Р Е Ш
Е Н И Е
Казанлък 21.07.2021г.
Казанлъшкият
районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публичното заседание на тридесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №157/ 2021 год. по описа
на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е
наказателно постановление №20-1228-004271 от 21.01.2021 г., издадено от началник група към
ОДМВР-Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с което на Б.Г.К., на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177,ал.1,т.8 от ЗДвП, е наложено административно наказание- глоба
в размер на 100 лева, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се
свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, но негов процесуален
представител е депозирал писмено становище, с което поддържа жалбата и моли
съда за отмяна на наказателното постановление, поради недоказаност на
адм.обвинение срещу подзащитния му.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в срока по чл.59,ал.2,пр.1 от ЗАНН и срещу правораздавателен
акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. НП е връчено на
жалбоподателя на 28.01.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 04.02.2021г.-
в предвидения в закона преклузивен седмодневен срок (л.4 от преписката). Това
прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.
След преценка за допустимостта на жалбата, както и на събраните по
делото доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Жалбоподателят Б.Г.К.
на 09.08.2020г. около 17.30 часа на път трети клас №53438 до разклон за с.Д.,
общ.Г., участвайки в антиправителствен протест спрял лек автомобил „Мерцедес Ц
250“ с регистрационен номер ****, собственост на Г. А. А. от гр.Ч..
Актосъставителят посочил в АУАН, че това е било сторено надлъжно на оста
на пътя на пътното платно за движение на МПС, в посока запад и то за да попречи
на нормалното движение по него. АУАН бил съставен във връзка с преписка
рег.№349р-19563/20г. Водачът бил установен на 23.10.2020г. Била попълнена
декларация по чл.188 от ЗДвП.
Въз основа на административно-наказателната преписка, на 21.01.2021 год.
от началник група към ОДМВР-Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, било издадено
обжалваното наказателно постановление №20-1228-004271.
Изложената фактическа обстановка в акта и впоследствие в НП не се
подкрепи с каквито и да са доказателства в хода на
административно-наказателното производство. Нещо повече- от приложения по
делото снимков материал става ясно, че автомобилът на нарушителя изобщо не е
бил спрян по начина, описан в АУАН, нито на посоченото там място. Напротив-
същият е бил паркиран, за да не пречи на движението по пътя, с достатъчно място
за преминаването на всякакви автомобили.
От друга страна- актосъставителят не можа да удостовери в с.з.
отразеното от него в АУАН, тъй като не е възприел лично изложената от него
фактическа обстановка. Последната е опосредена такава, т.е. възпроизведена от него по думите на други
лица и само ако той е имал лично възприятие за вписаните от него факти и
обстоятелства в АУАН, същия би могъл да ги удостовери и така да бъде сам
гаранция за достоверността им. Горното всъщност е равносилно на липса на
доказателства в подкрепа на административното обвинение срещу жалбоподателя, а
отразеното в акта, и впоследствие в НП, следва да се приеме за голословно
твърдение.
Съдът кредитира представените и приети на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото и приложения към преписката снимков материал, като
прецени относимостта им към предмета на доказване в настоящото
административно-наказателно производство и кореспонденцията между тях.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че разгледана по същество въззивната жалба се
явява изцяло основателна.
Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са свързани с издаването на АУАН и
НП и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права и по
конкретно на правото на защита. С тези две разпоредби е уредено императивно
какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им, неяснотата или
противоречието в тях, винаги води до ограничаване на процесуални права. В този
смисъл е актуалната съдебна практика по административно- наказателни дела и съдът
приема за основателно искането за отмяна на НП поради допуснати в хода на
производството на съществени нарушения на процесуалните правила, най-малкото поради
неясно отразените там и в АУАН място на извършване и обстоятелства.
Като не е посочил точното място на извършване на нарушението АНО, същият
не е спазил императивното изискване на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, въвеждаща
като задължителен законов реквизит на наказателното постановление мястото, на
което е осъществено деянието. В самото наказателно постановление за такова са
посочени два третокласни пътя- №534 и №53438. Очевидно е налице неяснота на
обжалваното наказателно постановление по отношение на мястото на извършване на деянието,
която пък от своя страна води до липса на възможност за индивидуализиране на
конкретното нарушение, за което наказващия орган е наложил административна
санкция.
В АУАН се сочи, че марката и модела на МПС, спряно от жалбоподателя, са
„Мерцедес С 250“. Актосъставителят в случая е комбинирал латинското изписване
на автомобил „Mercedes C 250“ с това на кирилица, а именно- „Мерцедес Ц 150“, създавайки по този
начин несъществуващ модел на л.а. Нормата
на чл.42,т.4 от ЗАНН повелява, че административните актове следва да съдържат
пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено то. В
случая, с оглед начина, по който е описано вмененото на въззивника деяние и
обстоятелствата, при които е осъществено, не може да се приеме, че нарушението
е ясно и точно посочено, а това безспорно рефлектира върху правото на защита на
санкционираното лице. Актосъставителят е бил задължен, съобразно чл.6 от ЗАНН,
да опише нарушението, което сочи да е осъществено, както от обективна, така и
от субективна страна, с неговите признаци и да изложи всички обстоятелства,
относими към правната квалификация на деянието. Повърхностното описание на
нарушението и липсата на конкретика, относно същото, винаги води до
незаконосъобразност на обжалваното НП. То не може да се подразбира, предполага
или да се извлича по тълкувателен път от някакви обстоятелства, защото се касае
за санкционна отговорност.
Същото е съвкупност
от обстоятелства, индивидуализиращи конкретното деяние и представляващи задължителен
реквизит за АУАН. Нормата на чл.42,т.4 от ЗАНН, която ги урежда, е императивна
по своя характер, поради което не подлежи на преценка, от страна на
актосъставителя, необходимостта от включването им в съдържанието на този акт.
Липсата на яснота относно деянието,което се вменява на нарушителя, винаги
представлява съществено нарушение на процесуалните норми.
Съгласно чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и 6 ЗАНН актът и
наказателното постановление, освен описание на осъщественото деяние и
обстоятелствата, при които е извършено последното, следва да съдържат
законовите разпоредби, които не са били спазени, като е необходимо да е налице
пълна идентичност между фактическото и юридическото формулиране на
административното нарушение.
Конкретните фактически
обстоятелства по нарушението следва да бъдат ясно и конкретно изложени и да
бъдат подведени под конкретната правна норма, която административно-наказващият
орган счита за нарушена. Противното води до нарушаване правото на защита на
наказаното лице, доколкото последното не е в състояние да разбере в
извършването на какво административно нарушение е обвинено.
В конкретния случай
са допуснати процесуални нарушения, които са довели не просто да накърняване на
правото на защита на наказаното лице, а до пълна невъзможност за определяне на
предмета на доказване в съдебното производство, поради което и наказателното
постановление следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно. Съображенията
на съда, за да достигне до този извод, са следните:
Съгласно нормата на чл.5,ал.1,т.1
от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“. Приемайки я за
нарушена и изписвайки я по този начин АНО е допуснал процесуално нарушение, изразяващо
се в абстрактно посочване на нарушената законова разпоредба, тъй като последната
съдържа повече от една алтернатива и въззивника не би могъл да разбере какво
точно деяние му се вменява да е извършил.
От друга страна- в
АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление,
актосъставителят, в желанието си да бъде по-конкретен, цифрово е посочил за
нарушена норма чл.5,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП. Словесно на същата съответства
забраната за всеки участник в движението да създава опасности за движението, но в акта е записано, че нарушителя е спрял лекия си автомобил, което деяние всъщност
е второто предложение на цитираната
норма.
Както вече беше
споменато в мотивите на съда по-горе производството по налагане на
административно наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно
спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе
нарушения на процесуални правила са съществени, тъй като нарушават правото на
защита на въззивника и представляват формална предпоставка за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Същите опорочават изцяло производството
по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В
конкретния случай се установи, че не е налице стриктно спазване на процедурите
по съставяне на акта и по издаване на наказателното постановление, поради което
настоящият съд счита, че последното следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, а жалбата следва да се уважи като основателна.
С оглед на изхода на спора и според правилата на чл.63д от ЗАНН, АНО-
ответник по жалбата, в случай че въззивника е направил разноски по делото за възнаграждение
на негов процесуален представител, следва да му ги заплати. В този смисъл е
писмената молба на адв.Г.М. ***. Разглеждайки последната обаче съдът намира, че
същата следва да бъде оставена без уважение, тъй като нормата, на която се
позовава молителката, а именно- чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г., касае процесуалното
представителство, защитата и съдействието по административни дела без определен
материален интерес, а в случая такъв е налице.
Предвид
изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1228-004271/21.01.2021
г., издадено от началник група към ОДМВР-Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с
което на Б.Г.К. ЕГН **********,***, е наложено административно наказание- глоба
в размер на 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
процесуалния представител на Б.Г.К. ЕГН **********,***, за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: