Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 13.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на петнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 4495/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422
и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 3312/2018 г. Добричкият
районен съд със заповед № 1931 от 15.08.2018 г. е разпоредил Длъжникът *** с
ЕГН *** *** да заплати на кредитора ***, следните суми: 1 627,20 лв. /хиляда шестстотин двадесет и
седем лв. и двадесет ст./ - неплатена цена за доставен препарат за растителна
защита „***
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 10.09.2018 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове срещу възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като
довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази
внесена по ч. гр. дело № 3312/2018 г./. В изпълнение на посочените указания
кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 4495/2018 г./
срещу длъжника иск за установяване съществуване на вземането му относно посочената
по-горе сума.
Според изложените в исковата
молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат,
ищецът е доставил и продал на ответника
В срока по
чл. 131 от ГПК *** е представил отговор на исковата
молба, според който оспорва истинността на представените към исковата молба
фактури и твърди, че никога не е имал търговски взаимоотношения с ищеца по
делото - ***.
Ответникът настоява предявените искове да бъдат отхвърлени. Сочи се, че между
страните не е било налице валидно възникнало правоотношение по повод на което
ответното дружество да дължи процесната сума.
По повод оспорването от страна на
ответника за наличието на облигационна връзка с ищеца във връзка с процесния
договор за продажба на препарати за растителна защита, по делото е допусната и
назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице *** докладва, че описаните
в исковата молба фактури са осчетоводени по дебитната сметка със сумата по
всяка една данъчна фактура, възлизаща общо на 1 267,20 лв. Приходи от
продажба със сумата от 1 056 лв. Начислен ДДС на продажби със полагащо се
ДДС по всяка фактура, възлизащо общо на 211,20 лв. Така съставените стопански
операции отразяват: - възникване на вземане от ответника ***, в размер на общо 1 267, 20 лв.; - Признаване на
приход от продажба на стоки, в размер на 1 056 лв.; - възникване за начисляване и внасяне на ДДС от продажба на стоки в размер от общо 211,20 лв.
По отношение счетоводното
отразяване на процесните фактури, в счетоводството на ответника, експертизата не дава отговор, тьй като ***
не е регистриран по ЗДДС, рсп. няма заведено счетоводство по реда на ЗСч.
Вещото лице докладва, че счетоводството на *** е
водено редовно, като от справка с предоставен от ищеца счетоводен регистьр от
счет. сметка 411 - Клиенти, партида „***”, по кредита на сметката, не са
съставени стопански операции за извършени плащания от ответника в полза на
дружеството ищеца по тези фактури.
В резюмето на своето заключение, което не е оспорено от страните, и
като обективно и компетентно изготвено, вещото лице приема, че по счетоводни данни на ищеца, което счетоводство
е редовно водено, описаните в исковата молба фактури за продажба на препарати
за растителна защита, са осчетоводени като вземане от ответника. От ответника
няма заведено счетоводство по реда на ЗСч. На следващо място, съобразно
счетоводните данни на дружеството ищец, не са постъпили плащания от ответника
по процесните фактури.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните на основание чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
В полза на ищеца е издадена
цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410, ал. 1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената
заповед, то за кредитора е налице правен интерес от завеждане на предявените
искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми по чл. 415 ГПК и
чл. 422 от с.з.
Видно от обстоятелствената част
на исковата молба и заявеният петитум, възведеният в процеса предмет на делото,
чрез правното твърдение на ищеца, е иск по чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 183 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, т.е. според ищеца възникналите между страните отношения
следва да бъдат регулирани съобразно правилата на договора за търговска
продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг.
чл. 288 от ТЗ/. Договорът за търговска продажба е двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/,
с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. Задължение на продавача е да предаде годна за употреба стока и да
прехвърли собствеността върху нея, като същевременно носи отговорност за
недостатъци на същата. За възникването му е необходимо постигане
на съгласие между страните по него относно вещта и цената, като
продавачът се задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта, а купувачът
да я получи и заплати цената.
Относно възложената
доказателствена тежест за установяване изпълнение на задължението на продавача
за предаване стоката на купувача и за доказателственото значение на едностранно
съставената фактура, а именно, че доказателствената тежест за твърдяните в
исковата молба факти, вкл. и предаване на доставената стока на купувача, е на
ищеца, както и че едностранно съставената фактура от продавача не доказва
отразеното в нея вземане по договора за доставка.
Фактурата е свидетелстващ
документ, защото удостоверява материализираното изявление в нея, но тя не е
основание за плащане на цената на една стока. Основание за плащане е доставката
на стоката, като фактурата само удостоверява този факт. Цената по договора за
търговска продажба се дължи, не защото е издадена фактура, а защото е извършено
доставянето на описаните в нея стоки. Вземането на продавача при търговската
продажба не е обусловено от осчетоводяването на процесната фактура, тъй като
съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ основанието за плащане е предаването на стоките.
В случая по делото не са събраха
доказателства, които да обосноват стабилен и категоричен извод, относно
установяване релевантните за случая факти и обстоятелства, а именно, че ищцовото
дружество, в качеството си на продавач, е изпълнило задължението си да
прехвърли на ответното дружество, като купувач, собствеността върху процесните
стоки, както и че срещу изпълнението на това задължение ответникът е поел
задължението да заплати посочените във фактурите продажни цени на стоките.
Съобразно правилото на чл. 154
ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е
провеждането на главно и пълно доказване на фактите, на които основава
претенцията си, а именно – че има сключен договор с ответника за доставка на препарати
за растителна защита, че в изпълнение на този договор е извършил доставка в
полза на ответника, че стойността на доставената стока възлиза на претендирания
с исковата молба размер.
Единствените ангажирани от страна
на ищеца доказателства са посочените по-горе две фактури, в които няма положени
подписи за получател. По арг. от противното от разпоредбата на чл. 180 от ГПК,
уреждаща формалната доказателствена сила на подписаните частни документи,
следва извода, че процесните фактури не се ползват с формалната доказателствена
сила на подписните частни документи, тъй като не са подписани от получателя. Те
следва да се ценят от съда по вътрешно убеждение и с оглед всички данни по
делото.
Предвид обстоятелството, че
ответникът оспорва съществуването на договор между страните за доставка на препарати
за растителна защита, а ищецът не ангажира други доказателства за установяване
на твърденията си за наличието на такъв неформален договор – събраните в тази
връзка гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля ***, не могат да бъдат
опора на стабилен доказателствен извод относно твърденията на ищеца. Тези
показания са неубедителни, в тях липсва нужната конкретност, прецизност, тъй
като свидетеля не пресъздава факти и обстоятелства от значение за спорния
предмет. Настоящият състав намира, че
процесните фактури не могат да бъдат ценени като доказателства, от които да
може да се направи извод, че е сключен между страните договор за доставка на препарати за
растителна защита, в изпълнение на който е извършена от ищеца доставка на тази
стока на ответника.
При преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като ищецът не е доказал извършена доставка на стоките,
описани в обсъжданите фактури. Съображенията за това са следните: фактурата
като счетоводен документ не е основание за плащане, тъй като основанието е
доставката на стоката вследствие сключен договор за продажба, а фактурата само
удостоверява този факт - а за този факт страните именно спорят. Така представените
по делото фактури не са подписани от страна на ответника и самото й издаване от
ищеца не доказва извършена доставка на стоки. Действително, подписът на
получаващия стоката не е задължителен реквизит на фактурата, но при оспорване
на получаването на стоките липсата на подпис на фактурата следва да се вземе в
предвид при преценка относно достоверността на отразената във фактурата
доставка на стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. По делото не се събраха
доказателства за това да е предадена стока от ищеца на ответника, нито са
налице твърдения, респективно доказателства, страните да са имали друга
уговорка по смисъла на горния текст на закона. Приетото заключение на *** също
не обосновава основателност на твърденията на ищеца, тъй като обстоятелството,
че ищецът е осчетоводил цитираните по-горе фактури е без значение за изхода на
делото.
След като от събраните по делото
доказателства не се установява, че между страните има сключен договор за
продажба на
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК имат характера на правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли
успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. Ето защо предявените установителни
искове за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи в полза
на ищеца процесние суми, за които е издадена по чл. 410 от ГПК заповед за
изпълнение на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 3312/2018 г. са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие в размер на 450 лв.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ***, срещу *** с ЕГН *** *** искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от
с.з. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
в полза на ищеца сумите, за които е издадена заповед № 1931 от 15.08.2018 г. на
Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 3312/2018 г., а именно: 1 627,20 лв. /хиляда шестстотин двадесет и
седем лв. и двадесет ст./, представляваща неплатена цена за доставени препарати
за растителна защита: „***
ОСЪЖДА ***, да
заплати на *** с ЕГН *** *** сумата от 450
лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторените по делото
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: