№ 36
гр. София , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Светла Букова
Иван Стойчев
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ангел
Попколев Веселин Стоянов Стоев (АП-София)
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601331 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.34, ал.1, вр. чл.20 от ЗПИИКОРНФС.
С решение от 17.11.2020 г. по нчд № 3528/20 г. по описа на СГС, 14 с-в е
признато решение от 05.11.2018 г., издадено от Medway Magistrates Court,
Великобритания, за налагане финансова санкция на Н. Е. Д. в размер на 660.00
британски лири, с левова равностойност 1 413.40 лв. и разноски в размер на 66.00
британски лири, равностойни на 141.34 лв., както и други разноски в размер на 85.00
британски лири с левова равностойност от 182.00 лв., с общ размер 1 736.74 лева.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от защитника на
санкционираното лице, в която се излагат конкретни доводи за неправилност,
свеждащи се до липсата на приложено в оригинал и превод на български език
удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета. Налице били
непълноти на превода в приложеното удостоверение, касаещи не само наименования
на органи и институции. Не било представено и превод на приложено решение и това
не позволява да се извърши преценка дали същото е съответно на удостоверението.
Твърди се, че представеното удостоверение не съдържа доказателства за
уведомяването на лицето за възможността да възрази и обжалва решението, както и
разбирал ли е нарушението и съдебния процес. Поради това се иска отмяната на
1
съдебния акт и постановяване на отказ за изпълнение на издаденото решение.
В съдебно заседание защитникът на санкционираното лице поддържа жалбата с
доводите в нея, като акцентира на несъответствие между постановеното решение и
приложеното удостоверение в частта му, касаеща отбелязаното присъствие на
засегнатото лице в съдебния процес, на който е постановено решението. Така е
нарушено изискването на чл.35 от ЗПИИКОРНФС, като се потвърждава и
становището на засегнатото лице за липсата на уведомление до него относно съдебния
процес.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че решението е
правилно и законосъобразно, тъй като са дадени аргументирани отговори на всички
поставени от защитата въпроси и с основание е признато процесното решение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, прие за установено следното:
Производството пред СГС за признаване и изпълнение в България на решение на
Магистратски съд в Медауей, Великобритания за налагане на финансова санкция е
било образувано във връзка с постъпило Удостоверение от 03.09.2020 г. по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, изпратено чрез Централния орган за
Англия и Уелс по чл.8, ал.1 от ЗПИИКОРНФС.
В производството по чл.32, вр. чл.16 и по чл.34, вр. чл.20 от ЗПИИКОРНФС
следва да се провери налице ли е влязло в сила решение за налагане на финансови
санкции спрямо български граждани, издадено от държава членка на ЕС и дали същото
е придружено от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа. Според приложените по делото писмени документи, сред които и
удостоверение по чл.4 е видно, че спрямо българския гражданин Н. Е. Д. /с посочени
индивидуализиращи данни/ е било постановено решение № ********** от 05.11.2018
г. в Обединено кралство – Англия и Уелс от Съда в Медуей, Магистратски съд, в сила
от 05.11.2018 г. за налагане на финансова санкция глоба в размер на 660. 00 британски
лири, включително разноски в размер на 85.00 и 66.00 британски лири, за нарушение
на чл.143 от Закон за движение по пътищата от 1988 г. и Приложение 2 към Закон за
нарушителите на движението по пътищата от 1988 г. От фактическа страна
нарушението, за което е била наложена санкцията, се изразява в това, че на 27.01.2018
г. в 23.45 ч. Декало е използвал моторно превозно средство – „Форд“ с рег. № *******
по улица Чърч Роуд, Ситингбърн, в графство Кент без да притежава валидна
застраховка или подобна застраховка, покриваща ползването на това превозно
средство.
2
При преценката си относно необходимите реквизити на представеното
удостоверение и данните за наказаното лице, първостепенният съд е направил
законосъобразни изводи за наличието на предпоставките по ЗПИИКОРНФС за
признаване на решението на английски съдебен орган. Налице е влязло в сила решение
на съд на издаващата държава за налагане на финансова санкция и наказаното лице има
местожителство в изпълняващата такава. На следващо място правилно е счетено, че
Декало е наказан за нарушение на английското законодателство, регламентиращо
правилата за движение по пътищата, за което съгласно чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИИКОРНФС не се изисква двойна наказуемост. В рамките на настоящото
производство съдът не би могъл да обсъжда наличието на основание за
санкционирането на лицето, доколкото е от значение единствено безспорно
установеното обстоятелство по налагане на санкция именно за описаното деяние.
Видно от извършения превод на решението пред въззивния съд, между същото и
текста на удостоверението не е налице каквото и да е несъответствие относно
санкционираното лице, извършеното нарушение и размера на наложената санкция,
поради което без основание в жалбата се твърди неяснота, включително и такава,
касаеща изписването на наименованията на органа, постановил решението за налагане
на санкцията.
С основание съдът е счел, че не е налице и някое от факултативните основания
по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ за признаване на решението,
доколкото е установено, че представеното удостоверение е пълно и в съответствие с
постановеното решение, срещу санкционираното лице за същото деяние не е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция в
друга държава /РБ или трета държава/, не е изтекла погасителна давност за изпълнение
на наказанието, не е налице имунитет или привилегии, препятстващи изпълнението на
решението и деянието е извършено на територията на издаващата държава. Освен това
решението се отнася за деяние, което по българското законодателство съставлява
административно нарушение относно правилата за движение по пътищата и в този
смисъл не е налице основанието по т.7 на чл.35 от закона.
Възражението от защитника на санкционираното лице за липсата на
доказателства относно присъствие на лицето в процеса и уведомяването му за
решението е било направено и пред СГС, който в мотивите си е обсъдил същото, като е
приел за достоверно отразеното в удостоверението лично явяване в процеса. Видно от
извършения превод на постановеното решение в рамките на въззивното производство,
отразеното в представеното удостоверение лично участие на санкционираното лице
Декало в проведеното производство по постановяване на решението, което не е било
писмено, е опровергано. Въпреки това, обаче не може да се приеме, че то не е било
уведомено за същото съгласно законодателството на издаващата държава,
3
включително и за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
Обратният извод следва от начина на оформление на удостоверението, в което макар
да е очевидно погрешно отразено участието му в съдебния процес, изрично е
отбелязано и личното призоваване на 01.10.2018 г. Последната информация в текста на
документа /т.3.1а от удостоверението/ следва да се впише само в случаите, при които
лицето не се е явило лично в процеса, поради което и изричното му отразяване сочи
именно за наличието на тази хипотеза за уведомяване. Такъв извод се подкрепя и от
посоченото в самото съдебно решение, поради което не би могло да се приеме
становището на защитата за наличието на непреодолимо противоречие между двата
документа, непозволяващо установяване на значимия факт относно информираността
на санкционираното лице за проведеното производство. По делото не се установяват
данни, позволяващи извод, че и направеното отбелязване в удостоверението в т.3.1а за
личното призоваване на Декало не отговаря на действителното фактическо и правно
положение, като самото твърдение на същия пред въззивния съд за извършено
плащане на санкция във връзка с нарушението, макар и в различен размер, сочи за
знанието му за образуваното производство. Следва да се отбележи и това, че с оглед
специфичния характер на настоящото производство като израз на взаимно доверие
между членовете на ЕС, по подобие на процедурата по изпълнение на Европейска
заповед за арест, не е необходимо извън стореното отбелязване в удостоверението за
уведомяването на лицето, да са представени документи, удостоверяващи обсъжданите
факти, каквото е становището на защитата. Поради това и настоящият състав прие за
неоснователен доводът за липсата на уведомяване и счете, че не е налице такова
основание за постановяване на отказ за признаване на решението, каквато възможност
предвижда т.9 на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Въз основа на извършеното
удостоверяване на тези обстоятелства следва да се приеме, че на санкционирания
Декало надлежно е била предоставена възможност за атакуване на решението,
упражняването на които права е зависело изцяло от неговата воля.
На следващо място по делото не е налице хипотезата на чл.33 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства за
твърдяното частично изпълнение във връзка с наложената санкция, въпреки
предоставената му във въззивното производство възможност за това, а също и с оглед
получената допълнителна информация от издаващия орган за липсата на направени
вноски за заплащане на глобата.
С оглед изложените съображения за неоснователност на депозираната жалба и
цялостна законосъобразност на постановения съдебен акт, съдът счете, че не се налага
отмяна или изменение на същия, поради което
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.11.2020 г. по нчд № 3528/20 г. по описа на СГС,
14 с-в, с което е признато решение от 05.11.2018 г., издадено от Medway Magistrates
Court, Великобритания, за налагане финансова санкция на Н. Е. Д. в размер на 660.00
британски лири, с левова равностойност 1 413.40 лв. и разноски в размер на 66.00
британски лири, равностойни на 141.34 лв., както и други разноски в размер на 85.00
британски лири с левова равностойност от 182.00 лв., с общ размер 1 736.74 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5