 кв.м. ид.ч. от имот пл.
№ 949, които са деактувани в полза на Община Бургас със Заповед № РД-11-11/ 20.01.2004
г. на Областния управител.
В имота е бил поставен обект по реда на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.), който
не е имал траен градоустройствен статут и който не представлява строеж по
смисъла на чл. § 5, т. 38 от ЗУТ. По тази причина същият не е съобразен при
разпределянето на квотите при делба. Самият ищец С. е посочил в исковата молба,
по повод на която е образувано гр.д. № 3025/2010 г. на Районен съд - Бургас, че
в имота не е реализирано никакво инвестиционно мероприятие и имота не е
застроен.
Пред вид факта, че собствениците на процесния имот не са постигнали
съгласие за неговата подялба, се е стигнало до предявяване на иск за делба пред
Районен съд - Бургас и е образувано гр. д. № 3025/2010 г.
С Решение № 1667/25.11.2010 г. (л. 132), постановено по гр. д. № 3025/ 2010
г. по описа на Районен съд – Бургас, е допуснато извършване на съдебна делба на
ПИ с идентификатор ***, целият с площ 559 кв.м., находящ се в гр. Бургас,
съгласно Скица № 40151/25.10.2010 г. (л. 42), издадена от СГКК Бургас. Делбата
е допусната между следните лица и при следните квоти: А.С.С. – 311,44/559 кв.м.
ид. ч.; В.С.Д. – 32,94/559 кв.м. ид. ч.; З.С.С. – 57,90/559 кв.м. ид. ч.; А.М.Д.
– 35,14/559 кв.м. ид. ч. и Община Бургас – 121,58/559 кв.м. ид. ч.
При служебна проверка съдът установи, че Решение № 1667/25.11.2010 г.,
постановено по гр. д. № 3025/ 2010 г. по описа на Районен съд – Бургас е влязло
в сила, но впоследствие А.С. е поискал отмяната на същото на основание чл. 303,
ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК, като поддържа тезата за наличие на нови
обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за делото, които
доказват тезата му, че е индивидуален собственик на имот № 948, а именно
Решение № 937/27.05.2015 г. (л. 18) по адм. д. № 2465/2014 г. на
Административен съд – Бургас и писмо № 94-00-7786/01.07.2015 г. (неприложено по
делото). С Решение №68/05.04.2016 г. на ВКС молбата е оставена без уважение,
като решението е окончателно.
От заключението на вещото лице по гр. д. № 3025/2010 г. на Районен съд -
Бургас (л. 142), представено на
09.01.2012 г. се установява, че процесният имот с идентификатор *** е поделяем
между страните, като същевременно е предложен вариант на делбата. Впоследствие,
с допълнително заключение по същата експертиза (л. 136), представено на
19.03.2013 г., вещото лице арх. Д. Койкова предлага още два варианта за
извършване на делбата. От представения протокол за проведено съдебно заседание
на 24.04.2013 г. (л. 274) по посоченото гражданско дело, се установява, че на
основание чл. 201, ал. 1 от ЗУТ районният съд е разпоредил да се изпратят на
ЕСУТ към Община Бургас основното и допълнителното заключение на вещото лице
Великова в оригинал за становище относно поделяемостта на процесния имот.
С Протокол – решение № 16/29.05.2013 г. (л. 131) по т. 21 от дневния
ред, ОбЕСУТ при Община Бургас е разгледал искането на Районен съд-Бургас за
представяне на становище, както и вариантите, предложени от вещото лице. Прието
е решение, че ОбЕСУТ изразява положително становище по предложените два
варианта (защото са съобразени със становището, обективирано в Протокол –
решение № 37/21.11.2012г. - л. 407) за делба, при съобразяване с квотите на
собственост.
Видно от протокол за съдебно заседание от 19.06.2013 г. (л. 130) по гр.
д. № 3025/2010 г., процесуалните представители на А.С. са депозирали становище
(непредставено в настоящото производство), че не желаят изменение на плана
съобразно становището на ОбЕСУТ. Районен съд - Бургас е установил, че
предпоставките на чл. 201, ал. 3 от ЗУТ са налице, поради което е приел
становището на ОбЕСУТ от 29.05.2013 г. и е предоставил възможност на страните
на основание чл. 201, ал. 3 от ЗУТ да предприемат действия по изменението на
ПУП в срок до следващо съдебно заседание, което е насрочено за 18.09.2013 г.
Във връзка с разпореждането на съда, главният архитект на Община Бургас
е издал Мотивирано предписание за изработване на ПУП № 95/02.12.2013 г. (л.
123), с което на основание чл. 201, ал. 3
от ЗУТ е наредено изготвяне на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ
III-948, кв. 128 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас за съдебна делба на имота.
Разпоредено е и с изменението на плана за регулация от УПИ III-948 да се
обособят нови три УПИ, съгласно заключението на вещо лице арх. Д. К., при
съобразяване с квотите на собственост и за новообразуваните УПИ да се изготви
трасировъчен чертеж. Проектът следва да се изготви върху актуална кадастрална
карта, при съобразяване с предвижданията за съседните УПИ и с действащата
улична регулация, съгласно действащия ПУП. Това мотивирано предписание е
представено пред съда и прието от последния, видно от протокол за съдебно
заседание от 04.12.2013 г. (л. 234) по гр. д. № 3025/2010 г. на Районен съд -
Бургас.
С., Д. и Д. *** със заявление за одобряване на ПУП-ПРЗ (промяна на
ПУП-ПРЗ) на процесния имот УПИ ІІІ-948 в кв. 128 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас вх.
№ 94-01-4570/06.02.2014 г. (л. 108). По делото е представен проект с
възложители Д., С. и Д., изготвен от арх. Н.Л., за когото на л. 94 е посочено,
че е „Одобрен и обявен вариант на изменение на ПУП-ПРЗ вх. №
94-01-4570/2/01.04.2014 г." Проектът (л. 95 - 106) съдържа обяснителна записка; част
Архитектура; извадка от регулационен план; предложение за промяна; трасировъчен
план и координатен регистър. Допълнителна информация за проекта е представена с
Искане вх. № 94-01-457/2/01.04.2014 г. (л. 110), като е внесен коригиран проект
(л. 115 – л. 121).
С Протокол – решение № 14/28.05.2014 г. (л. 92), ОбЕСУТ е разгледал
коригираният вариант и е приел представения проект. За приетото решение С., Д. и Д. са информирани с писмо изх. №
94-01-4570/ 3/12.06.2014 г. (л. 91).
С писмо изх. № 94-01-4570/5/27.06.2014 г. главният архитект на Община
Бургас е изпратил на Техническа служба при ТД „Приморие“ за обявяване на
заинтересованите собственици приетият с Протокол – решение № 14/28.05.2014 г.
проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ-948,949 в кв. 128 по плана на ЦГЧ на
гр. Бургас.
От приложените по делото доказателства (л. 75 - л. 83) се установяват
датите, на които собствениците са запознати с предложения проект, като
административният орган е представил на л. 78 Съобщение изх. №
94-01-4570/5/31.07.2014 г. и датите са както следва: С. на 29.10.2014 г.; Д. –
на 24.09.2014 г.; Д. – на 20.10.2014 г. и С. – на 24.09.2014 г.
А.С. също е представил свой проект със Заявление за одобряване на
ПУП-ПРЗ вх. № 94-01-31026/04.09.2014 г. (л. 58), като проекта (л. 60 – л. 67) е
разработен от арх. Н. Ликоманов и арх. Г.Маджарова и съдържа обяснителна
записка; част Архитектура; предложение за промяна; трасировъчен план с
координатен регистър. Представено е и Предложение за спогодба (обяснителна
записка) (л. 61), изготвена от заявителя С..
Във връзка с приетия от ОбЕСУТ проект с Протокол – решение №
14/28.05.2014 г. по т. 4 от дневния ред, С. е представил Възражение №
94-01-4570/6/04.11.2014 г. (л. 72), в което излага мотиви за недопустимостта,
нецелесъобразността и незаконосъобразността на предложения проект. Видно от Акт
за резултати от обявяването на предложения проект (л. 71), съставен на
17.11.2014 г., възражение е направил само С..
В Протокол – решение № 35/19.11.2014 г. (л. 69) по т. 14 от дневния
ред, ОбЕСУТ е изразил становище във
връзка с направените от С. възражения и е приел същите за неоснователни;
посочил е, че изменението на ПУП е изготвено на основание чл. 134, ал. 2, т. 7
от ЗУТ в съответствие със заключение на
вещото лице по гр. д. № 3025/2010 г. и е посочил, че за изменението на ПУП –
ПРЗ за УПИ ІІІ-948,949 в кв. 128 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас може да се
издаде заповед за неговото одобряване.
На л. 56 от делото е представена бележка за разгледан вариант на
изменение на ПУП за УПИ – ІІІ, кв. 128 вх. № 94-01-31026/04.06.2014 г. от А.С..
С писмо изх. № 94-01-31026/1/02.12.2014 г. (л. 57) главният архитект на Община
Бургас е уведомил С., че представения от него проект вх. №
94-01-31026/04.06.2014 г. не съответства на приетите от ОбЕСУТ варианти за
разделяне на процесния имот и на Мотивирано предписание № 95/02.12.2013 г.,
поради което същият не подлежи на разглеждане и следва да бъде преработен.
Приетото с Протокол – решение № 35/19.11.2014 г. по т. 14 от дневния ред
решение на ОбЕСУТ е съобщено с писмо изх. № 94-01-4570/7/19.12.2014 г. (л. 68)
на С., Д., Д., С. и директора на дирекция „УОС“ при Община Бургас.
Със Заявление вх. № 94-01-31026/2/09.01.2015 г. (л. 38) С. *** с искане
за одобряване на ПУП-ПРЗ, като е представил и проект (л. 44 – л. 55),
разработен от арх. Н. Л. и арх. Г. М., включващ обяснителна записка; част
Архитектура; извадка от регулационен план, предложение за промяна; трасировъчен
план с координатен регистър.
С Протокол – решение № 2/21.01.2015г. (л. 35) (в който подробно е
проследена хронологията и са изложени мотиви във връзка с проекта) ОбЕСУТ се е
произнесъл с решение, че не приема представения нов вариант за изменение на
ПУП-ПРЗ на УПИ ІІІ-948,949 в кв. 128 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, тъй като същият
не е в съответствие с приетите от ОбЕСУТ вариантни решения и издаденото Мотивирано
предписание № 95/02.12.2013 г. на главния архитект на Община Бургас. ОбЕСУТ
предлага да се продължи процедурата по одобряване по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ изменението на цитирания ПУП-ПРЗ по варианта, приет на заседанието на
съвета, проведено на 28.05.2014 г. Този Протокол – решение е изпратен с писмо
изх. № 94-01-31026/3/16.03.2015 г. до Административен съд – Бургас. Посоченото
писмо е във връзка с адм. д. № 466/2015 г. на Административен съд - Бургас
Със Заявление вх. № 94-00-7786/13/30.11.2015 г. (л. 31) С. *** на
основание чл. 15, ал. 9 от ЗУТ да откаже приетото от ОбЕСУТ изменение на
ПУП-ПРЗ на УПИ ІІІ-948,949 в кв. 128 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас във вида,
предложен от З.С., тъй като счита, че се създава недопустимо по закон
разположение към съществуващите сгради и разрешени строежи.
Със Заявление вх. № 94-01-4570/8/06.06.2016 г. (л. 24) С. *** да му бъде
предоставена конкретна информация във връзка с проекта на З.С.. Със Заявление
вх. № 94-01-4570/9/ 15.06.2016 г. (л. 23) С. *** да обединят собствения му дял
и този на общината и да се извърши съвместно строителство, а при условия на
алтернативност – той да изкупи дела на общината. В случай на обединение на
дяловете е поискал да му бъде предоставена допълнителна информация.
В резултат на проведеното административно производство, заместник – кмет
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ (СИРР) при Община Бургас е
издал Заповед № 1704/28.06.2016 г. (л. 20), с която е одобрил изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ
ІІІ-948,949 в кв. 128 на ЦГЧ, гр. Бургас, ПИ ***, с който от УПИ ІІІ-948,949 се
обособяват три нови УПИ, както следва: УПИ ІІІ (с проектен идентификатор ***),
УПИ ХІІ (с проектен идентификатор 07079.612.341) и УПИ ХІІІ (с проектен
идентификатор ***), с отреждане „за магазини, офиси и жилища“, при съобразяване
с квотите на съсобственост по съгласуван вариант на вещо лице арх. Д. Койкова.
Видно от представен протокол (л. 237), заповедта е връчена на С. чрез
процесуалните му представители в съдебно заседание на 28.06.2016 г. по гр.д. №
3025/2010 г., която заповед съдът е приел по делото.
Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателят С. оспорва
същата в настоящото производство с твърдения за нейната незаконосъобразност,
противоречие с материалноправни разпоредби, издаване в нарушение на
процесуалните правила, в несъответствие с целта на закона и необоснованост.
Като процесуални нарушения посочва ненадлежно връчване на заповедта, както и възможност
за обжалване на заповедта, в случай, че проектът не е съгласуван с всички
съделители. Сочи се нарушение на чл. 31, ал.2, т. 1 и т. 2; на чл. 15, ал. 9;
на чл. 21, ал. 2; на чл. 15, ал. 10; на чл. 108, ал.5 и други норми на ЗУТ, а
също и на чл. 6, ал. 2 от АПК. Твърди се нищожност на процесната заповед поради
издаването й от некомпетентен орган и се иска нейното обезсилване. Направено е
изявление, че заповедта е издадена при порочни, неправилни и неверни мотиви,
при превратно тълкувана фактическа обстановка и съдържа записани неистини и
затаени истини по отношение на фактите – относно фактическите и правни
основания за издаването на заповедта; относно невръчването на процесното
мотивирано предписание (за което се твърди и нищожност); оспорват се част от
фактите, изложени в мотивната част на заповедта; твърди се представянето на
грешна скица от АГКК; нищожност на делбата поради липса на предмет и др.
Релевират се подробни твърдения защо съществуващата в имот № 948 постройка,
построена от Община Бургас и впоследствие закупена от жалбоподателя следва да
бъде включена в делбената маса. Сочат се закононарушения, които според
жалбоподателя са допуснати от ОбЕСУТ при приемане на предложения проект за
делба, като се твърди че е налице „произнасяне
свръх компетентност и грубо вмешателство в хода на делото, нарушавайки
Принципите на състезателност, на дирене на обективната истина и на
доказателствената тежест на страните“. Излагат се възражения по
всички решения, които ОбЕСУТ е постановил, като се твърди, че неправилно е
отхвърлен проекта, предложен от жалбоподателя. Прави се оплакване, че с приетият проект се
предвиждат неравноправни дялове, което води до ощетяване на
Община Бургас. Твърди се, че в това производство е недопустимо изменението на
плана за застрояване, което на практика е допуснато. В подкрепа на изразените в
жалбата твърдения, в нея са цитирани многобройни съдебни актове като практика. Във
връзка с направените в жалбата доказателствени искания, същите са доуточнени от
С. с молба вх. № 8989/26.09.2016 г. (л. 164).
По искане на жалбоподателя е
допусната съдебнотехническа експертиза вх. № 4155/26.04.2017 г. (л. 214),
изготвена от вещото лице арх. В.А. – Д.. Вещото лице е дало в заключението си
пространни отговори на поставените от жалбоподателя 19 (деветнадесет) въпроса,
част от които се дублират.
С молба-становище вх. № 5364/26.05.2017 г. (л. 225) жалбоподателят С. е
сезирал настоящия съд с искане да не се изслушва представеното от вещото лице
заключение по изготвената съдебнотехническа експертиза, като уведомява съда, че
е сезирал Прокуратурата за целта. В представеното становище се излагат подробни
разсъждения защо заключението на вещото лице противоречи на приложимия
материален закон.
Заключението е изслушано в съдебно заседание на 07.06.2017 г. Както жалбоподателя лично,
така и тримата му процесуални представители, оспорват заключението на вещото
лице в цялост и пледират за допускане на повторна експертиза.
В съдебното заседание, в което е изслушано заключението на вещото лице
по съдебнотехническата експертиза - 07.06.2017 г., процесуалният представител
на В.Д. е поискал прекратяване на производството на основание недопустимост на
обжалването (л. 250). В тази връзка жалбоподателят С. е представил писмено
становище вх. № 5861/08.06.2017 г. (л.267), в което посочва съдържащи се според
него пороци в обжалваната заповед, поради което счита, че жалбата е допустима
за разглеждане. Аналогично е становището и на адв. Д. С. вх. № 6094/14.06.2017
г. (л. 271). Отделно от това, с молба-становище вх. № 5860/08.06.2017 г.
(л.266) С. въвежда допълнителни доводи за незаконосъобразността на процесната
заповед.
С Определение №1281/03.07.2017 г. (л. 300) настоящият съдебен състав е
приел, че жалбата е недопустима поради липсата на необходимост от съгласие на
всички съделители на имота. Определението е обжалвано с частна жалба и с
Определение № 13495/07.11.2017 г., постановено по адм. д. № 12166/2017 на ВАС,
Определение № 1281/03.07.2017 г. е отменено и делото е върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия.
В първото по делото съдебно заседание (след връщането му от ВАС) на
17.01.2018 г. по искане на процесуалните представители на жалбоподателя - адв.
Ев.А. и адв. Д.С. е допусната повторна съдебнотехническа експертиза, вещото
лице по която да отговори на въпросите поставени към първоначалната експертиза.
С молба вх. № 2663/06.03.2018 г. (л. 386) жалбоподателят С. е изразил
становище относно минималните допустими разстояния; относно недопустимостта на
промяна на ПУП ПРЗ в процедура на делба и е поставил допълнителни въпроси към
СТЕ, като е поискал прекратяване на производството по делото.
С пространно становище-молба вх. № 3216/19.03.2018 г. (л. 389)
жалбоподателят С. е изразил становището си във връзка с твърдяни от него
недостатъци на обжалваната заповед, като на практика за пореден път (при това с
напълно идентично съдържание) е изложил доводи и съображения, които вече
многократно са излагани в писмена форма както от него, така и от адв. Д.С.. Посочва
се в становището съдебна практика, която също многократно е цитирана и приложена
по делото. В становището-молба се иска вещото лице да изрази писмено
становището си, като се съобрази с отговорите, които жалбоподателят дава лично на
всеки един от зададените въпроси. На практика се иска вещото лице по повторната
експертиза да определи верни или неверни са твърденията на вещото лице,
изготвило първаначалната експертиза.
Във връзка с посоченото становище на жалбоподателя на л. 389,
процесуалния представител на В.Д. е представил становище вх. № 3662/29.03.2018
г. (л. 402), в което се сочи, че "претенциите на жалбоподателя относно начина на застрояване на имота са
извън предмета на обжалваната заповед, това е предмет на бъдещо предвиждане и
одобрение и всички изложени в становището мотивите, касаещи застрояката са
ИЗЦЯЛО ИРЕЛЕВАНТНИ за настоящото производство". Със Становище
вх. № 3769/30.03.2018 г. (л. 404) процесуалния представител на ответника е изразил
позиция, че "В
конкретния случай зададените въпроси към експертизата заедно с отговорите
посочени от жалбоподателя, са обстоятелства, които могат да доведат до съмнения
относно независимост и безпристрастност, при изготвяне на заключението, порадие
което считам че депозираното становище-молба не следва да бъде прието по
делото.". В отговор жалбоподателят С. е
представил писмено становище (л. 406) в съдебно заседание на 04.04.2018 г. във
връзка със становищата на процесуалните представители на Д. ***, в което изтъква
причини, по които според него становищата не следват да бъдат допуснати от
съда.
В съдебно заседание на 04.04.2018 г. жалбоподателят С. е направил
изрично изявление, че в молба вх. № 2663/06.03.2018 г. (л. 386) е допуснат
технически пропуск и не желае производството по делото да бъде прекратено.
Вещото лице по повторната експертиза е депозирало заключение вх. №
5691/21.05.2018 г. (л. 412), като е предоставило отговори на въпросите, на
които е отговорила и първоначалната експертиза. С молба вх. № 5929/28.05.2018
г. (л. 428) жалбоподателят С. е сезирал съда с искане заключението по
повторната съдебнотехническа експертиза да не бъде изслушвана, да не се приема
и да не се цени, като сочи, че вещото лице е правило правни изводи; произнесло
се е в противоречие на закона и съдебната практика; "Демонстрира непознаване и несъобразяване
със Закона, което показва липса на компетентност и знания. Като не отговаря на
въпросите, така както са поставени и Допуснати от Съда се Нарушава
реализирането на Правото ми на Защита". Експертизата е
изслушана в съдебно заседание на 30.05.2018 г., като процесуалният представител
на жалбоподателя - адв. Ев.А. е оспорил представеното от експертизата
заключение.
На л. 430 от делото жалбоподателят С. е поставил въпроси към вещото лице
арх. В. Д. в писмена форма и е изразил становище, че отговорите и констатациите
на вещото лице са изцяло неприемливи, неверни и неправилни и в противоречие с
действащите норми на ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповед № 1704/28.06.2016 г. е издадена от компетентен орган. Нормата на
чл. 136, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че проектите за изменения на устройствените
планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват,
обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от
глава седма. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ подробният устройствен план в
обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление -
в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на
населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на
общината. Видно от Заповед № 572/02.03.2016 г. (л. 157), кметът на Община Бургас е възложил издаването на тези заповеди на
заместник – кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община
Бургас
Не се спори между страните, че заповедта е издадена в писмената форма и
съответства на изискването за съдържанието й, предвидено в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Съдът не установи нарушение на административнопроизводствените правила
във връзка с издаването на процесната заповед. Спазена е процедурата по одобряване
на ПУП, регламентирана в раздел ІІІ (трети), глава VII (седма) от ЗУТ, каквото
е изискването на чл. 136, ал. 1 от ЗУТ. По делото са представени всички
изискуеми документи за протеклото административно производство по изработване и
одобряване на ПУП-ПРЗ. Безспорно за съобщаването на заповедта е приложен реда,
предвиден в чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, който предвижда, че когато проектът за
подробен устройствен план е за част от населено място или селищно образувание в
обхват до един квартал, както и за поземлени имоти извън границите на населени
места и селищни образувания, обявлението по ал. 1 не се обнародва в
"Държавен вестник", а се съобщава на заинтересуваните лица. От
представеното от С. възражение се установява, че на практика административният
орган е изпълнил и задължението си по чл. 128, ал. 5 от ЗУТ - дал е възможност
в едномесечен срок от обявлението по ал. 1 или в 14-дневен срок от съобщението
по ал. 3 заинтересуваните лица да направят писмени възражения, предложения и
искания по проекта за подробен устройствен план до общинската администрация.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че
оспорената заповед не му е връчена по надлежен ред. От представения по делото
протокол за съдебно заседание (л. 237) на 28.06.2016 г. по гр. д. № 3025/2010
г. на Районен съд - Бургас, се установява, че връчването е реализирано пред съд
чрез надлежно упълномощените представители на жалбоподателя във връзка с производството
по делба. Дори да се приеме за вярно твърдението, че заповедта е връчена на С.
без посочения в нея план, то същият безспорно е имал възможност да се запознае
с него, извод за което съдът прави от многобройните писмени молби и становища
на С., ангажирани по делото.
В жалбата се излагат разсъждения относно допустимостта на обжалването на
тази заповед - въпрос, който съдът счита за изяснен с Определение №
13495/07.11.2017 г., постановено по адм. д. № 12166/2017 г. на ВАС.
Според жалбоподателя "Заповедта
е издадена при порочни, неправилни и неверни мотиви, при превратно тълкувана
фактическа обстановка и съдържа записани неистини и затаени истини по отношение
на фактите." Съдът възприема подобно твърдение за несъстоятелно. На първо
място следва да се посочи, че мотивите на административния акт не подлежат на
самостоятелно оспорване, защото те не изразяват волята на административният
орган, който е издал акта. Жалбоподателят твърди, че в началото на процесната
заповед е записано, че същата е издадена в изпълнение на разпореждане на
Районен съд - Бургас по гр.д. № 3025/2010 г., постановено в съдебно заседание
на 19.06.2013 г., като счита че това е грубо нарушение на материалния и
процесуалния закон тъй като Районен съд - Бургас не разполага с компетентност
да нарежда на административния орган издаването или неиздаването на какъвто и
да е по вид административен орган. В действителност, подобно твърдение в
заповедта не се съдържа. Първото изречение, с което заповедта започва има
следния текст "В
изпълнение разпореждане на районен съд Бургас, по гр. дело №3025/2010г. на
Бургаски районен съд, постановено в съдебно заседание на 19.03.2013г.,
установих следното:" На практика административният орган в
изпълнение на съдебното разпореждане е предприел действия по изясняване на
поделяемостта на процесния имот, за който е допусната делба. Основанията, на
които е издадена заповедта изрично са посочени в отделен абзац (втори отгоре
надолу на л. 22), преди разпоредителната част на заповедта.
В т. 5.2. от жалбата се излагат
възражения във връзка с Мотивирано предписание № 95/02.12.2013 г., като
се сочи, че то не е връчено на С. по надлежен ред и същото е нищожно поради
произнасяне извън компетентността на административния орган. Видно и от датата
на издаването му, предписанието е влязъл в сила акт, който е породил
предвидените в закона правни последици и който не може да бъде предмет на
съдебен контрол в настоящото производство.
В т.5.3. от жалбата С. релевира оплаквания относно факта, че в мотивите
на заповедта са описани множество искания, отправяния от него, като сочи, че
молба вх. № ОС94-3-35/04.03.2003 г. никога не е имало и никога не е подавана от
него. Съдът намира този факт без значение за делото, след като делбата вече е в
съдебна фаза. Ирелевантни са и оплакванията относно "грешна скица - от АГКК".
Иска се в тази връзка допълване, изменение, отмяна или прогласяване на
нищожност на "решението
по същото дело", като вероятно се визира гр.д. №
3025/2010 г. на Районен съд - Бургас, което не е и не може да бъде предмет на
настоящото производство. Пак в същата част от жалбата е цитирана съдебна
практика и са изложени съображения относно значението на кадастралната карта
във връзка с имот № 948, което е без значение за изхода на спора.
Според разсъжденията на С., изложени в т. 5.4. допуснатата делба е
нищожна поради липса на предмет. Съдът намира, че твърдението противоречи на
фактите по делото. Обжалваната заповед е издадена във връзка с допусната делба
на разглеждания имот с Решение № 1667/25.11.2010 г., постановено по гр. д. №
3025/ 2010 г. по описа на Районен съд - Бургас. Безспорно същото е влязло в
сила на 31.03.2011 г.
В т. 6 от жалбата е направено възражение, че при съобразяване на Заповед
№ 1150/22.11.1999 г. на Община Бургас се установява, че процесният УПИ е с
неприложена регулация и следователно не е поземлен имот, поради което отново
може да се направи извод, че делбата е нищожна поради липса на предмет. Съдът
вече изложе мотиви в тази насока относно възраженията по т. 5.4. от жалбата.
В т. 8 и т. 9 от жалбата се излагат доводи, в които жалбоподателят С.
обосновава неправомерно поведение на ОбЕСУТ, а именно: относно Протокол -
решение № 5/15.02.2012 г. (непредставен по делото); "излизане от компетентност";
Протокол - решение № 37/21.11.2012 г. (л. 407); мотивите за приемане и
отхвърляне на различни представени проекти; причините, поради което е следвало
да бъдат приети предложените два варианта от жалбоподателя, а не от другите
съделители и др. Съдът намира посочените нарушенията, за които С. твърди, че
съществуват, за неоснователни. Както и самият жалбоподател е посочил, актовете
на ЕСУТ не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. В т. 10, която също касае
дейността на ОбЕСУТ е направено искане обжалваната заповед да се отмени в
частта, в която е налице мълчалив отказ и не е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за
УПИ III
948,949 по заявление вх. № 94-01-31026/2/09.01.2015 г. (л. 38), подадено от С..
Твърдяният мълчалив отказ по посоченото заявление не съществува в правния мир.
Съдът вече изложи мотиви, че това заявление е било разгледано от ОбЕСУТ, който
се е произнесъл с отрицателно становище в Протокол – решение № 2/21.01.2015 г.
е изпратен с писмо изх. № 94-01-31026/3/16.03.2015 г. до Административен съд –
Бургас. След служебна проверка съдът установи, че посоченото писмо е във връзка
с адм. д. № 466/2015 г. на Административен съд Бургас, в производството по
което С. оспорва мълчалив отказ на ОбЕСУТ да се произнесе във връзка с внесен
от него проект вх. № 94-01-31026/2/09.01.2015 г. Делото е приключило с
Определение № 791/03.04.2015 г., с което жалбата е оставена без разглеждане и
производството е прекратено. Така постановения съдебен акт, след проведено
касационно обжалване, е оставен в сила с Определение № 6494/03.06.2015 г.,
постановено по адм. д. № 5433/2015 г. на ВАС.
В този смисъл съдът не установи, че е налице "невярно записана подвеждаща история в мотивите на обжалваната заповед".
Обжалваната
заповед е съобразена с приложимия материален закон.
По отношение спазване изискванията на материалния закон, съдът установи
следното:
По
силата на чл. 201, ал. 1 от ЗУТ, съдът, пред който се реализира производството по съдебна делба е задължен да
изиска становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта
на имота в случаите, при които при съдебна делба на урегулиран поземлен имот следва
да се образуват нови урегулирани
поземлени имоти. Алинея трета на същата правна норма предвижда, че когато урегулираният
поземлен имот е поделяем, главният архитект на общината (района) с мотивирано
предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия
план за регулация. Заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по
реда на чл. 15, ал. 6 от ЗУТ и се прилага след влизане в сила на съдебното решение
за делба.
За реализиране на изменение на действащ план за регулация в хипотезата на
съдебна делба е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки, а
именно: допусната съдебна делба; положително становище на главния архитект за
поделяемост на имота и мотивирано предписание на главния архитект за внасяне на
проекти, отразяващи изменението. Производството по съдебна делба на процесния
имот е висящо по гр.д. № 3025/2010 г. на Районен съд - Бургас и в съдебно
заседание на 19.06.2013 г. съдът е отправил искане за становище от главния
архитект. Следователно, започването на административното производство е в пряка
връзка с висящо съдебно производство за делба на недвижим имот.
Нормата на чл. 201, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че когато урегулираният поземлен
имот е поделяем, главният архитект на общината (района) с мотивирано
предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия
план за регулация. Видно от доказателствата по делото, а и съдът вече посочи,
че главният архитект на Обшина Бургас с мотивирано предписание № 95/02.12.2013
г. е наредил да се изготви проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ III-948, кв.128 на ЦГЧ, гр.
Бургас за съдебна делба на имота. Видно от съдържанието на правната норма не се
изисква всеки от съделителите да представи собствен проект, нито е задължително
всеки от съделителите да съгласува проект, представен от друг/и съделител/и.
Когато проектът за изменение на действащия план за регулация не е внесен от
всички съсобственици по причина на липса на тяхно общо съгласие, изразено в
предписаната от закона форма по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ и проектът за одобряване
на изменението на ПУП-ПР е внесен само от част от съделителите, останалите имат
право на възражение, както и на жалба срещу заповедта за одобряването му по общия
ред, предвиден в чл. 215 от ЗУТ. По посочената причина за упражняване на
правото на защита от съделителите, които не са дали съгласие за внесения
проект, липсата на това съгласие не е нарушение на административно производствените
правила и не обуславя незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Съдът намира за необходимо да отбележи следното: По делото първоначално е
допусната съдебнотехническа експертиза (л. 214 и сл.), извършена от вещото лице
арх. В.А. – Д.. Недоволен от заключението на вещото лице, жалбоподателят С. е
оспорил същата във всички възможни форми (писмени молби – становища и в съдебно
заседание), като в съдебно заседание тримата му процесуални представители също
са изразили несъгласие с приемането на заключението. По искане на жалбоподателя
и процесуалните му представители, след като съобрази направените възражения във
връзка с изслушаното заключение, съдът е допуснал извършването на повторна
съдебнотехническа експертиза (л. 412 и сл.) от вещото лице арх. В.Д.. На първо
място следва да се посочи, че заключенията на двете вещи лица по поставените от
жалбоподателя въпроси принципно не се различават. На следващо място, и това
заключение отново е атакувано от жалбоподателя с множество становища-молби в
писмена форма, а също и в съдебно заседание. Настоящият съдебен състав
възприема заключението на вещото лице по повторната експертиза като обективно и
компетентно извършено и цени доказателствената сила на обективираните в него
факти с правно значение. Констатациите на експерта са недвусмислени по
отношение на фактите, изразени в неговото заключение. Обратно на твърденията на
жалбоподателя, съдът не установи в него да се съдържат правни изводи.
Като съобрази сезиращата го жалба и многобройните писмени становища-молби и
становищата на жалбоподателя С., и становищата на процесуалният му представител
адв. Д. С., съдът намира, че жалбоподателят се стреми да докаже, че сградите са
жилищни, поради което с процедираният проект се допускат множество нарушения на
действащото законодателство и проектът следва да бъде отменен и да се използва
този, който е предложен от самия жалбоподател. Съдът намира, че в посочените
молби и становища се съдържат едни и същи възражения, които се повтарят
многократно, поради което те следва да се обединят до разглеждането на
оплакванията на жалбоподателя във връзка със следните въпроси:
1. Относно нищожността на делбата - в жалбата
се сочи, че делбата е нищожна тъй като З.С., В.Д. и А.Д. никога не са били
съсобственици с А.С. - собственик на ПИ 948, а само помежду си - в ПИ 949.
Съдът счита, че въпросът с допустимостта на делбата е решен с Решение №
68/05.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6123/2015 г. постановено в производство по
чл. 303, ал. 1 от ГПК. С посоченото съдебно решение е оставена без уважение
молбата на А.С. за отмяна на влязлото в сила решение № 1667/25.11.2010 г. по
гр. д. № 3025/2010 г. на Райоенн съд - Бургас. В мотивите на решението изрично
е посочено, че "Неоснователен
е и доводът за отмяна на решението, тъй като делбата е нищожна поради липса на
предмет. Защитата на собственика срещу нищожна делба може да се осъществи по
исков ред, поради което отмяната по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК е неприложима".
Делбата е допусната и тя не е предмет на настоящото съдебно производство. Този
съд не притежава компетентност да се произнася във връзка с допуснатата делба.
2. Относно съответствието на
процесния проект с нормите на Закона за устройство на
територията, Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7/2003) и Наредба №
8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове (Наредба №
8).
Съдът
напълно възприема становището на вещото лице, че изготвеният ПУП-ПРЗ отговаря
на изискванията на ЗУТ. Процесният
проект за ПУП-ПРЗ е разработен в съответствие с чл. 112 от ЗУТ, с Наредба № 7 -
от чл. 70 до чл. 85 включително и в съответствие с Наредба № 8. Според вещото
лице, видно от Приложение № 3 към Наредба № 8 и чл. 49 от същата наредба,
нанасянето на размери и разстояния в ПУП не са задължителни. Точното
разположение и очертанието на сградите и минималните разстояния между тях и до
имотните граници, в т.ч. и през улиците са предмет на Работен устройствен план
(РУП), който се изработва при условията на чл. 113 ЗУТ- наличие на действащ ПРЗ, ПР и
ПЗ. Посочено е в заключението, че няма изготвен РУП за конкретизиране на ПУП, с
който да се изяснят минималните разстояния между сградите и до регулационните
граници съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и
интензивност на застрояване. Няма изготвени силуетни планове изясняващи
височините на сградите и билата им в абсолютни коти и т.н. Независимо от това
има нанесени размери за дълбочина на застрояването, както и отстояния към
вътрешните регулационни линии. Изработването на РУП може да се състави
едновременно с ПУП или въз основа на действащ такъв.
Одобреният
проект е изработен върху кадастрална основа от кадастралната карта на гр.
Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор
на АГКК.
Аналогично
е и становището на ОБЕСУТ, изразено в Протокол – Решение № 2/21.01.2015 г. (л.
35).
3. Относно предвижданото в проекта
изменение на застроителния план
Преди
изменението процесният УПИ е отреден „за средно и високо жилищно
строителство", начин на застрояване - свързано в повече от два имота и
свързано допълващо застрояване на един етаж. Видно от вече многократно
цитираното Мотивирано предписание № 95/02.12.2013 г., главният архитект на Община Бургас изрично е
посочил, че изменението на ПУП следва да се отнася както за плана за регулация,
така и за плана за застрояване. С внесения и одобрен с процесната заповед
ПУП-ПРЗ за УПИ III-948,949, кв. 128 се обособяват три нови УПИ, с ново
отреждане „За магазини, офиси и жилища", смесена устройствена зона -
отговаряща на утвърдения Общ устройствен план (ОУП) на Община Бургас. Начинът
на застрояване в трите нови УПИ е „свързано".
Обсъжданият
проект включва промяна както на ПР, така и на ПЗ. Следва изрично да се посочи,
че и проектът на С. вх. № 94-01-31026/2/09.01.2015 г. също се отнася до промяна
на плана за застрояване, при това и двата варианта са предвидени в този вид.
Данни за подобна предвидена промяна се установяват при сравняване на
представената на л. 46 чертеж – извадка от КК и действащ ПРЗ от една страна и
вариант 1 (л. 48) и вариант 2 (л. 50) от друга страна (и двата варианта са
определени като изменение на плана за застрояване).
В
съдебно заседание на 30.05.2018 г. вещото лице е посочило, че при образуването
на нови УПИ е необходимо да има отреждане за същите в плана. В случая тези нови
УПИ не могат да бъдат отредени само за жилищно строителство тъй като парцелите
са маломерни, а има и допълнителни изисквания във връзка с изградения трафопост
и необходимите места за паркиране.
Твърденията
на жалбоподателя, че предвидените сгради са жилищни по предназначение на
практика водят до извода, че не е налице промяна в предназначението на
сградите, т.е отреждането за средно и високо жилищно строителство е постигнато
с процесния проект, заложен в обжалваната заповед.
4. Относно конкретни нарушения на нормите на ЗУТ
Жалбоподателят
сочи нарушения на множество норми от ЗУТ, които се съдържат в разглеждания проект
за изменение на ПУП- ПРЗ.
На
първо място се твърди, че с обжалваната заповед за изменение противозаконно се
одобрява недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на
разрешени строежи по смисъла и в нарушение на чл. 15, ал. 9 от ЗУТ. В обхвата
на ПУП-ПРЗ не попадат съществуващи сгради или разрешени строежи спрямо които се
допуска недопустимо разположение по закон. Новопроектираните УПИ не са отредени
за чисто жилищно строителство, а за магазини, офиси и жилища, т.е. смесено
предназначение - приоритетно за обществено обслужване. В този случай
разстоянията не се изчисляват като при жилищно отреждане. Въпросите за
нормативно установени разстояния между сгради и отстояния от регулационни линии
се изясняват най-вече с разработването на РУП, какъвто следва да се изготви
след одобряване на ПУП -ПРЗ за новообразуваните УПИ. Съдът намира за необходимо
да отбележи, че жалбоподателят желае процесният проект да бъде съобразен с
измененията, предвидени в Заповед № 540/09.05.2005 г. (л. 230), но именно в
същата заповед изрично е предвидено, че е допуснато по чл. 36, ал. 3 от ЗУТ
намалено отстояние – факт, известен на жалбоподателя, но никъде некоментиран от
него.
Като
следващ порок на проекта жалбоподателят сочи нарушение на чл. 31, ал. 2, т. 1
от ЗУТ, като противозаконно се предвижда неспазване на разстоянията на сградите
на основното застрояване. Поради факта, че новообразуваните парцели не попадат
в условията на чисто жилищно строителство, не е необходимо спазването на
посочените разстояния. Нормативно установени разстояния между сгради и
отстояния от регулационни линии, се изясняват с разработването на РУП, какъвто
следва да се разработи след одобряване на ПУП ПРЗ за УПИ Ш-948,949, кв. 128,
гр. Бургас и при спазване на нормите за разстояния между съседни жилищни и
нежилищи сгради и в случаите между нежилищни сгради в новите парцели.
С. твърди, че с
обжалваната заповед в нарушение на чл. 30, ал. 1 от ЗУТ е предвидена жилищна
зона със свързано застрояване и за нея е налице неспазване на норматива за
дълбочината на жилищните сгради на основното застрояване над първия надземен
етаж в УПИ ІІІ-155. Следва да се има предвид, че процесният ПУП-ПРЗ не третира жилищна зона със
свързано застрояване.
Поредното
нарушение според жалбоподателя е това на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ като се създава
недопустимо по закон
непокриване на част от заварените калканни стени (и по височина) към съседни
УПИ. Съдът цени като обективен отговора на вещото лице, че в одобрената с
обжалваната заповед разработка са спазени изискванията по чл. 21, ал. 2 от ЗУТ,
т.е. не се предвижда „непокриване" на заварените калканни стени на сгради
в съседните на проектния УПИ ІІІ-155, кв.128, гр. Бургас. По този начин е
спазено изискването на чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, която се отнася до жилищни
сгради.
Във връзка с твърдение на
жалбоподателя, че обсъждания проект не е съобразен с вътрешните линии на
застрояване в действащия ПУП-ПРЗ за УПИ Ш-948,949 в кв.128 на ЦГЧ гр.Бургас,
вещото лице е дало отговор, че такова съобразяване е постигнато в проекта.
|
J |
Жалбоподателят счита, че
с обжалваната заповед се нарушава изискването на чл. 15, ал. 10 от ЗУТ и се
създават УПИ с лице и повърхност, които са под минимално установените по закон
за определените с ПУП-ПЗ за тези имоти характер и начин на застрояване и същите
са практически негодни за пълноценно застрояване. На практика жалбоподателят
счита, че при така предложения проект следва да се приложи нормата на посочения
чл. 15, ал. 10 от ЗУТ, съгласно който изменение на план за регулация по реда на
ал. 3 (границите на
урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със
съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор
за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи) се отказва със заповед на кмета на общината,
когато с проекта за изменение се предвижда създаване на урегулирани поземлени
имоти с лице и повърхност, които са под минимално установените по закон за
определените с плана за застрояване на тези имоти характер и начин на
застрояване. Според заключението на вещото лице действително новообразувания
УПИ-XIII, отреден за средноетажно строителство, графично измерено е с лице под
допустимия размер, но за същия е приложено изключението на чл. 19, ал.5 от ЗУТ, съгласно който при урегулиране на
поземлени имоти в квартали за средно високо и високо жилищно застрояване, за
ниско свързано застрояване в повече от два имота за застрояване със социални
жилища или за друго специфично застрояване размерите на имотите се определят
със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите по ал. 1.
Експертът посочва още, че отреждането на УПИ дава възможност за вариантност при
изготвянето на инвестиционния проект за предвидените сгради - магазини, офиси,
жилища, и т.н., както проектирането на жилища не е задължително, а и нормативно
не е предвидена каква следва да бъде минималната площ за жилище.
5. Относно предназначението на сградите
Вещото лице е посочило,
че съгласно действащия ОУП на гр. Бургас, УПИ ІІІ, кв. 128 по плана на ЦГЧ на
гр. Бургас попада в устройствена зона 5/Ц – смесена централна зона в ЦГЧ, в
която се допуска застрояване с жилищни и смесени сгради, хотели и заведения за
обществено хранене (ЗОХ)
Легалната дефиниция на
понятието жилищна сграда се съдържа в § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ и гласи, че жилищна
сграда е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или
повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена
площ.
При изслушването на експертизата вещото лице, на въпрос на процесуалния
представител на жалбоподателя – адв. Н.Д., изрично е посочило, че за този имот
делбата с ПУП-ПР не може да бъде осъществена без да се промени сградата от
жилищна в нежилищна.
6. Относно използването на термина
отреждане
Според С. термина отреждане произлиза от „регулационно отреждане“, актуално
по време на отменения ЗТСУ и не е възприет в ЗУТ. Както вещото лице е заявило в
съдебно заседание на 30.05.2018 г. при изслушването му, този термин продължава
да се използва в нормативните актове относно устройството на територията и към
настоящия момент – така например в чл. 70, ал. 1 от ЗУТ; чл. 28, ал. 1 и
Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7 (издадена на основание чл. 13, ал. 1
от ЗУТ и § 18, ал. 1 от ЗУТ) ; чл. 58 от Наредба № 8 (издадена на основание чл.
117 от ЗУТ). Изрично следва да се отбележи, че в т. 8.10. относно изработването
на ПУП от Приложение № 1 към чл. 68, ал. 1 от ЗУТ е със следното съдържание „Конкретното
предназначение (отреждане) се записва за група урегулирани имоти с еднакво
предназначение или за отделен урегулиран имот.“.
7. Относно предложеният от
жалбоподателя проект вх.№ 94-01-31-026/2/ 09.01.2015 г.
Жалбоподателят С. е внесъл за разглеждане проект вх.№
94-01-31-026/2/09.01.2015 г., за който ОбЕСУТ се е произнесъл надлежно, че с
новия вариант се предлага обособяване на три нови УПИ, без посочено отреждане,
с площи на новообразуваните УПИ в съответствие с квотите за собственост; с
предвидено свързано застрояване, показано със задължителни линии на
застрояване, при запазване на характера и начина на застрояване. Установено е,
че този проект не е съобразен с допълнителното заключение на вещото лице арх. Д.
К. (така както е допусната делбата от Районния съд - Бургас), а също така не са спазени изискванията,
заложени в издаденото за случая от главния архитект Мотивирано предписание №
95/02.12.2013 г.
8. Относно наличието на неравноправни
дялове
Жалбоподателят твърди, че дяловете по проекта за изменение на ПУП-ПРЗ по
обжалваната заповед са неравностойни при съпоставяне единица площ от един от
дяловете, спрямо единица площ от другите дялове и като се вземат предвид
особеностите, обуславящи стойността - възможната разгъната застроена площ (РЗП)
и други фактори - лице и разположение, височина и възможност за проектиране. В
решението на Районен съд – Бургас, с което е допусната делбата са определени
квотите на съделителите и не е поставено условие бивш УПИ III да бъде разделен
на равностойни дялове.
Според вещото лице за да се прецени равностойността на дяловете на базата
на РЗП е необходимо разработване на Инвестиционен проект за сградата във всеки
от новообразуваните парцели, включително количествени сметки, който проект може
да се остойности от правоспособно лице. Въобще не може да се обсъжда
равностойност на единица площ на ниво Подробен устройствен план, нито това е
задачата на проектната разработка. Вещото лице посочва, че процесният проект за
ПУП ПРЗ за УПИ Ш-948,949, кв. 128 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас има само за
задача разделяне на УПИ Ш-948,949 на три нови УПИ, съответстващи на квотите на
собственост. В конкретния случай с проекта е постигната възможната най - голяма
РЗП при условията на сключено застрояване и при спазване на допустимите
показатели по ОУП на гр. Бургас за устройствена зона 5/Ц „смесена централна зона
в ЦГЧ". Следователно, постигнати са изискванията на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ
и чл. 6, ал. 2 от АПК. Предвид минималната площ на новообразуваните УПИ и в
трите парцела, изложението и дълбочината на застрояване, се предлагат
приоритетно за магазини и офиси, като на последно място са допуснати и жилища,
каквито може да има в смесена централна зона. Следва да се има предвид, че одобреният
с процесната заповед проект за ПУП-ПРЗ представлява градоустройствена
разработка, която установява определен начин и характер на застрояване при
спазване на действащата нормативна уредба. Стойност на единица площ - примерно
строителна стойност на квадратен метър може да се изчисли след изготвянето на
инвестиционен проект за предвидените за застрояване сгради. Пазарната стойност
се изчислява по друга методика. В този смисъл, съдът счита, че възражението е
неоснователно.
9. Относно наличието на постройка в
имота
С.
счита, че процесният проект следва да е съобразен с тези две заповеди, а също и
със Заповед № 1150/22.11.1999 г. на кмета на Община Бургас. Оплакването е
несъстоятелно. Както вече беше посочено, със Заповеди № 540 и № 541 са одобрени проект за изменение на ПУП-ПЗ на УПИ
I-957, Ш-948,949, УПИ VIII-952, УПИ IX-961, УПИ Х-959,960 и УПИ XI-958 в кв. 128
по плана на ЦГЧ на гр. Бургас и РУП със силуети по ул. "Л.Каравелов",
ул. "Александровска", ул. "А.Драгиева" и ул. "В.Левски".
ПУП-ПЗ е разработен върху извадка от действащ към момента (т.е. към 09.05.2005
г.) кадастрален и регулационен план. Този ПУП-ПЗ третира само бъдещо
застрояване в УПИ Ш-948,949 при запазване
границите на съществуващия регулационен план. След
влизане в сила на кадастралната карта на гр. Бургас, одобрена със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, всички
градоустройствени разработки се изготвят върху извадка от кадастралната карта. Одобреният
с процесната заповед проект за изменение на ПУП-ПРЗ не предвижда промяна в
„начина" и „характера" на застрояването (на калкан) в съседните УПИ.
Общите дворищно регулационните лини със съседните УПИ не се променят. Следва
изрично да се посочи, че внесеният от С. проект на 09.01.2015 г. също е изработен върху извадка от
актуалната кадастрална карта и в обяснителната записка не е посочено дали е Жалбоподателят твърди, че наличната в
ПИ 948 съществуваща постройка – негова собственост, е нанесена в кадастралната
карта и същата следва да попадне в неговия дял. Вещото лице е установило, че
това е временна постройка, която няма устройствен статут. По процесния проект
тази постройка попада в УПИ XII-155 (предвиден като дял за квотата на Д., С. и Д.) и УПИ ІІІ-155 (предвиден като дял за
квотата на А.С.). Тази сграда е временен
строеж и нейният статут се прекратява с реализиране на предвиденото с процесния
ПУП строителство.
10. Относно спазването на изискванията на чл.
108, ал. 5 от ЗУТ
Жалбоподателят
С. сочи, че с разглеждания проект са нарушени изискванията на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ във връзка с чл. 6, ал. 2 от АПК. Нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗУТ
предвижда, че подробните
устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите
на населените места и землищата им, както и на селищните образувания.
Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното
проектиране. Съгласно ал. 5 на същата правна норма предвижданията
на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за
целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК предвижда, че административният акт
и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Следва да се има
предвид, че в конкретната разработка целта е да се постигнат квотите на
съсобствениците спрямо площта на съществуващия УПИ III-948, 949 и едва след това подлежи на
съобразяване принципа на целесъобразността и икономичността на предвиденото
застрояване. Не е възможно реализиране на правилно застрояване на всяко
новообразувано УПИ без преди това правилно да е определена неговата площ. Предвид
събраните по делото доказателства, съдът счита, че проекта, одобрен с
процесната заповед, отговаря напълно на изискванията на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и
е изпълнен принципа, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК.
Освен това жалбоподателят не твърди конкретни нарушения на посочените правни
норми, по които съдът да изрази становище. Отговор на този въпрос се съдържа и
в частта, в която съдът изложи мотиви относно наличието на неравноправни
дялове.
11.
Относно Заповед № 540/09.05.2005 г. и Заповед № 541/09.05.2005 г. на заместник
– кмета на Община Бургас.
Жалбоподателят
налице съобразяване с
посочените заповеди, след като възложителят С. твърди, че то трябва да е
налице.
Предвид всички направени възражения съдът намира
оспорената заповед за непротиворечаща на приложимия материален закон.
В жалбата се
иска отмяна на Заповед № 1704/28.06.2016 г. като нищожна, по причина липса на
компетентност на административния орган, както и поради липса на предмет на
делбата. На основание чл. 149, ал. 5 от АПК съдът ще изложи мотиви и относно това възражение.
Преценена относно
твърденията за нищожност, жалбата е неоснователна по следните причини:
В действащото българско
законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен
акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се
преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се
обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК
не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК,
но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - порокът трябва да е
толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на
неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци
на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
АПК не съдържа изрична
квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове.
Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда,
когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на
първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесната
заповед. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган.
Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по
степен. Съдът вече изложи мотиви относно
факта, че и по трите посочени фактора, заместник – кметът на Община Бургас по
СИРР е бил компетентен да издаде оспорената заповед. Следователно органът, издал оспорената заповед, е
компетентен и е надлежно оправомощен за издател на административни актове от
категорията на процесния.
Друг критерий за
разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се
очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при
издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност,
е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва
случаите когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на
компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно
от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както
са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията,
то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на
същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност.
Порокът във
формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически
се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е
начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо
тя да предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно
действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента
на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма на
решението, поради което не е налице порок във формата.
Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност
само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос. Не се установява подобен порок като в тази връзка съдът вече изложи
доводи във връзка с твърденията на жалбоподателя, че подобни нарушения
съществуват.
Нарушенията на
материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито
една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност
за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на
посоченото основание. Следователно, нищожност на административния акт при
наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание;
когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган. Иначе казано, административният акт е нищожен поради
противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици
са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната
норма така, че са нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Настоящият казус не е от категорията, при която материалната
незаконосъобразност да води до толкова тежък порок. Съдът вече изложи мотиви
защо твърденията за нищожност на делбата не могат да са предмет на настоящото
производство.
Несъответствието с целта
на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е
налице и когато целта на закона не би могла да
бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт. В
разглеждания спор компетентният орган е издал заповед, с което се постига
целта, определена както в основанието за приемането й, така и целта на
приложимия закон.
Наличието на мотиви в
оспорения акт, които не отговарят на действителността (твърдение, изразено в
жалбата, което съдът възприе за неоснователно) не е основание за неговата
нищожност. Нарушаването на формата на акта по чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите
и правните основания за издаването, е основание за неговата унищожаемост, а не
за нищожността му, освен когато не е спазено изискването за писмена форма,
липсва разпореждане или то е толкова неясно, че не може да бъде изведено чрез
тълкуване, или актът не е подписан. На практика жалбоподателят прави
недопустимо смесване на формата на акта като условие за валидното му действие с
мотивирането на административния акт, като основание за неговото валидно
действие. В конкретния случай заповедта не страда от порока липса на форма. Същата
е издадено при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2
от АПК форма - в писмен вид и съдържа както мотиви, така и
разпоредителна част. Следователно не е налице липса на установената от закона
форма, водеща до нищожност на акта на това основание.
Липсата на фактически
основания е нарушение на чл. 59, ал. 2
от АПК относно изискването за мотивираност на административния акт.
Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния
акт, тъй като мотивирането на административните актове е изискване за тяхната
законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на
съда върху дейността на административния орган по издаването на акта, като
аргумент за това е нормата на чл. 145, ал.
1 от АПК. Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за
издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния
акт, а не до неговата нищожност. Така е защото мотивите не са същинското
волеизявление на административния орган, а обосновка по издаването на
административния акт. Съдът вече неколкократно изложи съображения относно
факта, че изискването за съдържание на правни и фактически основания, заложено
в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е спазено. В конкретния казус обсъдените пороци не
водят до нищожност на административния акт.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да отхвърли оспорването и искане за прогласяване на нищожност като неоснователно и недоказано.
Предвид
изложеното обжалваната заповед като законосъобразна следва да се остави в сила, а жалбата като
неоснователна – да се отхвърли.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и
изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община Бургас
следва да се присъди сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР №
3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.С.,
с адрес *** срещу Заповед № 1704/28.06.2016 г., издадена от заместник – кмет
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас.
ОСЪЖДА А.С.С., с адрес *** да заплати на Община Бургас
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: