Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
Гр. Перник, 07.02.2024
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.**,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В. и
с участието на прокурор К. Т.** от Окръжна прокуратура П.**, като разгледа
докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАД № 491 по описа за 2023 година на
Административен съд – П.**, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни
жалби, подадени от кмета на община П.**, чрез ст. юрисконсулт Д. Е.**, Б.И.А. и
С.А.А., чрез адв. А.А. против Решение № 260000/14.09.2023г. на Районен съд – П.**,
поправено с Решение № 260001/21.09.2023г. на РС - П.**,
постановено по адм.д. № 2/2021г. по описа на Районен съд – П.**, с което е
отменена по жалба на „**“ ООД, ЕИК ** Заповед № 145/25.01.2021г. на кмета на
община П.**, с която е одобрено Решение по протокол № ЗП 1-2/12.01.2021 г. на
комисия, назначена със заповед №1882 от 06.12.2019 год. на кмета на община П.**,
за определяне застроената част в ПИ ** в кв. ** по плана на с. Р.**, местността
’’**”, във връзка с изискванията на т. 1.10 от Заповед № РД-02-14-461/26.08.2003
г. на МРРБ.
Касационните жалбоподатели
твърдят, че решението на районния съд е недопустимо, тъй като е постановено по
процесуално недопустима жалба, подадена от лице, което не е активно
легитимирано да обжалва заповед на кмета на общината, издадена в производство
по чл. 11 и сл. от ППЗСПЗЗ. Алтернативно,
твърдят неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането
към касационния съд е да обезсили обжалваните решения, алтернативно – да отмени
същите като неправилни. Молят за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 213а, ал. 4
от АПК е постъпил отговор от ответника по касационните жалби „**“ ООД, ЕИК **, чрез
адв. К.Б., с който се оспорва касационната жалба на кмета на община П.**.
В съдебно заседание
касационният жалбоподател кмета на община П.** се представлява от старши
юрисконсулт Д. Е.**. Поддържа жалбата и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касационните
жалбоподатели Б.И.А. и С.А.А. се представляват от адв. А.А.,***. Поддържа
жалбата и иска същата да се уважи.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът
по касационната жалба „**“ ООД се представлява от адв. К.Б.. Оспорва касационните
жалби и иска съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция.
Претендира разноски.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – П.** дава заключение за неоснователност
на касационните жалби. Предлага на касационния съд да остави в сила решението
на Районен съд – П.** като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен
състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационните жалби са
подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лица по чл. 210, ал. 1 от АПК –
страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което са допустими за разглеждане.
Разгледани по същество са
основателни.
За да постанови обжалваното решение,
Районен съд – П.** от фактическа страна приел, че въз основа на постъпило в
деловодството на Община П.** на 14.03.2017 г.,
заявление с вх. № 17/ТР-773 от С.А.А. и Б.И.А. за приемане на помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ
за имот в местността „**“ по плана на с. Р.**, общ. П.**, кмета на община П.**
със Заповед № 1882/06.12.2019 г. назначил комисия за определяне застроената
част в ПИ 2323 в кв. 121 по плана на с. Р.**, местност „**“.
В изпълнение на
горепосочената заповед, комисията провела заседание на 12.01.2021г. и решила,
че съгласно действащия регулационен план на с.Р.**, общ. П.**, одобрен със
заповед № III-234/09.04.1976 г., ПИ *** с обща графична площ от 1278 кв. м.
попада:
1.В кв. ***, УПИ XCIV-**,
отреден „За парк - култура и отдих, спортни съоръжения, обществено обслужване“—
1264 кв. м. - поземленият имот попада в незастроена част от терена, в която
няма видими елементи на парково строителство.
2. В кв. *** - „За парк -
култура и отдих“- 14 кв. м., публична общинска собственост.“
Със Заповед №
145/21.01.2021г. Кмета на Община П.**, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 11, ал.
4 от ППЗСПЗЗ, утвърдил горепосоченото
решение на комисията.
Заповедта е обжалвана пред
РС – П.**, който приел, че жалбоподателят "**" ООД e надлежно
процесуално легитимиран да обжалва заповед № 145/25.01.2021г. на кмета на
община П.**, тъй като е собственик на недвижим имот: поземлен имот № *** с площ
от 135189 кв.м., находящ се в квартал 121 по действащия регулационен план на с.Р.**,общ.П.**
утвърден със Заповед № III- 234 от 09.04.1976 г. и Заповед № 1220 от 30.06.2008
г. на Кмета на Община-П.**, заедно с построените в недвижимия имот 15 броя
бунгала с обща застроена площ от 195 кв.м. и масивна вила строена през 1920 г.
със застроена площ от 41 кв.м.,при граници посочени в нотариалния акт.
Установил от представеното удостоверение за търпимост № 15/СЛУ-8015 от
23.09.2015 г., че в имота са застроени още и футболно игрище със ЗП 1800.00
кв.м. построено през 1984 г. и комбинирано игрище -баскетбол, волейбол със
застроена площ от 540 кв.м. построено през 1984 г. ,разположени в УПИ XCIV- ***
за „Парк за култура и отдих,спортни съоръжения, обществено-обслужващи действия
в кв. 121 по действащия ПУП-ПР на с.Р.**,одобрен със Заповед № 1317 от
24.07.2015 г. на Кмета на Община-П.** ,като посочените строежи са търпими
строежи по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ и не подлежат на премахване и забрана
за ползване.
По делото е приета
съдебно-техническа експертиза, която установила, че имот пл. № *** в кв.121 по
плана на с. Р.**, местността „**“ по сега действащия план на с. Р.**, Община П.**,
е бил включен в предходен кадастрален и регулационен план на селото.
Представлявал е имот пл. № 405 от отменения кадастрален план на с. Р.** от 1958
г. По графични данни имот пл. № 2323 е с площ 1278 кв. м. По сега действащия
регулационен план на с. Р.** от 1976 г., имота попада с 1264 кв. м в границите
на УПИ XCIV- ***в кв.121, отреден „За парк - култура и отдих, спортни
съоръжения, обществено обслужване“ и с 14 кв. м в кв. 121, в терен, публична
общинска собственост, отреден „За парк - култура и отдих”.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният
съдебен състав е длъжен да следи служебно всички порочни действия на съда,
които са основание за нищожност или недопустимост на решението или
представляват нарушение на материалния закон. Това са нарушения на нормите,
регулиращи изискванията за валидност и допустимост на съдебното решение и тези,
регулиращи правоотношенията между страните по административноправния спор. При
извършената служебна проверка по реда на цитираната по-горе норма, настоящият
състав установи, че оспореното съдебно решение е недопустимо и подлежи на
обезсилване, поради следните съображения:
Жалбоподателят "**"
ООД не е надлежно процесуално легитимиран да обжалва заповед № 145/25.01.2021г.
на кмета на община П.**, тъй като не е заявител в административното
производство, в което тя е издадена.
Производството по чл. 11,
ал. 4 от ППЗСПЗЗ се провежда когато поради настъпилите промени в статута на
земята, бившата земеделска земя, чието възстановяване се иска, е попаднала е
границите на урбанизирана територия. Целта му е установяване на настоящия
регулационен статут и идентификация на имота, съответно установяване на правоизключващите
реституцията обстоятелства по чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които
имат значение за произнасянето на административния орган по възстановяване на
собствеността.
За изясняване на посочените
факти са необходими специални знания, поради което законът е възложил
издаването на удостоверителните документи по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ на
техническата служба на общината. Решението на същата служба, с което се
определя застроената/незастроената част от имота, предмет на искане за реституция,
се одобрява със заповед на кмета на общината, която е приключващият
производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ акт. Въз основа на решението по чл.
11, ал. 4 и издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ
органът по поземлена собственост постановява решението си за реституция.
Скицата и удостоверението
установяват само една част от релевантната за възстановяването на собствеността
информация - дали върху земите е извършена строителна дейност, дали под, през
или над имота са изградени съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ,
които не позволяват възстановяването на правото на собственост, каква е площта,
необходима за обслужване на изградените сгради и съоръжения съобразно
нормативната уредба, както и ограниченията на правото на собственост. В
производството по реституция тези факти се преценяват наред с всички останали
релевантни обстоятелства. Затова производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е
обслужващо производството за реституция и се подчинява на неговия режим като цяло.
В реституционното
производство е недопустимо участието на трети лица, съответно недопустимо е
участието им и в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Издадените в същото
акт и удостоверителни документи не нарушават, застрашават или засягат правата,
свободите и законните интереси на лицата извън кръга на субектите на
реституция. Съответно само тези лица имат качеството на заинтересовани страни.
Извън техния кръг никакви лица и организации не могат да обжалват постановените
решения на кметовете на общини, тъй като не се засяга тяхната правна сфера и за
тях липсва правен интерес.
В изложения смисъл са
мотивите и диспозитива на Тълкувателно решение № 5/18.10.2011 г. по т. д. №
8/2010 г. по описа на Върховния административен съд – „Граждани и организации,
с изключение на претендиращите възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи и подали заявление за това, не могат да обжалват по реда на АПК
заповедите на кметовете на общини по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на
застроената част от имоти, намиращи се в границите на урбанизирани територии“. На
основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ то е задължително за всички органи на съдебна
власт.
В настоящия случай
жалбоподателят "**" ООД – гр. П.** не е заявител в реституционното
производство, респективно - в обслужващото го производство по чл. 11, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ и няма правен интерес да обжалва заповедта на кмета на община П.**, с
която е определена застроената/незастроената част от заявен за възстановяване
поземлен имот. Този извод не се променя нито от твърдението му, че притежава
право на собственост върху този имот, нито от уведомяването му от
административния орган за хода на производството. Собственическите си права той
може да противопостави на лицата, на които е реституирана собствеността само в
хода на спорно исково производство по общия ред. А качеството му на
заинтересована страна в административното производство възниква при наличие на
законовите предпоставки за това, а не се определя от действията на
административния орган. Затова, независимо, че административният орган го е
уведомявал за хода на производството, той не е страна в него.
Поради изложените
съображения, постановеното от Районен съд – П.** съдебно решение №
260000/14.09.2023г., поправено с Решение № 260001/21.09.2023г. следва да бъде
обезсилено като недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. В случая са
налице условията на чл. 221, ал. 3, предл. І от АПК, след отмяна на
недопустимото решение делото следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 143 АПК вр. чл. 228 от АПК претенцията на касационния
жалбоподател кмета на община П.** за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде уважена. Касационният ответник следва да бъде
осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на община П.** в
размер на 400 лв. за двете инстанции, определени от съда на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
В полза на жалбоподателя Б.И.А.
следва да се присъдят направените съдебни разноски, в хода на двете съдебни
инстанции, представляващи платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 600
/шестстотин/ лева.
В полза на жалбоподателя С.А.А.
следва да се присъдят направените съдебни разноски, в хода на двете съдебни
инстанции, представляващи платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1320
/хиляда триста и двадесет/ лева.
По изложените съображения и
на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, касационен състав на Административен съд – П.**
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
260000/14.09.2023г. и Решение № 260001/21.09.2023г. на РС - П.**,
постановено по адм.д. № 2/2021г. по описа на Районен съд – П.**.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „**“ ООД, ЕИК ** срещу Заповед № 145/25.01.2021г. на кмета на община
П.**.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 2/2021 г. по описа на Районен съд – П.**.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. П.**, пл. „***“ № 1, хотел С.**, ет. **, ап. ** да заплати на Община
П.** сумата от 400,00 (четиристотин) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. П.**, пл. „**“ № 1, хотел С., ет.**, ап.** да заплати на Б.И.А.,
ЕГН **********,*** сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. П.**, пл. „***“ № 1, хотел С., ет. ** ап. ** да заплати на С.А.А.,
ЕГН **********,*** сумата от 1320 /хиляда триста и двадесет/ лева разноски по
делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
/П/ /П/