Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр.Плевен, 04.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд- Плевен, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №703/2020г. по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от ДОПК, вр. чл. 145 от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. ***, представлявано от П.П. и Й.Б.- заедно, чрез юрк. Кр. К., против Ревизионен акт №Р-04001519003455-091-001/27.04.2020г., издаден от началник сектор при ТД на НАП- В. Търново и главен инспектор на ТД на НАП- В. Търново, потвърден с Решение №126/17.07.200г. на директор на Дирекция „ОДОП“- В. Търново, въз основа на които са установени задължения по ЗКПО в размер на 9166,99лв., ведно със сумата от 2121,31лв.- лихва и по ЗДДС- в размер на 13059,80лв., ведно с лихва от 5654,11лв. Посочва се, че се оспорва РА, в частта му, с която на жалбоподателя не се признава право на приспадане на данъчен кредит, за данъчни периоди – м. 04., м. 06, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12. 2014г. и за м. 04, м. 05, м. 10 и м. 11. 2015г, м. 03. -м. 05.2017г., по издадените 22 бр. фактури от „КДМ“ ЕООД, в размер на 13059,80лв, ведно със сумата от 5654,11лв.- лихва, и е установен данъчен финансов резултат и корпоративен данък за периода 01.01.2016г. -31.12.2016г, във връзка с увеличен финансов резултат за 2013г., 2014г., 2015г. и 2017г., за разходи по 29 броя фактури за услуги за лабораторни измервания и изработка на рецепти, издадени от доставчика „КДМ“ ЕООД, и е установено допълнително данъчно задължение за корпоративен данък от 9166,99лв, ведно със сумата от 2121,31лв.- лихва. Твърди се, че при издаване на РА са допуснати съществени нарушения на материалните и на процесуалните правила. Твърди се, че е налице нарушение на процедурата по издаване на РА, свързани със задължението на преходните органи служебно да изяснят всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията на данъчните субекти. Твърди се, че в случая, не са обсъдени представените от жалбоподателя писмени доказателства- протоколи към фактурите, издадени по реда на чл. 117 от ЗДДС. Твърди се, че изложените в РА и в Решението изводи и мотиви, за липса на реални сделки, за неоснователни. Твърди се, че жалбоподателя отговаря на всички изисквания за признаване на правото на данъчен кредит, като в случая е налице отказ, поради факта, че „КДМ“ ЕООД, не е изпълнил задължението си по деклариране и внасяне на ДДС и подаване на ГДД. Твърди се, че доставките по фактури са редовно осчетоводени и отразени в дневника за покупки, услугите са получени, а цената по тях е платена. Твърди се, че от страна на жалбоподателя е положена дължимата грижа и не следва да отговаря за потенциалната неизправност на доставчика. Твърди се, че във връзка с извършваните услуги, е сключен договор, който е представен, както, че към всяка фактура е съставен протокол, съобразно условията по договора, също представени по време на ревизията, в които подробно са посочени по пера, извършените услуги. Твърди се също, че ревизираното лице не отговаря за пропуските на неговия доставчик. В заключение моли съда да отмени обжалвания Ревизионен акт №Р-04001519003455-091-001/27.04.2020г., издаден от началник сектор при ТД на НАП- В. Търново и главен инспектор на ТД на НАП- В. Търново, потвърден с Решение №126/17.07.200г. на директор на Дирекция „ОДОП“- В. Търново, в обжалваната част. Претендират се разноски. По делото, в представената писмена защита се посочва, че в хода на съдебното дирене безспорно е установена реалността на доставките по процесните фактури. Посочва се, че жалбоподателят отговаря на всички изисквания за признаване на право на данъчен кредит, както и че стопанските операции са документално обосновани по ЗКПО.
Ответникът по жалбата- Директор на ТД
на НАП- гр. В. Търново, чрез юрк. Е. у., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че сам по себе си фактът на
осчетоводяване на фактурите, не е достатъчен да удостовери реално осъществена
доставка. Посочва, че получаването на доставка на стока или услуга, е основното
изискване за упражняване на правото на данъчен кредит, като наличието на
фактура, не е достатъчно да обоснове този извод. Твърди се също, че факта на
плащане на сумата по фактурата, също не променя този извод. Посочва се, че не
се оспорва факта на осчетоводяване на процесните
фактури от страна на жалбоподателя. Посочва, че в случая е приложима нормата на
чл. 26, т.2 и по чл.16, ал.1 от ЗКПО. Претендират се разноски.
ОП- Плевен не е встъпила като страна в производството, по реда на ч. 159, ал.1, изр.
второто от ДОПК.
Съдът, като съобрази твърденията
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно е по делото, че ревизираното лице- „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД, е 100% общинска собственост, с едноличен собственик на капитала- Община Плевен, като същото е с предмет на дейност- ново строителство, изграждане на уличните канализационни профили и колектори, изграждане на улични водопроводи и топлофикация, включваща строителни и монтажни части на външните топлофикационни отклонения, монтаж на абонатни станции и представки за битова гореща вода, ниско строителство, улични тротоарни и паркингови настилки, изграждане на автомобилни подлези и мостове, строителство на декоративни настилки и пешеходни зони, производство на стомано -бетонови елементи за собствени нужди, основни и текущи ремонти и поддръжка на знаково строителство, хоризонтална и вертикална маркировка и ограждания, услуги на други фирми и на населението, включително и проектиране в рамките на предмета на дейност и капацитета на фирмата. Безспорно е по делото, че дружеството е регистрирано по ЗДДС.
Безспорно по делото се установява, че
въз основа на Заповед за възлагане на ревизия №Р-04001519003455-020-001/03.06.2019г.,
по реда на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя
„ИНЖСТРОЙ“ ЕООД, на задължението за ДДС, за периода 01.09.2018-31.03.2019г,
като са определени и лицата, които да извършат ревизията. Определен е
тримесечен срок за извършване на ревизията, считано от връчването; заповедта е
връчена електронно на 10.06.2019г. Установява се, че въз основа на заповед за
изменение №Р-04001519003455-020-002/11.06.2019г, са увеличени и конкретизирани
периодите на извършване на ревизията на задължението за ДДС, с начало на
периода 01.01.2013г.-30.06.2014г. /периодите са
дадени в табличен вид/. Определен е срок за завършване на ревизията-
10.09.2019г; заповедта е връчена на 11.06.2019г. Установява се, че с последваща заповед за изменение №Р-04001519003455-020-003/25.06.2019г.,
е възложено извършването на ревизия на задължението за корпоративен данък, за
периода 01.01.2013г.-31.13.2017г. и на задължението
на ДДС, за посочените периоди 2013г -2019г., която ревизия да бъде извършена в
срок до 10.09.2019г.; заповедта е връчена на 27.06.2019г. Установява се, че със
заповед за изменение №Р-04001519003455-020-004/04.09.2019г, е удължен срока за
извършване на ревизията– до 10.10.2019г.; заповедта е
връчена на 11.09.2019г. Установява се, че със заповед за изменение №Р-04001519003455-020-005/09.10.2019г,
е удължен срока за извършване на
ревизията – до 08.11.2019г.; заповедта е връчена на 09.10.2019г. Установява се
също, че със заповед №Р-04001519003455-023-001/15.10.2019г, е спряно
ревизионното производство, за срок- до приключване на друго ревизионно
производство; заповедта е връчена на 21.10.2019г.
Установява се, че производството е възобновено със заповед №Р-04001519003455-143-001/13.02.2020г.,
считано от 13.02.2020г и срок на ревизията- 09.03.2020г.; заповедта е връчена
на 17.02.2020г.
По делото се установява, че въз основа на направени
искания за извършване на насрещни проверка и искания за представяне на
документни и писмени обяснения от задължени лица, са приобщени писмени
доказателства- том II и том III от делото.
Видно от приложеният протокол за извършване на насрещна проверка от
04.07.2019-л. 686, се установява извършването на насрещна проверка на „КДМ“
ЕООД, което, въз основа на ИПДПОЗЛ от 17.06.2019г, е представило фактури-
дадени в табличен вид, с получател „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД.
По делото се установява факта на съставяне на
Ревизионен доклад №Р-04001519003455-092-001/19.03.2020г., връчен по електронен
път на жалбоподателя на 30.03.2020г., против който, в срок, е депозирано възражение
с вх. № 4840/10.04.2020г., обсъдено и прието за неоснователно от ответника.
По делото се установява също, че ревизията е
приключила с издаването на процесния Ревизионен акт
№Р-04001519003455-091-001/27.04.2020г., издаден от началник сектор при ТД на
НАП- В. Търново и главен инспектор на ТД на НАП- В. Търново, за задължения
на „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД, по ЗКПО, за периода
01.01.2013-31.12.2017г. и по ЗДДС, за периодите: 01.08-31.12.2014г.,
м. 06.2014г, 01.09.2018-31.03.2019г, 01.09.2015-31.12.2015, м.01.2014г,
м.04.2014г, 01.03.2017-31.05.2017гу, 01.04.2015-31.05.2015,
01.04.2019-31.05.2019г. В РА е установено задължение- корпоративен данък, по
ЗКПО- в размер на 9166,99лв., за периода 01.01.2016-31.12.2016г
и лихва от 2121,31лв. и по ЗДДС- в размер
на 13059,80лв. и лихва от 5654,11лв. По
ЗДДС са установени следните основания за корекции на данъчните основи, на
получени доставки и на данъчен кредит: от доставчика „Андромеда“
ЕООД, в размер на 9999,99лв и от доставчика „КДМ“ ЕООД- в размер на 13059,80лв.;
посочено е че, при доставчик КДМ, не е налице условието по чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС- реално получаване на услугата /доставката/. В РА е посочено, че са
установени различие с декларираните от ревизираното лице данни, по периоди, съобразно
констатациите в Ревизионния доклад, неразделна част от РА, както следва:
за данъчен период от 01.04.2014г.- 30.04.2014г., е
установено различие и не е налице право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 826.40лв.- по фактура №**********/17.04.2014г. с предмет „извършена
услуга съгласно протокол №1 от 17.04.2014г.“, дан. основа 4132лв. и ДДС 826.40лв.,
с издател „КДМ“ ЕООД;
за данъчен период от 01.06.2014г. до 30.06.2014г, е
установено различие и не е налице право на приспадане на данъчен кредит, в
размер на 1668.40лв.- по фактура №**********/05.06.2014г., с предмет „извършена
услуга съгласно протокол №2/04.06“, дан. основа 4696лв. и ДДС 939.20лв. и по
фактура №**********/20.06.2014г., с предмет „извършване услуга съгл. Протокол
№3/16.06.14“, дан. основа 3646лв. и ДДС 729.20лв., с издател КДМ ЕООД.;
за данъчен период от 01.08.2014г. до 31.08.2014г, е
установено различие и не е налице право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 1458.40лв.- по фактура №**********/01.08.2014г., с предмет
„извършване услуга съгласно протокол №4/31.07.2014“, дан. основа 7292лв. и ДДС
1458.40лв.;
за данъчен период от 01.09.2014г. до 30.09.2014г., е
установено различие и не е налице право на приспадане на данъчен кредит, размер
на 571.40лв.- по фактура №**********/12.09.2014г., с предмет „извършена услуга
съгласно протокол №5/12.09.2014г.“, дан. основа 2857лв. и ДДС 571.40лв., с
издател КДМ ЕООД;
за данъчен период от 01.10.2014г. до 31.10.2014г., е
прието, че е установено различие и не е налице право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 1867.40лв.- по фактура №**********/31.10.2014г., с предмет
„извършване услуга съгласно протокол №7/31.10.2014г.“, дан. основа 3803лв. и
ДДС 760.60 лв. и по фактура №**********/14.10.2014г., с предмет „извършване
услуга съгласно протокол №6/14.10.2014г.“, дан. основа 5534лв. и ДДС
1106.80лв., с издател „КДМ“ ЕООД;
за данъчен период от 01.11.2014г. до 30.11.2014г., е
установено различие и не е налице право на приспадане на данъчен кредит, в
размер на 760.60лв. -по фактура №**********/06.11.2014г. с предмет „Протокол №8/06.11.2014г-извършена
услуга“, дан. основа 3803лв. и ДДС 760.60лв, с издател „КДМ“ ЕООД;
за данъчен
период от 01.12.2014г. до 31.12.2014г., не е налице право на приспадане на
данъчен кредит, в размер на 282.60лв. - по фактура №**********/09.12.2014г., с
предмет „извършена услуга по протокол №9 от 04.12.2014г.“, дан. основа 1413лв.
и ДДС 282.60 лв., с издател „КДМ“ ЕООД;
за данъчен период от 01.04.2015г. до 30.04.2015г, не е
налице право на приспадане на данъчен кредит, в размер на 521,20лв.- по фактура
№**********/24.04.2015г. с предмет „извършена услуга съгласно протокол №1 от
21.01.2015г.“, с дан. основа 2606лв. и ДДС 521.20лв., с издател КДМ ЕООД;
за данъчен
период от 01.05.2015г. до 31.05.2015г., не е налице право на приспадане на
данъчен кредит, в размер на 1042,40лв. -по фактура №**********/29.05.2015г., с
предмет „извършена услуга съгласно протокол N3/28.05.2015г.“, дан. основа
2606лв. и ДДС 521.20лв. и по фактура №**********/17.05.2015г., с предмет „извършена
услуга съгласно протокол №2/17.05.2015г.“, дан. основа 2606лв. и ДДС 521.20лв.;
за данъчен период 01.09.2015г. до 30.09.2015г.,
не е налице право на приспадане на данъчен
кредит, в размер на 1269лв., -по фактура №**********/10.09.2015г., с предмет „извършена
услуга, съгласно протокол №6/18.09.2015г“, дан. основа 2115лв. и ДДС 423лв., по
фактура №**********/02.09.2015г., с предмет „извършена услуга, съгласно
протокол №4/01.09.2015г.“, дан. основа 2115лв. и ДДС 423лв. и по фактура №**********/08.09.2015г.,
с предмет „извършена услуга, съгласно протокол №5/08.09.2015г“, дан. основа 2115лв.
и ДДС 423лв.;
за данъчен период 01.10.2015г. до 31.10.2015г., не е
налице право на приспадане на данъчен кредит, в размер на 1269лв., по фактура №**********/07.10.2015г.,
с предмет „извършване на услуга, съгласно протокол №7/07.10.2015г.“, с дан.
основа 2115лв. и ДДС 423лв., по фактура №**********/20.10.2015г., с предмет
„извършване услуга, съгласно протокол №9/20.10.2015г.“, дан. основа 2115лв. и
ДДС 423лв. и по фактура №**********/15.10.2015г., с предмет „извършване услуга,
съгласно протокол N8“, дан. основа 2115лв. и ДДС 423 лв.;
за данъчен период 01.11.2015г. до 30.11.2015г.,
не е налице право на приспадане на данъчен
кредит, в размер на 423лв.- по фактура №**********/14.11.2015г. с предмет „извършена
услуга съгласно протокол №10/14.11.2015г.“, дан. основа 2115лв. и ДДС 423лв.;
за данъчен период 01.12.2015г. до 31.12.2015г., е
установено, че „ИНЖСТРОЙ“ЕООД няма право на данъчен кредит, по фактура с
издател „Андромеда“ ЕООД. /не е предмет на настоящето
производство/;
за данъчен
период 01.03.2017г. до 31.03.2017г, не е
налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 440лв.- по фактура №**********/20.03.2017г.
с предмет „направа рецепта асф. Смес тип А“ дан.
основа 2200лв. и ДДС 440лв.;
за данъчен период от 01.04.2017г. до 30.04.2017, не
е налице право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 440лв.- по фактура №**********/19.04.2017г., с предмет „направа
рецепта асф. Смес“, дан. основа 2200лв. и ДДС 440лв.;
данъчен период от 01.05.2017г. до 31.05.2017г.,
не е налице
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 220лв., по фактура
№**********/22.05.2017г. с предмет „направа рецепта биндер“,
дан. основа 1100лв. и ДДС 220лв.
С РА е установено задължение за корпоративен данък, за
ревизирания период- 021.01.2013-031.12.2017г, като е прието, че на основание чл.26,
т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на закона, поради което, за 2016г., във връзка с коригираните
данъчни загуби за 2013г. и 2014г. и установената данъчна печалба за 2015г., се
установява данъчен финансов резултат и корпоративен данък за периода 01.01.2016г.- 31.12.2016г., в размер на 9166,99лв., ведно с
лихва за забава. За 2016г. е установено допълнително задължение за корпоративен
данък в размер на 9 166,99лв. и са начислени лихви 2121,31лв., намалена е
декларираната от дружеството данъчна загуба за 2013г., с 28877лв., за 2014г., с
37176лв. и за 2017г. с 5500лв., а за 2015г. е увеличена данъчната печалба със
сума от 22623лв., и е приспадната допълнително загуба от предходни години в
същия размер. Посочено е, че фактурите за извършените услуги от доставчика
„КДМ“ ЕООД, не отразяват вярно документираните стопански операции, тъй като
липсват доказателства за тяхното реално осъществяване, поради което разходите,
отчетени въз основа на тях, не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и
не могат да бъдат признати за данъчни цели. Посочено е, че при извършена
проверка в ИМ на НАП- в отчетния регистър Дневник за продажбите и в справката-
декларация по ЗДДС за съответните периоди на регистрираното лице, се
установило, че в тях не са включени проверяваните фактури, както и че за
периодите, в които са издадени фактурите, „КДМ“ ЕООД, няма подавани годишни
данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за облагане с корпоративен данък. Посочено
е също, че дружеството-изпълнител не притежава кадрова и техническа
обезпеченост да извърши фактурираните доставки и за периода с прекъсвания е
назначено едно лице на трудов договор на длъжност - шофьор спец.тежкотоварен
автомобил.Прието е също, че по отношение на отчетените разходи по фактурите,
издадени от „КДМ“ЕООД, е налице и хипотезата на чл.16, ал.1, вр. ал.2, т.4 от ЗКПО.
По делото се установява също факта на издаване на
Решение №126/17.07.200г. на Директор на Дирекция „ОДОП“- В. Търново, по
депозирана от ИНЖСТРОЙ“ ЕООД, жалба, с което издаденият РА №Р-04001519003455-091-001/27.04.2020г,
е потвърден, в обжалваната му част, в която по ЗДДС, за данъчните периоди м.04,
м.06, м.08, м.09, м.10, м.11 и м. 12.2014 г., м.04, м.05, м.09, м.10 и м.11.2015
г., м.03, м.04 и м.05.2017 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер
на 13059,80лв. и са начислени лихви в размер на 5654,11лв.- по посочените по-
горе фактури с издател „КДМ“ ЕООД, и в частта по ЗКПО, в която за 2013г. е
извършено увеличение на финансовия резултат с 28877лв., вследствие на което е
намалена декларираната данъчна загуба от 668376,87лв. на 639499,87лв.; за 2014г.
е извършено увеличение на финансовия резултат с 37176лв., вследствие на което е
намалена декларираната данъчна загуба от 677624,43 лв. на 640448,43лв.; за
2015г. е извършено увеличение на финансовия резултат с 22623лв., вследствие на
което е установен данъчен финансов резултат 0,00лв., след допълнително
приспадната загуба от предходни години в размер на 22623лв.; за 2016г. е
установено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 9166,99 лв.
и лихви в размер на 2121,31лв. и за 2017г. е извършено увеличение на финансовия
резултат с 5500лв., вследствие на което е намалена декларираната данъчна загуба
от 62487,87лв. на 56 987,87лв., по издадени 29 бр. фактури от „КДМ“ ЕООД, като
законосъобразен.
Безспорно се установява, че в останалите си част, РА
не е обжалван и е влязъл в сила. В издаденото Решение са изложени конкретни
съображения, обосноваващи извода за липса на реално изпълнение на услугите по процесните фактури, както и че самите фактури изхождат от
ревизираното дружество „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД, а не от неговия доставчик.
По делото се установява също факта на
сключване на договор от 04.04.2015г, между „ИНЖСТРОЙ“
ЕООД –като възложител и „КДМ“ЕООД, като изпълнител, за проектиране на рецепти и
лабораторни изпитвания на материали и продукция, и издаване на съответни
протоколи от изпитване на всички видове пътно- строителни работи, извършвани от
възложителя, за срок от две години. В договора е уговорено, че при
осъществяване на предмета на дейност, възложителя дължи на изпълнителя
възнаграждение, съгласно утвърдено Ценоразпис, неразделна част от Договора.
Съдът констатира, че към представения с преписката договор, няма приложен
ценоразпис.
По делото е безспорно също факта на издаването на процесните 29 бр. фактури, за периода 2013- 2017г., ведно с
протоколи за установяване на извършени лабораторни работи, находящи
се на л. 801-852 вкл. том IV. По делото се
установява също, съобразно представените писмени доказателства, а и няма спор
между страните, че сумите по фактури, са надлежно заплатени по банков път от възложителя.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по
която се установява следното: посочените в РА фактури, издадени от „КДМ“ ООД,
за периода 2013-2017година, са надлежно осчетоводени в съответните счетоводни
сметки от група 60 и приключени в група 61; начисленият ДДС от издателя на фактурите
– доставчик на услугите, е ползван като данъчен кредит от „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД. ВЛ е
посочило, че непризнатия данъчен кредит от 13059,80лв., е по 22 бр. фактури- дадени
в табличен вид /съобразена е изтеклата погасителна давност по първите 7 фактури
от общо 29 бр. фактури за 2013 година/. ВЛ е посочило, че финансовият резултат
е увеличен от данъчните органи и е преобразуван, поради непризнаване на разхода
за всички 29 броя фактури, за процесния период
2013-2017г. ВЛ е констатирало, че към всяка една от фактурите, има съставен протокол,
в който са описаните работни рецепти и лабораторни проби на асфалтовите смеси и
положеният асфалт. ВЛ е установило, че фактурите са отнасяни като разходи и
приключвани по сметки от група 61- една част по сметка 611 и друга част- по
сметка 612-„незавършено производство“. ВЛ е установило, че към сметка 612 /на асфалтобазата/ са отнасяни стойностите на рецептите
съгласно протоколите, а част от протоколите за изпитване са отнесени като
разход на даден обект по сметка разходи за основна дейност – 611. ВЛ е
установило, че всички фактури са заплатени от ИНЖСТРОЙ ЕООД, по банков път. ВЛ
е установило също, че счетоводните записвания на „ИНЖСТРОЙ“ са редовни,
съобразени със ЗСч и Националните счетоводни стандарти, а самите фактури,
издадени от КДМ ЕООД, съдържат всички необходими реквизити. Неразделна част от
заключението на ВЛ са Приложение №1 и Приложение №2. Видно от отразеното в
Приложение №2, се установява, че като първичен счетоводен документ за
издаването на процесните фактури е посочен съответния
протокол за установяване на извършване на лабораторни работи. В с.з. на
19.10.2020г., при изслушване на ВЛ И., същото посочва, че при направената проверка, не е установен ценоразпис към
сключеният договор, а също и че самият договор не касае целият процесен период. ВЛ уточнява, че за всяка от услугите-
по протокол- има дадена стойност, но не
може да се установи по какъв начин е договорена, респ. как са остойностени тези услуги за лабораторни изследвания. ВЛ
посочва също, че като суми, отразеното в
РА е правилно изчислено, като е съобразена и изтеклата давност спрямо част от
фактурите за ползването на данъчен кредит.
По делото, с протоколно определение от 19.10.2020г., е
открито производство по оспорване автентичността на приложените към адм. преписка Протоколи за установяване на извършени работи
към процесните фактури, Договор от 01.04.2015г, и приемо- предавателни протоколи. По делото, в рамките на
откритото производство по оспорване, е допусната и изслушаната СГЕ, от
заключението по която се установява, че всички оспорени писмени доказателства,
са подписани от представляващият дружеството- изпълнител КДМ ЕООД- М.К.. В този
смисъл, оспорването автентичността на
фактурите е недоказано и същите следва да се ценят като писмени доказателства
по делото.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 156, ал.1 от ДОПК, Ревизионният
акт, в частта, която не е отменена с решението по чл. 155- по административен
ред,, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването
на решението, като на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването. В случая,
съобразно приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният
Ревизионен акт, е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК (заповед №6/03.01.2017г. на директор на ТД на НАП- В Търново л. 167 и
заповед за възлагане на ревизия от 03.06.2019г –л. 269 и сл., ведно със
заповеди за изменение, цитирани по-горе), във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма,
съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен
вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По
административната преписка е приложен Ревизионен доклад и предвид разпоредбата
на чл. 120, ал. 2 ДОПК, същия е неразделна част от РА, и в този смисъл може да
се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА. Съдът намира също, че при
издаването на процесния РА, са спазени относимите материално- и процесуалноправни норми, поради
което, същият е законосъобразен, а депозираната против него жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Безспорно е по делото,
както бе посочено по-горе, че настоящата жалба е депозирана след задължителното
обжалване по административен ред- по арг. чл. 156,
ал.2 от ДОПК. Съдът счита, че в производството по издаване на РА, от страна на
органа по приходите няма допуснато нарушение на общия принцип, залегнал в чл.
37 от ДОПК/ респ.чл. 35 от АПК/, за служебно събиране на всички относими доказателства и пълно, и всестранно анализиране на
същите. По делото безспорно се установи, че в хода на ревизионното производство
са няколкократно изискани и събрани, всички относими
и налични писмени доказателства, подложени на обстоен анализ в изготвеният
Ревизионен доклад, неразделна част от процесния
Ревизионен акт.
По делото, спорен е въпросът, налице ли е реално
получаване на услугите, по процесните фактури, с
издател „КДМ“ ЕООД, за периода 2013-2017 година, обосноваващи право на данъчен
кредит за получателя –жалбоподателя „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД, гр. Плевен, и съответно-
за увеличаване на финансовия резултат и преобразуването му, за същия период,
въз основа на същите фактури, въз основа на което, за дружеството е налице
задължение за корпоративен данък. По делото, видно от заключението по ССЕ, се
установява, че в посоченият в РА размер на установените задължения за ДДС и
корпоративен данък, както и лихва върху тях, е правилно определен и в тази
връзка няма спор между страните. Правилно е съобразена и изтеклата погасителна
давност спрямо фактурите, издадени през 2013г., при определяне на задължението
за ДДС и в тази връзка също няма спор между страните. Съобразно нормата на чл.
124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА, се смятат за верни до
доказване на противното, като с оглед общия принцип за доказателствената
тежест в процеса, твърденият с жалбата положителен факт – а именно-
получаването на услугите по фактури- подлежи на пълно и главно доказване от
страна на жалбоподател, каквито указания е дал съда, при разпределението на доказателствената тежест между страните. По делото обаче,
от страна на жалбоподателя, не са ангажирани никакви доказателства в тази
насока, с изключение на искането за допускане на ССЕ, уважено от съда. От
заключението на експертизата, обсъдено по- горе, се установява обаче само
факта, че процесните фактури са надлежно осчетоводени
от жалбоподателя, заплатени са и по същите е ползван данъчен кредит, които
факти не се оспорват от страна на ответника и са обсъдени в издаденият РА и РД.
Съдът намира, че в случая, по делото не се установява факта на получаване на
услугите по фактури- по протоколи, неразделна част от тях, за извършени
лабораторни работи, което от своя страна, да обоснове правото на жалбоподателя-
получател на услугата „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД, на данъчен кредит по тях. По аргумент от чл. 68 от ЗДДС, правото на приспадане
на данъчен кредит, е субективно публично право на данъчно задълженото лице, с
насрещен субект приходната администрация, поради което, тежест на носителя на правото е да докаже
осъществяването на предпоставките за възникването му, което кореспондира с
изложеното по- горе. Съдът приема, че за да е налице реална доставка на услуга,
не е достатъчно само наличието на редовна от външна страна фактура и
счетоводното й отразяване, в счетоводството на получателя, респ. само по себе
си, наличието на тези обстоятелства, не водят до категоричния извод, че е
налице такова реално доставяне на фактурираната услуга, по смисъла на чл. 9,
ал.1, чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС. Цитираните норми от ЗДДС
изрично обвързват възникването на правото на данъчен кредит, с факта на
реалното получаване на услугата. Съдът намира, че в случая се касае за
лабораторни изследвания, извършването на които се осъществява в сертифицирани и
акредитирани лаборатории за изпитване и анализ на строителни материали,
оборудвани за целта със съответните уреди и апарати и разполагащи с висококвалифицирани
специалисти, с които следва да разполага доставчика на услугата- „ КДМ“ ЕООД.
Писмени доказателства, които да установят по категоричен наличието на такива, за
извършването на фактурираната услуга- лабораторни изследвания, няма представени
в настоящето производство, както и в хода на ревизионното производство. Съдът
намира също, че твърдението на жалбоподателя, че не следва да отговорят за
потенциална неизправност на доставчика на услугите, по процесните
фактури, за неоснователно, а и като цяло – за ирелеватнто,
доколкото правото на данъчен кредит по фактурите, не е отречено на това
основание. Както бе посочено по- горе, в ревизионното производство не е изследван
само въпросът за осчетоводяването на процесните
фактури- както при ревизираното лице, така и при доставчика, а реалното
изпълнение на услугите, в т.ч. и цялостната обезпеченост на доставчика за това
изпълнение. В тази връзка, следва да се посочи, че в рамките на настоящето
производство, не се установи, вкл. и от заключението по ССЕ, по какъв начин са
остойностявани услугите, заплатени от
жалбоподателя, като реално, първичен счетоводен документ се явяват
именно протоколите към фактурите, което съдът приема за индиция
в подкрепа на общия извод, за фактуриране на услуга, която не е реално получена. Следва да се
посочи също, че представеният Договор от 01.04.2015г., за който се твърди, че е
основание за извършване, респ. за получаване на услугите и за издаване на процесните фактури, не фигурира като основание за тяхното
издаване, и от друга страна, съобразно общия принцип, залегнал в ТЗ,
търговските сделки на неформални – арг. чл. 293, ал.1
от ТЗ. Съдът намира също, че плащането на сумата по фактура, също не е
равнозначно на получаване на фактурираната услуга, доколкото спорът касае
правомерността при начисляването на ДДС и съответно ползването на данъчен
кредит. По делото, както и съобразно заключението на ССЕ, няма спор, че
жалбоподателя е заплатил сумите по фактурите, както и че е ползвал данъчен
кредит по тях. По делото, от страна на жалбоподателя, не са представени и
изготвените рецепти за асфалт и/или анализ на асфалтовите смеси- предмет на
част от услугите, съобразно протоколите към фактуи.
На основание гореизложеното, съдът и приема, че в
случая, правилно, с оспореният Ревизионен акт, не е признато право на данъчен
кредит, за данъчни периоди – м. 04., м. 06, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.
2014г. и за м. 04, м. 05, м. 10 и м. 11. 2015г, м. 03. -м. 05.2017г., по
издадените 22 бр. фактури, описани по- горе, от „КДМ“ ЕООД- като доставчик на
услугите, в размер на 13059,80лв, ведно със сумата от 5654,11лв.- лихва, поради
липса на изискването по арг. на чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС- реалното доставяне на фактурираните услуги. Поради това, в тази си част,
оспореният РА е законосъобразен.
С оспореният РА, в частта по ЗКПО, за 2013г. е
извършено увеличение на финансовия резултат с 28877лв., вследствие на което е
намалена декларираната данъчна загуба от 668376,87лв. на 639499,87лв.; за
2014г. е извършено увеличение на финансовия резултат с 37176лв., вследствие на
което е намалена декларираната данъчна загуба от 677624,43лв. на 640448,43лв.;
за 2015г. е извършено увеличение на финансовия резултат с 22623лв., вследствие
на което е установен данъчен финансов резултат 0,00лв., след допълнително
приспадната загуба от предходни години в размер на 22623лв.; за 2016г. е
установено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 9166,99
лв. и лихви в размер на 2121,31лв. и за 2017г. е извършено увеличение на
финансовия резултат с 5500лв., вследствие на което е намалена декларираната
данъчна загуба от 62487,87лв. на 56 987,87лв., по издадени 29 бр. фактури от
„КДМ“ ЕООД- посочените по- горе 22 бр. фактури , с издател „КДМ“ЕООД, както и
издадените за 2013 година фактури/ със същият издател/- №№231/14.06.2013г, на
стойност 4440лв, №232/19.07.2013г, на стойност 4071,60лв., № 233/24.07.2013г,
на стойност 4071,60лв., № 239/02.10.2013г, на стойност 6264лв, №242/31.10.2013г,
на стойност 4719,60лв, № 243/20.11.2013г, на стойност 5564,40лв,
№244/23.11.2013г, на стойност 5521,20лв. Съобразно заключението на ВЛ, общата
стойност на 29 бр. осчетоводени фактури за периода 2013-2017г, е 113011,20лв,
от която данъчна основа 94176 лв. и ДДС- 18835,20лв. Както бе посочено по- горе, ВЛ е установило, че
правилно приходния орган, е определил задължение – корпоративен данък от 9166,99лв.
и лихва от 2121,31лв, за периода 01.01.2016-31.12.2016г.,
във връзка с увеличен финансов резултат за 2013г, 2014г, 2015 и 2017 години, за
разходите по процесните 29 бр. фактури. По делото,
съобразно изложеното по- горе, съдът приема, че не е налице реално доставяне на
фактурирате услуги за лабораторни измервания и изработка на рецепти.
Съобразно
нормата на чл.10. ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели,
когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на
Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. По делото се
установи, съобразно изявлението на ВЛ в с.з., че първичен счетоводен документ,
в случая, се явяват именно протоколите към процесните
фактури. Съобразно нормата на чл. 6,
ал.1, т.1 от ЗСчет, първичният счетоводен документ е
хартиен или технически носител на счетоводна информация за регистрирана за
първи път стопанска операция.
Съобразно нормата на чл. 26, ал.1, т. 2 от ЗКПО, не се
признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон, а в случая по процесните
29 бр. фактури липсват доказателства за реално извършени стопански операции-
доставка на фактурираните услуги. От своя страна, нормата на чл. 16., ал.1 от
ЗКПОЖ, постановява, че когато една или повече сделки, включително между
несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение
от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под
внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема
под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна
сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия
икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане, като по силата на ал.2, т.4 от същата
разпоредба, за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за
услуги, без те да са реално осъществени. С оглед изложеното по-горе, досежно наличието на реално изпълнение на услугите по процесните фактури и цитираните правни норми, съдът приема,
че законосъобразно е преобразуван и увеличен финансовият резултат на
дружеството- жалбоподател, за 2013г, 2014г, 2015 и 2017 години, и определено задължение
– корпоративен данък,за периода 01.01.2016-31.12.2016г,
в размер на 9166,99лв. и лихва от 2121,31лв.
На основание изложеното, и в тази си част, оспореният
РА е законосъобразен, поради което, депозираната жалба следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода на спора и направеното искане за
присъждане на сторените по делото разноски, следва в полза на ответника, да бъде
присъдена сумата от 1430лв.- юрк. възнаграждение. Съобразно
чл. 161, ал.1, ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената
част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат, се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
Съобразно ал.2 на същата норма, при прекомерно възнаграждение за адвокат без
оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая, съобразно материалния интерес по делото, минималният размер на юрк.- възнаграждение следва да се определи по реда на чл.
8, ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения- или при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 %
за горницата над 10 000 лв.
Водим от горното, Съдът
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ИНЖСТРОЙ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***,
представлявано от Й.Б. и П.П.- заедно, против РЕВИЗИОНЕН АКТ №Р-04001519003455-091-001/27.04.2020г.,
издаден от Началник сектор при ТД на НАП- В. Търново и главен инспектор на ТД
на НАП- В. Търново, потвърден с Решение №126/17.07.200г. на директор на
Дирекция „ОДОП“- В. Търново, в частта му, с която не е признато право на
приспадане на данъчен кредит, за данъчни периоди – м. 04., м. 06, м. 08,
м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12. 2014г. и за м. 04, м. 05, м. 10 и м. 11. 2015г, м.
03., м.04 и м. 05.2017г., в размер на 13059,80лв, и сумата от 5654,11лв.-
лихва, И Е УСТАНОВЕН данъчен финансов резултат и допълнително данъчно
задължение корпоративен данък, за периода 01.01.2016г.
-31.12.2016г, във връзка с увеличен финансов резултат за 2013г., 2014г., 2015г.
и 2017г., в размер на 9166,99лв, ведно със сумата от 2121,31лв.- лихва, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, „ИНЖСТРОЙ“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***,
представлявано от Й.Б. и П.П.- заедно, ДА ЗАПЛАТИ НА ТД на НАП- В. Търново, сумата от 1430лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в
14- дневен срок от съобщението, пред Върховен административен съд.
АДМ. СЪДИЯ:/п/