РЕШЕНИЕ
№175
гр.Добрич,21.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и четвърти юни през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА, в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА
в.гр.дело №216 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№207/17.01.2020г. на И.А.П. с ЕГН **********,***,
в.з.“Б.Б.“№**, чрез адв.К.К., срещу решение №201/12.12.2019г. по
гр.д.№681/2018г. на Балчишки районен съд, в частта, с която е уважен насрещния
иск на Х. и Й. Я. по чл.*** от ЗС, като е осъден И.А.П. да преустанови
паркирането на личния си автомобил, преминаването си и създаване на пречки,
изразяващи се в струпване на вещи и материали и възпиране на трети лица в
югоизточната част на имот *****.51.51 по КК на в.з.“Б.С.“град Б., собственост
на Х.Т.Я. с ЕГН ********** и Й.С.Я. с ЕГН **********, пречещи им да оградят
имота си.
Недоволството от решението се обосновава с
доводи по същество на спора, излагани в хода на въззивното производство,
свеждащи се до липса на създавани от негова страна пречки за упражняване на
правото на собственост от въззиваемите, до придобито по давност право на
преминаване през имота им, липсата на материалната легитимация на въззиваемите
с твърденията, че участъка, през който преминавал не е част от поземления имот *****.51.51.
Липсата на пречене се обосновава и с твърдение че преминавал по пътека между
изградената от Я. ограда и горната част на шкарпа, който участък като част от
техния поземлен имот никога не бил ползван от тях, те самите били отделили тази
част от другата част от имота си и не я
ползвали.
В писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е изразила становище за неоснователност на жалбата,
правилност и законосъобразност на атакуваното решение, чието потвърждаване иска
с присъждане на разноски. Въззивникът преповтарял вече изложени от него тези,
навеждал и ново възражение- че не са собственици на имота, което било в пълно
противоречие със събраните по делото доказателства. Безпротиворечиво мотивиран
намира извода на съда за наличие на пречки, надхвърлящи обичайното ползване за
преминаване, а доколкото се касаело до урегулирани поземлени имоти, недопустимо
било придобиване по давност на право на преминаване.
При данни обжалваното решение да е връчено на
въззивника на 10.01.2020г., жалбата, изпратена по пощата на 15.01.2020г. се
явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд
разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на иска, като приема за установено следното:
Жалбата подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция–
служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Предмет на гр.д.№681/2018г. на
БРС е предявения с искова молба вх.№3573/01.10.2018г. от И.А.П. с ЕГН ********** ***, в.з.“Б.Б.“, ул.“Д.“№**, срещу Х.Т.Я. с
ЕГН ********** и съпругата му Й.С.Я. с ЕГН **********,***, р-н К.С., ул.“П.П.“
№**, вх.*, ет.*, иск по чл.108 от ЗС
за реална част с площ от 90 кв.м. в югозападната част на ПИ с идентификатор *****.51.51
по КККР на в.з.“Б.С.“ гр.Б., собственост на ответниците, и предявеният от Х.Т.Я. и съпругата му Й.С.Я. в срока за
отговор насрещен иск по чл.*** от ЗС
за осъждането на И.А.П. да преустанови неоснователните действия, с които им пречи да упражняват правото си на
собственост върху притежавания от тях ПИ
с идентификатор *****.51.51 по КККР на в.з.“Б.С.“ гр.Б. в пълен обем, като преустанови
/съобразно уточнението в молба вх.№1601/19.04.2019г. и в първото открито
съдебно заседание пред въззивния съд/ преминаването, струпването на вещи,
паркирането на автомобил, възпиране на наети от тях лица за изграждане на
ограда.
В предмета на въззивното
производство, очертан с въззивната жалба е само спора по чл.*** от ЗС, решен в
полза на упражнилите правото си на негаторна защита Х.Т.Я. и Й.С.Я..
Обосноваващите
нуждата от негаторна защита обстоятелства се свеждат до твърдения на ищците на
право на собственост върху ПИ с идентификатор *****.51.51 по КККР на в.з.“Б.С.“
гр.Б./ идентичен
с УПИ ***, нов УПИ *** по ЗРП/, придобито по силата на н. акт №88/18.08.2005г. за
500кв.м. и констативен нотариален акт за остатъка от 123 кв., което не могат да
упражняват в пълен обем върху целия имот, тъй като ответника П. преминавал
ходом, паркирал лек автомобил, нееднократно складирал собствени вещи в незаградената южната част от имота им,
заключена между зелената и черната линия по приложена към молба
№1601/19.04.2019г. комбинирана скица/л.121 от делото на БРС/. Снабдили се с
разрешение за строеж на ограда№39/22.03.2018г. но не осъществили намерението си
поради действията на ответника П.- държал автомобила си, строителни материали,
чупел и изхвърлял собствените им строителни материали. След 20.04.2018г. П.
освободил терена и те започнали строителна дейност, като до 31.05.2018г.
построили част от оградата и подпорната стена на линията, нанесена със зелен
цвят на приложената комбинирана скица. След като поради наложена забрана по
ЗУЧК преустановили строежа, П. наново продължил ползването на частта от имота
им, като достъпът и към настоящия момент бил ограничен от лекия автомобил на П.,
обичайно паркиран до подпорната стена.
Според ответника територията южно от
подпорната стена не е част от имота на ищците, а ако е, преминавайки през нея
не им пречи, тъй като тя не е приобщена към останалата част от имота-двете
части са разделени от масивна ограда, не ползват тази част, а той придобил по
давност правото на преминаване през тази част.
Принципно целта на негаторния
иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на имот
или на част от него. Негаторния иск се явява допустим като средство за защита
на правото и на всяко едно от правомощията на собственика, с което се постига отричане
на правомерността не само на неоснователни действия и поведения, но и на фактически
състояния, както и премахване на последиците от тях, т.е. на източника на неоснователното
въздействие.
В случая като източник на неоснователното
посегателство над правото на собственост на ищците върху с идентификатор *****.51.51
по КККР на в.з.“Б.С.“ гр.Б./ идентичен с УПИ ***, нов УПИ *** по ЗРП/се сочат
действия и поведение – преминавал, паркирал автомобил, складирал материали.
Ищците и ответника по иска по чл.*** от ЗС се
легитимират като собственици на два съседни имота.
Ответникът се легитимира като собственик на
ПИ с идентификатор *****.51.52 по КККР на в.з.“Б.С.“ гр.Б. договор от
29.03.2006г. за продажба на общински имот/л.8 от делото на БРС/ и констативен
акт за собственост по писмени доказателства №96, т.5, рег.№4310,
д.716/24.11.2016г. на нотариус, вписан в НК с рег.№***.
Ищците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор *****.51.51
по КККР/ идентичен с УПИ *** по ЗРП от 1985г./ на в.з.“Б.С.“ гр.Б. по силата на
договор за покупко-продажба от 18.08.2005г., сключен с н.акт.№88, т.VI, рег.№4089, д.№966/2005г. на нотариус,
вписан в регистъра на НК под №***/л.11 от делото на БРС/ . Праводателите им П.
и С.Н.са се легитимирали като собственици на продадения УПИ ***-50 с площ от 500кв.м., с договор за продажба на общинска земя от
31.12.2004г., вписан в СлВп под №186, т.2, акт №1139.
П. и С.Н.продават на Х.Т.Я.
поземлен имот-вилно място с площ от 500кв.м., УПИ *** -50 в кв.12 по плана на
в.з.“Б.С.“гр.Б., идентичен според заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза инж.Ш.Х., изслушано от районния съд, с ПИ с
идентификатор *****.51.51 по КККР,
одобрена през 2004г. УПИ *** -50 е образуван от имот с пл.№50, за който при
първоначалното урегулиране с плана от 1985г. е отреден и още един парцел ***. През 1995г.със заповед №32/27.01.1995г.на
кмета на община Б. е одобрена промяна на уличната регулация в кв.12 като улица
с о.т.61 до о.т.70, о.т.138, о.т.60, о.т.59 до парцел ***става тупик/задънена улица/. При изслушването му в съдебно заседание вещото
лице е пояснило, че тази заповед не
касае процесните имоти, не променя достъпа до тях. Вещото лице е констатирало,
че по одобрената през 2004г. кадастрална карта границите на имотите на страните
са отразени по съществуващи огради, които не съвпадат с регулационните линии по
действащия регулационен план от 1985г. По кадастрална карта имотът на ищците с
идентификатор *****.51.51 е с площ от 458кв.м., а по регулация 500кв.м. След
одобряването на кадастралната карта от 2004г. са направени две изменения на
кадастралните граници на имота на ищците/изменението от 2005г. не касае
границите, а вписване на промяната на собствеността в КР към КК/. Първото,
което касае границите е през 2010г., като промяната е в южната граница на ПИ с
идентификатор *****.51.51, при което тя се измества към улицата, по горната
част на шкарпа, площта му се увеличава на 500кв.м., колкото е по документ за
собственост, т.е. възпроизвежда се регулацията по плана от 1985г. Няма данни изменението
да е обжалвано, респ. по отношение южната граница/границата към улицата/ е
влязло в сила. Второто изменение през 2014г. засяга южната и югоизточната
граница, като площта на имота става 623кв.м., за което изменение, действащо към
момента, също липсват данни да е
обжалвано от засегнатата от него Община Б., доколкото към лицето на парцела се
придава част от съществуваща улица. Със заповед №330/2015г. на кмета на община Б.
е допуснато изменение на ПУП –ПРЗ за имота на ищците, като регулационните линии
се привеждат в съответствие с кадастралните граници, която заповед е обжалвана
от П. и с решение по адм.д.№270/2015г. на ДАС, влязло в сила на 12.07..2017г.,
жалбата му е отхвърлена/л56 и сл. от делото на БРС/.
Според вещото лице съществуващият
път/тясна пътека между подпорна стена в имота на ищците и най-горната част на
шкарпа с размери в северната част 2.50м., към средната част, поради
вълнообразната форма на шкарпа, 2.10-2.20м./, по който ответникът П.
осъществява достъпа до своя имот, е в очертанията на собствения на Я. УПИ *** -50 по ЗРП от 1985г., идентичен с ПИ с
идентификатор *****.51.51 по КККР. Такова описание на тази част от имота дава и
св.А. Е.С.-2м., 2м.и нещо от стената до стръмния склон. Там според свидетеля П.
паркирал автомобила си, а преди време
свидетелят виждал доста строителни материали, дебело дърво, покрит с ламарина
куп пясък, за които от Х.Я. знаел, че са на съседа му П.. Кореспондиращи с
показанията на св.С. са и показанията на св.В. В. В., собственик на вилно място
в съседство на имотите на страните. Според него П. спирал колата си в началото
на имота на Я., между стената, която последния направил и шкарпа. Я. имал проблеми
и със строежа на тази стена. П. не отстъпвал, идвала полиция, идвали от
общината да мерят, да уточнят границите. На св.С.Д.Г.като служител в РУ на МВР
служебно са станали известни споровете на страните във връзка с имотите. П.
познавала от 2017г. по повод негова жалба във връзка с наводняване на имота на Я..
С Я. се запознала през 2018г., когато
започнал да изгражда ограда/ в този смисъл и строително разрешение №39 от
22.03.2018г., протокол за трасиране- л.128 и сл. от делото на БРС/, след сигнал
за нахвърлени в двора на П. от неизвестен извършител строителни материали на Я.
/ този смисъл „сведение“ на л.138 от делото на БРС/. Я. имал разрешителни за изграждане
на ограда, подал сигнал, че П. осуетява извършването на строителните действия с
това, че не измества автомобила от уличката, която свършва в неговия имот.
Констатациите на вещото лице и
събраните по делото гласни и писмени доказателства дават основание да се
приеме, че теренът, описан от ищците като заключен между зелената и черната
линия на представената комбинирана скица
на л.121 от делото на БРС съставлява
част от собствения им ПИ с идентификатор *****.51.51 по КККР, и, че са налице действия/преминаване,
паркиране на автомобил, държане на материали, препятстване ограждането на имота
/, с които ответника П. пречи на ищците Я. да упражняват пълноценно правото си на
собственост.
Ответникът не оспорва
извършването на твърдяните действия, но противопоставя възражение за наличие на
основание за фактическото ползване на процесната част от имота на ищците като
улица- придобито по давност право на преминаване, което е недоказано.
Действащото до изменението на
чл.192 от ЗУТ през 2003г. законодателство -ЗС, в сила от 1951г., както и ЗТСУ,
в сила от 1973г. до 2001г., не урежда право на преминаване през чужд урегулиран
имот. Нещо повече, дори и да е било учредено или придобито по давност право на
преминаване преди урегулирането на имотите, с влизане в сила на регулационния
план, то се погасява/така решение №1493 от 17.08.1999г. на ВКС,
гр.д.№228/1999г., четвърто г.о./. При действието на ЗТСУ/отм./ право на преминаване е било уредено в разпоредбата на чл.208 от
ППЗТСУ, която предвижда, че само по административен ред/със заповед на кмета на
общината, респ.със заповед на председателя на ИК на ОбНС/ може да се учредява
временно и по изключение право на
преминаване през определени имоти. Аналогична и е и нормата на чл.192 от ЗУТ до
изменението и през 2003г./ДВ, бр.65/2003г./-само по административен ред и то
само по изключение и за определен срок. Едва с изменението на чл.192 от ЗУТ от
2003г., в сила от 25.07.2003г., е предвидена възможност правото на преминаване
през чужд недвижим имот да може да се придобива с правна сделка/писмен договор
с нотариална заверка на подписите/ между частни правни субекти, собственици на
господстващия и служещия имот. Едва от този момент и по силата на чл.55 от ЗС,
правото на преминаване през чужд поземлен имот може да се придобива и по
давност. С оглед
характера на избраната защита обаче ответникът е следвало да установи при пряко
и пълно доказване предпоставките
за постигане на целите на придобивната давност според чл. 68, ал. 1 от ЗС. За трансформиране
на фактическото състояние на упражняваната фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право в самото вещно право през целия период на минимум
необходимото време по чл.79 от ЗС не е достатъчно нито само
владение/квазивладение/, нито само намерение да се свои. Доказателства в този
смисъл ищецът не е ангажирал, а събраните по делото доказателства обосновават
извод и за противопоставяне от страна на собствениците на фактическото ползване
на процесната част от имота им като улица от страна на ответника. Следователно,
при липса на основание за фактическите действия по преминаването на ответника
през имота, паркирането на автомобил, струпване на материали, същите се явяват действия,
създаващи ограничения, пречки за упражняване на правата на ищците, респ. правилно
претенциите на ищците са уважени. Решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
При този изход от спора в
настоящата инстанция, съобразно постигнатия резултат, право на разноски има въззиваемата страна-съпрузите Я.,
удостоверили извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на
300лева.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение №201/12.12.2019г. по гр.д.№681/2018г.
на Балчишки районен съд, в частта, с която е уважен насрещния иск на Х. и Й. Я.
по чл.109 от ЗС, като е осъден И.А.П. да преустанови паркирането на личния си
автомобил, преминаването си и създаване на пречки, изразяващи се в струпване на
вещи и материали и възпиране на трети лица в югоизточната част на имот *****.51.51
по КК на в.з.“Б.С.“град Б., собственост на Х.Т.Я. с ЕГН ********** и Й.С.Я. с
ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.А.П. с ЕГН ********** ***, в.з.“Б.Б.“,
ул.“Д.“№**, да заплати на Х.Т.Я. с ЕГН ********** и Й.С.Я. с ЕГН **********,***,
р-н К.С., ул.“П.П.“ №**, вх.*, ет.*, съдебно-деловодни разноски в размер на 300лева
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.