РЕШЕНИЕ
№ 3659
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20221110149246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК
Образувано е по искова молба на „********“ ЕАД срещу А. П. Т., действащ лично и
със съгласие на родител Р. Н. К. (като навършил непълнолетие в хода на процеса), с която са
предявени обективно кумулативно осъдителни искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 384,91 лева за главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в **********, за периода
01.05.2018-30.04.2020 г., и 99,43 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2019-10.08.2022 г.;
сумата 08,96 лева за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2019- 29.02.2020 г.,и 02,36 лева - мораторна лихва за периода
31.08.2019-10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главници от 09.09.2022 г. до
окончателното им изплащане.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
битов клиент и при условията наследствено правоприемство. Последният не изпълнил и
задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на
обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът в срока за отговор е подал становище чрез родител, което писмено
изявление следва да се потвърди от непълнолетния ответник, на осн. чл. 28, ал. 2 от ГПК.
Излага, че не съществува правно отношение по така предявения иск като собственик на
ап.54 и на основание чл. 81 от ЗС при обстоятелството влизане във владение на ап.54 през
2011 г. и при условието повече от 10 г. и 6 м. до предявяване на иска.; като съсобственик и
ползвател в бл. 430, вх.Б и на основание чл. 51, ал.2 от ЗУЕС при условията отсъствие на
местоживеене и ползване на посочения апартамент и при обстоятелството местоживеене за
периода от 2011 до момента на други адреси; предвид пломбирана капа и пломбиран
1
водомер на ап. 54, при условието на прекратено ползване на топлинна енергия, поставени
приживе от собственика пломби, респ. незаконосъобразно отчитане на дялово участие за ТЕ;
явна фактическа счетоводна грешка. Посочва, че като страна по приложените към искова
молба договори №107/13.11.2007 г. и №2389/21.06.2002 г. при обстоятелствата на
непреодолима сила; и прекратяване на договор - б.б. от договор №2389/21.06.2002 г.
Третото лице-помагачач „*******“ ООД на страна на ищеца не взима становище.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя решение по гр. д. №1493/1993г. на СРС, влязло в сила на
14.02.1994 г.и вписано в СВ, съгласно което П. Л. Т. е признат за собственик на имот,
находящ се в **********, като същият видно от молба за откриване на партида е заявил това
до ищцовото дружество. От удостоверение за наследници от 18.10.2022 г., издадено от
Столична Община, се изяснява, че П. Л. Т. е починал през 2011 г. и оставил наследник по
закон – ответника А. П. Т..
При така установените фактически положения съдът приема, че процесния недвижим
имот, през исковия период 01.05.2018-30.04.2020 г. е собственост на ответника по силата на
наследственото правоприемство.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът намира, че през
исковия период като собственик на имота ответникът се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота.
Ответникът отговаря за неплатени суми за доставка на топлинна енергия. Сключването на
писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като
условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето
лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота. Следва да се съобрази и
че, решенията на ОС на ЕС са задължителни за собствениците на самостоятелни обекти в
сградата-ЕС, като не твърди и доказва да са оспорени по реда на ЗУЕС.
От заключение на съдебна-техническа експертиза, преценено по реда на чл. 202 от
ГПК, се установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 реално потребеното
количество топлинна енергия е сумата 408,46 лв. За сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция. В нея не са включени лихви или стари
задължения. Вещото лице изяснява, че топлинна енергия за отопление на имот не е
потребявана и не начислявана, тъй като радиаторите в жилището са затапени, освен за
щранг-лира в банята, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно
устройство; не е начислявана и за доставка на топла вода, тъй като щрангът за топла вода
също е затапен. Начислявана е доставка на топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация. В тази връзка следва да се отбележи, че топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите -чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
2
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. Такива са и
разясненията, дадени със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на Съда на ЕС, съгласно което се допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. До края на съдебно дирене ответникът не представи доказателства, че е погасил
задължението за главница по арг. от чл. 77 от ЗЗД, поради което съдът приема, че за ищеца е
възникнало правото на парично вземане за 382,67 лв., съгласно ССчЕ, а до пълния предявен
размер подлежи на отхвърляне. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и
изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на искова молба -09.09.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има и
право на обезщетение за забавено изпълнение за непогасената и предявена главница за цена
на топлинна енергия за периода 15.09.2019-10.08.2022 г. в размер 93,09 лв., съгласно ССчЕ,
а за останалата част иска за лихва подлежи на отхвърляне.
От писмените доказателства не се установява извършването на услуга дялово
разпределение, чрез съставянето на главни и индивидуални отчети, с оглед на което
претенцията за главница за неплатено възнаграждение е недоказана и неоснователна.
Поради това се явява неоснователен и акцесорния иск за лихва
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 724,68 лв. за
платени държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт, последното на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в предвидения минимален
размер по чл. 25 от НЗПП.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Т., с ЕГН:**********, действащ лично и със съгласие на родител Р.
Н. К., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на ********“ ЕАД, с
ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: **********,на основание чл. 318, ал.
2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 382,67 лева -
главница, представляваща стойност на доставка топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в **********, за
периода 01.05.2018-30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.09.2022 г. до окончателното
й изплащане, и сумата 93,09 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2019-10.08.2022 г.; като
иска за главница, представляваща стойност на доставка топлинна енергия, над уважения
размер от 382,67 лв. до пълния предявен размер от 384,91 лв., и иска за мораторна лихва над
уважения размер от 93,09 лв. до пълния предявен размер от 99,43 лв.; както и иска за сумата
08,96 лева - главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
3
периода 01.07.2019- 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 09.09.2022 г. до окончателното
изплащане, и 02,36 лева - мораторна лихва за периода 31.08.2019-10.08.2022 г. –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. П. Т., с ЕГН:**********, действащ лично и със съгласие на родител Р.
Н. К., с ЕГН:**********, с адрес: *********, да заплати на ********“ ЕАД, с
ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата 724,68 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от А. П. Т., с ЕГН:**********, действащ
лично и със съгласие на родител Р. Н. К., с ЕГН:**********, на „********“ ЕАД, с
ЕИК:**********, по банкова сметка № IBAN: **********, BIC:*********, „О. б.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „*******“ ООД на
страната на „********“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4