Р
Е Ш Е Н И Е
№
66/10.2.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на десети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1321 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Делото е образувано по искова молба на К.Н.Т.
***, подадена против Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати общо сумата от сумата от 1300 лева за
претърпени имуществени и неимуществени вреди. Административен съд Пазарджик се е произнесъл с Решение №
646/18.12.2017 г. по адм. д. № 796/2017 г., което решение е обжалвано пред
Върховен административен съд. Образувано е адм. д. № 1763/2018 г. по описа на
ВАС, по което е постановено решение № 15725/19.11.2019 г., с което се отменя
Решение 646/18.12.2017 г. по адм. д. № 796/2017 г. на Административен съд
Пазарджик в частта, с която е отхвърлен
искът за неимуществени вреди в размер на 1000 лева. Делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.
С оглед на горното предмет на
настоящото производство е искът в частта му за претендирани неимуществени вреди
в размер на 500 лева, причинени от отменено НП № 311/21.09.2016г. на директор
на РДГ Пазарджик, изразяващи се негативни психологически изживявания – унижение
и душевен дискомфорт, силно неудобство от близки хора, притеснение за
собствеността и инвестициите, което се е отразило на здравето, и неимуществени
вреди в размер на 500 лева, причинени отменено НП № 399/26.10.2016г. на
директор на РДГ Пазарджик, изразяващи се му се отрицателно, довели до
накърняване на доброто име и негативни изживявания – унижение и душевен
дискомфорт, неудобство от близките, притеснение за собствеността и направените
в имота инвестиции, което се отразило на здравето. Иска се и законна лихва
върху присъдената сума, считано от
31.03.2017г. Упълномощен адвокат поддържа исковата молба в писмено становище и
претендира разноски за настоящото производство.
Ответникът – РДГ Пазарджик, чрез
законния си представител инж. Ангел Кузманов директор, оспорва предявените
искове. Моли
да бъде постановено съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от
К.Т. *** искове за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани. Счита, че
по делото не са доказани настъпили неимуществени вреди, както и
причино-следствената връзка с отменените наказателни постановления.
Прокурорът при Окръжна прокуратура
– Пазарджик намира исковата молба в частта за причинени неимуществени вреди за
недоказана. Предлага да бъде отхвърлена.
Административен
съд Пазарджик, като прецени доводите на страните и наличните по делото
доказателства, както и задължителните указания, дадени от Върховен
административен съд с Решение № 15725/19.11.2019г. по адм. д. № 1763/2018г., с
което делото е върнато за разглеждане от настоящия съдебен състав, счита, че
исковата молба в частта за претендираните неимуществени вреди в размер на 1000 лева е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че с Наказателно
постановление № 311/21.09.2016 г. на директора на РДГ Пазарджик, на ищеца К.Н.Т.,
е наложено административно наказание, на основание чл. 265, ал. 1 от Закона за
горите – глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 265, ал. 1, във
връзка с чл. 77, ал. 1 от същия закон. Районен съд Велинград, с Решение №
29/28.02.2017 г., постановено по НАХД № 476/2016 г., е отменил като
незаконосъобразно НП №
311/21.09.2016 г. на директора на РДГ Пазарджик. Решението на първата контролна
съдебна инстанция е влязло в сила на 31.03.2017 г. С Наказателно постановление
№ 399/26.10.2016 г. на директора на РДГ Пазарджик, на ищеца К.Н.Т., е наложено административно
наказание, на основание чл. 265, ал. 1 от Закона за горите – глоба в размер на
1000 лева, за нарушение на чл. 265, ал. 1, във връзка с чл. 77, ал. 1 от същия
закон. Районен
съд Велинград, с Решение № 28/28.02.2017 г., постановено по НАХД № 513/2016 г.,
Районен съд Велинград е отменил като незаконосъобразно НП № 399/26.10.2016 г. на директора на РДГ Пазарджик. Решението
на първата контролна съдебна инстанция е влязло в сила на 31.03.2017 г.
Ищецът твърди, че от издадените НП
е претърпял неимуществени вреди, които са довели до накърняване на доброто му
име и претърпял вреди, изразяващи се до негативни психологически изживявания –
унижение и душевен дискомфорт, почувствал е силно неудобство от близките си и
хората, които бил наел да извършат съответната дейност в имота. Бил е притеснен
за собствеността си и направените в имота инвестиции, което му се е отразило на
здравето. Към исковата молба са
представени резултати от кръвни изследвания – от дата 17.09.2016 г. и от дата
17.08.2016 г., като в двете изследвания, съгласно дадените в същите референтни
стойности, се наблюдава повишение на кръвната захар.
По делото е допусната
съдебномедицинска експертиза. Вещото лице – доктор П., е дал заключение, че
между лекарството Сиофор, изписано в приложената рецепта, понижава нивото на
кръвната захар и предизвиква повишено използване на глюкозата в периферните
тъкани, предимно мастна и мускулна. Същото лекарство се предписва за лечение на
инсулинонезависим диабет. В съдебно заседание вещото лице допълва, че в случая
тези притеснения са довели до повишаване на кръвната захар, но дали е отключено
заболяването захарен диабет, няма данни в кориците на делото, но това играене,
раздвижване на показанията на кръвната захар, са във връзка с един стрес, едно
стресово състояние, както в кориците на делото се описва, че той е имал
проблеми с имоти около язовир. Батак.
За доказване на твърденията си
ищецът е поискал събиране на гласни доказателства. По делото са разпитани като свидетели М. Г. Т., съпруга на
ищеца, и Л. Н.Т. – брат на ищеца.
Свидетелката
Тумбалева описва ищеца, като много спокоен, много делови. При получаване на
едно наказателно постановление, той е
изпаднал в депресия, станал е потиснат, затворен, изпотявал се често. Намалил е
теглото си, не можел да спи, не се хранил добре. Тя е мерила кръвното му сутрин
и вечер. След посещение на личен лекар, са му предписани лекарства против
диабет и такива за колебанията в кръвното налягане, което е започнало да
„играе“. Споделя, че притесненията му били основно защото той бил вложил пари в
имота(за закупуване, договор с фирма за строежа, изкоп). Казва, че имал
проблеми с прокуратурата, като са идвали да го разпитват, а той е съвестен и
честен човек, което му е оказало влияние. Проблемите със здравето са се появили
от октомври 2016г., като преди това е нямал такива проблеми. От тогава взима
лекарствата за кръвната захар. Свидетелката описва, че съпругът й е станал по -
затворен, по – замислен след издаване на НП. Описва стреса, като казва, че
„гледа в една точка, не може да се съсредоточи“. За накърненото добро име на
ищеца, свидетелката посочва, че не се е знаело от много хора, не е чувала
коментари и обиди, но явяването и разпитите до прокуратурата, са достатъчно
унижение според нея.
Другият
свидетел – Л. Т., споделя пред съда, че е разбрал от ищеца за съставения акт
през август 2016г., като забелязал, че брат му не е така уравновесен. От
октомври 2016г., когато е издаден вторият акт, брат му станал неадекватен и необщителен.
Той е ходил да помага в магазина, тъй като ищецът не се е справял там. Споделял
му е, че притесненията му са от съставените актове за „неправилен строеж“. Бил
е неуравновесен, неспокоен, притеснителен. Преди този случай е бил весел,
усмихнат, дружелюбен. При случката, той често отсъствал от работа, затова и
свидетелят е ходил да помага. Споделя, че клиенти са идвали от магазина на брат
му при него, в неговия магазин, защото брат му се държал недружелюбно с тях.
Въз основа на така събраните доказателства
и изложеното от фактическа страна, съдът счита иска за присъждане на
неимуществени вреди е допустим, а разгледан по същество – частично основателен.
Съгласно чл.
203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ
постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена
или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал.
1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В конкретния
случай са отменени НП
№ 311/21.09.2016г. на директор на РДГ Пазарджик, и НП № 399/26.10.2016г. на
директор на РДГ Пазарджик.
По силата на
чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие.
Настоящият съдебен състав счита, че
се доказаха от свидетелските показания, че в процесния период ищецът не е бил
добре емоционално, напрегнат, преживял е негативните емоции от това, че е с издадени
наказателни постановления, което се е отразило зле на нервната му система. По
делото няма представена медицинска документация. Единствено е издадена рецепта
от лекар. Липсва амбулаторен лист от преглед от личния лекар или от лечебно заведение. Няма преки доказателства
за влошено здравословно състояние. Пред съда се представиха данни за
психологическите изживявания, но не и надежни медицински документи, от които да
се установи, че е налице влошено здравословно състояние – диабет и хипертония и/или
ниско кръвно.
Предвид показанията на съпругата на
ищеца и тези на неговия брат, съдът счита, че негативните емоции са следствие
на издадените наказателни постановления. Свидетелите са близки родственици на
ищеца, които са били постоянни свидетели в неговото ежедневие, като са наблюдавали поведението му, познават
го преди това, и има преки впечатления какво е било емоционалното му състояние.
Показанията са дадени под страх от наказателна отговорност, логични и
непротиворечиви, като близостта с ищец не следва да компрометира тяхното
съдържание на информация за състоянието му. Съдът кредитира техните показания.
С оглед на
изложеното установява се засягане на сферата на ищеца във връзка с причинените
негативни чувства, изнервеност, безпокойство, срам и емоционална нестабилност
вследствие на незаконосъобразно издадените наказателни постановления. Очевидно
е, че ако не бяха издадени, то ищецът не би претърпял целия този негативен
емоционален комплекс от чувства.
Съдът счита за недоказани твърдените
неимуществени вреди по отношение влошено
здравословно състояние и отключване на диабет. Липсва медицинска документация
за здравословното състояние преди издаването на АУАН и НП. Няма амбулаторни
листи от прегледи, които биха били доказателство за снета анамнеза и клинични
характеристики на заболяването, съответно отключване и/или влошване.
Представяне единствено на лекарска рецепта, не може да убеди съда, че
заболяването – повишение на кръвната захар е единствено и пряко следствие от
издадените наказателни постановления. Предвид това, че диабетът и колебанията в
кръвното налягане са болести на съвремието, съдът не счита, че същите са
провокирани пряко от издадените наказателни постановления. С оглед липсата на
изследвания преди периода на търпене на неимуществените вреди и липсата на
медицинска документация от личния лекар за състоянието на ищеца по време и след
издаване на наказателните постановления, а представянето единствено на
изследване за влошени показатели на кръвна захар, съдът не счита, че са били
пряка и непосредствена последица от отменените наказателни постановления. По
делото липсват медицински документи за колебания в кръвното налягане на ищеца,
както и нарочни медицински прегледи за това. Единствено съпругата говори, че е
мерила кръвното сутрин и вечер, което обаче не е информация от лице с
медицинско образование. Данните от съдебно-медицинската експертиза не сочат
нищо друго, освен обяснения за приложението на два медикамента, за които не
може да бъде доказано за какво заболяване са изписани, тъй като липсва
амбулаторен лист, където това да бъде отразено, съответно – доказано пред съда.
Съдът счита, че в съдебното
производство, не се доказа, че ищецът е претърпял унижения и накърняване на
личното име и достойнство от отнемените наказателни постановления.
Размерът на обезщетението, което
следва да бъде присъдено на ищеца, трябва да бъде оценено по справедливост. При
тази си преценка съдът намира, претендиратият размер(за всяко отменено
наказателно постановление) за завишен. Същият следва да бъде съобразен с
негативни изживявания, с оглед на установената дълбочина на емоциите на ищеца.
Данните са от свидетелските показания на съпругата и брата на ищеца. Обемът и
дълбочината на тези емоции не са изисквали намесата на специалисти в областта,
като тези емоции са овладени от самия ищец. При това положение и във връзка с
горепосоченото предявеният иск следва да бъде уважен частично, като РДГ
Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на ищеца К.Н.Т. обезщетение за
причинените от отменените наказателни постановления неимуществени вреди, които
съдът оценява по справедливост на 100(сто) лева за всяко отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, или общо в размер на 200 лева.
Ищецът претендира и законната лихва
върху тази сума от 31.03.2017г. до окончателното й изплащане, което искане има
акцесорен характер и следва главното, поради което следва да се уважи съобразно
уважената част от предявения иск по ЗОДОВ.
С оглед уважената част в размер на 200
лева, съдът следва да отхвърли иска в останалата част до 1000 лева като
недоказан.
Разноски са претендирани от ищеца,
чрез процесуалния си представител – адвокат Ч..
Съгласно разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ(в редакцията му преди изм. ДВ бр. 94/2019 с оглед § 6 от ПЗР
на ЗИДЗОДОВ ДВ бр. 94/2019г.), ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца
и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.
Съобразно този изход на процеса, при материален интерес на иска в размер на 1 000 лв.(за частта от иска, за който
е настоящото производство), уважената част на иска в размер на 200лв. за ,
направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение - 200 лева, следва да
бъдат присъдени в размер на 40 (четиридесет) лева в съответствие с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ(размерът
от 40 лева е съобразно уважената част на иска на К. Тамбулев), както и ДТ – 10
лева и експертиза – 120 лева. Общо – 170 лева за съдебни разноски по
производството.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите
Пазарджик да заплати на К.Н.Т. ***, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от отменени Наказателни
постановления № 311/21.09.2016 г. и № 399/26.10.2016 г. на директора на РДГ
Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2017 г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди в останалата му част над 200 лева, тоест за сумата
от 200лв. до 1 000 лева искът се отхвърля като недоказан.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по
горите Пазарджик да заплати на К.Н.Т. ***, направените по настоящото дело
разноски в размер на 170 (сто и седемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/