Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: С. Станчев
като разгледа докладваното от съдия С. Станчев гр.дело № 16428 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид:
К.А.М.
е предявила срещу застрахователно акционерно дружество „ОЗК – застраховане“ гр.
София иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), увеличен с молба от
20.06.2019 г., за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 100 000
лева за немуществени вреди, причинени от смъртта на О.Т.Ч., с когото ищцата е
живяла на семейни начала, ведно със законната лихва от 27.01.2017 г. до
окончателното изплащане.
Ищцата
К.А.М. излага, че на 01.08.2015 г. около 19.25 ч. в гр. София, водачът Д.Д.М.
при управление на автобус „БМЦ Белде“ с рег. № ******по бул. „Президент
Линкълн“ в посока от ул. „Промишлена“ към ул. „Монтевидео“, на кръстовището с
ул. „Монтевидео“ при маневра десен завой не се съобразил с разстоянието между
автобуса и автомобилите, спрели в дясната страна на улицата, и допуснал удар на
предната част на автобуса в паркиран л.а. „Субаро Легаци“ с рег. № ******. При
удара лекият автомобил бил изтласкан напред и ударил пешеходеца О.Т.Ч., намирал
се между спрелите автомобили, като му причинил счупване на дясната
голямопищялна кост, кръвонасядания в областта на двете колена, оток в горната
част на дясната подбедрица, изпадане в кома и залежаване, довело до развитие на
пневмония на белите дробове, която била непосредствената причина за смъртта му
на 09.12.2015 г. Ищцата живеела на семейни начала с пострадалия, като между тях
била установена силна емоционална връзка. С пострадалия живеели в хармонични
семейни отношения и разбирателство, споделяли проблеми и трудности, били опора
един на друг. Ищцата твърди, че след злополуката до смъртта на пострадалия
заедно с неговите деца е полагала грижи за него по време на болничния му
престой, в опити да върнат съзнанието му. Смъртта на пострадалия се отразила на
пострадалата изключително тежко, причинила й силен емоционален стрес и душевна
болка, тежка депресия, отразила се на социалния и професионалния й живот. Като
се основава на тези обстоятелства,
ищцата прави искане до съда да осъди ответника ЗАД „ОЗК – застраховане“ гр.
София да й заплати застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева за
немуществени вреди, причинени от смъртта на О.Т.Ч. при ПТП на 01.08.2015 г.,
виновно причинено от Д.Д.М., с когото ищцата е живяла на семейни начала, ведно
със законната лихва от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане.
В
законоустановения срок ответникът ЗАД „ОЗК – застраховане“ гр. София не е
представил отговор. Отговор е представен едва на 05.03.2019 г. с приложено
копие от плик с пощенско клеймо с дата 28.01.2019 г. Поради това съдът е приел,
че отговорът е подаден след срока по чл. 367 от ГПК. В съдебно заседание
представителят на ответника оспорва иска.
От
доказателствата по делото се установява, че на 01.08.2015 г. вечерта около
19:00 ч. Д.Д.М. управлявал МПС – автобус „БМЦ – Белде“ с рег. № ******в гр.
София по бул. „Президент Линкълн“ в посока от ул. „Промишлена“ към ул.
„Монтевидео“. На кръстовището с ул. „Монтевидео“ водачът на автобуса предприел
десен завой. При зизвършването на маневрата, дясната част на автобуса се
ударила в л.а. „Субару“, който бил паркиран в дясната страна на платното на ул.
„Монтевидео“ до десния тротоар, на около 7,5 метра след кръстовището. В същото
време, пострадалият О.Т.Ч. се намирал на уличното платно, между паркирания л.а.
„Субару“ и паркирания пред него л.а. „Пежо 308“. Вследствие удара на автобуса,
л.а. „Субару“ бил приведен в движение, като с предната си част притиснал с
предната си броня десния крак на пострадалия Ч.към задната броня на паркирания
пред него автомобил. След удара, постр. Ч.бил откаран в УМБАЛСМ „Пирогов“.
Вследствие удара, от травматичните увреждания на крака, се образувала мастна
емболия, която, преминавайки през белия дроб, е достигнала до мозъка, като е
довела да изпадане на пострадалия в кома. Вследствие коматозното състояние и причиненото
с него залежаване на пациента, същият получил пневмония на белите дробове,
която причинила смъртта му на 09.12.2015 г.
Механизмът
на ПТП е установен от приложения към делото протокол за оглед на
местопроизшествие от ДП (л. 10-15) и автотехническата експертиза (л. 148-150).
Като причина за ПТП е установено неосигуряване от водача на автобуса на
достатъчно разстояние между управляваното от него МПС и спрелия л.а. „Субару“
при предприемане на маневра завой надясно, което, поради по-малкия радиус на
движение на задните колела на автобуса, довело до удар в спряло МПС и
привеждането му в движение с притискането на крака на пострадалия. Това
обуславя извод за допуснато от Д.Д.М.
като водач на автобус „БМЦ Белде“, на нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, като преди
да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участник в
движението – пешеходеца О.Т.Ч., който минавал покрай него, и е извършил маневрата,
без да се като се съобразява с положението на пешеходеца.
Травматичните
увреждания, причинили смъртта, се установяват от приложената към делото
аутопсия (л. 16-19) и изготвената съдебно-медицинска експертиза (л. 117-124). При
ПТП пострадалият е получил счупване на дясната голямопищялна кост, кръвонасядания
на двете колена, оток на горната част на дясната подбедрица, охлузвания на
дясна подбедрица и десния глезен, дълбоко кръвонасядане в мускулатурата на
дясната подбедрица (СМЕ л. 1220123). Според заключението на вещото лице,
травматичните увреждания са получени при действието на твърди тъпи предмети и
отговарят да са получени при ПТП. Съгласно експертизата, при притискането между
автомобилите, се е получило размачкване на меките тъкани. От размачкването на
меките тъкани се е образувала мастна емболия, която, преминавайки през белия
дроб, е стигнала до мозъка. На това се е дължала промяната в съзнанието на
пострадалия няколко часа след травмата и изпадането му в кома. Коматозното
състояние довело до залежаване на пострадалия, вследствие на което се развила двустранна
бронхопневмания, която била непосредствената причина за смъртта на пациента.
Описаните увреждания и механизмът на тяхното причиняване и развитие обуславят
извод за причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт.
По
делото не са събрани доказателства, които да изключват виновността на водача на
МПС за извършеното нарушение на правилата за движение и причинените с него
вредни последици, поради което съдът приема, че не е оборена презумпцията на
чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
От
приложената справка от информационния център към Гаранционен фонд се
установява, че към датата на ПТП 01.08.2015 г. е бил сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество „ОЗК – застраховане“
гр. София за управляваното от виновния водач МПС с рег. № ******, обективиран в
застрахователна полица № 23115001135027, с период на действие от 21.04.2015 г. до 30.04.2015 г. (л. 7).
Претърпяното
пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застраховано при ответника
лице със задължителна застраховка „гражданска отговорност“, и причинените на
ищците вреди вследствие настъпилата при
ПТП смърт, имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във
вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените вреди. Ищцата К.А.М. е лице, което е живеело на
семейни начала с пострадалия О.Т.Ч.. В това си качество, тя е материално
легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на близък, който не е сред лицата, посочени в 4-61-ПП и 5-69-ПП, при
доказана особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди (ТР 1-2018-ОСНГТК).
От
показанията на свидетеля В.О.Ч.се установява, че ищцата е живеела на семейни
начала с пострадалия от 2007 г. Двамата имали много близки и хармонични
отношения на взаимно уважение, любов и взаимна помощ и подкрепа, с планове за
съвместен живот, доказателство за което е закупеното от двамата жилище, в което
да живеят. Според свидетеля, след смъртта му тя изпитала силен емоционален
срив, тежка мъка и дълбока депресия. Ищцата не се е възстановила от загубата на
пострадалия и мъката по него, като споменът й причинявал силно емоционално
разстройство (л. 126-127). Тези доказателства дават основание на съда да
приеме, че отношенията между ищцата и пострадалия са били с продължителен
период от време – около 8 години, особено близки, равни по своето духовно и
емоционално съдържание на семейни отношения. При така сложилата се близост
между двамата, смъртта на пострадалия Ч.причинила на ищцата силен стрес, тежка
мъка и дълбок емоционален срив, от който и до момент тя не се е възстановила. Това
дава основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението,
което ответникът следва да заплати на ищцата, е 100 000 лева.
Така
определеното обезщетение следва да се намали, поради наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия. По делото е установено, че
пострадалият е бил на платното за движение между два паркирали автомобила, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 108 ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го да се
движи по тротоара. Ако се приеме, че пострадалият се е намирал на платното за
движение между двата автомобила с цел пресичане, той е допуснал нарушение на
чл. 113 ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го да пресича по пешеходна пътека, която в
случая се е намирала на около 11 метра от него (скица към САТЕ л. 149). Според
механизма на ПТП и характера на действията на пострадалия, съдът приема, че
степента на съпричиняване от пострадалия е 20 %, поради което определеното
обезщетение следва да се намали от 100 000 лева на 80 000 лева. Искът
с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) следва да бъде уважен до този
размер. Над тази сума до пълния предявен размер от 100 000 лева искът
следва да се отхвърли.
Върху
сумата от 80 000 лева ответникът дължи заплащане на законна лихва от дата
06.12.2015 г. (3 г. преди предявяването на иска) до окончателното изплащане.
Погасена по давност е претенцията на ищцата за законна лихва от датата на
настъпването на смъртта на пострадалия - 09.08.2015 г. (корекция на молба в
с.з. от 20.06.2019 г.) до дата 06.12.2015 г. С оглед направеното увеличение на
иска на 20.06.2019 г., възражението на ответника за частично погасяване по
давност на претенцията за лихва не е преклудирано.
Ответникът
следва да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 6532 лева, а по
сметка на СГС държавна такса в размер на 3200 лева, според уважената част от
иска. Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 969 лева,
според отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – з.“ гр. София, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
да заплати на К.А.М. ЕГН **********, адрес: *** обезщетение в размер на
80 000 лева за неимуществени вреди от настъпила на 09.08.2015 г. смърт на О.Т.Ч.
вследствие травматични увреждания при ПТП на 01.08.2015 г., виновно причинено
от Д.Д.М., ведно със законната лихва от 06.12.2015 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска над сумата от 80 000 лева до пълния предявен
размер от 100 000 лева и претенцията за законна лихва в частта й за
периода 09.08.2015 г. – 06.12.2015 г.
Осъжда ЗАД „ОЗК – з.“ гр. София да
заплати на К.А.М. разноски по делото в размер на 6532 лева, а по сметка на СГС
държавна такса в размер на 3200 лева, според уважената част от иска.
Осъжда К.А.М. да заплати на ЗАД „ОЗК
– застраховане“ гр. София разноски в размер на 969 лева, според отхвърлената
част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: