№ 5291
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110136885 по описа за 2023 година
Т ЕАД е предявило срещу Б. Н. А. кумулативно обективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за
сумата от 3163,70 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия
през периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабдения имот, находящ
се на адрес: гр. София, ул. „*** аб. №*** , ведно със законната лихва за
периода от 16.11.2022г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
до окончателното й заплащане; сумата от520,62 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до
26.10.2022 г., сума в размер на 22,38 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода м.10.2019 г.-м.04.2021г, ведно със законната лихва
за периода от 16.11.2022г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, до окончателното заплащане, както и 4,82 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 26.10.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
62269/2022г. по описа на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия, като купувачът не е изпълнил насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи условия, в
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главниците. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба. Ответникът Б. Н. А. признава дължимостта на вземането към
ищеца , като поддържа, че ще погаси същото на вноски. Представя
доказателства за заплащане на сума в размер на 500лв. към ищеца по
настоящото съдебно производство от дата 13.09.23г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
С отговора на исковата молба ответникът признава предявените искове и
прилага доказателства за извършено частично плащане и сключване на
споразумение с ищцовото дружество, по което дължи сума в общ размер от
2226,29 лв. В случая съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска. Признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с
възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2
ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
2
С молба от 19.02.2024г. ищецът признава извършването на плащане в
размер на 2154,13 лв., потвърждава сключеното споразумение и сочи, че
непогасена остава главница в размер на 2226,29 лв. или това е сумата по
споразумението. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 2226,29 лв. главница за доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната
лихва от 16.11.2022г. до окончателното плащане на вземането, като за
разликата до пълния предявен размер от 3186,08 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като погасен поради плащане.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
присъждане на сторените разноски има ищецът, който е претендирал
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът на
основание чл. 78, ал.8 ГПК определя на 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „*** срещу Б. Н. А., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „****
че ответникът дължи на ищеца сумата от 2226,29 лв., представляваща цена на
потребена топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 16.11.2022г. до окончателното плащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
62269/2022г. по описа на СРС, 69 състав , като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за потребена ТЕ за разликата над 2226,29 лв. до пълния предявен размер от
3186,08 лв. като погасен поради плащане.
ОСЪЖДА Б. Н. А., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „**** да
заплати на „Т ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лв. юрк.
3
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Б.Б ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4