№ 11882
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110171292 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от ...... с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79
ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Г. Б. Т., О. Б. Т. И
С. И. Т. за сумата от 1635,44 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. ......., с
абонатен №..., сумата 227,24 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.04.2024 г., сумата 32,89
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. и сумата 7,73 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
29.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2024 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №31991/2024 г., по описа на СРС, 71
състав, които суми се претендират разделно от ответниците, а именно Г. Б. Т. – 1/3, О. Б. Т. –
1/3 и С. И. Т. – 1/3.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, чиято цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, не е заплатена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявява, че в
сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение,
стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за
топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че фирма,
извършва дялово разпределение на ТЕ в сградата на базата на реален отчет на уредите за
дялово разпределeние, инсталирани на отоплителните телa в имота. Твърди, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86,
ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В депозирани в срока за това идентични отговори на исковата молба ответниците
1
заявяват, че между тях и ищцовото дружество не съществува облигационна връзка, тъй като
нямат качеството ползвател на предоставяната от ищцовото дружество услуга, предвид
липсата на доказателства, че са собственици или ползватели на процесния имот. Възразяват
да имат качеството битов абонат по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Не оспорват доставката и
количеството топлинна енергия в размера и обема, претендирани от ищеца. Посочват, че не
се установява облигационна обвързаност с фирмата за дялово разпределение, поради което
поддържа, че претенциите за суми за дялово разпределение са неоснователни. Оспорват
дължимостта на обезщетенията за забава Позовават се на изтекла в тяхна полза тригодишна
давност както по отношение на претенцията за топлинна енергия, така и по отношение на
тази за дялово разпределение. Претендират разноски за адвокатски възнаграждения за двете
производства по представени списъци по чл. 80 ГПК.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както
и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е е погасил
претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения като по възражението за изтекла погасителна давност ответниците следва да
докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването им по давност, а
в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на
закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е представен договор за дарение на недвижим имот №165, том LLXIV, дело
22639/1996 г. от 23.10.1996 г. на I нотариус в Софийска нотариална служба, видно от който
О. Б И дарява на сина си Б Г.ев Т. собствените си 3/4 идеални части от недвижим имот
жилище , находящо се в гр. ......... като дарителката си е запазила пожизнено право на
ползване върху имота. От приобщените по делото документи се установява, че О. Б И ЕГН
********** е починала на 27.12.2001 г. , поради което в качеството си на притежател на 3/4
идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот Б Г.ев Т. е имал
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Действително по
2
делото няма категорични данни, че той е бил собственик и на останалата 1/408.10.2008 г.
идеална част от правото на собственост върху имота, но като доказателство по делото е
приобщено заявление – декларация от за откриване на партида на негово име за имота –
апартамент №39, находящ се в гр. ......, в качеството си на съсобственик на имота. В случая
тази молба-декларация по своята същност представлява предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия, отправено от собственика до топлофикационното
дружество. Според представените от третото лице – помагач документи, процесния абонатен
номер е с титуляр именно Б Г.ев Т.. Предвид това следва да се приеме, че ищецът е приел
предложението за сключване на договор, продължавайки да доставя топлинна енергия до
процесния апартамент, поради което между Б Г.ев Т. и ищцовото дружество е съществувало
облигационно отношение, независимо че липсват категорични доказателства по делото, че
същият е бил едноличен собственик на имота. Както се посочи по – горе съгласно приетото
в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи
условия директно с топлопреносното предприятие, както е в настоящия случай.
След смъртта на Б Г.ев Т. на 04.04.2018 г. всички негови имуществени права и
задължения или дробни части от тях (дялове) са преминали върху С. И. Т., О. Б. Т. и Г. Б. Т. в
качеството им на наследници по закон съгласно удостоверение за наследници с изх.
№123/29.05.2023 г., издадено от ......., което обстоятелство не е опровергано от ответниците в
настоящото производство. При съобразяване разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН
съдът намира, че настоящите ответници следва да отговарят за поетите от наследодателя
задължения да заплаща топлинна енергия при равни квоти от по 1/3 идеална част.
Ответниците не оспорват количествата доставена до имота топлинна енергия, както и
размера на начислените суми, за които ищецът е издал фактури. Не се твърди да са
заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че
ответниците като правоприемници при равни квоти дължат заплащането на претендираната
от ищеца стойност за потребена топлинна енергия по равно.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
3
По делото не се твърди и няма доказателства за спиране или прекъсване на давността,
поради което за да се приеме, че задълженията на ответниците са погасени по давност следва
тяхната изискуемост да е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.05.2024 г., което в случая не се установява, поради
което възраженията на ответниците са неоснователни.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода възлизащи общо на 32,89 лева.
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че
процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. В случая в Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот индивидуалното измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода е
извършвано от ищеца на база реален отчет уредите за дялово разпределение. Съгласно чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се
извършва възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение.
Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това не е
спорно по делото и се установява от приобщените писмени доказателства. Исковата
претенция следва да бъде уважена в цялост като всеки от ответниците следва да бъде осъден
да заплати сума от по 32,89 лева.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото се
установи, че дължимите суми за топлинна енергия не са заплатени в срока за това, поради
което ответниците са изпаднали в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, респ. са налице основанията
да бъде уважена и тази искова претенция като всеки от отвтениците следва да бъде осъден
да заплати сума от по 75,74 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което тази акцесорна претенция се явява
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора разноски се поражда в полза и на двете страни. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част на
исковете , а именно 137,50 лева за платена държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП,
в настоящото производство и сумата 87,71 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство, които следва да се възложат в тежест на ответниците по равно.
Всеки от ответниците претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
заповедното производство в размер на по 400,00 лева, по отношение размера на което
ищецът е направил още с исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът счита
4
за основателно. За определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената в
полза на длъжника по делото защита следва да се изходи не само от материалния интерес, но
и от вида и обема на предоставените защита и съдействие. Съдът приема, че извършените от
процесуалния представител на длъжниците действия в хода на заповедното производство се
свеждат до такива от вида изготвяне на книжа и молби и при съобразяване актуалната
практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., според която ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, счита че възнаграждението следва да бъде определено на
сумата от по 50,00 лева, от която съразмерно с отхвърлената част от исковете на всеки
ответника следва да се присъди сумата от по 0,20 лева.
По отношение искането на ответниците да им се присъди адвокатско възнаграждение
за исковото производство отново в размер на по 400,00 лева следва да се посочи, че
съобразявайки цитираното по-горе решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г.,
съдът има право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
съобразно предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на
адвокатските услуги. Макар че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки
от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от процесуалния
представител дейност в защита интересите на длъжника и размера на защитавания интерес,
счита че възнаграждение в размер на по 400,00 лева отразява реалната цена на положения от
процесуалния представител на ответниците труд без същата да бъде съобразявана с броя на
предявените искове, тъй като не се установява по делото да са били извършвани отделни или
специфични действия в защита на всеки един от предявените искове. С тези доводи съдът
намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците съразмерно с
отхвърлената част от исковете сума в размер на по 1,63 лева адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Б. Т. ЕГН **********, О. Б. Т. ЕГН **********
и С. И. Т. ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. ....... дължат на ......, ЕИК ............. със
седалище и адрес на управление: гр. ............. на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал.
1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1635,44 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. ......., с абонатен №..., сумата 227,24 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за периода от 15.09.2022 г. до 29.04.2024 г., сумата 32,89 лева - главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2024 г.
до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №31991/2024 г., по описа на СРС, 71 състав, като сумите се претендират от
ответниците при следните квоти: Г. Б. Т. – 1/3, О. Б. Т. – 1/3 и С. И. Т. – 1/3 като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр .чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата 7,73 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г.
до 29.04.2024 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№31991/2024 г., по описа на СРС, 71 състав претендирана от ответниците при следните
5
квоти: Г. Б. Т. – 1/3, О. Б. Т. – 1/3 и С. И. Т. – 1/3 като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Б. Т. ЕГН **********, О. Б. Т. ЕГН ********** и С. И. Т. ЕГН
********** и тримата с адрес: гр. ....... да заплатят разделно на ......, ЕИК ............. със
седалище и адрес на управление: гр. ............. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 137,50
лева – разноски в настоящото производство и сумата 87,87 лева - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. ............. да
заплати на Г. Б. Т. ЕГН **********, О. Б. Т. ЕГН ********** и С. И. Т. ЕГН ********** и
тримата с адрес: гр. ....... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК суми в размер на по 1,63 лева -
разноски в настоящото производство и в размер на по 0,20 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6