Решение по дело №204/2019 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 15.05.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №204 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2450419 на ОД на МВР Ловеч на К.Д.Х., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 700,00 /седемстотин/ лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 20.09.2018 год. в 11.36 часа в обл. Ловеч на ПП І-4, км 42+400, землището на с. Голец, с посока на движение гр. Варна, при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км.ч., установено с АТС тип „ARH CAM S 1” и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС Шкода Октавия вид т.а. с рег. №, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км.ч. е установена скорост от 150 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 60 км.ч.

            Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена от жалба от К.Д.Х., която излага, че от видеоматериала било видно, че освен неговия автомобил бил сниман и друг автомобил с варненска регистрация, като не бил съгласен с посочено, че неговия автомобил се е движел с превишена скорост.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

            Ответникът – ОД на МВР Ловеч -  редовно призовани, не изпращат представител.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

            Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно  преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

       Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 150 км/ч при ограничение на скоростта 90 км/ч, с превишение от 60 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – в обл. Ловеч на ПП І-4, км 42+400, землището на с. Голец, с посока на движение гр. Варна. Видно от представения по делото снимков материал, се съдържа информация за това къде се е намирал радара (географски координати), какъв е неговият обсег на действие, какъв е неговият режим на излъчване, отчетената скорост, допустимата скорост, превишението, часът и датата на отчитане на нарушението. По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото средство. В ЕФ изрично е записано, че наказанието се налага за това, че процесния л.а. се е движил със скорост от 150 км/ч при допустима за извън населено място скорост 90 км/ч. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че допустимата скорост на движение за извън населено място е 90 км. ч., както и че е отчетен толеранс от минус 3 %. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи,  съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“

            В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

            Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.

            Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

            В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използван на мобилни устройства за заснемване на нарушения.

            Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана с АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0. В случая е отчетен толеранс от минус 3 %, като е налице отбелязване в такава насока, съгласно методическите указания за експлоатацията на техническото средство. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 150 км.ч. за която именно жалбоподателят е санкциониран.

            Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - с АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено /л.6 от делото/. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване с вх. 906000- 397/16.01.2018 г. /л.7 от делото/, копие от протокол от проверка №16-С-ИСИ-13.06.2018 г. /л.6 от делото/ от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

            Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, собственик на процесния лек автомобил е „Дедракс” АД, гр. София. По делото са представени от страна на ответника писмени доказателства от които се установява, че за посоченото в процесния ЕФ нарушение, първоначално е бил издаден ЕФ Серия К №2411211 на ОД на МВР Ловеч, който е бил издаден на 28.11.2018 г. на името на Л.Й. Т., ЕГН ********** – като законен представител на фирма „Дедракс” АД. Няма спор между страните, че Людмил Йорданов Терзийски, в законоустановения срок от връчване на ЕФ Серия К №2411211 е упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като е депозирал писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство /л. 17-18 от делото/. Именно във връзка с оглед така депозираните писмени доказателства ЕФ Серия К №2411211 на ОД на МВР Ловеч е бил анулиран, и е бил издаден процесния ЕФ. Ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ Серия К №2450419 да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства  жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата.

            Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи. В подкрепа на описаното в процесния ЕФ нарушение са приети и вложени като доказателства по делото: копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване №АУ-000029-64140, копие от протокол от проверка №16-С-ИСИ-13.06.2018 г., писмо с рег. №906000-397/16.01.2018 г. на Д „ИСИУС” при БИМ, снимков материал, разпечатка от „Система за управление на АНД”, справка за собственост на МПС, снимка на разположението на АТС, протокол за използване на АТС с рег. №906р-7818/21.09.2018 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.

            При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания ЕФ. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от  Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Към датата на извършване на нарушението – 20.09.2018 г. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.

            В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

            По делото е представен снимков материал, снет от паметта на техническото средство, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, самият автомобил и измерената скорост.

            От приложения по делото снимков материал /л.8 и л.38 –л.39 от делото/ е видно, че със превишена скорост от 155 км.ч. /за която в последствие е отчетен толеранс от минус 3%/ е заснето превозно средство с рег. №СВ9315 КА, който е отдалечаващият се автомобил, и в случая, видно от приложения снимков материал извършва маневра изпреварване, като логиката е, че скоростта на изпреварващия автомобил е винаги по – голяма от тази на изпреварвания, с оглед на което направените в тази връзка възражения от жалбоподателят, че на снимковия материал се виждали две МПС, като не ставало ясно, чия е превишената скорост, се явяват неоснователни.

            Предвид на изложеното съдът приема, че правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателят.

            По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 21.12.2018 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на 15.01.2019 г. /л.31 и л.32 от делото/ от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия /Жалбата срещу процесния ЕФ е с входящ номер от 28.01.2019 г. на СДВР/.

            Настоящият състав на съда намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства, че същото е извършено в границите на извън населено място.

            Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП размер, тъй като превишението на скоростта е 60 км.ч.

            Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

            По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2450419 на ОД на МВР Ловеч, с който на К.Д.Х., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 700,00 /седемстотин/ лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ