№ 986
гр. Благоевград, 11.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200500827 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Трето Основно Училище “Христо Ботев“ гр.
С., ул. „Малашевска“ № 4, представлявано от директора Р. З. С., действащо чрез адв. Р. О.,
Благоевградска АК, като пълномощник на училището жалбоподател, насочена срещу
Решение № 139/07.06.2024г., постановено по гр.д. № 1409/2023г. по описа на РС С..
С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска от въззивния съд да го отмени
както и да постанови друго решение- по съществото на делото, с което да отхвърлите изцяло
предявените искове, както и да присъди направените разноски по делата, в пълен размер, за
двете съдебни инстанции.
Сочи се с въззивната жалба, че делото е образувано въз основа на предявени обективно
съединени искове, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 4 от КТ и чл. 224, ал. 1
от КТ във вр. с чл. 516 и 56 от КТ, предявени пред РС С. от ищцата- В. Г. К. от гр. С., срещу
ответника Трето ОУ „Хр. Ботев“ - гр. С., като се претендира заплащането на:
-сумата от 2250,36лв.- представляваща разликата между изплатеното брутно трудово
възнаграждение /БТВ/ и полагащото се по анекс № Д01-192/10.08.23г. към КТД от 06.12.22г.
БТВ, за периода от 01.01.23г. до 30.06.23г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане;
-сумата от 4125,66лв. представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по
анекс № Д01-192/10.08.23г. към КТД от 06.12.22г., обезщетение при придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане;
1
-сумата от 272,80лв. - представляваща разликата между изплатеното и полагащото се на
ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск /ПГО/, за 16 дни, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и
искане за заплащане на разноски.
Сочи се с въззивната жалба, че ответника Трето ОУ „Хр. Ботев“ - гр. С., чрез своя
представител,са останали недоволни от постановеното Решение № 139/07.06.2024г.,
постановено по гр.д. № 1409/2023г. по описа на РС С., с което обективно съединените
искове са били изцяло уважени.
Не се оспорва с въззивната жалба, че страните са били обвързани в трудово правна връзка,
считано от 10.09.1990г. до 01.07.2023г.; че със заповед на директора на училището трудовото
правоотношение е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ; че при
пенсионирането на ищцата, в заповедта на директора, е разпоредено изплащане на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни заплати и обезщетение по чл. 224, ал.
1 КТ за 16 дни неползван ПГО. Че, към датата на прекратяването, ищцата е заемала
длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1775 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за 40г. и 11м. в размер на 710лв., както и че за периода от
01.01.2023г. до 30.06.23г. й е заплащано месечно БТВ в размер на 2502,75лв. Съдът правилно
е отбелязал, че при пенсионирането на ищцата е изплатено обезщетение за пенсиониране в
размер на 11 работни заплати - 27530,25лв., както и обезщетение за неползван ПГО, за 16
дни, в размер на 1820,16лв.
Не се оспорва от въззивната страна от фактическа страна също така, че на 06.12.22г., между
Министерството на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на
народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование и
Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в
България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда Подкрепа и Независимия
учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, е сключен
КТД за системата на училищното образование с № Д01-269/06.12.22г. В чл. 27 от КТД са
определени минимални основни работни заплати, в сила от 01.09.22г., за системата на
предучилищното и училищното образование. Според пар. 3 от ПРЗ на КТД страните са
постигнали споразумение, след влизане в сила на Закона за държавния бюджет /ЗДБ/за
2023г. да предприемат действия за изменение на КТД. Сочи се още с въззивната жалба, че е
подписан Анекс № Д01-192 от 10.08.23г. към КТД, с който са определени минимални
основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование и е
изменена разпоредбата на чл. 27 от КТД, като е договорено основно възнаграждение за
старши учител в размер на 1763лв. В анекса е предвидено, че осигурените средства от
държавния бюджет в размер на 524 млн.лв. ще се изразходват само за увеличение, считано
от 01.01.2023г., на ИНДИВИДУАЛНИ ЗАПЛАТИ на ЗАЕТИТЕ в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал и за съответните осигурителните им вноски. Прието е че индивидуалните основни
2
работни заплати на педагогическите специалисти, които КЪМ МОМЕНТА НА
УВЕЛИЧЕНИЕТО са в диапазона между старите и новите минимални заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.
Поддържа се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е установил, че
разпоредбата на чл. 27 КТД има обратно действие, както и неправилно е установил размера
на вземането.
Във връзка с оплакването за неправилност развити са съображения с въззивната жалба, че
обжалваното решение противоречи на разпоредбите на материалния закон - Закона за
държавния бюджет, Кодекса на труда, Анекс от 10.08.23г., КТД, Наредба № 4/2017г.
Поддържа се, че Решението е незаконосъобразно, заради извършеното тълкуване на
разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от Анекса към КТД, обвързано с извода в обстоятелствената
част, че договореностите не изключват лицата, чийто трудови правоотношения са
прекратени. Сочи се от въззивната страна, че Решението е неправилно, предвид игнорирано
/като становище/ на писмото на един от участниците в договарянето- МОН, без да се зачете,
че това писмо инкорпорира изложение на действителната воля на страните.
Поддържа се с въззивната жалба и оплакване за необоснованост, тъй като, по основния
правен спор, аргументите, изложени от съда са недостатъчни. В полето на развитата
противоречива практика „на районно и на окръжно ниво“, решаващият състав не е
аргументирал в достатъчна степен защо застъпва именно практиката на съставите, които
уважават подобни по предмет искове, а приложената от ответника практика счита за
неправилна.
Основните доводи на жалбоподателят, чрез неговия пълномощник са, че съдът е постановил
незаконосъобразно решение по искането на ищцата, с което е сезиран, тъй като, по основния
правен въпрос, който се свежда до това дали изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. се
прилага за работниците и служителите с прекратени трудови договори и свързания с него
въпрос - към кой момент следва да се определи кръга на лицата, по отношение на които се
предвижда увеличение на трудовите възнаграждения, се е произнесъл в разрез с чл. 21 и 27
КТД; с чл. 516 и чл. 56 КТ и с ЗДБ за 2023г.
За да приеме, че изменението на КТД от 10.08.2023г. се прилага за всички работници и
служители в сферата на образованието, синдикални членове, които към 01.01.23г. са
полагали труд по трудово правоотношение, но към 10.08.23. са прекратили трудовите си
договори, съдът е приел, че с осигурените от държавния бюджет средства се преуреждат
със задна дата и отношения относно работните заплати на лицата с прекратените
трудови договори. Този извод на съда се оспорва с въззивната жалба като неправилен.
ЗДБ за 2023г. обн. В ДВ бр. 66/01.08.23г. утвърждава средства увеличение на минималната
работна заплата в сферата на предучилищното и училищното образование. Формулата за
новите изчисления по чл. 282 от ЗПУО, се определя в едномесечен срок от обнародването на
ЗДБ. Въз основа на ЗДБ от 2023г., с Анекс от 10.08.23г., се е изменил чл. 27 то КТД, като е
определена минимална работна заплата за старши учител в размер на 1763лв. Посочено е в
3
ал. 2 на изменение текст, че „..Осигурените средства от държавния бюджет на Република
България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение,
считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя..“ Развити са съображения с въззивната жалба, че прецизният анализ на тази
разпоредба на анекса /в т.ч.граматически и логически/, доставя информация, че от
полученото увеличение, считано от 01.01.23г., ще се ползват ЗАЕТИТЕ в системата лица /а
не и ЗАЕМАЛИТЕ/, както и че сумите ще се разходват за съответните им вноски за
осигуряване. В случая, ищцата не е „заето“ в системата лице, нито е лице, на което се
дължат разходи за съответните й осигурителни вноски за сметка на работодателя. Ищцата е
пенсионер и за нея кумулативните предпоставки на чл. 27, ал. 1 от анекса - заетост и
осигурителен ресурс, не се прилагат.
Поддържа се с въззивната жалба, че текстовете на анекса не се отнасят за ищцата и според
цялостното съдържание на изменението на чл. 27 на анекса в контекста на КТД, т.е. по
систематично тълкуване. Анексът предвижда например средствата за непедагогическия
персонал да достигнат определена стойност, а остатъчните средства да се използват за
увеличение на допълнителни трудови възнаграждения или за допълнително увеличение на
индивидуалната работна заплата. Т.е., смисълът при договарянето е бил бюджетните
средства да се разпределят към активно работещите в сферата на образованието лица, а не
към тези с прекратени трудови договори. Иначе, би съществувала разпоредба,
допълнителните остатъчни средства да се разпределят към лицата с прекратени трудови
договори.
Поддържа се становище от въззивната страна, че същият извод се налага и от третата алинея
на чл. 27 от анекса, която сочи- Част от средствата по ал. 2 за увеличението на
индивидуалните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и
училищното образование в размер на 465 млн.лв. се разпределят по следния начин:
1.Гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по
ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. 2.
Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не помалко от 15%...“. Акцентира се с
въззивната жалба, че в този текст, с израза „към момента на увеличението“, се дава отговор
и на основния спорен въпрос по делото - коя релевантната дата за увеличението - 01.01.23г.
или 10.08.23г. Считаме, че договарящите се, са възприели като момент на увеличението
моментът на постигане на съгласие за изменение на КТД, както и че този момент не би
могъл да се тълкува разширително. Това е така, заради ясната позиция на осъществяване на
факта на увеличението във времето- увеличението на индивидуалните заплати в
образованието е станало на 28.07.23г., с приемане на ЗДБ. Конкретното разпределение на
бюджетните средства също има дата - извършено е на 10.08.23г.
4
Развити са съображения от въззивната страна, че корелативно на горната логика стоят и
действията, с които участниците /законодател и договарящи се страни/ извършват
увеличението. За законодателя тази деятелност се изчерпва с приемане на държавния
бюджет, а за договарящите се- с изменението на КТД. Тя има и конкретни дати- съответно-
28.07.23г. и 10.08.2023г.
Излагат се доводи с въззивната жалба, че датата на влизане на ЗДБ, за назад- 01.01.23г., в
частта относно образованието, е само моментът на прилагането на създаденото и договорено
в друг момент увеличение на заплатите. Това се потвърждава и от Наредба № 4/2017г., която
не сочи за изменение на моделите на нормиране и заплащане на труда от 01.01.23г.
Становището на въззивника е, че без значение е дали ЗДБ е приет със закъснение и дали, ако
беше в срок /до края на 2022г./ щеше да засегне ищцата. Тогава, действията по приемането
на условията за увеличение и моментът на увеличението ще са с друга дата, която да е
релевантна и спор по случая не би могъл да съществува. Поддържа се, че така, като е приел,
че „моментът на увеличението“ на заплатите е тъждествен с „момента на
прилагането/начисляването“, първоинстанционният съд е допуснал неправилно да определи
кръга на правоимащите лица и е постановил решението си в разрез с материалните
разпоредби на ЗДБ, КТ, Анекс от 10.08.23г. към КТД, Наредба 4/2017г.
Във връзка с твърдението за необоснованост на обжалваното съдебно решение, излагат се
доводи с въззивната жалба, че в гл. „Трудови възнаграждения и обезщетения“ на КТД, чл. 21,
изрично е разписано, че текстовете на договора се отнасят до „работещите“ в
образователните институции, а изразът „заетите“ в образователните институции, употребен
в анекса е аналогичен. Видно от становище на МОН, което, макар и да не е задължително за
прилагане от съда, изхожда от лице от договарящия се кръг по КТД и измененията му, при
сключването на Анекс от 10.08.23г., представителите на министерството са имали предвид
само „заетите“ в образованието лица. Без да се обърне внимание на действителната воля на
страните, не може да извърши правилно тълкуване на КТД и анекса към него. Затова,
поддържа се от въззивната страна, че от логическа гледна точка, становището на МОН
следва да се зачете, а граматически - изразът „работещите“ в системата на образованието не
може да се съотнася като идентичен към понятието „работилите“ в системата на
образованието. Т.е., обжалваното решение е необосновано, тъй като заключенията на съда не
са изведени от дадените условия и не могат да бъдат логическо следствие нито за тези
условия, нито на опита и научното познание /съгласно разясненията на ВКС/, нито на волята
на страните.
При така развитите съображения от фактическа и правна страна, оспорва се с въззивната
жалба и размера на предявените искове. Не се споделя становището на решаващият съд, че
размерите на предявените искове са доказани от ищцата, тъй като, от една страна трите иска
имат различен изходен елемент за изчисляване, а от друга - първият иск не може да се заяви,
нито да се уважи като сбор за БТВ за 6 месеца.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ - предявен е един иск за период от 6 месеца, което е неправилно.
Видно от ССЧЕ, ищцата е получавала работна заплата в размер, различен за всеки отработен
5
месец, считано от 01.01.23г. до 30.06.23г. Увеличението, ако евентуално се дължи и което
представлява разлика между начисленото за месеца и дължимото, съобразно анекса, трудово
възнаграждение, следва да има месечно нетно/а не брутно/ изражение. Дължимите 15 %
следва да се начислят за всеки месец поотделно, на база на постигнатата месечна заплата на
ищцата. Ответникът няма инициатива да доказва вземането на ищеца по размер, поради
което и обикновеното възражение е абсолютно достатъчно, за да се отхвърли иска като
неправилно заявен и като недоказан по размер.
По иска по чл. 222, ал. 3 от КТ - начислените 11 брутни работни заплати действително имат
за основа основната заплата на ищцата в размер на 1775лв. х15 %, увеличено с процента на
трудов стаж и възраст. Вярно е, че по една част от фишовете за заплата този процент е 41г.,
но не за всички месеца процентът е именно толкова. Видно от фишовете за заплата,
издадени преди м. 10.22г., допълнителният процент е бил 40.
По иска по чл. 224, ал. 1 от КТ , за неползван ПГО за 16 дни, разликата между изплатеното
обезщетение в размер на 1820,16лв. и установеното от в.л. обезщетение с увеличението не е
определената от съда сума. Последното е съобразено със становището на експерта, че
съгласно т. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху
които се правят осигурителните вноски. Върху това обезщетение се начисляват и внасят
осигурителни вноски за ДОО в размер на 10%. При това отбелязване, чистата сума за
получаване от ищцата би била 1883,89лв. Тогава, според нас, математическата разлика
между изплатеното и увеличеното обезщетение е в размер на 63,73лв.
По отношение на претенцията за БТВ действително, налице е посочената от съда практика
на ВКС, разписана в цитираните решения по чл. 290 ГПК, в която се сочи, че „...По
поставения въпрос ВКС споделя напълно изложеното в решение № 166/10г., III г.о. ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, тълкуване на закона. Работникът или служителят не
може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от
него данък върху общия доход и осигурителни вноски, но за да се съберат тези публични
държавни вземания е необходимо в съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда
брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели
суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от
брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните
вноски...“ Посочените решения, обаче, засягат хипотеза, в която ищецът би удовлетворил
вземането по принудителен ред. Предвид казаното, остава затруднението в изпълнението на
решението, когато задължението би се изпълнило доброволно.
По приложението на съдебната практика.
Излагат се доводи с въззивната жалба, че в посочения случай, съдът формира воля по
вътрешно убеждение и че практиката на районните и окръжните съдилища не е
задължителна. Но, предвид липсата на решения на ВКС по възникнали от 2023г. насам
идентични спорове, налага се да се обобщят решенията като обем и мотиви. Становището на
болшинството съдилища, че увеличението не е приложимо за лицата с прекратени трудови
договори, тъй като лицата с прекратени трудови договори /вкл. синдикалисти/ не са страна
6
по анекса и не са обвързани с неговите разпоредби /Решение по дело 4173/23г. на PC-
Пазарджик/, съвпада с изложената от нас по-горе теза и намира подкрепа в други решения в
т.ч. Решение по дело № 137/24г.Решение по дело 409/24г. на ОС - Бургас и др./
Предвид изложено иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да уважи
въззивната жалба и да решите спора по същество, като отхвърли предявените от ищцата
обективно съединени искове и присъдите в полза на ответника направените разноски за
двете съдебни инстанции, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, депозиран е писмен отговор от В. Г. К., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Г. Г., с който се изразява становище че депозираната въззивна жалба
от Трето ОУ „Хр. Ботев“ - гр. С., е неоснователна, а обжалваното Решение №
139/07.06.2024г., постановено по гр.д. № 1409/2023г. по описа на РС С., е правилно и
обосновано.
Оспорват се доводите за неправилност на които се основава жалбоподателят във въззивната
си жалба- че разпоредбата на чл. 27 КТД няма обратно действие, както и че неправилно е
установен размера на вземането. Приема се от въззиваемата страна за безспроно установено
от доказателствата събрани по делото, че страните по КТД са се споразумели в тримесечен
срок след влизане в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г.,
да предприемат действия за изменение на сключения КТД (§ 3 от ПЗР на КТД). В
изпълнение на това споразумение на 10.08.2023г. е подписан Анекс № Д01-192 от същата
дата към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно
образование от 06.12.2022г. С него са определени минимални основани работни заплати за
системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г. Със
сключения анекс е изменена разпоредбата на чл.27 от КТД, като е договорено основното
възнаграждение за педагогически специалист - старши учител да е в размер на 1763лв. В
анекса изрично е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република
България за 2023г. в размер на 524 млн.лв. се изразходват единствено и само за увеличение,
считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя,
като част от средствата- в размер на 465 млн. лв., за увеличението на индивидуалните
работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование.
Излагат се доводи с писмения отговор на въззивната жалба, че за да се приеме, че е налице
същинско обратно действие на определена правна норма е необходимо: Да има обоснован
значим обществен интерес от нея, тя да е материално правна норма по своя характер и
такова действие да й бъде придадено по силата на изрична императивна правна норма.
Поддържа се от въззиваемата страна, че в случая и трите изисквания са изпълнени,
доколкото значимият интерес е гарантиране на правата и достойното заплащане на
учителския труд, нормата е материалноправна, доколкото урежда минимални размери на
трудово възнаграждение, а е и императивна, защото създава задължение за страните, без да
могат да се отклоняват от него.
7
Оспорва се с писмения отговор становището на въззивника- че първоинстанционното
решение било неправилно, защото не било отчетено, а игнорирано становището на един от
участниците в договарянето- МОН. Съдът не е обвързан с тълкуването, което някоя от
страните по КТД дава. По същия принцип съдът не е обвързан и от тълкуването, което
синдикалните организации са дали в обратния смисъл.
Възразява се от въззиваемата страна, срещу въведеното с въззивната жалба оплакване за
необоснованост на първоинстанционното решение. Поддържа се, че първоинстанционният
съд подробно е изложил мотиви за своето решение, изложените са аргументи в подкрепа на
становището на съда за обратно действие на закона, както и за приложимостта на
посочените разпоредби.
Оспорва се и становището на въззивната страна, че смисълът при договарянето е бил
бюджетните средства да се разпределят към активно работещите в сферата на образованието
лица, а не към тези с прекратени правоотношения. Изложеното твърдение е несъстоятелно,
доколкото не отчита обратното действие на нормативния акт. Излагат се съображения с
писмения отговор на въззивната жалба, че тълкуването на „заетите“ - има предвид всички
заети към момента на действието на нормативния акт, т.е. към 01.01.2023г., а не заетите към
момента на подписване анекса. Нито езиковото, нито систематичното тълкуване на
визираната разпоредба, а още по-малко логическото й тълкуване водят до смисъла, който е
твърдян от въззивника. Изменената с анекса разпоредба на чл. 27, ал.2 от КТД има
уточнителен характер относно изразходването на посочен в нея размер осигурени средства
от държавния бюджет на Република България за 2023г., с цел гарантиране на договореното
увеличение на работните заплати на работещите в сферата на образованието, считано от
01.01.2023г. и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Възразява се от въззиваемата страна, срещу становището на въззивника, като се поддържа
че алинея 2 на чл. 27 от Анекса не определя, че предвиденото с ал. 1 на същия член
увеличение на работните заплати се отнася за заетите в системата на образованието към
датата на подписване на анекса. Нито разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от анекса, нито други
разпоредби на анекса предвиждат изрично изключване на лицата, чийто трудови
правоотношения са прекратени към датата на сключване на Анекса-10.08.2023г. Следва да се
отбележи, правилно първоинстанционният съд е приел, че тълкуване в изложения от
въззивника смисъл би било несправедливо и би довело до неравно третиране на
работниците/служителите полагали труд при същия работодател на равна или сходна
длъжност след 01.01.2023г., но чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на
сключване на анекса към КТД-10.08.2023г.
Оспорва се с писмения отговор на жалбата становището на въззивника – че искът по чл. 128
т. 2 КТ- бил предявен неправилно за период от 6 месеца. Възражението, че искът следвало да
се предяви за нетно, а не за брутно трудово възнаграждение е необосновано.
Първоинстанционният съд правилно се е позовал на практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 166/25.02.2010г. на ВКС по гр.д. № 220/2009г. III г.о., постановено по реда на
чл.290 от ТПК и Решение № 154/24.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 6134/2014г., според която
8
удръжките относно дължимият данък и осигурителните вноски ще се извършат в
изпълнителното производство, а на ищеца следва да се присъди разликата в брутното
възнаграждение.
Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че коментираната в края на въззивната
жалба практика на Районен съд Пазарджик не е обвързваща за Окръжен съд Благоевград,
поради което не следва да бъде взета предвид. Към настоящия момент е налице
разнопосочна практика по въпроса, като тя не е задължителна за съдилищата постановяващи
решения по сходни казуси. РС С. правилно е посочил, че дори в Окръжен съд Бургас е
налице противоречива съдебна практика, като първи и трети въззивни граждански състави
са на различно становище по посочения правен въпрос.
Иска се от въззиваемата страна, въззивният съд да вземе предвид и казаното от ответника на
последното заседание по делото, обективирано в протокола от съдебното заседание от
17.05.2024г.: „Накрая в чисто житейски план, макар да имам ясното съзнание, че това не са
юридически аргументи искам да посоча на съда, че ищцата е навършила пенсионна възраст
през месец 11.2022г., но е работила още седем месеца, през които седем месеца училището й
е заплащало работна заплата, всички добавки, които се плащат в училището, в това число за
дрехи, купони за храна и прочее. През това време тя е получавала и пенсия и заплатата си,
която й се полага в училището. Това допълнително време е дало финансов комфорт на
ищцата, която сега претендира едно неполагащо се увеличение, което е не само юридически,
но и житейски неоправдано“. Т.е. от казаното излиза, че това е някакво подаяние, един вид
милостиня, която училището дава за дрехи, купони за храна и прочее, за да „засвидетелства“
уважението си към учител с 40 години стаж, който е посветил живота си на това да създава,
отглежда, обучава и възпитава българските деца. Отново в „чисто житейски план“, както
посочва ответникът в хода посъщество пред PC С., пълномощникът на въззиваемата счита
че следва да изпитваме дълбок срам, както от почитаемия Съд, така и от присъстващите в
съдебната зала други учители.
С писмения отговор на въззивната жалба са изложени съображения, че посочената
противоречива практика на съдилищата и въобще процесуалното поведение на ответника
може да покаже само това, че българското общество все още е разделено по отношение на
образованието и в частност в зачитането на труда на българските учители. Десетилетия
наред българските учители бяха поставяни в изключително неблагоприятни условия на
работа с ниско заплащане и при крайно недооценяване на техния труд. Образованието
престана да бъде приоритет и държавна политика въпреки приемането на България в
Европейския съюз. Отношението на учениците, родителите и цялото общество към
учителите слезе под критичния минимум на уважение и създаде предпоставки за упадък на
образованието ни.
Предвид гореизложеното, иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да
отхвърли като неоснователна въззивната жалба на Трето ОУ „Хр. Ботев“ - гр. С., като
потвърдите като правилно и законосъобразно Решение № 139/07.06.2024г., постановено по
гр.д. № 1409/2023г. на Районен съд С..
9
Претендира се присъждане и на разноските направени по делото.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за редовна, като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата е насочена срещу съдебен акт
на първоинстанционния съд, за който е изрично предвидена от закона възможност за
инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.
Депозирания писмен отговор е редовен с оглед на писмената форма и неговото съдържание,
депозиран от насрещната страна по въззивната жалба и в установения от закона процесуален
срок, поради което същият следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяването
на решението по съществото на делото.
Следва делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседение, за което
страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 24.10.2024г. от 09.30 часа, за която
дата да се призоват страните и техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10