Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 13.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесет и
пети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12533 по описа за 2018г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 438852/25.06.2018г.
по гр.д. № 65496 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 81 състав е отхвърлен предявения иск от Г.Т.Д., ЕГН ********** срещу Д..А„Н.С.“ с правно основание чл. 83, ал. 4 вр.
с ал.1, т. 3 от ЗДАНС за заплащане на сумата
от 5157лв., ведно със законната лихва от 01.11.2016г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
01.09.2008г. до 16.09.2012г., като е оставен без разглеждане евентуалния й иск за заплащане на сумата на
основание на чл. 59 от ЗЗД.
С Решение №
28179/31.01.2019г. по гр.д. № 65496 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 81 състав постановено по реда на чл. 250 от ГПК е
отхвърлен предявения иск от Г.Т.Д.,
ЕГН ********** срещу Д..А„Н.С.“ с
правно основание чл. 83, ал. 4 вр. с ал.1, т. 3 от ЗДАНС за заплащане на сумата над 5157лв. до 7564,62, ведно със законната
лихва от 01.11.2016г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.09.2008г. до 16.09.2012г.,
като е оставен без разглеждане евентуалния
й иск за заплащане на сумата на основание на чл. 59 от ЗЗД.
Срещу така постановените решения са депозирани въззивна жалба вх.№ 5123750/25.07.2018г., изпратена по пощата на
24.07.2018г.и и въззивна жалба вх. № 5035087/28.02.2019г., изпратена по пощата на
25.02.2019г. от ищеца Г.Т.Д., ЕГН **********.
Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочила е, че от 01.09.2008г. до 17.09.2012г. била в служебно правоотношение с
ответник, не била ползвала 49 работни дни
платен годишен отпуск за ненормиран работен ден, на 31.10.2016г. подала
молба за плащане на обезщетение, но искането й било отхвърлено поради изтекъл
погасителен давностен срок от 3 години. При така
направения отказ за ищцата оставала само възможността да търси сумата по реда
на чл. 59 от ЗЗД, защото ответникът се обогатил за сметка на нейното
обедняване. Неправилно било прието че вземането по чл. 83 от ЗДАНС е погасено п
давност, срокът за същото било 5 години от прекратяване на правоотношението. Диспозитивът на решението съдържал взаимоизключващи се
постановявания– за отхвърляне на иска и за оставяне на иска без разглеждане.
Претендирала е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – Д..А„Н.С. е оспорил жалбите. Изложил е съображения, че решението е
правилно. Претендирал е разноски. Оспорил е искането на въззивника
за разноски за адвокат, защото въззивникът се бил
представлявал сам по делото.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2022763/15.09.2017г.
, изменен по размер с молба вх. № 5057660/05.04.2018г.,
изпратена по пощата на 31.03.2018г. на Г.Т.Д.,
ЕГН ********** срещу Д..А„Н.С.“, с
която е поискала от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 7564,62лв., ведно със законната лихва от 01.11.2016г. до
изплащането й, на основание на чл. 59 и
чл. 86 от ЗЗД. Посочила е, че работила при ответника по служебно правоотношение
за периода от 01.09.2008г. до 17.09.2012г., не била ползвала 49 работни
дни платен годишен отпуск за ненормиран
работен ден, на 31.10.2016г. подала молба за плащане на обезщетение, но
искането й било отхвърлено поради изтекъл погасителен давностен
срок от 3 години. Така с размер на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.09.2008г.
до 16.09.2012г., ответникът се бил обогатил за сметка на обедняването й.
Погасяването по давност на вземането за обезщетението по чл. 83 от ЗДАНС водело
до възникване на възможността да търси същото по реда на чл. 59 от ЗЗД.
Погасяването по давност на вземането за обезщетение за неизползавн
платен годишен отпуск водел до невъзможност да реализира вземането на това
основание и така нямала друг път на защита освен иска по чл. 59 от ЗЗД.
Ответникът Д..А“Н.С.“
(ДАНС), в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че посочените от
ищеца факти обосновават извод, че вземането на ищеца а е такова по чл. 83 от
ЗДАНС и предявяване на иск за сумата, но на основание на чл. 59 от ЗЗ био недопустимо.
Правилото на чл. 59 от ЗЗ било приложимо за тези, които не разполагат с
право на друг иск, а не на тези, които са загубили иска си поради бездействието
си. Отделно в случая нямало разместване на блата по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. Навел
е твърдения, че с ищеца действително са били в служебно правоотношение за процесния период , че то е прекратено и за ищеца било
възникнало вземане за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за ненормирано
работно време за 49 работни дни, като на 30.11.2016г. отказал плащане на
обезщетението поради погасяването му по давност. Ако се приемело, че иск е по
чл. 83 от ЗДАНС, т този иск бил погасен по давност. Тя била 3 години, доколкото
приложими били разпоредбите на трудовото законодателство. Такъв бил и иска за лихва. Претендирал е разноски.
С определението за насрочване районният съд е посочил
правна квалификация на исковете чл. 83 от ЗДАНС, като е посочил, че ако иск е
по чл. 59 от ЗЗД то да се внесе дължима държавна такса.
С молба от 31.03.2018г. ищецът е посочил, че предявеният иск е по чл. 59 от ЗЗД, защото не разполага с
друг иск- ЗДАНС не уреждал изрично
възможност да защити правата си при
бездействие на органа да изпълни задължението си да плати обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск, посочил е, че
е внесъл дължима държавна такса, като е формулирал искане за плащане на сумата
на основание на чл. 59 от ЗЗД
В о.с.з. от 28.05.2018г. ищецът е посочил, че
предявеният иск е субсидиарният иск по чл. 59 от ЗЗД, защото специалният закон не съдържал ред по
който да се търси обезщетението, а и не уреждал давност, Ако съдът приемел, че
иск е по чл. 83 от ЗДАНС, то да присъди на това основание сумата, като съобрази,
че погасителен давностен срок е 5 години.
По делото са приети неоспорени от страните заповед от 17.09.2012г., писмо от 30.11.2016г., , писмо от
13.12.2016г., удостоверение от
30.11.2012г., писмо от 16.02.2017г. , служебна бележка, , удостоверение от
16.11.2012г., актове за встъпване в длъжност, , акт за сдаване на длъжност, ,
справка от 23.11.2017г., съгласно които
за периода от 01.09.2008г. до 17.09.2012г. страните са били обвързани от
служебно правоотношение, по което ищецът е работила при ответника последователно на длъжности „главен експерт“
с ранг „старши агент ІІІ-та степен; началник сектор“ с ранг „специален агент ІІ
степен“, „началник отдел“ , правоотношението е прекратено едностранно от ДАНС
поради съкращаване на длъжността на ответника
от 17.09.2012г., към този момент е имала 49 работни дни неизползван
платен годишен отпуск при база за изчисляване на обезщетението 2933,14лв. и за
1 ден неползван отпуск обезщетение е 154,38лв., , ищцата е поискала да й бъде
платено обезщетение за същото на31.10.2016г. и на 04.01.2017г. ., като с
писма съответно от 30.11.2016г. и от 16.02.2017г. ответникът й е отказал
плащане поради погасяване на вземането по давност.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно.
Съдът
приема, че решението постановено по реда на
чл. 83 от ЗДАНС е недопустимо. Иск за заплащане на сумите на това основание
не е бил предявен. Изрично и последователно с исковата молба, с молба вх. №
5057660/05.04.2018г. и в о.с.з. от 205.2018г. , а и във възизвните
жалби ищецът е посочвал, че предявеният от него иск е такъв по чл. 59 от ЗЗД, който
предявява поради липса на друг иск, с
който да защити правата си. Посочил е, че не разполага с друг иск, защото
специалният закон – ЗДАНС, не уреждал изрично възможност да защити правата
си при бездействие на органа да изпълни
задължението си да плати обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, а
и вземането било погасено по давност, както посочил ответника в писмата си до
ищеца, внесъл бил дължима държавна такса.
Предметът на делото и правната квалификация на исковете се определя в
зависимост от наведените твърдения на ищеца за фактите, на които се основава
искането си. В случая предявеният иск е за неоснователно обогатяване, като
изрично са изложени съображения от ищеца защо се предявява субсидиарния
иск по чл. 59 от ЗЗД и в какво се изразява неоснователното обогатяване . В нито
един момент изявленията на ищеца не са включвали искане за присъждане на сумата
на основание на чл. 83 от ЗДАНС, евентуално – по чл. 59 от ЗЗД. Ищецът ясно е
посочвал, че предявеният иск е един и той е такъв по чл. 59 от ЗЗД, защото не
разполага с друг иск. Изявленията на въззивника във въззивното производство в случая не са от естество да
обосноват друг извод, защото не съответстват на заявеното от него в
производството пред СРС. Приемайки, че е сезиран с два иска, съединени
евентуално, главният от които е иск за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск вместо че е сезиран с иск за неоснователно обогатяване по
чл. 59 от ЗЗД, е грешка на районният съд, довела до произнасяне по непредявен иск. В случая не
се касае само за погрешна правна квалификация, а за поризнасяне
по непредявен иск. Твова се установява и от доклада
по делото и от решението на СРС, в които
за елемент от фактическия състав на вземането са посочени факитте
от този на иск по чл. 83 от ЗДАНС. Решаващият съд е нарушил
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по
спора предмет на делото и обхвата
на търсената от ищеца защита.При така
възприето съдът приема, че решението на СРС по иска по чл. 83 от ЗДАНС и чл. 86
от ЗЗД следва да се обезсили и производството по тези искове следва да се
прекрати.
По иска по чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД:
Правото на
иск по чл. 59 от ЗЗД възниква тогава, когато ищецът не разполага с друг иск, с
който може да се защити срещу посочения от него ответник – нито с някой от
исковете по чл. 55 от ЗЗД, нито с иск на друго основание. Погасяването по
правото на иск поради изтичане на преклузивен или давностен срок не е равнозначно на липса на иск. В тази
хипотеза ищецът е разполагал с иск, но е пропуснал да го предяви в срок.
Правото по чл. 59 от ЗЗД е предоставено само на ищци, които въобще не са могли
да защитят правото си срещу избрания ответник на друго основание, а не на тези,
които са могли за го направят, но са пропуснали да го сторят в установените
срокове. (В този смисъл т. 8 , т. 10, т.
11 от Постановление № 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС).
В случая
ищецът е предявил иск на основание на чл. 59 от ЗЗД с твърдения, че не
разполага с друг иск, защото ЗДАНС не уреждал изрично възможност да защити
правата си при бездействие на органа да
изпълни задължението си да плати обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск, а и това вземане било погасено по давност. Обосноваването на неоснователно обогатяване е направено с
твърдения, че ищецът бил придобил право на платен годишен отпуск , който към
прекратяване на правоотношението по ЗДАНС не бил ползван, не му било и платено
обезщетение за същото, поради позоваване на ответника на погасяване на
вземането по давност. Ищецът изрично и последователно е обосновавал иска си с
твърдения за невъзможност да защити правата си с друг иск, защото такъв няма –
не бил уреден в закона, а и дори да е уреден, бил погасен по давност. Фактическите
твърдения сочат на претенция по чл. 59 от ЗЗД и съдът не може да я подмени д
претенция с друго основание. Същевременно, изложените от ищеца твърдения за
разместване на блага сочат, че претенцията му има своето договорно основание – сключен между страните
договор за полагане на труд по служебно правоотношение и неизползване на
полагаемия се платен годишен отпуск към прекратяването му – претенция по чл.
83, ал. 4 вр. с ал. 1 от ЗДАНС. При така възприето
съдът приема, че ищецът разполага с друг иск срещу ответника за заплащане на процесната сума и доводите му в обратния смисъл са
неоснователни. Твърденията за погасяване на вземането по давност не откриват
възможност за ищеца да предяви иск за заплащане на сумата по чл. 59 от ЗЗД и
съображения за същото съдът изложи по-горе. С оглед гореизложеното съдът
приема, че постановените от районния съд основно и допълнително решение в
частта, в която е оставил без разглеждане исковете по чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД са
правилни и като такива следва да бъдат потвърдени.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100лв. представляващи възнаграждение
за юрисконсулт в производството пред СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 438852/25.06.2018г. и Решение № 28179/31.01.2019гг. по гр.д. № 65496 по описа
за 2017г. на Софийски
районен съд, 81 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Г.Т.Д., ЕГН ********** срещу Д..А„Н.С.“ с правно основание чл. 83, ал. 4 вр.
с ал.1, т.3 от ЗДАНС и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7564,62лв., ведно със законната лихва от 01.11.2016г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за 49 работни дни неизползван платен
годишен отпуск, полагаем за периода от 01.09.2008г. до 16.09.2012г. и ПРЕКРАТЯВА производството по исковете в
тази част като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 438852/25.06.2018г. и Решение № 28179/31.01.2019гг. по гр.д. № 65496 по описа
за 2017г. на Софийски
районен съд, 81 състав в частта, с която е
оставен без разглеждане иск на Г.Т.Д.,
ЕГН ********** срещу Д..А„Н.С.“ с
правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7564,62лв., ведно със
законната лихва от 01.11.2016г. до изплащането й, представляващи сума, с която
ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца.
ОСЪЖДА Г.Т.Д., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Д..А„Н.С.“ с адрес: гр. София, бул. „********на основание на чл. 78, ал. 3 вр.
с ал. 8 от ГПК сумата от 100лв.
( сто лева), представляващи възнаграждение за юрисконсулт за производството
пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.