Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 209
гр. Б., 16.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 2139 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от С.Д.И., чрез пълномощник адв. Х.Я.
от САК, срещу Основно училище „Н. Й. В.“ – Б., представлявано от директора П.
К. – Б., са предявени три обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението
на С.Д.И., извършено със Заповед № 1324/01.08.2017 г. на Директора на ОУ „Н. Й.
В.“ – Б., и отмяна на същото; за възстановяване на ищцата заеманата преди
уволнението работа – „Старши учител чужд език“ в начален етап; за обезщетение
за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното
уволнение, а именно за периода от 02.08.2017 г. до 18.09.2017 г. в размер на 1332
лв.
Ищцата твърди, че е работила в Основно училище „Н. Й.
В.“ – Б. като „Старши учител чужд език“ в начален етап. Трудовото й
правоотношение с работодателя възникнало по силата на Трудов договор
№909/09.09.2003 г., сключен като такъв със срок на изпитване и впоследствие
трансформиран в безсрочен. На 02.08.2017 г. й била връчена Заповед №
1324/01.08.2017 г. на директора на училището, съгласно която трудовото
правоотношение на ищцата се прекратявало на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради липса на изискуемите образование и професионална квалификация.
Мотивите на работодателя били, че за заемане на посочената длъжност се
изисквало висше образование по специалността „Начална училищна педагогика с английски
език“ от професионално направление „Педагогика“, с професионална квалификация
„начален учител“ или „начален учител по английски език“, както и пета или четвърта
професионално - квалификационна степен. Изброените изисквания били нормативно
уредени в Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие
на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, издадена от
Министъра на образованието и науката. В съответствие с тази наредба била
изменена и длъжностната характеристика за длъжността. В заповедта за уволнение
се сочело още, че ищцата не притежавала необходимите умения за работа с
презентационна техника (мултимедийни проекти) и софтуер („Word”, “Excell”,
“Powerpoint”). Ищцата С.И. твърди, че
притежава необходимите умения и квалификация и отговаря на всички изисквания за
заемане на длъжността, а именно – висше образование по специалност „Детски учител“,
допълнително придобито висше образование по специалността „Начална училищна педагогика“,
както и специалност „Ранно чуждоезиково обучение по английски език“.
Действително ищцата признава, че няма призната пета или четвърта професионално
– квалификационна степен, но въпреки това трудовото й правоотношение следвало
да се запази, съгл. § 3 от ПРЗ на Наредба № 12 от 01.09.2016 г. Отделно от това
придобиването на тази степен било чисто формално, като дори не се изисквало
полагане на изпит. Всички документи, удостоверяващи нейните образование,
квалификация и умения, се съхранявали от работодателя в трудовото й досие. На
следващо място се сочи, че необходимите за длъжността изисквания се съблюдават
към момента на възникване на трудовото правоотношение. В случай че същите
претърпят законодателни промени, трудовото отношение се запазва. Истинският
мотив за уволнението бил личен и се дължал на синдикалната дейност на ищцата.
По – конкретно се коренял в инициативата на ищцата да поиска копие от отчета за
изпълнението на бюджета на училището за 2016 г. Ищцата уточнява, че брутното й
трудово възнаграждение възлиза в размер на 887,52 лв. (688 лв. - основно
трудово възнаграждение и 199,52 лв. – допълнително трудово възнаграждение за
продължителна работа). По същество искането към съда е атакуваното уволнение да
бъде признато за незаконно и отменено, ищцата да бъде възстановена на
предишната си работа на заеманата преди уволнението длъжност и да й се присъди
обезщетение за периода на оставане без работа.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е подал отговор. В отговора се излага становище за
неоснователност на исковете. Ответникът не оспорва факта, че ищцата е работила
в Основно училище „Н. Й. В.“ – Б. като „Старши учител чужд език“ в начален етап
до момента на уволнението си. Уволнената служителка С.И. нямала висше
образование по специалността „Начална училищна педагогика с английски език“, а
по специалност „Педагогика“. Преквалифицирането й впоследствие отново не
покривало изискванията за длъжността. Още повече, че обучението, което ищцата
преминала, за да се преквалифицира, продължило само година и половина, а
длъжността „Старши учител“ можела да се заеме след поне 4-годишен курс на
обучение. На следващо място се сочи, че професионалната квалификация на ищцата
била „Детски учител“, а не изискуемата – „Начален учител и начален учител по
английски език“. В допълнение се сочи, че т. 3 от Приложение № 1 към Наредбата
поставя изискване съответната професионална квалификация да е удостоверена с
диплома за висше образование, а не да се придобива допълнително или като
преквалификация. Неправилно ищцата се позовавала на § 3 ПЗР на Наредбата, тъй
като този параграф касаел запазването на трудовите правоотношения към
27.09.2016 г. - датата на влизане в сила на Наредбата. Трудовото правоотношение
на ищцата било прекратено на друго основание, а именно въведените нови
изисквания в длъжностната й характеристика. Акцентира се, че няма пречка
работодателят да заложи в длъжностната характеристика по – високи критерии за
заемане на длъжността в сравнение с нормативно предвидените. По отношение на
представеното удостоверение за преминато обучение по английски език, същото
удостоверявало нивото на владее на езика, но не и правото да бъде преподаван.
От представените доказателства не се установявали уменията за работа на ищцата
с презентационна техника, а такава била въведена в училището по обществена
поръчка с оглед нуждите на образователния процес. Искането към съда е да
отхвърли предявените претенции. Претендират се и разноски.
В откритото съдебно заседание страните поддържат
доводите и исканията си. Подробни аргументи се излагат и в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Обявени са за безспорни фактите, че ищцата е работила в Основно училище „Н. Й. В.“ – Б. като „Старши учител чужд език“ в начален етап до момента на
уволнението си, както и че няма призната пета или четвърта професионално –
квалификационна степен.
Видно от копието на трудовата книжка, ищцата е
освободена от работа на 02.08.2017 г. От тази дата нататък в трудовата й книжка
няма вписвания на нови трудови правоотношения.
В заповедта за уволнение работодателят се е позовал на
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ във вр. с чл. 24, във вр. с т. 3 на Приложение № 1 и
чл. 71, ал. 1, т. 3 от Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, изд. от
Министъра на образованието и науката във вр. с чл. 258, ал. 1, чл. 259, ал. 1 и
чл. 216, ал. 1 от ЗПУО, чл. 19, ал. 2, т. 10 от Наредба № 12, като е приел, че ищцата няма изискуемото за
заеманата длъжност образование и професионална квалификация.
Видно от Диплома за висше образование №
111220/27.03.1990 г. ищцата е завършила висшето си образование по специалност
„Педагогика“ и й е призната квалификация „Детски учител“. От Диплома за
преквалификация № 0136/23.07.1993 г. се установява, че ищцата е получила
специалност „Начална и училищна педагогика“ и й е призната квалификация „Начален
учител“.
Съгласно Свидетелство за професионална квалификация
рег. № 6496/19.02.2004г. ищцата е придобила професионална квалификация „Ранно
чуждоезиково обучение по английски език“.
Видно от Удостоверение № 23-0315/10.04.2006 г. ищцата
е завършила курс на обучение „Базови и
специфични компютърни умения на учители“.
От Удостоверение за завършено обучение по английски
език за достигнато ниво по Общата европейска езикова рамка се установява, че
ищцата е достигнала ниво на владеене на езика „В1“.
От представената Публична покана № 472/24.10.2014 г. и
Договор от 10.11.2014 г. се установява, че Основно училище „Н. Й. В.“ – Б. е
договорило да му се достави компютърно оборудване за реализирането на проект,
финансиран по национална програма.
От фишовете за заплати от м. май, юни и юли 2017 г. се
установява, че основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е било 688
лв., като е получавала и допълнително трудово възнаграждение за прослужено
време 29 %.
От поименните щатни разписания от 15.09.2016 г. и от
15.09.2017 г. се установява, че освен ищцата в училището работи още един старши
учител чужд език в начален етап на основното образование, а именно Даниела
Цветанова Димитрова, като последната притежава I ПКС, докато ищцата е без ПКС.
За лицето Даниела Цветанова Димитрова е представена длъжностна характеристика и
Свидетелство за ПКС от 27.12.2001 г., удостоверяващо придобита първа
професионално – квалификационна степен.
Представени са и 23 бр. длъжностни характеристики на
старшите учители в начален етап, дипломи и документи за образование и
квалификационна степен (л. 54-196). От тях и от двете щатни разписания се
установява, че около половината от старшите учители в начален етап не
притежават професионално – квалификационна степен.
С Писмо № 94-244/02.02.2017 г. на Директора на
дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ при МОН ищцата е уведомена, че
образованието и професионалната й квалификация отговарят на изискванията за
заемането на длъжност начален учител по чужд език.
Видно от Длъжностната характеристика на ищцата,
утвърдена на 31.07.2017 г. и връчена й на 02.08.2017 г., за длъжността „Старши
учител чужд език – I – IV кл.“ се изисква висше образование по специалността
„Начална училищна педагогика с английски език“ от професионално направление
„Педагогика“, с присъдена професионална квалификация „Начален учител“ или „Начален
учител по английски език“, както и професионална квалификация – пета или
четвърта квалификационна степен. Като изискуеми професионални умения са
посочени работа с копирна и мултимедийна техника и със софтуер „Word”, “Excell” и “Powerpoint”.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на
уволнението, носи ответникът по настоящото дело – Основно училище „Н. Й. В.“ - Б.,
представлявано от директора П. К. – Б.. Ответникът следва
да установи, че са налице условията за уволнението на служителката, както и че
е спазена процедурата по уволнението. Ищцата
следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: времето на
оставане без работа поради незаконното уволнение и размера на брутното си
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, предхождащ
уволнението.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Работодателят в уволнителната
заповед словесно се е позовал на три отделни основания за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата: липса на необходимото образование за
изпълняваната работа, липса на необходимата професионална квалификация за
изпълняваната работа и липса на умения за работа с презентационна техника и
софтуер.
Относно първите две основания, т. 3
от Приложение № 1 към Наредба № 12 регламентира, че за длъжността „Начален
учител I – IV клас“ се изисква професионално направление „Педагогика“, специалност
„Начална училищна педагогика“ или „Начална училищна педагогика с чужд език“,
професионална квалификация „Начален учител“ или „Начален учител с чужд език“.
Допълнителна квалификация не се изисква.
Видно от представените дипломи,
ищцата след преквалифицирането си е придобила специалност „Начална училищна педагогика“ и професионална
квалификация „Начален учител“, т.е. същата покрива изискванията по Наредбата.
Неоснователни са възраженията на ответника, че обучението по преквалификацията
на ищцата траело по – малко като продължителност от минималния 4-годишен курс
за бакалавърска степен. Подобно възражение не намира нормативна опора в закона.
Дипломата за преквалификация се приравнява на стандартната диплома за завършено
образование. Противното изначално би обезсмислило възможността за
преквалифициране.
На следващо място следва да се
разгледа въведеното от работодателя в последната длъжностна характеристика изискване
за четвърта или пета професионално – квалификационна степен. Подобно изискване
действително се въвежда в чл. 71, ал. 1, т. 3 от Наредба № 12 и то касае всички
служители на длъжност „старши учител“. Това изискване обаче не е абсолютно – ал.
3 от цитираната разпоредба предвижда възможност длъжността „старши учител“ да
се заеме и без пета или четвърта ПКС. Отделно от това, видно от двете щатни
разписания за 2016 г. и 2017 г. голяма част от старшите учители в училището,
също както ищцата, не притежават ПКС.
По трето наведено основание за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, а именно липсата на умения
за работа с мултимедийна техника и софтуер, работодателят по никакъв начин не е
изложил конкретни факти, довели го до подобен извод. При прекратяване на
трудовия договор на основание липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата, работодателят следва да посочи в заповедта за
уволнение точно и конкретно липсващите качества. Тези качества следва да бъдат
съобразени и с изискванията на длъжностната характеристика и да са в причинна
връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Когато неизпълнението
се дължи на липса на качества на работника или служителя – недостатъчни
професионални знания, умения и навици, то е едно трайно, обективно и безвиновно
състояние. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на това
основание следва да съдържа конкретните данни, мотивирали волята на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Липсата на мотиви за
приложеното основание за уволнение затруднява защитата на работника или
служителя. В този смисъл – Решение № 425/18.10.2011 г. по гр. д. № 1966/2010 г.
по описа на IV г.о. на ВКС.
Поначало единствено работодателят разполага с
правомощието да определя изискванията към длъжностите, заемани от неговите
служители и да вменява нови изисквания в длъжностната характеристика. Това е
израз на неговата работодателска власт. Същевременно работодателят има
задължение добросъвестно да осъществява своята работодателска власт. Макар в
хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ съдебният контрол да не
обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, то контролът на съда за
законосъобразност на уволнението включва и преценката дали трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно чл. 8, ал. 1 от КТ (в същия
смисъл е Решение № 118/11.05.2016 г. по гр. д. № 5696/2015 г. по описа на III
г.о., ГК, ВКС).
В конкретния случай § 3 ПЗР от Наредба № 12 регламентира,
че лицата,
заварени на длъжност на педагогически специалист, които не отговарят на
изискванията на тази наредба, запазват трудовото си правоотношение, ако са
имали право да заемат съответната длъжност към момента на възникване на
правоотношението. Такава е и настоящата хипотеза – ищцата е дългогодишен
служител при работодателя, изначално е покривала изискванията за длъжността,
която е заемала в продължение на повече от десет години. Прави впечатление през
последната една година, предхождаща уволнението, ищцата е многократно наказвана
дисциплинарно. Отделно от това, показателно е обстоятелството, че приблизително
половината й колеги на длъжност „старши учител“ в начален етап на основното
образование не притежават професионално – квалификационна степен, включително
пета или четвърта. Този факт е очевиден дори само ако се разгледа щатното
разписание от 2017 г. в пунктове от 6 до 31. Всичко изложено съвкупно налага
извода, че вменените нови изисквания в длъжностната характеристика на ищцата са
имали единствената цел да се заобиколи законът и да се прекрати конкретното
трудово правоотношение с нея. Респективно, оборена се явява презумпцията по чл.
8, ал. 2 от КТ за добросъвестност на работодателя.
В
заключение атакуваното уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По
исковете с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Предвид изхода на настоящото производство по главния иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва
да се уважи и обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на предишната работа, на заеманата от ищцата преди
уволнението длъжност - „Старши учител чужд език I-IV клас“ в Основно училище „Н.
Й. В.“ – Б..
Следва да бъде уважен и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение.
Периодът, за който искът следва да се уважи, е от 02.08.2017 г. до 18.09.2017 г. Размерът, до който
следва да се уважи искът за обезщетението, е предявеният, възлизащ на 1332 лв. (брутните трудови
възнаграждения за един пълен месец и пропорционална част за остатъка, изчислена
на база среднодневното възнаграждение).
Решението, в частта, с която е уважен искът за
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ притежава изпълнителна сила, поради което
съдът следва служебно да допусне предварително изпълнение на решението в тази
част.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 700
(седемстотин) лв., представляващи сторени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение. В представения договор за правна защита и съдействие има
изрично вписване, че сумата е реално заплатено, което вписване има характер на
разписка и е достатъчно доказателство за направения разход, съгл. ТР № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати дължимите държавни такси по делото в размер на 213,28 лв.
(двеста тринадесет лева и двадесет и осем стотинки).
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, от С.Д.И. с ЕГН: ********** срещу ОУ „Н.
Й. В.“ – Б. с БУЛСТАТ: *********, уволнението на С.Д.И. с ЕГН: **********, извършено
със Заповед № 1324/01.08.2017 г. на Директора на ОУ „Н. Й. В.“ – Б..
ВЪЗСТАНОВЯВА по иск с правно основание 344, ал. 1, т. 2 от КТ С.Д.И.
с ЕГН: ********** на заеманата преди уволнението й, извършено със Заповед №
1324/01.08.2017 г. на Директора на ОУ „Н. Й. В.“ – Б., работа - на длъжност „Старши
учител чужд език I-IV клас“ в ОУ „Н. Й. В.“ – Б..
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ОУ „Н. Й. В.“ – Б. с БУЛСТАТ: ********* да заплати на С.Д.И.
с ЕГН: ********** сумата от 1332 лв. (хиляда триста тридесет и два лева), представляваща обезщетение за времето на оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода от 02.08.2017 г. до 18.09.2017
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОУ „Н. Й. В.“ – Б. с
БУЛСТАТ: ********* да заплати на С.Д.И. с ЕГН: ********** сумата от 700 (седемстотин) лв., представляващи
сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ОУ „Н. Й. В.“ – Б. с
БУЛСТАТ: ********* да заплати по сметка на Районен съд – Б. дължимите държавни
такси по делото в размер на 213,28 лв.
(двеста тринадесет лева и двадесет и осем стотинки), както и 5 (пет) лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително изпълнение.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението в частта относно присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му - 16.10.2018 г.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :