Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Ловеч, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.
съдия
при
секретаря
Даниела К.а, като разгледа докладваното
от младши съдия Кристиан Гюрчев в.н.ч.х.д. № 38 по описа на съда за
С Присъда № 22 от 25.10.2018 г.,
постановена по НЧХД № 363/2017 г. по описа на Районен съд – Тетевен, съдът е
признал подсъдимият М.А.М., с ЕГН **********, за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление на 04.06.2017 г. около 21,30 часа сам, както и на 05.09.2017 г. около 01,30
часа в съучастие като съизвършител с Р.А.М., с ЕГН **********,***, чрез удари с брадва, кол и ръце
в областта на лицето, гърба, тялото и лявата
ръка
причинил на М.Р.Р. временно и неопасно
разстройство на здравето, без загуба на съзнание - голяма разкъсно контузна рана в дясната половина на
челото с дължина около 7-
Със същия съдебен акт съдът
признал подсъдимият Р.А.М. с ЕГН **********
за виновен в това, че на 05.09.2017 г. около
01,30 часа в с. Глогово , обл. Ловеч, в съучастие с М.А.М. като съизвършител, чрез удари с кол и ръце причинил хематом
с размер 10/15 см. на левия лакът на М.Р.Р., представляващо лека телесна повреда с разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 57, ал. 1 и чл. 54, ал.
1 от НК го осъдил на „Пробация“ при следните
пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес:***, с периодичност – два пъти седмично, за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца.
С присъдата съдът уважил
гражданската претенция на М.Р. спрямо М.М. частично до сумата от 800 лв., представляваща главница за обезщетение за претърпени в
резултат на нанесената му телесна повреда неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на деянието 04.06.2017 г. до окончателното изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 5000 лв. я отхвърлила като неоснователна. Със същия
съдебен акт съдът осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно на частния
тъжител сумата от 500,00 лв., представляваща главница за обезщетение за
претърпени в резултат на нанесената му телесна повреда неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието 05.09.2017 г. до
окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 3000 отхвърлил
претенцията като неоснователен. Съдът оставил без уважение гражданския иск срещу
М.М. за присъждане на сумата в размер на 1000 лв., представляваща неимуществени
вреди от престъпления по чл. 148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК и чл.
144, ал. 1 от НК, като неоснователен.
С оглед изхода на спора съдът
осъдил М.А.М. да заплати по сметка на
Районен съд - Тетевен сумата от 50 лв. за държавна такса, както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, както и в условията на солидарност с Р.А.М.
по сметка на Районен съд - Тетевен сумата от 50 лв. за държавна такса, както и
5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Със същия съдебен акт
районният съд осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски от
частния тъжител в размер на 812 лв., от които 600 лв.-възнаграждение за
процесуално представителство, 12 лева – такса за депозираната тъжба и 200 лева
депозит за вещо лице.
Настоящото производство е
образувано по въззивна жалба от М.Р.Р., депозирана
чрез адв. С.Г. ***, в която се излагат подробни мотиви, че така постановеният
съдебен акт е необоснован, незаконосъобразен и постановен при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в частта, с която М.М. е оправдан
за извършените от него престъпления по чл. 144, ал. 1 НК и чл. 148 ал. 1, във
връзка с чл. 146, ал. 1 НК, както по отношение на отхвърлените граждански
претенции. Сочи се, че по делото са налице достатъчно убедителни
доказателства-свидетелските показания на М. М. и А. Р., от които се установява,
че подсъдимият М.М. е псувал М.Р.. Оспорва се размера на присъденото
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, като според жалбоподателя съдът е присъдил такова
в значително занижени размери. На база изложеното се моли въззивният съд да
постанови решение, с което да отмени присъдата в обжалваната ѝ част, да осъди
подсъдимия М.М. за извършените от него престъпления по чл. 144, ал. 1 НК и чл.
148 ал. 1, във връзка с чл. 146, ал. 1 НК и да уважи гражданските претенции в
пълен размер.
По
делото е постъпила въззивна жалба и от М.М. и Р.М., депозирана чрез процесуалния
им представител-адвокат Т.Ц., против присъдата в частта, с която са признати за
виновни за това, че на 05.09.2017 г. са нанесли лека телесна повреда на
тъжителя М.Р., както и оспорват размера на обезщетението за неимуществени вреди
и присъдените разноски. В тази насока сочат, че видно от представената
медицинска документация на процесната дата подсъдимите са станали жертва на
побой, извършен от пострадалия и други две лица. Считат, че посоченият в
частната тъжба механизъм на нанасяне на телесната повреда не се потвърждава от
събраната по делото доказателствена съвкупност. Молят настоящата инстанция да
отмени присъдата в обжалваната част и да им бъдат присъдени сторените разноски.
В съдебно
заседание се явява въззивникът М.Р. заедно с процесуалния си представител адв. Г.,
като заявяват, че поддържат изложеното в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на контролираната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като
убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано въз
основата на анализ на събраните по делото доказателствени материали – показания
на свидетелите М. Р. М., А. И. Р., Д. М. О., М. М. М., К. М. М., М. И. К., С. М. Р., Р.М. И.,
А. М. И., И. М. И., С. М. А., П. Н. П., М. П. П., обясненията на подсъдимите М.А.М.
и Р.А.М., заключение на вещото лице д-р Мери Газемба по изготвената
съдебно-медицинска експертиза, както и на писмените доказателства – 2 бр.
медицински свидетелства, болничен лист с № Е20178732118, фиш за
спешна медицинска помощ от 04.06.2017 г., справка от тел. 112, 2 бр. аудиозаписи на обаждания до телефонен номер 112,
прокурорска преписка № 851/2017 г. на Районна
прокуратура – Тетевен, справка за извършени амбулаторни прегледи във
ФСМП-Тетевен от 05.09.2017 г. и 2 бр. фишове за спешна помощ от 05.09.2017 г.,
справки за съдимост.
В изпълнение
на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните доказателствени
източници, Окръжен съд - Ловеч прие за установена следната фактическа обстановка:
М.А.М. е
роден на *** г., български гражданин, неосъждан, с основно образование,
неженен, работи, с ЕГН: **********.
Р.А.М. е
роден на *** г., с постоянен адрес: ***, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, неженен, работи сезонно в гр. Троян, с ЕГН: **********.
Частният
тъжител М.Р.Р. живеел заедно със семейството си в къщата, находяща се в с. Г.,
община Тетевен, ул. „***, като делял един двор с къща, която била обитавана от
майка му. Улицата пред къщата на пострадалия и неговата майка преминавала в
по-широка част, като се образувал малък площад или обращало.
Пострадалият
М.Р. бил първи братовчед с бащата на подсъдимите. Между частния тъжител и
подсъдимите било налице напрежение, тъй като ги подозирал в кражба на предмети
от гаража му.
На
04.06.2017 г. около 21:30 часа частният тъжител бил седнал пред къщата и
разговарял с намиращите се там хора. В този момент покрай него по улицата
преминал лек автомобил марка „Пежо“, който бил управляван от подсъдимия М.М.,
като същият шофирал агресивно и бързо. Подсъдимият М. спрял автомобила пред
къщата, в която живеела майката на пострадалия, качил се върху тавана на колата
и започнал да танцува. След това подсъдимият М. слязъл от колата, извадил
брадва, започнал да я размахва и да я удря в намиращия се на улицата пътен
знак. Майката на пострадалия чула викове и шум и се показала на прозореца, за
да види какво става, при което подсъдимият М. започнал да я псува и заплашва.
Пострадалият Р. се приближил към подсъдимия, за да го пита защо се държи така с
майка му, при което между двамата възникнал конфликт. Първоначално конфликтът
бил вербален, като двамата си разменили реплики, но впоследствие прераснал във
физически, в хода на който подсъдимият М. замахнал с брадвата към пострадалия, като
благодарение на свидетелката А. Р., която му викнала да се прикрие, Р. успял да
избегне удара. Тези действия на подсъдимия М. накарали частният тъжител да се
прибере в двора на къщата си и да потърси предмет, с който да се защити ако
бъде нападнат. След като намерил една лопата, Р. излязъл отново на улицата,
където все още бил и подсъдимият М.. Подсъдимият М. продължил да се държи
агресивно, като след намесата на баща му и чичо му се прибрал в дома си. Р.
също се прибрал в къщата си и разказал на жена си – свидетелката Д. О., за
случилото се, която решила да излезе и да заключи колите им, тъй като се
притеснявала М. да не им направи нещо. Частният тъжител също излязъл и видял,
че подсъдимият М. е отново там, като в ръцете си държал брадва, блъскал с нея
по асфалта и продължавал да се държи агресивно и заплашително. Притеснен да не посегне
на колите му, Р. се насочил към М.. В този момент подсъдимият М. посегнал към
него с брадвата няколко пъти, като Р. парирал ударите с намиращата се в ръцете
му лопата и го подгонил. Тичайки М. се обърнал и хвърлил към него брадвата,
като същата го ударила в дясната част на слепоочието. Вследствие от удара Р.
изпитал силна болка, поради което му се наложило да приклекне, потекла му кръв.
Веднага след това Р. се прибрал в къщата си, където с помощта на свидетелите Д. О. и М. М. бил закаран в ФСМП-Тетевен. В
болницата раната била обработена, били му поставени шевове, а на следващия ден
бил проведен преглед от невролог и му бил направен скенер. След като в рамките
на 2-3 дена състоянието му не се подобрило, се наложило да бъде приет в болница
за пет дена. След случилото се Р. подал жалба до полицията, като с
Постановление на Районна прокуратура – Тетевен от 24.07.2017 г. бил постановен
отказ за образуване на досъдебно производство по преписка № 851/2017 г.
Вечерта на
04.09.2017 г. срещу 05.09.2017 г. пострадалият бил вкъщи
с малкия си син, който бил на 8 години, съпругата му била на работа, а големият
му син – свидетелят С. Р., бил излязъл навън със свой приятел. Около 01:30 часа
през нощта подсъдимият се събудил от блъскане и трясък на входната врата, след
което в спалнята му влязъл сина му, като същият треперел от страх. Р. го питал
какво се е случило и той му обяснил, че бил пресрещнат пред дома им от
подсъдимия Р.М., който го подгонил. Свидетелят С. Р. се страхувал от Р.М., тъй
като преди процесната вечер бил получавал от него СМС със заплахи, че ще се
разправи с него и ще отмъсти за брат си. Р. решил да излезе и да потърси
подсъдимия Р.М., като преди това казал на сина си да се обади на тел. 112. След
като подал сигнал на тел. 112 свидетелят С. Р. застанал на гаража, откъдето
наблюдавал последвалите събития. Излизайки на улицата пред къщата, пострадалият
Р. установил, че подсъдимият Р.М. се намира в колата си, паркирана на отсрещния
край на улицата. Частният тъжител се приближил до колата и го питал защо
причаква сина му през нощта, при което подсъдимият Р.М. направил опит да излезе
от колата, но Р. затискал вратата отвън и не му давал. Междувременно на
местопрестъплението се появили свидетелите М. К., с приятелката си, К. М. и С. М.,
като К. попитал Р. какво става и като разбрал за случилото се и че се чака
пристигането на полицията се оттеглили към къщата на пострадалия.
Непосредствено след това на местопрестъплението се появил братът на Р.М. –
подсъдимият М.М.. Между М.Р. и М.М. възникнала физически сблъсък, изразил се
във вкопчване един в друг, вследствие от което двамата паднали на земята,
където продължили да се боричкат. През това време подсъдимият Р.М. успял да
излезе от автомобила си, взел един кол и замахнал да нанесе удар с него по
главата на пострадалия Р.. Р. успял да се предпази с ръка, като вследствие от
това ударът попаднал върху левия му лакът. Непосредствено след удара
пострадалият почувствал силна болка, извикал и избягал в дома си. Междувременно
пристигнала полиция и линейка, като медицинският екип обяснил на Р. на сутринта
да отиде в болницата, за да му се направи снимка на ръката. На следващия ден Р.
***, като било установен отток и хематом по задната повърхност на левия лакът с
размери 10/5 см.
На същата
дата във времето между 01:30-02:10 три неустановени по настоящото дело лица са
нанесли последователно побой на подсъдимите Р.М. и М.М., вследствие от което
последните получили наранявания – разкъсно-контузни рани, и били закарани от
свидетеля А.
И. – техен
баща, във ФСМП-Тетевен. Във връзка с посоченото е налице висящо наказателно
производство от частен характер, в което страни са М.М. – частен тъжител и М.Р.,
С. Р. и М. К..
Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена на база медицински
свидетелства, фиш за преглед, епикриза и свидетелските показания на М. М. и С. Р.
на тъжителя били причинени: 1. на 04.06.2017 г. - разкъсно-контузна рана в
областта на челото и дясната странична област на главата, както и малка
разкъсно-контузна рана по външния ъгъл на дясното око, без данни за сътресение
на мозъка със загуба на съзнание, като тези изменения се дължат на действието
на тъпата част на брадва; 2. на 05.09.2017 г. - контузия на лява ръка-лакетна
става, с масивен докожен хематом, без данни за счупване на кости на ръката,
като същата е причинена по описания в тъжбата начин чрез удар с твърд тъп предмет – най-вероятно
удар с дървен кол. В заключението си вещото лице е приело, че така установените
телесни изменения са довели до временно и неопасно разстройство на здравето. В
съдебно заседание експертът д-р Мери Газемба е уточнила, че по отношение на
втората телесна повреда, осъществена на 05.09.2017 г., в заключението е
допусната техническа грешка, като посоченото временно и неопасно за здравето
разстройство следва да бъде заменено с бола без растройство на здравето.
В настоящото
производство не е била искана и не е била съдебно-медицинска експертиза относно
твърдените наранявания на двамата подсъдими, поради което не може да бъде
установен и техния характер и механизъм на причиняване.
Настоящата
инстанция в изпълнение на задълженията извърши собствен анализ на събраните
доказателствени източници:
По
отношение на случилото се на 04.06.2017 г.:
От
показанията на свидетелите М. М. и А. Р. се установяват причините, довели до отключването
на физическата агресия от страна на подсъдимия, механизмът на изпълнителното деяние,
уврежданията, които е получил пострадалия, и авторството на деянието. Съдът
изцяло кредитира показанията им в тази им част, доколкото свидетелите са преки
очевидци, единствените, които не са в родствена връзка с някоя от страните по
делото и изложеното от тях е последователно, вътрешно непротиворечиво и в
синхрон с останалата доказателствена съвкупност. От показанията на свидетелката
Д. О., която не е пряк
очевидец на инкриминираното деяние, се установяват предхождащите събития –
наличието на агресивно и заплашително поведение от страна на подсъдимия и
наличието на видими наранявания и кръвотечение по главата на пострадалия след
нанесения му удар. Съдът отчита и показанията на свидетеля Р. И.-чичо на подсъдимия,
от който се установява, че между подсъдимия и пострадалия е възникнал конфликт-вербален
и физически, който е прераснал в инкриминираното деяние. Следва да се посочи,
че в обясненията си подсъдимият М.М. не оспорва факта, че е хвърлил, намиращата
се в него брадва срещу пострадалия, като единствено отрича да е видял същата да
го е ударила в главата. Настоящата инстанция не кредитира показанията на
свидетеля С. Р., досежно това деяние, доколкото същите не почиват на преки
впечатления, а представляват преразказ на съобщеното му от пострадалия-негов
баща. На следващо място съдът не цени и показанията на свидетелите М. М. и Д. О. досежно, че
пострадалият изпаднал в безсъзнание, доколкото изложеното от тях се опровергава
от заключението на вещото лице, в което е прието, че Р. е претърпял лека степен
на сътресение – зашеметяване. В тази връзка съдът отчете, че свидетелите са в
близка роднинска връзка с пострадалия, не притежават специални знания в
областта на медицината и наличието на силен стрес с оглед на случилото се.
Фактическите
констатации за мястото и времето на престъплението съдът изведе от показанията
на свидетелите М. М., А. Р., Д. О. и Р. И., както и от обясненията на
подсъдимия М.М..
Що се касае
до второто деяние-отправената обидата, от наличната по делото доказателствена
съвкупност не може да се установи по безспорен начин дали същото е било
осъществено от подсъдимия. Единствените доказателства, които потвърждават
тезата на тъжителя, са показанията на свидетелите М. М. и А. Р., между които са
налице съществени противоречия, създаващи пречка същите да бъдат ценени. Така
свидетелката Р. сочи, че подсъдимият е псувал майката на пострадалия и
впоследствие, че го е напсувал на майка, като това се е случило непосредствено
преди хвърлянето на брадвата. В показанията си свидетелят М. е посочил, че
подсъдимият е отправил псувни към пострадалия непосредствено след размяната на
реплики между майката на пострадалия и подсъдимия. По-нататък М. е уточнил, че
е чул обиди и викове от улицата, но без да ги конкретизира по съдържание и
авторство. В тази връзка са и показанията на свидетеля И. и обясненията на
подсъдимия М.М., от които се установява, че действително между подсъдимия и
пострадалия е бил налице вербален и физически конфликт, изразил се в размяна на
реплики и физическо съприкосновение, но без да се сочи подсъдимият да е
отправял конкретна обидна реплика спрямо пострадалия. Така настоящата инстанция
стига до извод, че при така събраната доказателствена съвкупност посоченото в
частната тъжба, че на 04.06.2017 г. подсъдимият М.М. изрекъл „Майка ти ще еба и на теб“, остава недоказано.
Сходна е
ситуацията и по отношение на изложеното в частната тъжба, че на процесната дата
подсъдимият М. заплашил Р., че ще го насече с брадва. Изложеното от тъжителя се
потвърждава единствено от показанията на свидетелката А. Р., като дори в
показанията на свидетеля М. липсват подобни твърдения. С оглед на посоченото
въззивната инстанция споделя извода на проверяваната, че и това обвинение е
останало недоказано.
По
отношение на случилото се на 05.09.2017 г.:
На първо
място следва да се отбележи, че фактическата обстановка се извежда изцяло от
показанията на свидетелите К. М., М. К., С. Р. и С. А., които, макар да са
преки очевидци на случилото се, се намират в близки родствени взаимоотношения с
пострадалия. На следващо място съдът взе предвид и показанията на свидетелите Р.
И., А. И., П. П. и М. П. и обясненията на двамата подсъдими, както и наличната
по делото медицинска документация, от които се установява, че на процесната
дата и място възникнал физическо съприкосновение, вследствие от което на
подсъдимите М.М. и Р.М. били нанесени редица наранявания. В тази връзка на съда
е служебно известно и обстоятелството, че е налице наказателно дело, касаещо
същата дата, час и място, по което пострадалият и част от свидетелите в
настоящото производство са в процесуално качество на подсъдими, а М.М. - подсъдим
в настоящото производство като частен тъжител. Изложеното налага при
кредитирането на показанията на свидетелите Р. и К., съдът да ги цени с нужната
доза критичност, като търси подкрепа на изложеното от тях в останалата
доказателна съвкупност. Така от показанията на К. М., М. К., С. Р. и С. А. се
установява непосредствената причина за конфликта, а именно, че подсъдимият Р.М.
заплашил свидетеля С. М.-син на пострадалия, вследствие от което пострадалият М.Р.
излязъл и му потърсил сметка. Посоченото косвено се потвърждава и от
приложената справка на телефон 112 и наличен аудиозапис, от който е видно, че от
телефона на свидетелят С. Р. на 05.09.2017 г. в 01:58 е бил подаден сигнал на
телефон 112 за хулиганство. На следващо място са показателни констатациите за
механизма на изпълнителното деяние, вследствие от което е настъпило
увреждането, а именно чрез удар с твърд тъп предмет-дървена сопа, което се
потвърждава и от заключението на вещото лице. Не е налице спор по отношение на
авторството на Р.М., доколкото свидетелите сочат, че вследствие от неговия удар
пострадалият изохкал и избягал. Колкото до подсъдимия М.М., свидетелите сочат
единствено, че М. нанесъл удар в гърба на пострадалия, след което двамата се сборили,
при което паднали на земята, където продължили да си нанасят удари, но същите
са категорични, че увреждането е настъпило единствено от действия на подсъдимия
Р.М.. В тази насока е показателно и заключението на вещото лице, в което не са
констатирани наранявания по местата, по които, според свидетелите, М. нанесъл
удари, а именно лицето и гърба на пострадалия.
Фактическите
констатации за мястото и времето на престъплението съдът извлече от показанията
на свидетелите К. М., М. К., С. Р. и С. А..
Съдът не
кредитира изложеното от свидетелите Р. И. и А. И. и обясненията на двамата
подсъдими, досежно нанесеният им побой на 05.09.2017 г. от пострадалия Р. и
свидетлите С. Р. и М. К., тъй като са налице съществени противоречия в
изложената от тях теза и по-конкретно за последователността и механизма на
двете изпълнителни деяния. На следващо място посоченото не се потвърждава и от
свидетеля И. И., който според подсъдимия Р.М. е бил очевидец на случилото се,
като същият отрича въобще да е присъствал там. Отчитайки и факта, че
единствените свидетелски показания потвърждаващи обясненията на подсъдимите
произтичат от техни близки роднини – баща и чичо, съдът приема, че в тази им
част същите следва да се разглеждат като защитна теза и да не се ценят. Следва
да се отбележи, че дори твърдяното от подсъдимите да беше вярно това не би
изключило автоматично вината им, доколкото предмет на настоящото производство е
претърпяното увреждане на частния тъжител.
Настоящата
инстанция изцяло кредитира заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза като пълно и извършено от компетентно лице, като
същото не е оспорено и от страните.
При изложените факти и доказателственият
анализ, на който те се основават, въззивната инстанция прие от правна страна следното:
По
отношение на подсъдимия М.М.:
Правилен е
изводът на проверяваната инстанция, че подсъдимият М.М. е осъществил
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Така от
обективна страна подсъдимият М.М. на 04.06.2017 г. около 21:30 часа в село
Глогово, област Ловеч нанесъл удар с брадва в слепоочието на М.Р., вследствие
от което последният получил разкъсно-контузна рана в областта на челото и
дясната странична област на главата, малка разкъсно-контузна рана по външния
ъгъл на дясното око и лека степен на сътресение на мозъка – зашеметяване без
данни за загуба на съзнание, представляваща лека телесна повреда с разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
Налице е и субективната страна
на престъплението – подсъдимият е
действал виновно, с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Неправилни
са изводите на съда, че подсъдимият М. е действал, като съизвършител с Р.М. в
деянието, осъществено на 05.09.2017 г. За да е налице съучастие в хипотезата на
съизвършителство от обективна страна престъпния резултат трябва да е постигнат
не от изолирано въздействие, а като последица от съвместно осъществяване на
изпълнителното деяние /в тази насока Решение №
586/83 г. на II н.о. на ВС, Решение № 198/78 г. на II н.о. на ВС, и Решение № 119/2000 г. на I н.о. на ВКС. Видно от показанията на свидетелите К. М., М. К., С. Р. и С. А.
увреждането е настъпило като пряка последица единствено от нанесения удар с
дървен предмет от подсъдимия Р.М.. На следващо място липсва и субективната страна на
съучастието, а именно общност на умисъла, тъй като от поведението на двамата
подсъдими не се установи всеки от тях да е имал съзнанието, че участва в
изпълнението на престъплението заедно с другия и да иска от тази обща дейност
да настъпят желаните общественоопасни последици /в тази насока Решение № 198/78 г. на II н.о. на ВС/.
Гореизложеното
обезсмисля и квалификацията по чл. 26, ал 1. от НК – продължавано престъпление,
доколкото в конкретната хипотеза спрямо подсъдимия М.М. е налице само едно престъпно
деяние, поради което и в тази част следва да бъде оправдан.
Неоснователни
са направените от защита възражения, че подсъдимият М. е действал при
самозащита, доколкото по делото не се установи да е било налице неправомерно
действие инициирано от пострадалия спрямо него. В точно обратния смисъл е
събраната доказателствена съвкупност, видно от която частният тъжител чрез
намиращата се в него лопата е успял да избегне два-три удара при фаталното
хвърляне. Доколкото по делото не са били ангажирани доказателства, от които да
се установи, че подсъдимият М. е претърпял твърдените от него увреждания,
вследствие от нанесени удари с лопатата по тялото му от Р., не би следвало да
намери приложение и института на реторсията.
Въззивният
съд споделя правния извод на първостепенния, че от събраната доказателствена
съвкупност не може да се установи по несъмнен начин, че подсъдимият М.М. на
04.06.2017 г. пред дома на майката на тъжителя М.Р. е осъществил престъпните
състави на престъпленията обида и заплаха. За да е налице престъплението обида
е необходимо деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или
мнение, унижаващо достойнството на пострадалия. Безспорно отправянето на псувни
и конкретизираната в частната тъжба псувня - „Майка ти ще еба и на теб“,
покрива от обективна страна състава на престъплението. В процесния случай,
както съдът подробно изложи в доказателствения си анализ, са налице
противоречия в показанията на свидетелите и липсва яснота относно това дали на
процесната дата подсъдимият М. въобще е отправил посочената обидна реплика към
пострадалия. Наличната доказателствена съвкупност създава само една вероятност
за това, на база която не може да се постанови осъдителна присъда. По отношение
на престъплението заплаха не се установи подсъдимото лице да е отправило закана
за извършване на престъпление, която би могла да възбуди основателен страх в
пострадалия. Изложеното от частния тъжител, че бил заплашен, че ще бъде
насечен, се потвърждава единствено от показанията на свидетелката Р., като в
тях се сочи, че подсъдимият казал „ще те насеча“. По делото липсват данни дали
тази заплаха е била възприета от пострадалия и да е предизвикала някаква
негативна емоция в него. Точно в обратния смисъл е доказателствената
съвкупност, от която се установява, че след размяна на реплики между пострадал
и подсъдим се стигнало и до физически сблъсък, при който и двете страни били
активни. С оглед на посоченото настоящата инстанция се солидаризира с
проверяваната, че от събраните доказателства подсъдимият М. не може да бъде
признат за виновен относно вмененото му с тъжбата деяние по чл. 144, ал. 1 от НК.
По
отношение на подсъдимия Р.М.:
Настоящата
инстанция счита, че проверяваната инстанция неправилно е квалифицирала деянието
по чл. 130, ал. 1 от НК, като същото следва да се преквалифицира по чл. 130,
ал. 2 от НК.
Леките
телесни повреди по степен на увреждане са два вида – с разстройство на здравето
- чл. 130, ал. 1 от НК, каквато се твърди в частната тъжба, и без разстройство
на здравето – чл. 130, ал. 2 от НК. В т. 15 и 16 от Постановление №3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС е направено ясно
разграничение между ал. 1 и ал. 2 на чл. 130 от НК. Разстройство на здравето по
смисъла на чл. 130, ал.1 от НК има, когато се установи, че на пострадалия са
били причинени анатомични и функционални смущения, които са довели до болестно
състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота. Лека телесна повреда без разстройство на здравето – чл.130, ал. 2 от НК
има, когато увреденият претърпява болки или страдания, които се изразяват в
кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателства върху различни
части на тялото. Становището на експерта не е оспорено от страните, доколкото
единствено той разполага със специални знания в областта, поради което и съдът
следва да го приеме. Отделно в съдебната практика се приема, че наранявания,
изразяващи се в одрасквания, зачервявания на кожата и кръвонасядания, каквото е
и настоящото, не съставляват увреждания с разстройство на здравето и следва да
се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. Така
настоящата инстанция приема, че от обективна страна подсъдимият М.М. на
05.09.2017 г. около 01:30 часа в село Глогово, област Ловеч чрез удар с дървен кол
причинил на М.Р. увреждане - масивен
докожен хематом без данни за счупване на кости на лява ръка, представляващо болка
без разстройство на здравето, поради което и следва да бъде оправдан относно
вмененото му с тъжбата деяние по чл. 130, ал. 1 от НК.
Налице е и субективната страна
на престъплението – подсъдимият е
действал виновно, с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
Индивидуализация на наказанието:
По
отношение на подсъдимия М.М.:
Въззивната инстанция счита, че
проверяваната инстанция правилно е определила наказанието на М., като му е
наложила пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес ***, с периодичност – два пъти седмично /чл. 42а, ал. 2, т. 1 във
вр. с ал. 1 от НК/ за срок от осем месеца; и задължителни периодични срещи с
пробационен служител / чл. 42а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК/ за срок от
осем месеца. В чл. 130, ал. 1 от НК са предвидени следните наказания – лишаване
от свобода и пробация. На подсъдимият М.М. е било наложено административно
наказание по реда на чл. 78а от НК – глоба в размер на 1000 лв., като присъдата
е влязла в сила на 02.02.2017 г. и глобата не е заплатена. При определяне на
вида и размера на наказанието, ориентиран към минимума, съдът съобрази
наличието на смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало /видно
от свидетелството му за съдимост му е било наложено административно наказание
по реда на чл. 78а от НК/ и младата му възраст, както и отегчаващите такива - агресивното
му и непристойно поведение преди настъпване на инкриминираното деяния, изразило
се в псуване майката на тъжителя, викане, блъскане с брадва по асфалта и пътен
знак и механизма на изпълнителното деяние – хвърляне на брадва към главата на
пострадалия.
По отношение на подсъдимия Р.М.:
Настоящата
инстанция счита за правилни и изводите на проверяваната инстанция относно
наложеното на подсъдимия наказание пробация при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с периодичност – два пъти
седмично за срок от шест месеца /чл. 42а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК/; и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца /
чл. 42а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК/. В чл. 130, ал. 2 от НК са
предвидени следните наказания – лишаване от свобода, пробация или глоба. На
подсъдимият Р.М. е било наложено административно наказание по реда на чл. 78а
от НК – глоба в размер на 1000 лв., като присъдата е влязла в сила на
01.02.2016 г. и глобата не е заплатена. Определеният вид и размер на
наказанието е на минимума, като е съобразен със смекчаващи вината обстоятелства
– чистото съдебно минало на подсъдимия /видно от свидетелството му за съдимост му
е било наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК/ и младата му
възраст, и отегчаващи такива - агресивното му поведение преди настъпване на
инкриминираното деяние, изразило се в причакване и подгонване на непълнолетния
син на пострадалия в тъмната част на денонощието.
По отношение на гражданския иск:
В първоинстанционното
производство частният тъжител е предявил обективно съединени искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, с който е поискал подсъдимият М.М. да бъде осъден да
му заплати сумата в размер на 5000 лв., представляваща неимуществени вреди за
деянието по чл. 130, ал.1 от НК и 1000 лв., представляващи неимуществени вреди
за деянията по чл. 148, ал. 1 и по чл. 144, ал. 1 от НК. Първоинстанционният
съд е отхвърлил претенцията в размер на 1000 лв., като неоснователна, което
настоящата инстанция счита за правилно. Що се касае до претенцията от 5000 лв.,
въззивният съд приема, че, съблюдавайки нормата на чл. 52 от ЗЗД, първоинстанционният
съд неправилно е обезщетил пострадалия със сума в размер на 800 лв., като
същата следва да бъде увеличена до размера на сумата от 1000 лв. Това съждение
се извежда от наличната по делото медицинска документация и показанията на
свидетелите М. М. и Д. О., видно от които частният тъжител освен първоначалното
лечение се е наложило да бъде приет и повторно за стационарно лечение за период
от пет дни, а за пълното му възстановяване е бил нужен един месец, през които
изпитвал болки, световъртеж и главоболие.
Частният тъжител е предявил и
претенция двамата подсъдими да бъдат осъдени солидарно за сумата в размер от
3000 лв. за втората телесна повреда, нанесена му на 05.09.2017 г. С оглед
отмяната на първоинстанционната присъда в частта, с която М.М. е признат за
виновен като съизвършител, следва да се отмени и солидарното му осъждане да
заплати сумата в размер на 500 лв. Що се касае до втория подсъдим Р.М.
въззивният състав счита, че проверяваната инстанция, съблюдавайки нормата на
чл. 52 от ЗЗД, правилно е уважила искането до размера на сумата от 500 лв. и я
отхвърлила до пълния размер от 1000 лв. В тази насока съдът отчете мястото,
сериозността на травмата и времето, нужно за пълно възстановяване.
При разглеждане и на двете
претенции съдът отчете и съпътстващото заболяване на частния тъжител – диабет.
По разноските:
Настоящата инстанция счита, че
първоинстанционният съд правилно е осъдил подсъдимите да заплатят на
пострадалия като солидарни длъжници съдебно-деловодни разноски в размер на 812 лв.,
от които 600 лв. - възнаграждение за процесуално представителство, 12 лв. –
такса за частна тъжба и 200 лв. – депозит за вещо лице. С оглед изхода на
гражданското производство всеки един от подсъдимите следва да заплати в полза
на държавата по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 50
лв., за уважаваните искове, както и 5 лв. – такса за издаване на изпълнителни
листи.
По всички изложени до тук
съображения настоящият състав намира, че обжалваната присъда следва да бъде
изменена в горепосочената й част, като подсъдимият М.М. бъде оправдан за това,
че на 05.09.2017 г. около 01,30 часа в с. Глогово, обл. Ловеч, в съучастие като съизвършител с Р.М., в условията на продължавано престъпление чрез удари с кол и ръце в областта на гърба, тялото и лявата ръка причинил на М.Р. отток-хематом с размер 10/5 см. по задната повърхност на левия
лакът, като на потърпевшия било причинено временно и неопасно разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК. На
следващо място присъдата следва да се измени като се преквалифицира извършеното
от Р.А.М. от чл. 130, ал. 2 в чл. 130, ал. 1 от НК, а именно че на 05.09.2017
г., около 01:30 часа, в село Глогово, област Ловеч, чрез удари с дървен кол
причинил на М.Р.Р. отток-хематом по задната повърхност на
левия лакът с размер 10/5 см. на левия
лакът, като
на потърпевшия било причинено болка без разстройство на здравето и бъде
оправдан за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Присъдата следва да се измени
и по отношение на следните гражданските претенции: гражданският иск, предявен
от М.Р. срещу М.М. за претърпените от него неимуществени вреди от
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК да бъде уважен до сумата от 1000 лв., а
претенцията на М.Р. спрямо М.М. да заплати сумата от 500 лв., представляваща
главница за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
осъщественото на 05.09.2017 г. престъпление, следва да се отхвърли като
неоснователна.
При извършената, на основание чл.
314 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
същата следва да бъде изменена, в указаната част, а в останалата –
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 и чл. 337, вр. чл. 334, т. 3 от НПК Окръжен съд-Ловеч
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 22 от 25.10.2018 г., постановена по н.ч.х.д. № 363 по
описа за
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която М.А.М., с ЕГН: **********,
бил признат за ВИНОВЕН в това, че на
05.09.2017 г. около 01,30
часа в с. Глогово, обл. Ловеч, в съучастие като съизвършител с Р.М., в условията на
продължавано престъпление чрез удари с
кол и ръце в областта на гърба, тялото и лявата ръка причинил на М.Р. отток-хематом с размер 10/5 см. по задната повърхност на левия
лакът, като на потърпевшия било причинено временно и неопасно разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като го ОПРАВДАВА за престъплението по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която Р.А.М. бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 05.09.2017 г.,
около 01:30 часа, в село Глогово, област Ловеч, чрез удари с дървен кол
причинил на М.Р.Р. отток-хематом с размер
10/5 см. по
задната повърхност на левия лакът, като на потърпевшия било причинено временно
и неопасно разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и
го признава за НЕВИНОВЕН за
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, като вместо това приема, че на
05.09.2017 г., около 01:30 часа, в село Глогово, област Ловеч, чрез удари с
дървен кол причинил на М.Р.Р. отток-хематом
с размер 10/5 см. по задната повърхност на левия лакът, като на
потърпевшия било причинена болка и страдание без разстройство на здравето -
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която предявеният от М.Р.Р.,
с ЕГН: **********,*** срещу М.А.М., с ЕГН: **********,***, иск бил оставен без
уважение за разликата над 800 лв. до 1000 лв., като го ОСЪЖДА да заплати сума в размер на 200 /двеста/ лв., представляващ главница за обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието – 04.06.2017
г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която предявеният от М.Р.Р.,
с ЕГН: **********,*** срещу М.А.М., с ЕГН: **********,***, бил уважен за сумата
от 500 лв., представляваща главница за обезщетение за претърпени в резултат на
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на деянието – 05.09.2017 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
от М.Р.Р., с ЕГН: **********,*** срещу М.А.М., с ЕГН: **********,***, иск за
заплащане на същата сума като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:
1…………………………
2…………………………