Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,19.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 16 821 по описа за
2013 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „М.к.”ЕООД срещу „П.”ЕАД и „В.М.” ЕООД с правно основание чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от главница в размер на 450 000 лева, представляваща възнаграждение за извършена работа по сключен между ответниците договор за консултантски услуги от 05.11.2002г., която е била изпълнена от „М.к.”ЕООД и полезна за поръчващия „П.”ЕАД и с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от сумата 414 556.09 лева, претендирана законна лихва за забава за периода 25.01.2005г. до 30.06.2012г.
В условията на евентуалност е предявен иск от „М.к.”ЕООД срещу „П.”ЕАД и „В.М.” ЕООД с правно основание чл.268 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от главница в размер на 370 500 лева, представляваща вземане за извършената работа, направените разходи и печалбата, която ищецът би получил във връзка с възложената работа по договор за проектантски работи от 06.01.2003г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от сумата 341 317.78 лева, претендирана законна лихва за забава върху цялата главница за периода 25.01.2005г. до 30.06.2012г.
В исковата молба се твърди, че с Договор за проектантски работи от 06.01.2003г. „В.М.”ООД е възложило на „М.к.” ЕООД изготвянето на комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ за строеж на „Централен пазар на гр.Варна” и упражняване на авторски надзор по време на строителството. В чл.1,ал.2 от договора страните конкретизирали възложените дейности като уговорили, че изготвянето на комплексния проект следва да премине през няколко предварителни етапа, включващи предпроектни проучвания, изготвяне на предварителна разработка, получаване на мотивирано разрешение от Кмета на Община Варна, които в крайна сметка следвало да завършат със съгласуване на проекта с всички компетентни държавни институции в това число и с Общинския съвет на Община Варна и получаване на разрешение за строеж. Упражняването на авторски надзор било изведено отделно като възложена работа, за която страните уговорили и отделно възнаграждение. В чл.3,ал.1 от договора „В.м.”ООД и „М.к.” ЕООД уговорили размера и начина на плащане на дължимото по договора възнаграждение. Страните се съгласили, че за изготвянето на Комплексния проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ възложителят дължи сумата в размер на 360 000 лева без включен ДДС. Възложителят се съгласил да заплати авансово, до получаване на разрешение за строеж сума в размер на 55 000 лева, която била получена от „М.к.” ЕООД. Окончателното плащане по договора за дейностите по проектиране било обвързано със съгласуване на проекта с Община Варна и с получаване на разрешение за строеж. На 28.06.2012г. между „В.м.”ООД и „М.к.” ЕООД бил сключен договор за цесия, с който било прехвърлено вземането на „В.м.”ООД към „П.” ЕАД по Договор за консултантски услуги от 05.11.2002г. и анекс от 08.04.2003г. Сочи се, че „В.м.” ООД вместо да изпълни задължението си по договора от 06.01.2003г. е прехвърлило на „М.к.”ЕООД вземането си към „П.”ЕАД по договор за консултантски услуги, сключен между „П.”ЕАД и „В.м.”ООД от 05.11.2002г. и анекс от 08.04.2003г. Прехвърленото вземане с договора за цесия било в размер на 450 000 лева и представлявало част от вземането на „В.м.”ООД срещу „П.” ЕАД по цитирания договор за изготвяне на комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ за строеж на „Централен пазар” на гр.Варна, обхващащ УПИ I и II, заключен между улиците д-р Пюскюлиев , Дрин и Ангел Кънчев от кв.333 , 9-ти микрорайон по плана на гр.Варна, като дейностите били конкретизирани в Договор за проектантски работи от 06.01.2003г. между „В.м.” ООД ООД, консултант на „П.”ЕАД за инвестиционен проект”Пазар производители на варненска област” от една страна и от друга страна „М.к.”ЕООД. Излага се, че „П.”ЕАД е надлежно уведомено за извършената цесия с нотариална покана със съобщение за цесия от 29.06.2012г. като за връчването бил съставен констативен протокол от 04.07.2012г. на нот. Людмила Гонова. Ищецът се позовава на солидарна отговорност на ответниците при твърдения, че същата произтича от чл.1,ал.4 от договора за цесия при дадено съгласие от страна на цедента „В.м.”ООД да отговаря за изпълнението на вземането, насочено към „П.”ЕАД солидарно.
Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило надлежно и съобразно
възложеното всички работи по изготвянето на комплексния проект, като тази
работа е приключила с издаването на разрешение за строеж на обекта от Главния
архитект на Община Варна в полза на „П.”ЕАД.
Твърди се, че изпълнената работа е полезна за поръчващия „П.”ЕАД и
последното дружество се е възползвало от изготвения проект. С решение на СГС
Договор №2246/14.08.2006г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната
предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони
в РБ/Сапарад/, сключен между „П.”ЕАД и ДФ”Земеделие” бил прогласен за нищожен
поради липса на съгласие, като договорът между „В.м. „ООД и „П.”ЕАД от
05.11.2002г. бил развален по право поради обективна невъзможност да се
реализира предмета на договора. Твърди се, че изпълнената от „М.к.” ЕООД работа
е полезна за поръчващия „П.”ЕАД и „П.”ЕАД
се е възползвало от изготвения от „М.к.”ЕООД проект, за което свидетелствали
Протокол №48 от заседанието на Общински съвет - гр.Варна, проведено на
24.09.2003г., с който било изменено ПЗР на кв.333,
По предявения иск в евентуалност с правно основание чл.268 ЗЗД се навеждат следните твърдения :
Твърди се, че поръчващият по договора за консултантски услуги от 05.11.2002г. и анекс от 08.04.2003г. се отказал от договора поради факта, че не е бил одобрен за подпомагане по програма от ДФ”Земеделие” поради нищожност на договора с ДФ Земеделие, като от друга страна поръчващият по договора от 06.01.2003г. „В.м.”ООД не се е отказал от договора, а напротив потвърдил е надлежно изпълнение от „М.к.”ЕООД като прехвърля част от своето вземане от „П.”ЕАД с цитирания договор за цесия. Излага се, че в изпълнение на уговорките по договор за проектантски работи от 06.01.2003г. „М.к.”ЕООД е направило разходи в размер на общо 360 000 лева, както следва : 7 419.04 лева за проект изменение на ПУП, 102 806.67 лева за част Архитектурна; 82 247.30 лева за част Конструктивна; 18 547.60 лева за част Електро; 13 248.28 лева за част Електро- спец. Инсталации; 54 955.84 лева за ОВК; 6084.40 лева за технолог; 15 897.94 лева за част ВиК; 6869.48 лева за ниско строителство; 4317.96 лева за асансьори, подемници и ескалатори; 2551.52 лева за комуникатор; 4239.45 лева за геолог; 3179.59 лева за външно ел.захранване вкл. трафопост; 2119.73 лева за външно ВиК захранване; 3925.42 лева за част хладилна техника; 2944.06 лева за проект за организация на строителството; 7850.83 лева за правно-технически услуги; 6869.48 лева за командировки и 3925.42 лева за авдиминистративно технически услуги. Претендираната от ищцовото дружество печелба, която същото би получило при изпълнение на договора в цялост е в размер на 10 500 лева или 15 % от уговорената в договора сума от 70 000 лева за изпълнение на дейностите по авторски надзор по време на строителството, както и за изработване на допълнителни работи, чертежи и детайли по всички части.
В срока по чл.131 ГПК „В.м.”ООД не е депозирало отговор на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК „П.”ЕАД е депозирало отговор на исковата молба, в който са изложени съображения за недопустимост, нередовност и неоснователност на същата.
В отговора се възразява срещу изменението на вида на исковата защита, започнала първоначално по реда на чл.422 ГПК и в последствие изменена в осъдителна такава с молба от 04.08.2017г., с която е изменил основанието за дължимост на вземането, като се сочи, че това е недопустимо и в тази връзка се отправя искане за прекратяване на делото.
Излага се, че е предявените в третата уточнителна молба искове не кореспондират с фактическите твърдения на ищеца в останалите молби като са смесени претенции и твърдения с основание по чл.267 и чл.268 ЗЗД.
По основателността на предявения иск се сочи следното :
Твърди се, че елемент на фактическия състав на иска по чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД е наличието на договор за изработка, какъвто се твърди, че не сключван между „М.к.” ЕООД и „П.”ЕАД. Твърди се, че „П.”ЕАД не е възлагало пряко каквато и да е било част от изработката на процесния инвестиционен проект на „М.к.”ЕООД, като възложител на последното е „В.м.”ООД. Твърди се, че предаденият им от „В.м.” ООД инвестиционен проект не е бил полезен и годен за ползване и към момента по него не е била осъществявана каквато и да е инвестиционна инициатива и не са били извършени строителни мероприятия, вкл. и такива по привеждане на имота в годност за изпълнение на инвестиционния проект. Излага се, че обследване на годността за ползване на инвестиционния проект било извършено в хода на производството по т.д. №518/2010г. на ВОС, като от изслушаната в съдебно заседание СТЕ се установявало, че проектът страда от съществени недостатъци, поради което за строителната му реализация следвало задължително да се проведе процедура по чл.154 ЗУТ каквато не била проведена. Изработката била приета от „П.”ЕАД от „В.м.”ООД, а не от „М.к.”ЕООД, което дружество за първи път заявявало срещу „П.”ЕАД самостоятелни права по изработката, които се считат за неоснователни и непочиващи на договорно основание. Твърдят, че ако „М.к.” ЕООД е разполагало с каквито и да е било права да получи възнаграждение за каквато и да е било част от изработен от него инвестиционен проект, то същите са погасени по давност, на основание чл.110 ЗЗД. Посочено е, че разрешението за строеж е издадено на 25.01.2005г., от която дата до предявяването на иска на 04.08.2018г. , вкл. към датата на депозиране на исковата молба по чл.410 ГПК са изминали повече от 5 години. Оспорва се периода на законната лихва, който претендира ищеца 25.01.2005г. до 30.06.2012г. Твърди се претенцията за заплащане на лихва за забава е погасена по давност, на основание чл.111, б.”в” ЗЗД.
Оспорва се размера на претенциите за главница и лихви. Твърди се, че изработката изцяло, включително каквато и да е било нейна част , не е стойността на предявения иск за главницата, респ законната лихва. В условията на евентуалност се твърди, че полученото от ищеца авансово плащане от „В.м.”ООД удовлетворява изцяло претенциите.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
С Договор за консултантски услуги от 05.11.2002г. „Пазари“ЕООД е възложило на „В.М.“ООД извършването на консултантски услуги по програма „Сапард“ на МЗГ – ДФЗ съгласно заданията на Възложителя, изискванията на българското законодателство, изискванията и условията за предоставяне и усвояване на финансови средства по програма „Сапард“. Съгласно чл. 2 от договора услугите, които следва да бъдат извършени включват : проверка и преглед на документи, необходими или изисквани съгласно условията на българското законодателство и условията за предоставяне и усвояване на финансови средства по програма „Сапард“; подготовка и съгласуване на цялостни преписки във връзка с предоставяне и усвояване на финансови средства по програма „Сапард“ или участие в различни линии по програма „Сапард“; консултантски услуги при осъществяване на процедури по програма „Сапард“, изготвяне и представяне на пълен проект с всички необходими части по задание на Възложителя; извършване на справки, подготовка и представяне на допълнителни документи и писмени доказателства, консултации по хода и приключване на описаните процедури; участие в преговори по покана на Възложителя; представителство и защита интересите на Възложителя пред държавните, административни и други органи и организации в страната и навсякъде, където е необходимо във връзка с подготовка на проекта. В чл.5 е уговорена стойността на дължимото възнаграждение – 18 % от стойността на одобрения по програма „Сапард“ проект като се приспаднат направените авансови плащания.
Представено е Задание за проектиране на „Централен пазар“ гр.Варна, УПИ I и II, кв.333, 9 микрорайон. Съгласно раздел I от заданието обхвата на проекта се изразява в разработване на пълен проект за реконструкция и модернизация на „Централен пазар“ на гр.Варна, който да обхване цялостно УПИ I и II, заключени между улуците „Д-р Пискюлиев“ , ул. „Дрин „ и „Ангел Кънчев“. Описани са подробно фазите и етапите на проектиране: извършване на предпроектни проучвания и събиране на необходимите изходни данни, с цел изработване на генерален план /обемно устройствено проучване/ в един или два варианти, което да послужи за промяна на ЗРП; изготвяне на идеен проект; осигуряване на мотивирано разрешение на Кмета на гр.Варна за изготвяне и внасяне на Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ; както и изходни данни от експлоатационните дружества; изготвяне на Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ въз основа на мотивирано разрешение на Кмета на гр.Варна; заверка на проекта по част Конструктивна от оправомощено лице за извършване на технически контрол; осигуряване на съгласуване на проектите с необходимите инстанции и взимане на строително разрешение въз основа на внесения Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ; изготвяне на работен проект по всички части за пазара с необходимите работни детайли и КМД чертежи.
С Договор за проектантски работи от 06.01.2003г. „В.М.“ООД в
качеството си на консултант на „Пазари“ЕООД за инвестиционен прокет „Пазар“ на
производители от Варненска област е възложило на „М.К.“ ЕООД изготвянето на Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ за строеж
на „Централен пазар“гр.Варна, обхващащ УПИ I и II,
заключени между улиците „Пискюлиев“, „Дрин“ и „Ангел Кънчев‘ от кв.333 по плана
на 9 м.р. , както и да упражнява авторски надзор по време на строителството. В
ал.2 от чл.1 на договора са конкретизирани дейностите по предмета на договора :
извършване на необходимите предпроектни проучвания и събиране на необходимите
изходни данни с цел разработване на генерален план/ обемноустройствено
проучване/, което да послужи за промяна на ПУП; изготвяне на предварителна
разработка за комплекса въз основа на данните от предпроектните проучвания;
получаване на мотивирано разрешение от Кмета на гр.Варна за изготвяне и внасяне
на Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ, както и изходни
данни от експлоатационните дружества; изготвяне на Комплексен проект за
инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ въз основа на мотивирано разрешение на
Кмета на гр.Варна; съгласуване на проектите с необходимите инстанции;
упражняване на авторски надзор по време на строителството от проектантите по
всички части с оглед спазване на одобрените
проекти и решаване на всички технически въпроси, възникнали при
изпълнението на строително-монтажните
работи, както и разработване на допълнителни работни чертежи и детайли по
всички части. В раздел III от
договора е посочена стойността на
договорените за изпълнение работи чрез препращане към приложение №1 и 2.
Уговорено е заплащането на договорените за изпълнение работи да се извърши
както следва : авансово при получаване на разрешение за строеж 55 000 лева
и окончателно разплащане не по-късно от 90 дни след съгласуване на проекта от
Община Варна и издаване на разрешение за строеж, като плащането следва да се
извърши след превеждане на необходимите суми от „Пазари“ЕООД след издаване на
строително разрешение. В Приложение №1 се съдържа таблица на разпределение на
хонорарите по части на обща стойност 360 000 лева. В Приложение №2 са
посочени хонорари и разходи за проектантите в общ размер на 70 000 лева.
С Договор за цесия от 28.06.2012г. „В.М.“ ООД е прехвърлило на „М.К.“ЕООД вземането си към „П.“ЕАД, придобито на основание Договор от 05.11.2002г. с предмет консултантски услуги до размера на сумата от 450 000 лева и законна лихва върху тази сума, с оглед изпълнението на задължението на Цедента спрямо Цесионера по договор за проектантски работи между тях от 06.01.2003г. В договора е посочено, че главницата от 450 000 лева представлява част от вземането на „В.М.“ ООД срещу П. ЕАД относно изготвяне на Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ за строеж на Централен пазара гр.Варна, като дейностите са конкретизирани в Договор за проектантски работи от 06.01.2003г. Съгласно чл. 1 (4) от договора прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния, като цедентът отговоря за съществуване на вземането спрямо кредитора.
С Решение от 15.06.2012г., постановено по гр.д. №14090/2010г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 11.10.2013г. е прогласен за нищожен по иска на „П.“ЕАД Договор №2246/14.08.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони на РБ/СПАРД/, сключен между „Пазари“ ЕООД и ДФ “Земеделие“ , на основание чл.26,ал.2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие.
С Решение №315/23.04.2015г., постановено по т.д. №518/2010г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 22.03.2017г. са отхвърлени предявените от „В.М.“ООД срещу „П.“ЕАД искове за осъждане на дружеството да заплати сумата от 26 000 лева, представляваща част от неизплатено възнаграждение в общ размер на 2 444 544 лева по Договор за консултантски услуги №31 от 05.11.2002г. и Анекс №37 от 08.04.2003г., както и сумата от 1000 лева, представляваща част от обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 444 544 лева, определено в размер на законната лихва за периода 10.07.2007г. до 10.02.2009г. Решението е потвърдено с Решение, постановено по възз.т.д. №677/2015г. по описа на ВАпС, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение №219/22.03.2017г., постановено по т.д. №60 267/2016г. по описа на ВКС.
Представени са преписки от Община Варна, касаещи проекти и издаване на разрешение за строеж на „Централен пазар“Варна.
За нуждите на процеса е изготвена СТЕ. Заключението на вещото лице относно строежа на Централен пазар са следните :
Процесният КПИИ в част „градоустрайство“ е използван за промяна на предназначението на бившия парцел УПИ II в кв.333, 9 м-н, отреден по предходен план „за озеленяване“ в „пазар“. С градоустройственото решение по КПИИ теренът на бившето озеленяване е присъединен към площта на съществуващия кооперативен пазар, като е създаден нов УПИ I с отреждане „за пазар“ . Този ПУП-ПРЗ е одобрен със заповед №Г-51/10.03.2004г. на зам.Кмета на Община Варна. Планът не е бил обжалван и заповедта, с която е бил одобрен е влязла в сила. През 2013г. е възложен работен проект за изграждане на открит паркинг върху площта на бившия УПИ II „озеленяване“ в кв.333 без да е инициирано частично изменение на действащия план. През годините озеленяването е било многократно присъединявано и отделяно от останалата част на пазара, като площта му е намалявала основано поради разширение на граничещи улици. Понастоящем озеленяване в тази част на пазара не съществува.Фактическото ползване на по-голямата му част е като открит паркинг, а в останалата част са налични търговски обекти. Вещото лице е направило извод, че площта на действащия пазар се е увеличила след съпоставка на границите на бившите УПИ I „пазар“ и УПИ II „озеленяване“ по предходен ЧИРП 2003 с тези на новоотредения УПИ I „ за пазар“ по приетия с решение на ОбС Варна и одобрен със Заповед Г-51/10.03.2004г. на зам.кмет на Община Варна като част от КПИИ по чл.150 ЗУТ. Изчислена графично по комбинираните скици от плановете увеличената площ е 2 926.75 кв.м. След сравняване на наличната документация и изготвените спътникови снимки се установява, че теренът на бивш УПИ II „озеленяване“ е трансформиран като голяма част от площта му е превърната в открит надземен паркинг, а другата част е заета от поставяеми търговски обекти. Към 08.06.2009г. източната част от озеленяването се използва като паркинг, а другата е заета от поставяеми обекти. Към месец декември 2013г. е изработен РП за разширение на паркинга.Според спътниковите снимки разширението е реализирано, а към 09.08.2017г. е присъединен и съседния имот - УПИ II „за трафопост“ от съседния кв. 318. Търговските обекти, които попадат в УПИ II „за озеленяване“ са : от ул.“Дрин“ -14 бр. обекти, предназначени за продажба на насипни храни с пряк достъп от улицата; обекти от 1 до 10 се използват за продажба на селскостопански стоки и стоки за бита; обект 622 е санитарен възел с обществен достъп; от вътрешната северна страна на открития паркинг се намират търговски обекти от 11-20, използващи се за продажба на хранителни стоки и 1085-1095, използващи се за продажба на облекла и други нехранителни стоки; откъм южната част на открития паркинг са разположени обекти – 351-354 и 586, използващи се за предлагане на услуги. Обектите за директна продажба на зърнени храни се използват постоянно при наемна цена от 100 лева на месец по данни от наемателите. Обектите за продажба на промишлени стоки от 1 до 10 също се използват постоянно. Обекти 11-19 са трайно незаети, като се отдава под наем обект 20. Трайно незаетите обекти 1087 до 1092; 1085; 1092 ; 1094 ; 1096 до 1099 се отдават под наем. Споед данни на наемателите една част от незаетите обекти се използват за служебни цели от „П.“ЕАД. Обект 352 се използва като“ СПОРТ ТОТО“, а 346,354 и половината от 585 са трайно заети и се ползват за различни видове магазини за нехранителни стоки. Наемните цени за тези обекти са в диапазона 100-400 лева на месец. Санитарният възел 522 е отдаден под наем на външно лице и се ползва от посетители и търговци. За останалата част на бившия терен за озеленяване в края на 2013г. е разработен работен проект за изграждане на „временен открит паркинг“ , който е изграден към датата на огледа на вещото лице. Обособени са 110 паркоместа, които се ползват ежедневно с голяма степен на заетост срещу заплащане. Към датата на възлагане на проектирането е съществувала „рибна борса“ , която е непроменена до 2011г., когато е била реконструирана. На спътниковите снимки се различава ново покривно покритие и леко изменение на формата в план. Понастоящем сградата представлява покрит рибен пазар с обособени търговски щандове. Налично е хладилно помещение и санитарен възел. Обособени са вход и изход от две противоположни фасади /изток –запад/. На вътрешното площадче до западната фасада рибата се продава в гаци на открито без да са оформени търговски места. Ситуационно действащият рибен пазара е разположен в същата зона, както предвидения за изграждане по ТИП обект 2, но с доста по –минимална площ от него. Функционалното разпределение на търговските щандове има минимална прилика с организацията на търговските щандове на първо ниво в обект 2 по част „технология“, но като цяло сегашният рибен пазар няма сходство с проектирания по КПИИ „Рибен пазар“. След запознаване с обяснителните записки и чертежите на ТИП, както и цялата документация по присъединеното за послужване т.д. №518/2010г. по описа на ВОС вещото лице е заключило, че проектът е претърпял няколко изменения. Обектът представлява иновативно решение за реконструкция на съществуващия Кооперативен пазар с разчупена архитектура и висока степен на сложност и определени кратки срокове за изпълнение, които обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на задължителните нормативно установени минимални цени на проектиране. Минималната цена, която експертът формира въз основа на изчислените РЗП и устройствените показатели в ПУП е общо 12 612.66 лева без ДДС. По отношение на предвидения в „Подобект 1“ подземен паркинг са спазени изискванията на Наредба №2/29.06.2004г. за ширината на улиците за двупосочно движение и ширината на двупосочна рампа. Според технологичната част на проекта в обект 1 не се предвиждат за съхранение и продажба стоки, описани в номенклатурата по приложение 1 към чл.4 НПСОП и тези норми не се отнасят до проекта. Експертът е изложил, че намерението на възложителя, конкретизирано с двете задания и реализирано в проектната идея е било да се изгради атрактивен комплекс от три самостоятелни сгради, свързани във функционално отношение за изпълнение на търговски, административни и обществено-обслужващи функции. Изготвени са два варианта на ИП като представената референция от възложителя от дата 16.07.2004г. показва, че двете страни- инвеститор и проектантски екип са нямали разногласия по отношение на крайната цел. Техническите решение още на етап „идеен проект“ са били съгласувани с ХЕИ и ДВСК. В РЗИ-Варна не е открита документация по съгласуване. Вещото лице е установило след проведен разговор с инспекторите, които към 2004г. са съгласували проектната документация, че на идейна фаза проектът в частта си за „рибен пазар“ е променян по отношение на ОВ инсталациите, за да бъде спазена нормата за допустими нива на шум в жилищни територии. В заключение вещото лице е изложило, че обектът не е производствено предприятие или отделен цех към такова или самостоятелна складова база тип “тържище“ или зеленчукова „борса“ и не подлежи на оценка по Наредба №7/25.05.1992г. МЗ. От издадените здравно становище на ХЕИ и санитарно становище на ДВСК одобреният ТИП е съгласуван без забележки и съответства на санитарните и здравните норми. Според чертежите и обяснителната записка по част Технология в сградата не е предвидена столова. В обект 1 не се предвижда да има самостоятелно обособени депа за зърнени храни, бобови култури и картофи, но хладилните и нехладилните складове в сутерена могат да бъдат използвани за съхранение на такива храни без да е необходимо отделянето им с прегради или самостоятелно обслужващи пътища. Според графичната част на проекта по част Архитектура и Технология в северната част на търговската зона на К нула са обособени места с плотове и мивки като е обособена зона за приемане и измиване на постъпващата стока. В обяснителните записки е посочено, че впоследствие ще бъдат ситуирани места за пакетиране на продукцията. Тъй като обектът най-вече на партерния етаж представлява място за директна продажба на пресни плодове и зеленчуци според санитарно-хигиенните норми тяхното разфасоване е недопустимо. Пакетирането на плодове и зеленчуци при големи количества е в гаци, а за по-малки количества в зоната за приемане могат да бъдат монтирани машини за пакетирани с найлонови опаковки, които не изискват обособяване на отделни помещения. В приложение 12, таблица 1 са изчислени търговските площи по чертежите на одобрения на 10.03.2004г. архитектурен проект. В приложение 13, таблица 2 са посочени обобщени застроени и търговски площи.Според второто задание в обект 2 следва да бъде обособена зала за дегустация, която да е разположена извън „рибната борса“. Съгласно одобрения Архитектурен проект, както според записката и чертежите по част Технология на кота -0.50 в сградата на рибния пазар е обособено входно предверие, в което са поместени площите на работно място „информация“ , пътнически асансьор за клиенти, три зони за изчакване, както и малък хранителен магазин за рибни продукти и заведение тип кафене с функция на заведение за обществено хранене, което е обособено самостоятелно и надписано на чертежа като обект за „дегустация на рибни продукти“. Под заведението на кота -4.30 се помещава работно помещение за разфасоване и подготовка на рибните продукти, които ще се предлагат на горния етаж.Изискванията на заданието за залата за дегустация на рини продукти са спазени. Подобект 3- пазар за цветя не е самостоятелен обект и не можа да се разглежда като отделно функциониращ, тъй като всички комуникации и връзки към инженерната инфраструктура са свързани с тези на останалите две сгради. Независимо е само отоплението, осигурено чрез климатична система.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Сключеният между “В.М.”ООД
и “М.к.” ЕООД договор по естеството си
представлява договор за изработка, с който съобразно разпоредбата на чл.258 ЗЗД
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната да заплати възнаграждение.
Съобразно представените доказателства се установява, че „В.М.“ООД е превъзложило на ищеца „М.К.“ЕООД възложените му с Договор за консултантски услуги от 05.11.2002г., сключен с „П.“ЕАД дейности, а именно : изготвянето на Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ за строеж на „Централен пазар“гр.Варна, обхващащ УПИ I и II, заключени между улиците „Пискюлиев“, „Дрин“ и „Ангел Кънчев‘ от кв.333 по плана на 9 м.р. , както и да упражнява авторски надзор по време на строителството, което като дейност включва извършване на необходимите предпроектни проучвания и събиране на необходимите изходни данни с цел разработване на генерален план/ обемноустройствено проучване/, което да послужи за промяна на ПУП; изготвяне на предварителна разработка за комплекса въз основа на данните от предпроектните проучвания; получаване на мотивирано разрешение от Кмета на гр.Варна за изготвяне и внасяне на Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ, както и изходни данни от експлоатационните дружества; изготвяне на Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ въз основа на мотивирано разрешение на Кмета на гр.Варна; съгласуване на проектите с необходимите инстанции; упражняване на авторски надзор по време на строителството от проектантите по всички части с оглед спазване на одобрените проекти и решаване на всички технически въпроси, възникнали при изпълнението на строително-монтажните работи, както и разработване на допълнителни работни чертежи и детайли по всички части. Задължението за извършване на тези дейности е било поето от „В.М.“ООД спрямо „П.“ЕАД като предмет на договорните правоотношения на тези две дружества е предоставяне срещу възнаграждение на консултантски услуги по програма САПАРТ на МЗГ-ДФЗ. Независимо, че изпълнителят „В.М.“ООД е възложил изпълнението на всички задължения по сключения с „П.“ЕАД договор, същият остава страна по този договор и не се замества от подизпълнителя „М.К.“ЕООД.
Ищецът твърди, че не е получил дължимото възнаграждение, въпреки извършената работа, като счита че същото му се дължи в хипотезата на чл.267,ал.1, изр. второ ЗЗД, тъй като изпълнението н работата е станало невъзможно вследствие на причина, за която никоя от страните не отговаря,а една част от работата е била изпълнена и е била полезна за поръчващия.
С Решение от 15.06.2012г., постановено по гр.д. №14090/2010г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 11.10.2013г. е прогласен за нищожен по иска на „П.“ЕАД Договор №2246/14.08.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони на РБ/СПАРД/, сключен между „Пазари“ ЕООД и ДФ “Земеделие“ , на основание чл.26,ал.2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие.
По делото е приобщено и Решение №315/23.04.2015г., постановено по т.д. №518/2010г. по описа на ВОС, потвърдено с Решение от 19.01.2016г. по възз.т.д. №677/2015г. по описа на ВАпС влязло в законна сила на 22.03.2017г., с които са отхвърлени предявените от „В.М.“ ООД срещу „П.“ЕАД искове за осъждане на дружеството да заплати сумата от 26 000 лева, представляваща част от неизплатено възнаграждение в общ размер на 2 444 544 лева по Договор за консултантски услуги №31 от 05.11.2002г. и Анекс №37 от 08.04.2003г., както и сумата от 1000 лева, представляваща част от обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 444 544 лева, определено в размер на законната лихва за периода 10.07.2007г. до 10.02.2009г. и е отхвърлен предявения от „П.“ЕАД срещу „В.М.“ООД насрещен иск за присъждане на сумата от 5000 лева, представляваща част от предоставен от изпълнителя аванс по Договор за консултантски услуги №31/05.11.1002г. и Анекс №37/08.04.2003г. в общ размер на 90000 лева, както и на сумата от 2040.99 лева- обезщетение за забава в плащането на главницата, определено в размер на законната лихва и представляваща част от цялата сума в размер на 36 737.54 лева за периода 18.05.2007г. до датата на предявяване на насрещната искова молба.
В мотивите на решението на Апелативен съд гр.Варна е прието, че договорът между „П.“ЕАД и „В.М.“ ООД е развален по право на основание влязлото в сила решение на СГС, тъй като води до обективна невъзможност да се реализира предмета на договора. Този извод следва да се отнесе и към правоотношенията между „В.М.“ ООД и „М.К.“ ЕООД по сключения между тях Договор за консултантски услуги от 06.01.2003г. Същият е развален по право, предвид обстоятелството, че е обвързан със сключения между „П.“ЕАД и „В.М.“ ООД Договор от 05.11.2002г. По последния договор до плащане на окончателно възнаграждение не е реализирано с оглед прогласяването нищожността на договора по САПАРТ, посредством който проектът е следвало да бъде финансиран. От друга страна плащането по процесния договор е било обвързано с плащането на дължимото възнаграждение от „П.“ЕАД към „В.М.“ООД.
С оглед на вече изложеното следва да се приеме, че изпълнението на договора от страна на „В.М.“ ООД, изразяващо се в заплащане на дължимо възнаграждение е станало невъзможно по причина, за която никоя от страните по договора не отговаря. Съгласно заключението на изслушаната по делото СТЕ изготвения от „М.К.“ЕООД проект е бил ползван и е послужил на „П.“ ЕАД във връзка с изграждането на Централен пазар гр.Варна, макар и видоизменен в части. Процесният КПИИ в част „градоустройство“ е използван за промяна на предназначението на бившия парцел УПИ II в кв.333, 9 м-н, отреден по предходен план „за озеленяване“ в „пазар“. С градоустройственото решение по КПИИ теренът на бившето озеленяване е присъединен към площта на съществуващия кооперативен пазар, като е създаден нов УПИ I с отреждане „за пазар“. Този ПУП-ПРЗ е одобрен със заповед №Г-51/10.03.2004г. на зам.Кмета на Община Варна. Планът не е бил обжалван и заповедта, с която е бил одобрен е влязла в сила. От заключението по СТЕ и от преписките по делото е видно, че въз основа на проекта е издадено разрешение за строеж №10/25.01.2005г., което е било едно от условията за получаване на възнаграждение от страна на ищеца за извършената работа. Следващото условие за получаване на възнаграждението е било изплащане на дължимото от „П.“ ЕАД, което не е осъществено по вече изложените причини. При водения съдебен процес между „В.М.“ООД и „П.“ЕАД е изяснено, че „В.М.“ООД е получило плащания по Договор от 05.11.2002г. в размер на 90 000 лева, като предвид превъзлагането на работата към „М.к.“ЕООД съдът намира, че ответното дружество „В.М.“ООД следва да носи отговорност в хипотезата на чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД в обема на полученото от „П.“ЕАД, поради и което предявения срещу него частичен иск е основателен и следва да се уважи за сумата от 500 лева.
Претенцията срещу „П.“ЕАД е неоснователна и следва да се отхвърли. Това дружество няма договорна обвързаност с ищеца, поради и което не дължи заплащане на възнаграждение включително и в хипотезата на чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД. Не е налице и солидарна отговорност с „В.М.“ ООД спрямо „М.К.“ЕООД. Такава не произтича от закона. Твърдяната договорна солидарност също не е налице. „П.“ЕАД не е участвало в съглашения с „В.М.“ООД и „М.к.“ЕООД, в които да е уговорена такъв вид отговорност.
Предявен е иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от сумата 341 317.78 лева, претендирана законна лихва за забава върху цялата главница за периода 25.01.2005г. до 30.06.2012г. Съгласно уговореното в Договор от 06.01.2003г. изплащането на окончателното възнаграждение е следвало да се извърши след превеждане на необходимите суми от „Пазари“ЕООД след издаване на строително разрешение. В ситуацията, в която плащане от страна на „П.“ЕАД в полза на „В.М.“ООД не е извършено следва да се приема, че възнаграждението по чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД се дължи от момента, в който договорът е бил развален по право, а именно на датата на влизане в сила на Решение от 15.06.2012г., постановено по гр.д. №14090/2010г. по описа на СГС, с което е прогласен за нищожен договора между „П.“ЕАД и МЗГ-ДФЗ- 11.10.2013г. По тези причини предявеният иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане следва да се отхвърли спрямо „В.М.“ООД, тъй като се претендира за период, в който задължението за заплащане на възнаграждение не е било падежирало. Искът следва да се отхвърли и срещу „П.“ЕАД поради установената неоснователност на главния иск срещу дружеството, който обуславя предявения акцесорен такъв.
По разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищеца за присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи, като същите следва да възложат в тежест на ответника „В.М.“ООД съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78,ал.1 ГПК, както следва : 62.50 лева за заплатена д.т. ; 175 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, 657.50лева за заплатен депозит за вещо лице, 345.45 лева за пътни разноски за участие в делото.
На
основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника „П.“ЕАД следва да се присъдят
разноски, както следва : 1315 лева за заплатен депозит за експертиза и 350 лева
за адвокатско възнаграждение при съобразяване на цената на иска и направеното
възражение за прекомерност, което е основателно при съобразяване на
възнагражденията по чл.7,ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното съдът :
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.М.“ООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Л.В.ДА ЗАПЛАТИ на „М.К.“ЕООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Б.сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща част от главница в размер на 450 000 лева, представляваща възнаграждение за извършена работа по сключен между ответниците договор за консултантски услуги от 05.11.2002г., която е била изпълнена от „М.к.”ЕООД и полезна за „П.”ЕАД, на основание чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането на „М.К.“ЕООД за осъждането при условията на солидарност на „П.“ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.К.“ЕООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Б.срещу „П.“ЕАД,ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Н.Р.с правно основание правно основание чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от главница в размер на 450 000 лева, представляваща възнаграждение за извършена работа по сключен между ответниците договор за консултантски услуги от 05.11.2002г., която е била изпълнена от „М.к.”ЕООД и полезна за поръчващия „П.”ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.К.“ЕООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Б.срещу „П.“ ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Н.Р.и „В.М.“ООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Л.В.с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от сумата 341 317.78 лева, претендирана законна лихва за забава върху цялата главница за периода 25.01.2005г. до 30.06.2012г.
ОСЪЖДА „В.М.“ООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Л.В.да заплати на „М.К.“ЕООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Б.сумата от 1 240 /хиляда двеста и четиридесет/ лева, представляващи направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М.К.“ЕООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Б.да заплати на „П.“ ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Н.Р.сумата от 1665/хиляда шестотин шестдесет и пет/ лева, представляващи направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :