№ 5187
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100507324 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7324/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А. Д. К. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №4003 от 16.03.2023 г постановено по гр.д.
№41878/2022 г на СРС , 157 състав ; в частта , с която К. е осъдена да заплати на основание
чл.150 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
******* , гр.София сумата от 1126,21 лева незаплатена топлинна енергия за периода
м.06.2019 г – м.04.2021 г за апартамент №57 в гр.София ж.к.******* , ведно със законната
лихва от 02.08.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 118 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 15.09.2019 г – 01.03.2022 г , сумата от 19,04
лева за дялово разпределение за периода м.11.2019 г – м.04.2021 г , ведно със законната
лихва от 02.08.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 619,58 лева
разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Ищецът не е доказал , че въззивникът е потребител на топлинна енергия за процесния
период независимо от представения договор за покупко-продажба на държавен недвижим
имот по НДИ от 27.12.1990 г . Договорът на третото лице помагач е изтекъл и няма данни да
е бил действащ за процесния период . Не е доказано законосъобразно отчитане и измерване
на топлинната енергия , защото липсват отчетни документи . Ищецът не е представил
фактури и извършва непоискана доставка по чл.62 ЗЗП .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Х.И Р.” ЕООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.03.2023 г,
поради което въззивната жалба от 11.04.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Въззивникът е собственик на процесния имот според договор за покупко-продажба на
държавен недвижим имот по НДИ от 27.12.1990 г. Същият е потребител на топлинна
енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . Няма данни въззивникът да се е
разпоредил с процесния имот или на друго основание имотът да е придобит от трето лице .
В писменото си становище /подадено лично/ ищцата не оспорва , че е собственик и живее в
имота .
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
2
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
Без значение е дали договорът между Етажната собственост и третото лице е изтекъл или
въобще не е бил сключен такъв . Според представените писмени доказателства , СТЕ и ССЕ
третото лице е извършвало дялово разпределение в ЕС за процесния период . Дяловото
разпределение е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответника .
Ищецът е материално-правно легитимиран по иска за дялово разпределение съгласно чл.22
ал.2 и чл.36 от ОУ /2016 г / .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка
на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . Топломерът в абонатната станция е
преминал периодични проверки и има съответните свидетелства .
Не е нарушен чл.62 ЗЗП . Според Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело №
2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
респ.придобивайки топлофициран имот , собствениците и титулярите на ограничено вещно
право на ползване стават потребители на топлинна енергия за битови нужди по собствено
желание . В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия . Поради естеството на
етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да
реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за
това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик,
независимо дали е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяване й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла
на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не
може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
3
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4003 от 16.03.2023 г постановено по гр.д.№41878/2022 г на
СРС , 157 състав ; в частта , с която А. Д. К. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да
заплати на основание чл.150 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 1126,21 лева незаплатена топлинна енергия
за периода м.06.2019 г – м.04.2021 г за апартамент №57 в гр.София ж.к.******* , ведно със
законната лихва от 02.08.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 118 лева
лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2019 г – 01.03.2022 г , сумата от
19,04 лева за дялово разпределение за периода м.11.2019 г – м.04.2021 г , ведно със
законната лихва от 02.08.2022 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 619,58
лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА А. Д. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Х.И Р.” ЕООД гр.София като трето лице
помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4