Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.04.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2862 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
кредитор за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл.
608 ТЗ, евентуално на основание свръхзадълженост по
чл. 742 ТЗ.
Молителят твърди, че на 24.01.2014 г. между „К.т.б.“
АД и „К.Е.“ АД бил сключен договор за кредит с размер на отпуснатия кредит
7 000 000 лева. Съгласно чл. 19 от договора ответникът следвало да
погаси изцяло задълженията си по договора за кредит до 01.03.2015 г. Поради
неизпълнение задълженията на длъжника, молителят образувал заповедно
производство, по което на 03.09.2015 г. се снабдил с изпълнителен лист, издаден
по гр.д. № 31322/2015 г. на СРС. Твърди, че към 05.10.2017 г. общият размер на
всички задължения на „К.Е.“ АД по горепосочения договор за банков кредит
възлизат на 4 310 956,87 лева. Посочва, че ответникът не е в
състояние да изпълни изискуемите парични задължения по търговска сделка, поради
което е неплатежоспособен. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се обяви неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността
на „К.Е.“ АД, като се определи началната й дата и се открие производство по
несъстоятелност. Претендира разноски. В хода по същество поддържа, че
приложение следва да намери презумпцията по чл. 608, ал. 4 ТЗ. Счита, че са
налице условията за постановяване на решение по чл. 632 ТЗ, тъй като наличното имущество
на „К.Е.“ АД е недостатъчно за покриване на наличните разноски.
Ответникът „К.Е.“ АД счита производството за
недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца. Посочва, че претенция от
„К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ до момента на получаване на настоящата молба по
чл. 625 ТЗ по процесния договор за кредит от
24.01.2014 г. не му е била предявявана. Твърди, че между страните има и друг
сключен договор за кредит от 10.04.2014 г., по който са възникнали комплекс от
отношения между страните, които имат определящо значение за настоящото
производство. Посочва, че не дължи суми по договора за кредит от 10.04.2014 г.,
а от друга страна има вземане от „Е.Ф.Г.“ АД, което по размер многократно
надвишава претендираното от банката вземане. Ето защо
счита, че не са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо него. Твърди, че „спирането“ на плащанията към „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/ се дължи не на някакви финансови затруднения или
невъзможност на длъжника да посреща свои изискуеми и ликвидни задължения, а на
комплексни отношения между двете дружества, което обаче не е предпоставка за
откриване на производство по несъстоятелност. Предвид изложеното иска да се
отхвърли молбата като неоснователна. Претендира разноски. Изразява становище,
че е оборена презумпцията по чл. 608, ал. 4 ТЗ.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани
в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1.
Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в
разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на
длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно
вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по
труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на
търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата
на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако
е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно –
аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай
писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от
„К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ за вземания, произтичащи от сключен между
страните на 24.01.2014 г. договор за банков кредит, които към датата на
сезиране на съда 05.10.2017 г. се твърди, че са в общ размер на
4 310 956,87 лева, включващи главница, лихви, неустойки, такси и
разноски.
Страните не спорят, че са
обвързани от валидно сключен на 24.01.2014 г. договор за банков кредит, по
който „К.т.б.“ АД отпуска на „К.Е.“ АД банкова кредитна линия в размер до
7 000 000 лева, при условията на усвояване, ползване и погасяване,
определени в договора. С чл. 10 от договора ответникът се е задължил да заплаща
на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер
на 8%, като същата се начислява ежедневно по заемната сметка и е платима
ежемесечно, на 25 число на съответния месец. Съгласно чл. 19 от договора, длъжникът
е следвало да погаси изцяло задълженията си по договора до 01.03.2015 г.
Установява се, че на 03.09.2015
г. по гр.д. № 31322/2015 г. на Софийски районен съд е издаден изпълнителен лист
в производство по чл. 417 ГПК, с който длъжникът „К.Е.“ АД е осъдено да заплати
на кредитора „К.т.б.“ АД сумата 3 982 912, 12 лева главница, ведно
със законната лихва за периода от 03.06.2015 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 112 406,62 лева за периода от 20.11.2014 г. до 25.03.2015
г., лихва в размер на 41 820,58 лева за периода от 25.02.2015 г. до
25.03.2015 г.
Представено е извлечение от
счетоводните книги на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, в което към 05.10.2017
г. са отразени задължения на длъжника по договора за кредит в общ размер на
4 310 956,87 лева, от които 3 982 912,12 лева главница,
112 406,62 лева просрочени лихви върху редовна главница за периода от
25.11.2014 г. до 25.03.2015 г., 41 820,58 лева лихви върху просрочена
главница за периода от 25.02.2015 г. до 25.03.2015 г., 135 419 лева лихва
върху просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 03.06.2015 г.,
38 388,55 лева неустойка за периода от 25.03.2015 г. до 03.06.2015 г. и 10
лева такси по кредита.
От приетото в настоящото
производство заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че
в счетоводството на ответника към дата 05.10.2017 г. са осчетоводени вземания
на молителя „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ по процесния
договор за банков кредит от 24.01.2014 г. в размер на 3 982 912,12
лева за главница и 552 677,52 лева за лихви.
В действителност не са
представени доказателства, че заповедта за изпълнение на парично задължение,
издадена по гр.д. № 31322/2015 г. по описа на Софийски районен съд е влязла в
сила, но от приетото заключение се доказа, че „К.Е.“ АД е осчетоводило
възникналите в негова тежест и непогасени задължения по договора за банков
кредит от 24.01.2014 г. Това отразяване в счетоводството от самото дружество
представлява извънсъдебно признание, че вземанията съществуват. Липсват
доказателства същите да са погасени, включително и към настоящия момент. Следователно
молбата на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с правно основание чл. 625 ТЗ, е
подадена от процесуално легитимирано лице при наличие на изискуеми и
неудовлетворени вземания, произтичащи от търговска сделка по договор за банков
кредит, сключен на 24.01.2014 г.
Безспорно ответникът по правноорганизационната си форма е търговец, поради което е
налице и втората предпоставка.
Установяване състоянието на неплатежоспособност на „К.Е.“
АД трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си.
Молителят „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ се позовава
на законоустановената презумпция по чл. 608, ал. 4 ТЗ
/нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г./. Съгласно цитираната разпоредба,
неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.
625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на
шест месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно
изпълнение.
По делото са приети като доказателства заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
10.06.2015 г. по гр.д. № 31323/2015 г. на СРС, 120 състав за вземания на „КТБ“
АД /н/ срещу „К.Е.“ АД за сумата 1 775 533,71 евро главница, лихва
16 238,85 евро за периода 03.06.2015 г. до 25.03.2015 г. и лихва
17 089,51 евро за периода от 04.03.2015 г. до 25.03.2015 г., произтичащи
от неплатени суми по договор за банков кредит от 11.04.2014 г. и извлечение от
счетоводните книги на банката. Върху заповедта за изпълнение е поставен печат
за влизането й в законна сила на 11.07.2015 г. Въз основа на заповедта е
образувано изпълнително дело № 20157900400833 по описа на ЧСИ Р.М.. Покана за
доброволно изпълнение е връчена на „К.Е.“ АД на 12.07.2015 г. Представено е
удостоверение от 05.07.2018 г. от ЧСИ Р.М. по изпълнително дело №
20157900400833, съгласно което задълженията по изпълнителното дело са: главница
в размер на 3 472 642,10 лева със законна лихва в размер на
1 088 652 лева за периода от 03.06.2015 г. до 05.07.2018 г.; главница
в размер на 3 982 912,12 лева със законна лихва в размер на
1 248 618,50 лева за периода от 03.06.2015 г. до 05.07.2018 г. и
158 775,48 лева неолихвяеми вземания. Общо
разпределените суми постъпили от длъжника са в размер на 62 991 лева.
Отбелязано е, че покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на дата
26.06.2015 г. за изпълнителен лист, издаден на 10.06.2015 г. и на дата
28.09.2015 г. за присъединения изпълнителен лист, издаден на 03.09.2015 г.
От така събраните доказателства се установява, че за
събиране на вземанията на молителя „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, присъдени
със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 31323/2015 г. на
СРС, 120 състав, която е влязла в сила, е образувано горепосоченото
изпълнително дело № 20157900400833 по описа на ЧСИ Р.М.. Видно е, че покана за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 12.07.2015 г., като в хода на
изпълнението е постъпила сума 62 991 лева, която не е достатъчна да
удовлетвори вземанията по изпълнителното производство, които са в значителен размер
и включват освен тези по договора от 11.04.2014 г., и по присъединения
изпълнителен лист, издаден във връзка с неизпълнение на задълженията по процесния договор за банков кредит от 24.01.2014 г. Вземанията
на взискателя не са удовлетворени за период повече от
шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. С оглед
изложеното следва да се приеме, че са осъществени фактите, при настъпването на
които в чл. 608, ал. 4 ТЗ е въведено предположение, че „К.Е.“ АД не може да изпълни
свое изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, т.е. че е неплатежоспособен. Оборването
на въведената в чл. 608, ал. 4 ТЗ презумпция за неплатежоспособност е в доказателствена тежест на ответника, който следва да
установи, както твърди, че неговото финансово-икономическо състояние,
определено на базата на финансовите показатели, е такова, което му позволява да
погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите с наличните
краткотрайни активи.
За установяване на финансовото-икономическо състояние
на „К.Е.“ АД по делото са ангажирани като доказателства годишните финансови
отчети за периода от 2013 г. – 2017 г., както и междинен финансов отчет към 31.03.2018
г. На основание чл. 186 ГПК по делото е приложена справка от Агенция по вписванията,
Служба по вписвания, от която се установява, че за периода от 01.01.2007 г. до 10.01.2018 г. са налице вписвания,
отбелязвания и заличавания. От приложената по делото, изискана по реда на чл.
186 ГПК справка се доказа, че в централната база на АИС-КАТ към 11.01.2018 г.
на името на ответника липсват данни за регистрирани пътни превозни средства. В
хода на производството са допуснати и изслушани основна и две допълнителни
съдебно-икономически експертизи.
От заключението на основната приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че активите на „К.Е.“ АД за периода от 2013 г. до 2017 г. са изцяло
текущи, като включват в състава си вземания и парични средства. Относителният
дял на вземанията е 98-99% от балансовата стойност на активите, а този на
паричните средства е най-голям в края на 2014 г. – 2,03%. През периода от 2013
г. до 2015 г. вкл. собственият капитал представлява от 1,5% до 5,5% от общата
сума на пасивите. За 2013 г. и за 2015 г. като текущи финансови резултати са
отчетени загуби в размери съответно 39 хил. лв. и 35 хил. лв., а за 2014 г. –
печалба в размер на 108 хил. лв. Тази сума не е била достатъчна за компенсиране
на натрупаните загуби от минали години и през отчетния период е извършено
увеличение на записания капитал от 500 хил. лв. на 1 500 хил. лв. Въпреки
това увеличение, отчетената за 2016 г. загуба в размер на 3 749 хил. лв.
води до декапитализация на „К.Е.“ АД – към 31.12.2016
г. и собственият капитал на дружеството е отрицателна величина /- 2 356
хил.лв./. Резултатът за 2017 г. също е загуба в размер на 639 хил. лв., в
резултат на което декапитализацията се задълбочава /-
2 995 хил. лв./. Основен дял /от 94% до 100%/ в структурата на пасивите на
„К.Е.“ АД през изследвания период заемат задълженията. До 31.12.2015 г. същите
са посочени като нетекущи задължения /над 1 година/ към финансови предприятия.
Към края на следващия отчетен период /2016 г./ тези задължения са посочени като
текущи, като по този начин е отчетено настъпването на тяхната изискуемост. Към
31.12.2017 г. задълженията към финансови предприятия достигат 47 249 хил.
лв. През изследвания период сред останалите текущи задължения са налице такива
към доставчици, към персонала, публични и други задължения.
Установява се от заключението, че към 31.12.2013 г.
краткотрайните активи са 20 292 хил. лв.; краткосрочните задължения са 13
хил. лв.; коефициентът на обща ликвидност е 1 561, на бърза ликвидност е
1 561, на незабавна ликвидност е 13,38, на абсолютна ликвидност е 13,38. Към
31.12.2014 г. краткотрайните активи са 26 038 хил. лв.; краткосрочните
задължения са 5 025 хил. лв.; коефициентът на обща ликвидност е 5,18, на
бърза ликвидност е 5,18, на незабавна ликвидност е 0,24, на абсолютна ликвидност
е 0,24. Към 31.12.2015 г. краткотрайните активи са 40 831 хил. лв.;
краткосрочните задължения са 285 хил. лв.; коефициентът на обща ликвидност е
143,27, на бърза ликвидност е 143,27, на незабавна ликвидност е 5,36, на
абсолютна ликвидност е 5,36. Към 31.12.2016 г. краткотрайните активи са 41 307
хил. лв.; краткосрочните задължения са 43 663 хил. лв.; коефициентът на
обща ликвидност е 0,95, на бърза ликвидност е 0,95, на незабавна ликвидност е
0,009, на абсолютна ликвидност е 0,009. Към 31.12.2017 г. краткотрайните активи
са 44 507 хил. лв.; краткосрочните задължения са 47 502 хил. лв.;
коефициентът на обща ликвидност е 0,94, на бърза ликвидност е 0,94, на
незабавна ликвидност е 0,008, на абсолютна ликвидност е 0,008.
Изложените резултати сочат, че до 31.12.2015 г. всички
коефициенти на ликвидност са значително по-високи от максималните си референтни
стойности, като в края на 2013 г. и на 2015 г. превишенията
са многократни. Към 31.12.2014 г. единствено коефициентът на незабавна
ликвидност е малко под долната допустима граница /с отклонение от около 20%/,
но стойностите на коефициентите на обща и на бърза ликвидност превишават
приблизително пет и девет пъти максималните си референтни стойности. През 2016
г., вследствие на значително увеличение на краткосрочните задължения,
стойностите на показателите за ликвидност намалят и към 31.12.2016 г. само
коефициентът на бърза ликвидност е в границите на оптималните стойности.
Отклонението от тези стойности на коефициента на обща ликвидност е незначително
– около 0,5%, но коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са с от
двадесет до тридесет пъти по-ниски стойности от рефернтните
за съответния коефициент. През 2017 г. не са настъпили съществени изменения в
структурата и стойностите на краткосрочните активи и в размерите на
краткосрочните задължения, поради което и стойностите на показалите за
ликвидност не са претърпели съществени изменения.
Видно е от заключението на вещото лице, че през целия
изследван период стойностите на показателите за финансова автономност са извън
допустими граници. Независимо от това, че през периода 2013 г. – 2015 г.
размерът на собствения капитал се увеличава около четири пъти, общият размер на
задълженията също бележи ръст и стойностите на коефициента на финансова
автономност и коефициента на задлъжнялост не удовлетворяват изискванията за
оптималност.
Към 31.12.2016 г. и след тази дата размерът на
собствения капитал е отрицателна величина, т.е. дружеството е декапитализирано. В това състояние изчислените стойности на
показателите за финансова автономност не могат да служат за сравнителен анализ
на финансовото състояние, тъй като не дават реална представа за степента на
задлъжнялост, която в случая е значителна.
През периода от 2013 г. до 2015 г. включително
балансовата стойност на имуществото на „К.Е.“ АД /краткосрочни вземания и
парични средства/ е превишавала размера на паричните задължения на дружеството.
Към 31.12.2016 г. съотношението вече е в полза на задълженията, същото се
запазва и до края на следващия отчетен период. Видно е от извършените
изчисления от вещото лице, че до края на 2015 г. „К.Е.“ АД е разполагало с
постоянен капитал, респ. с нетен оборотен капитал. Към 31.12.2016 г. и
31.12.2017 г. тези два показателя са с отрицателни стойности, което дава
основание да се твърди, че през посочените периоди дружеството е изпитвало затруднения
при обслужване на краткосрочните си задължения.
Осчетоводените от „К.Е.“ АД задължения към 30.09.2017
г. по счетоводни сметки са в общ размер на 42 260 835,27 лева, както
следва: сметка 1511, получени краткосрочни заеми в лева с кредитно салдо
3 982 912,12 лева; сметка 15111, получени краткосрочни заеми в лева с
кредитно салдо 37 920 227,80 лева; сметка 401 доставчици с кредитно
салдо 16 664,94 лева; сметка 421 персонал с кредитно салдо 9 900,69
лева; сметка 454 разчети за ДДФЛ с кредитно салдо 2 056,05 лева; сметка
461 разчети с НОИ с кредитно салдо 665,64 лева; сметка 462 разчети за
доброволно социално осигуряване с кредитно салдо 182,88 лева; сметка 463
разчети за здравно осигуряване с кредитно салдо 372,86 лева; сметка 4981 други дебитори
в лева с кредитно салдо 5 000 лева и сметка 4991 други кредитори в лева с
кредитно салдо 322 852,39 лева.
Съгласно годишния финансов отчет за 2017 г.,
балансовата стойност на имуществото на „К.Е.“ АД към 31.12.2017 г. е
44 507 хил. лв., в т.ч. краткосрочни вземания 44 128 хил. лв. и
парични средства по банкови сметки 379 хил. лв., като 86% от краткосрочните
вземания са от клиенти и доставчици, а останалите 14% са други краткосрочни
вземания. През периода 2014 г. – 2017 г., както и към 31.03.2018 г. дружеството
не е притежавало нетекущи активи и материални запаси, поради което не са
извършени инвентаризации на нетекущи и текущи материални и финансови активи.
При изследване финансовото състояние на ответника
вещото лице установява, че затрудненията на „К.Е.“ АД в изпълнението на
изискуеми парични задължения възникват през 2016 г., когато задълженията към
финансови предприятия са отразени в счетоводния баланс като текущи /до 1
година/. Установената от експертизата дата, на която за пръв път преобладаваща
част от стойностите на показателите за ликвидност /с изключение на коефициента
на бърза ликвидност/ са под минимално допустимите граници, е 31.12.2016 г. След
тази дата стойностите на показателите за ликвидност се запазват почти непроменени
и до края на 2017 г.
Вещото лице констатира, че последните извършени от „К.Е.“
АД плащания на краткосрочни задължения са извършени на 20.07.2016 г., когато от
разплащателната сметка в лева в „Уникредит Булбанк“
АД е преведена сума в размер на 4 997,80 лева по сметка на ЧСИ Ренета
Василева и на 25.10.2016 г., когато от каса е извършено доплащане на работна
заплата на Станимира Стайкова за м. 09.2016 г.
Изчислените стойности на показателите за ликвидност
дават основание да се твърди, че до 31.12.2015 г. ответникът е бил в състояние
да покрива краткосрочните си задължения с притежаваните краткотрайни активи.
След значителния ръст на текущите задължения през 2016 г., към 31.12.2016 г.
стойностите на краткотрайните активи става недостатъчна и след тази дата „К.Е.“
АД е изпитвало затруднения да покрива тези задължения.
От представения междинен баланс на „К.Е.“ АД към
31.03.2018 г. се установява, че през първото тримесечие за 2018 г. са настъпили
изменения в структурата на активите и на пасивите в сравнение с края на 2017 г.
В актива на счетоводния баланс към 31.03.2018 г. е отразено съществено
увеличение на вземанията от клиенти – с 13 517 хил. лв. или с около 35,5% в
сравнение с края на 2017 г. Осчетоводени са дебитни обороти по сметка 496
„Разчети по лихви“ с обща сума 13 516 648,77 лева. Тази промяна е
рефлектирала в пасивите посредством отчитане на текуща печалба за първо
тримесечие в размер на 13 512 хил. лв., покриване на натрупаната загуба от
минали години и отчитане на положителен финансов резултат от 9 017 хил.
лв., а оттам и формиране на собствен капитал към 31.03.2018 г. в размер на
10 517 хил. лв.
Балансовата стойност на имуществото на „К.Е.“ АД към
31.03.2018 г. е 58 020 хил. лв., като към тази дата са осчетоводени
задължения в общ размер 47 503 хил. лв., т.е. към края на първото
тримесечие за 2018 г. имуществото на ответното дружество е било достатъчно за
покриване на задълженията му към всички негови кредитори. Към 31.03.2018 г.,
освен паричните средства по банкови сметки в общ размер 379 407,96 лв. и
предоставени депозити – 6 750 лв., „К.Е.“ АД е осчетоводило предоставени
заеми в лева и валута с размери на главниците 5 085 797,32 лева и
лихви 926 446,17 лева. Налице са още вземания от клиенти в размер на
51 617 102,37 лева, в т.ч. лихви 13 516 648,77 лева, както
и от доставчици по предоставени аванси 2 400 лева. Общият размер на
парично оценимите права на дружестовто
към 31.03.2018 г. е 51 619 502,37 лева. Към същата дата са налице
парични задължения с общ размер 47 503 хил. лв., с 4 117 хил. лв.
по-малко от балансовата стойност на парично оценимите
права на „К.Е.“ АД. Към 31.03.2018 г. коефициентът на обща ликвидност е 1,21,
също на бърза ликвидност, а на незабавна и на абсолютна ликвидност е 0,008.
Отчитайки обстоятелството, че към 31.03.2018 г. върху
средствата по банкови сметки на „К.Е.“ АД е наложен запор, дружеството би било
в състояние да изплаща своевременно своите задължения с настъпил и настъпващ
падеж при събиране на вземанията си от клиенти /51 617 102,37 лева/ и тези
по предоставени краткосрочни заеми в лева и валута /6 012 243,49 лева/.
За разлика от края на последните два годишни отчетни
периода /2016 г. и 2017 г./, когато постоянният капитал и нетният оборотен
капитал са с отрицателни стойности, към 31.03.2018 г. същите се увеличават
съществено и дават основание да се твърди, че затрудненията, които дружеството
е изпитвало при обслужване на краткосрочните си задължения са били с временен
характер.
На база данните от междинния баланс към 31.03.2018 г.
вещото лице и приело, че „К.Е.“ АД притежава достатъчно имущество за покриване
на началните разноски в евентуално производство по несъстоятелност.
От приетото по делото заключение, както и от
представените писмени доказателства се доказа, че по договор за продажба на
електрическа енергия от 28.03.2014 г., сключен между „К.Е.“ АД /продавач/ и „Е.Ф.Г.“
АД /купувач/ ответникът е отразил счетоводно неудовлетворени вземания от
купувача в общ размер към 29.05.2017 г. от 48 262 307,20 лева, в това
число главници 37 980 453,69 лева и законни лихви 10 281 853,51
лева.
Общият размер на непогасените публични задължения на
ответника към 31.03.2018 г. е 3 771,43 лева. Към 31.03.2018 г. размерите
на непогасените задължения на „К.Е.“ АД към трети лица, различни от „КТБ“ АД
/н/, са в общ размер на 252 299,03 лева.
В приетата допълнителна съдебно-икономическа
експертиза вещото лице е представило за изследвания период от 2013 г. до 2017
г. и към 30.09.2018 г. кои са длъжниците на
дружеството. Вземанията са формирани от предоставени заеми в периода 2014 г. –
2015 г., като в голямата си част към 31.12.2017 г. са нулирани; за доставки на
електроенергия като към 30.09.2018 г. вземането от „Е.Ф.Г.“ АД е в размер на
37 980 453,60 лева и 15 451 183,17 лева лихви, а към
31.12.2015 г. е 35 143 430,38 лева; за аванси за доставка на
електроенергия от „М.Е.“ АД в непроменен размер от 31.12.2015 г. и към
30.09.2018 г. в размер на 120 000 лева. След анализ на счетоводните
записвания, вещото лице дава заключение, че вземанията са по предоставени
краткосрочни заеми по договори от 2014 г. и 2015 г. В приложението към годишния
финансов отчет за 2016 г. е посочено, че срокът на погасяването им е от 1 до 2
години. Към 31.12.2016 г. въпросните вземания са били просрочени и
ръководството на дружеството е предприело мерки за тяхното събиране. През 2017
г. и 2018 г. вземанията по договорите за предоставени през 2014 г. и 2015 г.
краткосрочни заеми са събрани. Вземанията от „Е.Ф.Г.“ АД са за доставена
електроенергия по договор № 001/28.03.2014 г. и издадени фактури. Тези вземания
не са събрани и към датата на изготвяне на заключението. Към 30.09.2018 г.
върху сумите по фактурите са начислени законни лихви в общ размер на
15 451 183,17 лева.
От приложените по делото доказателства се установява,
че по молба на „К.Е.“ АД с решение от 28.08.2018 г. по т.д. № 1907/2017 г. на
СГС, по отношение на „Е.Ф.Г.“ АД е открито производство по несъстоятелност.
Вземането на „М.Е.“ АД е за доставена електрическа
енергия през 2014 г. Към 31.12.2014 г. размерът на вземането е 967 232
лева, през 2015 г. намалява и в края на периода е 120 000 лева, който
размер остава непроменен и към датата на изготвяне на заключението.
При отговор на въпроса дали счетоводството на
ответника е редовно водено, вещото лице посочва, че вземанията от клиенти
представляват изискуеми текущи задължения и в тази връзка правилно са отразени
като краткосрочни в счетоводните баланси към края на изследваните отчетни
периоди. Според вещото лице, не са констатирани вземания, които неправилно са
осчетоводени като краткосрочни или такива, за които са налице основание за
отписване.
В допълнителното заключението вещото лице изчислява,
че при съобразяване данните от счетоводните баланси на „К.Е.“ АД към 31.03.2018
г., 31.07.2018 г. и към 30.09.2018 г. показателите за ликвидност са: коефициент
за обща ликвидност 1,22; 1,20 и 1,21; коефициент на бърза ликвидност 1,22; 1,20
и 1,21; коефициент на незабавна ликвидност 0,008; 0,11 и 0,11 и коефициент на
абсолютна ликвидност 0,008; 0,0077 и 0,0076. Следователно към датите на
междинните баланси коефициентът на обща ликвидност е в допустими граници,
коефициентът на бърза ликвидност превишава максималната си референтна стойност,
а коефициентът на абсолютна ликвидност е значително по-нисък от минимално
допустимата си стойност. към 31.03.2018 г., 31.07.2018 г. и 30.09.2018 г.
балансовата стойност на имуществото на „К.Е.“ АД /краткосрочни вземания и
парични средства/ е превишавала размер на паричните задължения на дружеството.
През периода 31.03.2018 г. – 30.09.2018 г. стойностите
на показателите за финансова автономност са извън допустими граници, но са
значително по-добри в сравнение с тези към края на 2017 г. и на 2016 г., когато
собственият капитал на „К.Е.“ АД е отрицателна величина.
В резултат на проверка в счетоводството на „КТБ“ АД
/н/ са установени следните размери на задълженията на „К.Е.“ АД към 03.10.2018
г. по всеки един от договорите за кредит, както следва: по договор за банков
кредит от 10.04.2014 г. /20 681 000 евро/ и изпълнителен лист от
23.09.2015 г. в общ размер на 17 641 855,85 евро, като вземанията на
банката по договора са обезпечени с особени залози и два договора за
поръчителство от 10.04.2014 г., сключени между „КТБ“ АД /н/ и съответно „Е.Ф.Г.“
АД и „Риск Инженеринг“ АД; по договор за банков кредит от 11.04.2014 г. /4
600 000 евро/ и изпълнителен лист от 10.06.2015 г. в общ размер на
2 464 943,04 евро, като вземанията са обезпечени, както по първия
договор и договор за банков кредит от 24.01.2014 г. /7 000 000 лева/ и
изпълнителен лист от 03.09.2015 г. в общ размер 5 675 445,61 лева.
Към 03.10.2018 г. общият размер на задълженията на „К.Е.“ АД към „КТБ“ АД /н/,
по данни от счетоводството на банката е 23 008 608,15 евро. Вещото
лице установява, че „КТБ“ АД /н/ е осчетоводило изцяло прихващанията
по приложените към исковата молба уведомления /едностранни волеизявления за
прихващане/ с изключение на две от тях – с вх. № 11693/13.11.2014 г. и с вх. №
12368/27.11.2014 г., депозирани от „Е.Ф.Г.“ АД. По тях банката е осчетоводила
прихващане на лихва и главница по договора за кредит от 10.04.2014 г. в общ
размер на 1 539 881,54 евро. Общият размер на осчетоводените от „КТБ“
АД /н/ прихващания на задължения по договора за кредит от 10.04.2014 г. е
2 870 369,90 евро. След осчетоводяване на извършените прихващания, по
данни от счетоводните книги на „КТБ“ АД /н/ към 28.11.2014 г. размерът на дълга
по договора за кредит от 10.04.2014 г. е 16 202 747,88 евро, а към
датата на изготвяне на заключението – 17 641 855,85 евро. С
отправените изявления за прихващане от „К.Е.“ АД и „Е.Ф.Г.“ АД молителят сочи
погасяване на задължения към „КТБ“ АД /н/ в общ размер 18 428 946,17
евро към задължения по договора за кредит от 10.04.2014 г. Вещото лице
констатира, че общият размер на осчетоводените от „КТБ“ АД /н/ прихващания на
задължения по договора за кредит от 10.04.2014 г. е 2 870 369,90
евро. Налице е разлика от 15 558 576,27 евро. При изчисляване на
показателите за ликвидност, ако се вземе предвид погасяването в този размер,
коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2016 г. е 3,12; към 31.12.2017 г. е
2,61 и към 30.09.2018 г. е 3,09. В този вариант под минимално допустимите
граници остават стойностите на коефициентите на незабавна ликвидност към
първите два периода и тези на абсолютна ликвидност.
В заключение вещото лице посочва, че изчислените
стойности на коефициентите на обща и на бърза ликвидност към датите 31.03.2018
г., 31.07.2018 г. и 30.09.2018 г. дават основание да се твърди, че
краткотрайните активи на „К.Е.“ АД са достатъчни за покриване на краткосрочните
задължения на дружеството.
От приетата по делото втора допълнителна съдебно-икономическа
експертиза се установява, че размерите на вземанията от „Е.Ф.Г.“ АД и от „М.Е.“
АД през периода 31.12.2013 г. – 30.09.2018 г. са възникнали на основание
извършени доставки на електроенергия, за които са издадени фактури през периода
от м. 05.2014 г. до м. 02.2015 г. вкл. Ако същите бъдат изключени от активите
на ответното дружество, размерите на вземанията към 31.12.2017 г. и към
30.09.2018 г. следва да бъдат намалени съответно с 38 000 хил. лв. и с
53 451 хил. лв. В този случай стойностите на показателите за ликвидност и
за финансова автономност биха били следните: към 31.12.2017 г. и към 30.09.2018
г. – коефициент за обща ликвидност 0,14 и 0,14; коефициент на бърза ликвидност
0,14 и 0,14; коефициент на незабавна ликвидност 0,008 и 0,11 и коефициент на
абсолютна ликвидност 0,008 и 0,008. Изчислени във вариант, при който от
текущите активи на ответника се изключат вземанията от „Е.Ф.Г.“ АД и „М.Е.“ АД,
стойностите на показателите за ликвидност и за финансова автономност към
31.12.2017 г. и към 30.09.2018 г. са извън допустими граници.
Съдът намира, че от приетите заключения може да се
направи извод, че счетоводството на ответника е редовно водено. Видно е, че същият
е отразил както задълженията към молителя, така и към другите му кредитори; в
счетоводството на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ са осчетоводени извършените
от „К.Е.“ АД прихващания и са взети предвид при отразяване на дължимите суми по
договорите за кредит. Същевременно се доказа, че 98-99% от активите на
дружеството „К.Е.“ АД са от вземания, като най-голямото от тях е от „Е.Ф.Г.“
АД. В практиката на Върховния касационен съд,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че простото съотношение на
актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на
дружеството, не е достатъчно, за да се направи извод дали един търговец е
платежоспособен или не. От значение е да се извърши преценка и за това дали
посредством притежаваните краткотрайни активи, състоящи се от материални
запаси, краткосрочни вземания и парични средства, дружеството-длъжник може да
формира достатъчни по размер парични суми, с които да погаси краткосрочните си
задължения. Това означава, че съдът е длъжен да изследва дали краткотрайните
активи, представляващи материални запаси и вземания, могат реално да бъдат
преобразувани в парични средства, т.е. да се прецени тяхната реализуемост, т.е. дали материалните запаси са продаваеми
на пазара и съответно дали краткосрочните вземания са събираеми. В този смисъл
са решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 32 от 17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др. Ето
защо в разглеждания случай трябва да се съобрази дали вземанията, които
формират 98-99% от краткотрайните активи на ответника са реално събираеми,
което е от значение за извода дали търговецът е платежоспособен. Безспорно се
установи по делото, че ответникът има установено вземане от „Е.Ф.Г.“ АД по
договор за продажба на електрическа енергия от 28.03.2014 г. в общ
размер към 29.05.2017 г. от 48 262 307,20 лева, в това число главници
37 980 453,69 лева и законни лихви 10 281 853,51 лева.
Вземанията са по неразплатени фактури, издадени през периода от м. 05.2014 г.
до м. 02.2015 г. вкл. Видно е, че тези вземания не са събрани повече от една
година, след като е настъпила тяхната изискуемост. Същите не са погасени и към
настоящия момент. Същевременно срещу длъжникът „Е.Ф.Г.“ АД е открито
производство по несъстоятелност по искане на „К.Е.“ АД, именно във връзка с
неизпълнение на горепосочените задължения. Следователно вземанията на „К.Е.“ АД
от „Е.Ф.Г.“ АД не могат да бъдат реално събрани в кратък период от време и
съответно трансформирани в парични средства, с които да бъдат погасени
задълженията към кредиторите. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на молителя, че вземанията следва да се отпишат като погасени по
давност, тъй като от една страна не се установява да е изтекъл изискуемия срок,
предвид подадената молба за откриване производство по несъстоятелност за тези
вземания, а от друга страна – молителят не е легитимирано лице да прави
възражение за изтекла давност. Независимо обаче, че не може да се приеме, че
вземанията са погасени по давност, то те не могат да бъдат събрани в
краткосрочен план, а евентуално в хода на образуваното производство по
несъстоятелност, поради което губят характеристиките си на краткотраен актив и
трябва да бъдат изключени от общата стойност на краткотрайните активи на
ответника към 31.12.2016 г. при изчисляване на показателите за ликвидност. Установи
се от приетото заключение, че ако бъдат изключени тези активи, то коефициентите
на ликвидност са извън допустимите граници.
С оглед изложеното съдът намира за доказано при
наличните данни, че ответникът няма възможност да покрива краткосрочните си
задължения, тъй като реално вземанията му от трети лица и конкретно това от „Е.Ф.Г.“
АД е загубило характеристиката си на краткотраен актив, предвид невъзможността
за неговото събиране в рамките на една година. Съгласно константната практика
на ВКС, включително застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение №
64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е
да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите, като трябва да бъде оборена установената от закона презумпция и
докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си,
включително и към момента на тяхната изискуемост. Ответникът не ангажира
доказателства, с които да установи, че затрудненията му са временни, доколкото
основните му вземания не са събрани за период от три години, поради което съдът
намира, че същият е изпаднал в състояние на неплатежоспособност и спрямо него
следва да се открие производство по несъстоятелност.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да покрие
изискуемите си задължения, поради което следва да бъде открито производство по
несъстоятелност на „К.Е.“ АД на първото от заявените от молителя основания:
неплатежоспособност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения: решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на
неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме датата 31.12.2016 г., към
която са налице изискуеми и непогасени от ответника задължения и след тази дата
финансовите затруднения на търговеца са с траен характер.
Съдът намира, че не са налице основания за
постановяване на решение в хипотезата на чл. 632 ТЗ, предвид данните от
приетата съдебно-икономическа експертиза, съгласно която дружеството разполага
с парични средства.
С решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ следва да
бъде назначен временен синдик на дружеството и свикано Първо събрание на кредиторите.
С оглед изхода на спора
право на разноски има молителят, който своевременно заявява претенция за
тяхното присъждане. От негова страна са извършени разноски в размер на
1 400 лева за депозити за вещо лице. Ответникът следва да се осъди да
заплати и държавна такса в размер на 250 лева, от внасянето на която молителят
е освободен към завеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.Е.“ АД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, гараж № 3.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2016 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „К.Е.“
АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, гараж № 3.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „К.Е.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, гараж № 3, Р.П.Т.,
с адрес: ***, офис 6, при месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева /хиляда лева/, считано от датата на встъпването й в изпълнение на задълженията, като
определя едноседмичен срок от съобщението за встъпването й в длъжност.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „К.Е.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, гараж № 3, което
ще се проведе на 10.06.2019 г. от 13:30 часа в гр. София, бул. „Витоша” №
2, в съдебната зала, определена за открити съдебни заседания на VІ-1 състав на
Търговско отделение, на Софийски градски съд, при дневен ред: изслушване на
доклада на временния синдик; избор на постоянен синдик, евентуално избор на
комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „К.Е.“
АД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, гараж № 3, да заплати на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК:
*******, с адрес: гр. София, ул. „*******, сума в размер на 1 400 лева /хиляда и четиристотин лева/, представляваща
направени разноски по делото за депозити за вещо лице.
ОСЪЖДА „К.Е.“
АД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, гараж № 3, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща
дължими разноски за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
|
|
|
|
|
|