№ 89
гр. *, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря Ива Д. Г.ева
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510101125 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Н. В. Л., ЕГН
**********, чрез адв. М. О. от АК – К*, адрес: гр. Д* срещу И. А. П., ЕГН **********,
адрес: гр. Д*.
Ищцата твърди, че с ответника са близки роднини, живеят един адрес в режим на
етажна собственост, имат общ двор. От години отношенията между двете семейства са
влошени. На 27.07.2020г. около 16, 30 часа ищцата със съпруга си и други хора били на
двора, за да уточнят преместване на коли, паркирани на тротоара и пречещи на подхода към
гаража, пристигнал и И. П. и след слизането от колата и се насочил към Н. Л.. Най-напред я
ударил с юмрук в лявата страна на главата, в областта на слепоочието близо до окото, тя
паднала и ударила главата си в тротоара, съпругът й Г. Л., тръгнал към П. да го спре да бие
съпругата му, а ответникът ударил и него с юмрук отляво по главата и той паднал на
тротоара, П. ритнал Л. няколко пъти с крак в гърба, хълбокаи седалището, след което се
насочил към Л. и него ритнал вобластта на хълбока и с намесата на присъстващи по това
време на улицата, скандалът бил преустановен. Ищцата взела медицинско свидетелство, в
което са отразени нараняванията й от ответника: 1/контузия на главата, изразяваща се в
кръ.сядане и болка в лява зигоматична област на лицето/обхващаща изпъкналата част на
бузата под окото и навън от нея до около средата между външния очен ъгъл и ушната мида;
2/ охлузване и кръ.сядане по кожата на дясната предмишница в горната й трета /частта на
предмишницата към лакътната става, неуточнено разположение – предно, дясно, странично;
3/ охлузване на кожата по външна повърхност на лява глезенна става - в областта на долния
край на малкия пищял; 4/ данни за възможни контузии в областта на таза и лява глезенна
става. По тъжба на ищцата е образувано ЧНХД № 1066/2020г. по описа на РС - *,
постановена е присъда, влязла в сила, с която ответникът е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, освободен е от наказателна отговорност като му е
наложено административно наказание „глоба“, като е отказано от наказателния съд да
приеме за разглеждане граждански иск. Твърди, че е изпитала силни билки от ударите,
продължили седмици, насадил се в нея страх от ответника, срам от близки и познати, поради
което потърсила помощ от психиатър. Предвид горното моли съда да постанови решение, с
1
което да осъди ответника да й заплати сумата от 4 000 лева на основание чл. 45 ЗЗД –
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от деянието му, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увредата до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез
процесуалния му представител, в който се изразява становище за допустимост и
неоснователност на предявената срещу него претенция по подробно изложени в отговора
съображения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С присъда № 1/30.06.2021г., постановена по ВНЧХД № 246/2021г. по описа на КнОС,
влязла в сила, ответникът в производството е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, освободен е от наказателна отговорност като му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за това, че на
27.07.2020г. в гр. *, на ул. „*рез нанасяне на удар с юмрук в лявата част на главата и
последвало падане и чрез силно изритване в подбедрицата на левия крак е причинил на Н.
В. Л., с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в оток в лява зигоматична
област с прилежащ блед хематом, с налична палпаторна болезненост, одраскване с линеарна
форма в горна трета на дясна предмишница, покрито с кора и размери около 6.5/1.5 см., с
прилежащо кръ.сядане със синкав цвят и размер около 4.0/6.0 см, одраскване в областта на
десния малеол, покрито с кора, окръглена форма – диаметър около 2,5 см. и палпаторна
болезненост в областта на таза и левия глезен, с което й е причинил разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
От амбулаторни листя от 15.10.2020г. и от 13.06.2022г., издаден на ищцата от д-р . се
установява, че същата е с диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен
епизод – тежък без психотични симптоми“ след психотравма – претърпян побой от близък в
с оплаквания от главоболие, световъртеж, обща слабост, безсъние, изтръпване пръстите на
ръцете, тревожност, сърцебиене, чувство за задушаване, мъка и тежест под гърдите.
Аналогично описано е състоянието на ищцата и в етапна епикриза от 13.06.2022г.
От медицинско удостоверение от 23.08.2022г., издадено на ищцата от д-р .е
установява, че след инцидент на 27.07.2020г. и преглед на 23.08.2022г. ищцата е съобщила
за загуба на слух, а след преглед д-р Г. е констатирал нормална тъпанчева мембрана с
мнение за слухопротезиране и намаление на слуха от типа практическа глухота.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Ц. С. А. Г. В.
Ч. – брат на ищцата, Александра И.а П.а – дъщеря на ответника и И. В. П..
От показанията на свидетелката А. се установява, че през лятото на 2020 г. ищцата
била пред поликлиниката с дълъг ръкав блуза, защото ръката й била синя, глезенът й бил
подут, споделила, че има проблеми с племенника й и той я ударил, че ходи на психиатър, на
невролог, не се чувства добре, живее под постоянен страх, че не може да приеме това
унижение.
От показанията на свидетеля Ч. се установява, че след инцидента се видели с ищцата
и тя му заявила „Ръката ме боли, ушето ми е заглъхнало“, имала синки по ръката, на глезена
също имала синки, оплаквала се от пищене в ухото.
Показанията на свидетелката П.а в по – голямата си част касаят оспорване на
извършване на деянието на ответника, за което обстоятелство има влязла в сила присъда,
която гражданският съд е длъжен да съобрази на основание чл. 300 ГПК и не съдържат
установяване на относими към предмета на доказване обстоятелства, освен това, че ищцата
преди инцидента била със счупена ръка и имала гипс, а два месеца преди скандала помолила
приятеля на св. П.а да й свали кутии от високо, защото я болял кракът и била на инжекции,
защото съпруга й я карал да мъкне дърва по цял ден.
От показанията на свидетелката П. се установява, че не е видяла следи от ударено по
2
ищцата след скандала, ходила си нормално, не я е видяла да куца.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно – медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Н. се установява, че от материалите по делото е видно, че при
извършения медицински преглед от хирург на 29.07.2020г. при ищцата Н. В. Л. са
установени следните физически травматични увреждания: Контузия на главата, изразяваща
се в оток, кръ.сядане и болка в лява зигоматична област на лицето, охлузване и кръ.сядане
по кожата на дясна предмишница в горната й трета, охлузване по кожата на външна
повърхност на дясна глезенна става, данни за възможни контузии /натьртване на меки
тъкани и палпаторна болка, без външно проявени и видими увреждания/ в областите на таза
двустранно и лява глезенна става - следва да се приемат при доказване на травматично
въздействие в посочените области/. Описаните увреждания /обективно установени и
възможни/ се причиняват от действие на твърди тъпи предмети - по механизма на удари
и/или натиск с или върху такива. Тези увреждания е възможно да бъдат причинени от удари
с юмруци, ритници и падания по времето на процесния инцидент и по начина описан в
тъжбата и исковата молба, а именно: за контузията на главата - удар с юмрук в областта на
лявата част на главата /лицето/; за кръ.сядането и охлузването по дясна предмишница и
охлузването по външна повърхност на дясна глезенна става падане дясно странично върху
пътната настилка и удари на предмишницата и глезена в нея; за възможните контузии в
областта на таза и лява глезенна става - удари с крак /ритници/ в тези области, за таза
вдясно-възможно и при падането. Тези увреждания е възможно да се получат и по други
начини, обстоятелства и време, но доколкото в делото няма никакви данни за някакви
други инциденти с ищцата, такава възможност не може да бъде обсъдена в експертизата.
При благоприятно протичащ възстановителен процес /в делото няма данни за усложнения
и др./ тези увреждания подлежат на пълно възстановяване за срок до около 15-20 дни. През
този период са налице и болките от тях – най – изразени в началото и до около средата на
периода; постепенно отслабващи до изчезващи към края му. Обичайно за горепосочения
възстановителен период се заличават и видимите следи /кръ.сядания, оток, охлузвания/ от
този тип увреждания. От така описаните увреждания /охлузванията по десни крайници/ и
при наличие на участъци в тях с по-дълбоко охлузване или повърхностна рана, е възможно
да останат трайни „видими повърхностни белези по кожата, като установените при
прегледа на 15.03.2021 г., а именно: „По задна повърхност на дясна предмишница в областта
на лакътната става личи белезникав белег с неправилно лентовидна форма с размери
около 2/0,2-0,4см; с гладка повърхност на нивото на околната кожа; с нормална еластичност;
несъздаващ функционални нарушения и неизменящ значимо нормалния външен вид на
крайника. Подобен белег с кръгловата форма с леко по-розовеещ цвят личи и по кожата на
най-изпъкналата част на външния глезен на дясна глезенна става с диаметър около 1см;
също не водещ до функционални нарушения и значими изменения на вида на крайника.“
Тези малки повърхностни белези /които с възможно да са в резултат на травмите описани
в медицинското свидетелство/ са нормален завършек на възстановителния процес на по‐
добни наранявания; същите не водят до нарушаване на функции или съществена промяна на
външния вид на крайниците; с времето още повече ще избледняват и заличават; те са и в
области, които обичайно са покрити от облекло. В острия период след получаване на
уврежданията, същите/или поне част от тях/ са били видими и забележими за „външния
свят“ /немедицински специалисти/ за време от около две трети от горепосочения
възстановителен период, или до около 10-15 дни/през който период кръ.сяданията са
променили цвета си до „бледожълтеникав или подобен“, а на охлузванията е отпаднала
коричката и са останали само по-трудно забележимите белези/, като възможно най-видимо е
било увреждането в областта на лява част на лицето /ако не са използвани методи за
прикрИ.ето му - очила, козметични препарати и др./, за уврежданията по десните крайници -
в зависимост от облеклото. В проведеното по делото открито съдебно заседание на
04.10.2022г. вещото лице д-р Н. сочи, че нараняванията, описани във влязлата в сила
присъда не биха довели до нарушаване на слуха. Не е възможно след нанесен удар в тялото
да се причинят увреждания в различни части на тялото, а само в областта на нанесения удар,
ако няма падане или удар в околен предмет в следствие на изритването в случая. Дадените
3
данни за болка могат да бъдат причинени от всякакъв удар, включително ритник, но не може
да се каже, че са само от ритник.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – психиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице на вещото д-р А. П. се установява, че ищцата е с
нормален интелект, съответен на възрастта, придобитото образование и социален опит. Не
страда от душевно заболяване в смисъла на психоза, липсват данни за понесено в миналото
такова. Към момента на прегледа не страда от психично заболяване, не страда от психично
разстройство, нито временно, нито хронично такова, не се наблюдава нарушение на
възприятната дейност, не е лекувана от хронично психично заболяване в стационарни
условия, а е диагностицирана с такова в амбулатория. Предприетото лечение на
диагностицираното „психично разстройство” видимо не дава резултат, тъй като описания
психичен статус и към 2020г. и към 2022г. е идентичен, но не са предприети допълнителни
консултации или насочване към диагностично уточняване на състоянието към друг
специалист или стационар. В проведеното по делото открито съдебно заседание на
17.01.2023г. вещото лице д-р П. сочи, че диагнозата която е поставена тогава – към момента
на прегледа през 2020 година и не отговаря на състоянието описано в анамнезата, посочена
в амбулаторните листа. Тази диагноза изисква съответен вид оплаквания и тежест, както и
период в който да бъдат обосновани. Така описаната диагноза задължава лечение с
антидепресанти, които липсват, а са изписани антипсихотици, които се изписват за други
заболявания.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК,
приложима в случая, ищецът следва да докаже вида и размер на причинените му и
претендирани вреди.
Ответникът от своя страна следва да докажат онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи и правопогасяващи възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици.
Влязлата в сила осъдителна присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/, т.е.
относно наличието на елементите на деликтната отговорност. Отговорността за непозволено
увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото
правило да не се вреди другиму. Вредата представлява промяна на имуществото, правата,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може
да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки
блага. Отговорността на деликвента, без значение какви са материалните му възможности, е
за всички вреди, които са настъпили или със сигурност могат да настъпят в бъдеще за
пострадалия от противоправното деяние. Причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената
причина за резултата, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния
обем. Причинно - следствената връзка не се предполага, а трябва да се докаже -
Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2. Неимуществените вреди
могат да се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания
на личността; болките и страданията върху цялостта на организма и здравето на увредения;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. При нанасяне на неимуществени
вреди се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване. Чрез обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени вреди, той
получава парично удовлетворение, с които да компенсира отрицателните, неприятните
емоции. Целта на обезщетението в случая е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото равновесие на пострадалото лице.
4
Съотнасянето на горното към настоящия казус, с оглед събраните по делото
доказателства следва да покаже следното:
Предвид установеното от фактическа и правна страна по ВНЧХД № 246/2021г. по
описа на КнОС и разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съдът приема за установено описаното в
исковата молба деяние от страна на ответника в производството, респ. неговата
противоправност. Установява се по делото вкл. и чрез събраните гласни доказателства, че
след извършеното от ответника деяние, ищцата е преживяла емоционални и психически
болки и страдания, т.е. е претърпяла неимуществени вреди, макар и не довели до трайни
последици за физическото и психическото й здраве предвид заключенията на назначените
по делото експертизи, ( вещото лице д-р Н. сочи, че същите не водят до нарушаване на
функции или съществена промяна на външния вид на крайниците; с времето още повече ще
избледняват и заличават; те са и в области, които обичайно са покрити от облекло), поради
което предявеният иск се явява доказан по основание. В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника, че искът – предмет на
настоящото производство е неоснователен въпреки влязлата в сила присъда, посочена по –
горе, намирайки за неоснователни съображенията на ответника в тази насока, изложени в
отговора на исковата молба.
Относно размера на претенцията за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -чл. 52
ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни,
обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия. Установената съдебна практика, включително чрез
задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление № 4 от 1968 г. дава
разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за
причинени неимуществени вреди. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните
факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния
паричен еквивалент на обезщетението. Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради
това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото
парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми,
определен минимален и максимален размер, процент и пр. Легалният термин „по
справедливост” до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената
оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при тяхното възмездяване е от
значение и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи,
тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист
израз, като съдът намира в случая, че следва да уважи предявения от ищцата иск до размер
от 1 000 лева, което е от естество да компенсира причинените й неимуществени вреди от
извършеното от ответника престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а искът над този размер до
пълния предявен такъв от 4 000 лева или за сумата от 3 000 лева, следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Основателна се явява и претенцията за законна лихва на основание чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД, дължима на ищеца върху сумата, която ще му се присъди от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска – в случая 162, 50
лева. Oтветникът e претендирал разноски за адвокатски хонорар, но не е ангажирал
доказателства по делото за направата на такива, поради което не му се следват. Отделно от
горното, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да внесе по сметка
на РС – * сумата в размер на 50, 00 лева, представляваща държавна такса за предявения иск,
както и сумата в размер на 85, 20 лева по сметка на РС – * за възнаграждение за вещо лице,
платено от бюджета на съда съобразно уважената част от иска. Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 150, 00 лева за разноски за вещо лице
5
съразмерно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. Д* да заплати на Н. В. Л., ЕГН
**********, адрес: гр. Д* на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 1 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от извършен от него
на 27.07.2020г. деликт, както на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху сумата
от 1 000 лева, считано от датата на увреждането – 27.07.2020г. до окончателното изплащане
на сумите, като за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 4 000 лева
или за сумата от 3 000, ведно със законната лихва върху сумата от 3 000 лева, ОТХВЪРЛЯ
исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. Д* да заплати на Н. В. Л., ЕГН
**********, адрес: гр. Д* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 162, 50 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. Д* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
внесе по сметка на РС – * сумата в размер на 50, 00 лева, представляваща държавна такса за
предявения иск и сумата в размер на 85, 20 лева за възнаграждение за вещо лице, платено от
бюджета на съда съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. В. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Д* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на И. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. Д* сумата в размер на 150, 00 лева за
разноски за вещо лице съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - К*.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6