Решение по дело №1941/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, подадена чрез процесуален представител Д.О., против Решение № 1080/13.07.23г. по НАХД №1045/2023г. на ВРС, 22 състав, с което е отменено наказателно постановление №03-013644/30.06.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Стар Пост“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че ВРС след цялостна проверка на обжалваното НП е приел, че НП е издадено в срок и е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН, а описаната в него фактическа обстановка се установява от събраните доказателства. Твърди, че са събрани достатъчно доказателства за наличие на елементи на възникнало и съществуващо трудово правоотношение. Счита, че не е налице правоотношение по договор за изработка, тъй като няма краен резултат, а повторяемост на трудовите функции. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдено издаденото НП.

Ответникът- „Стар Пост“ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.Д., оспорва жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на ВОП изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Стар Пост“ООД против наказателно постановление №03-013644/30.06.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 15.04.2021 г. служители на дирекция „Инспекция по труда“-Варна, сред които и св. Д., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в офис на „Стар Пост“ООД, находящ се в -----------, в който установили две лица, на които предоставили за попълване декларации. Едното от лицата Г.И. посочил в декларацията, че работи за дружеството като куриер, с работно време от 09.00 до 14.00ч., с работно място- офиса, в който се извършвала проверката, че има сключен договор, че извършва разнос на пощенски пратки срещу възнаграждение от 27лв. на месец, почивни дни- събота и неделя, има 30 мин. почивка в работния ден. Посочил, че всеки ден се явява в офиса, взима пратки и ги разнася на определени адреси в община Белослав. При документална проверка бил представен граждански договор, сключен между И. и дружеството за изпълнение на услуги по пренасяне и доставка на писма, документи и пратки. Според него извършването на работата не е обвързано с работно време и работно място, а за услугата се заплащало в зависимост от броя и вида на разнесените пратки, като в най-общия случай пратките до пощенска кутия се заплащали по 0,02/0,04лв., а тези срещу подпис/лично до адресата/- по 0,10/0,15 лв. за един брой. Срокът на договора бил от 12.03.2021г. до 30.06.2021г. На 19.05.2021г. св.Д. съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61 ал.1 от КТ. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, но неправилно административно наказващият орган е определил отношенията между дружеството и И. като трудовоправни. За безспорно установено ВРС е приел, че е бил сключен граждански договор, съгласно който дружеството е възложило на И. разнос на пратки, като дължимото му възнаграждение се определя спрямо конкретен резултат- броя и вида на разнесените пратки.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Съгласно издаденото НП на „Стар Пост“ООД е наложена имуществена санкция за това, че на 15.04.2021 г. в качеството на работодател е допуснал Г.И. да изпълнява трудови функции „куриер“ в полза на дружеството на територията на община Варна, с определено работно време, с определено месечно възнаграждение, преди да е сключен писмен трудов договор между страните на трудовото правоотношение- нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.

От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО.

Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че в случая вмененото нарушение не е установено.

Точното и безспорно доказване на обективния признак на административното нарушение във формата, в която действително се е осъществил в обективната действителност, е от значение не само за защитата на дееца, който има право да научи какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законност.

АНО се е позовал на декларацията, попълнена от Г. М. И. в хода на извършената проверка, но видно от същата, както е приел и ВРС, не се установяват елементите на трудово правоотношение. В декларацията е посочено, че лицето няма сключен трудов или граждански договор, посочено е, че работи за дружеството с работно време от 09.00 до 14.00ч., като изрично е декларирано, че разнася всеки ден пратки из населени места на община Белослав в полза на „Стар Пост“ООД.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява, че И. е полагал труд на мястото на проверката в полза на жалбоподателя по трудово правоотношение. Трудовото възнаграждение и периодичността на полагане на труд са елементи от трудовото правоотношение. Не се установи в случая да е уговорено трудово възнаграждение. Както е приел и ВРС, от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен граждански договор за разнасяне на пощенски пратки, а възнаграждението е уговорено в зависимост от вида и броя разнесени пратки, т.е. срещу конкретен резултат. Доказателства, установяващи елементите на трудово правоотношение не са събрани по делото.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че ВРС правилно е преценил доказателствата по делото и е приел, че при издаване на НП АНО не е установил по безспорен и категоричен начин извършване на нарушението, за което е наложено административно наказание.

Предвид на изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира че решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка. Не са налице наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1080/13.07.23г. по НАХД №1045/2023г. на ВРС, 22 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: