№ 9320
гр. София, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря Б.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110169220 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът „Т. е предявил срещу ответника „Д. осъдителен иск за сумата от 5859.75
лв. без ДДС, представляваща дължимо застрахователно обезщетение от настъпило на
02.05.2021 г. застрахователно събитие – кражба на превозван товар, съгласно сключен
между страните Договор за застраховка „О.“ от 09.04.2021 г. и Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /C./, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /02.12.2021 г./ до окончателното плащане.
Ищцовото дружество твърди, че предмет на сключения между страните договор за
застраховка, обективиран в Полица № . за застраховка „О.“ от 09.04.2021 г. е всеки превоз от
момента на представяне на C.-товарителницата до момента на пристигане на товарния
автомобил в мястото, обозначено за краен пункт, като периодът на застраховката е от 00:00
часа на 10.04.2021 г. до 24:00 часа на 09.04.2022 г. Заявява, че при извършване на превоз на
стоки с камион /МПС-влекач, марка „Д. по транспортна заявка-договор от 29.04.2021 г.,
сключен с „А., на дата 30.04.2021 г., около 21:00 часа, водачът на превозното средство е
паркирал същото в място за отдих „Н.“, находящо се на автомагистрала „А. за задължителна
почивка, но на следващата сутрин около 10:00 часа установил, че брезентът на
полуремаркето от дясната страна бил срязан и била открадната цяла палета алкохолни
напитки „джин“. Водачът на МПС подал сигнал в Държавната полиция на Р.. Стойността на
откраднатите стоки била съгласно извършената оценка 5859.75 лв. без ДДС. На 21.10.2021 г.
възложителят по транспортната заявка и ищцовото дружество подписали протокол за
прихващане, с който дължимата сума от 5859.75 лв. била погасена от страна на „Т. чрез
1
прихващане с вземанията му към дружеството „А., с което обосновава и претенцията си
спрямо застрахователя-ответник, който бил поел задължението да покрие риска от
възникване на отговорност на ищеца в качеството на превозвач по C. при извършване на
превоз на стоки в рамките на посочения период на действие на полицата. Предвид
изложеното моли за уважаване на иска и претендира разноски.
Ответникът „Д. оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение с ищцовото дружество с твърдения в исковата молба
предмет. Оспорва се наличието на покрит застрахователен риск, като излага подробни
съображения в тази насока. Оспорва да е налице и валиден договор за превоз на стоки
между „А. и ищеца, доколкото по делото не била представена товарителница. При
условията на евентуалност оспорва предявения иск по размер. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна не е спорно между страните, че са обвързани от валиден
застрахователен договор „О.“, обективиран в застрахователна полица №., с период на
покритие: 00:00ч. на 10.04.2021 г. до 24:00 ч. на 09.04.2022 г. Същото се потвърждава и от
приетата по делото застрахователна полица – л. 10-11 от делото. Видно от застрахователната
полица, страните са уговорили, че застрахователното покритие по нея се определя в
съответствие с разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на товари и е валидно за всеки превоз от момента на издаване на C. –
товарителницата до момента на разтоварване на товара в мястото, обозначено за краен
пункт.
По делото е представена транспортна заявка-договор от 29.04.2021 г., видно от която
дружеството „А. е взъложило на ищеца извършването на автомобилен транспорт на стоки
(алкохол) с посочени дата на товарене, товарен пункт, дата на разтоварване.
Няма спор, че във връзка с превоза на стоки с камион - влекач, марка „Д., по
транспортна заявка-договор от 29.04.2021 г., водачът на превозното средство е паркирал
същото в място за отдих „Н.“, находящо се на автомагистрала „А., но на следващата сутрин
около 10:00 часа установил, че брезентът на полуремаркето от дясната страна бил срязан и
бил откраднат цял палет алкохолни напитки „джин“, като това се установява от
представените по делото писмени доказателства – международна товарителница № .,
Протокол № 20 за получаване на жалба, подадена от Н.“, застрахователната преписка и др.,
както и от показанията на разпитания свидетел B.. Обстоятелството за липса на стоки се
потвърждава и от оредставения на л. 85 документ в превод на български език за това, че
стоката е получена с резерви поради установени липси вследствие на извършена кражба –
една палета с алкохол липсва – 5049 ром Ориджинал Д., 0,7 л., 40%, 2 кутии (12 бутилки);
4409 джин цитадела ориджинал, 0,7 л., 44%, 480 бутилки.
2
Предвид констатираното неизпълнение на задължението на превозвача „Т. по
сключения с „А. договор за превоз, защото предадените за превоз стоки не са били
доставени в цялост, в полза на последното дружество е възникнало вземане за стойността на
откраднатата стока, която съгласно приложени фактури и съобразно изискването на чл. 23
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари възлиза на
5859.75 лв. Видно от представения протокол за прихващане от 21.10.2021 г., посочените
дружества за извършили прихващане на вземания със свои насрещни задължения.
Прихващането е способ за погасяване на насрещни вземания и задължения до размера на по-
малкото от тях. В практиката най-често се използва подписването на двустранен протокол
или споразумение. В случая прихващането е извършено в съответствие с разпоредбите на
чл. 103-105 ЗЗД и в резултат на същото следва да се приеме, че „Т. е изпълнило
задълженията си изцяло спрямо с „А..
Допусната е съдебно-оценителна експертиза, като приетото заключение на вещото
лице определя, че откраднатият товар се състои от 12 бр. ром „R., като пазарната стойност
на откраднатия алкохол, изчислена по средни пазарни цени към 09.04.2021 г., се оценява
на 9648.00лв. с ДДС.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Договор за застраховка, сключен между превозвач и застраховател с предмет на
застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката,
нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по
превоз на стоки по занятие (какъвто именно е процесният договор), притежава
характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв
договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от
неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително
определени. Когато обект на застраховането са стоки и товари, за превоза на които се
прилагат правилата на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки, както е в случая, отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на
превозвача” е обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията /в този смисъл са:
Решение № 127 от 05.02.2020 г. по т. д. № 2957/2018 г.на ВКС; Решение № 118 от
20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г.на ВКС; Решение № 27 от 29.07.2016 г. по т. д. №
2415/14 г. на ВКС/. Това означава, че за отношенията от застрахователния договор се
прилагат правилата на чл. 429 – чл. 435 КЗ, респективно застраховката покрива
отговорността на превозвача, а не вредите, причинени на товара. Следоватeлно предявеният
иск намира своето правно основание в чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Основателността на предявения иск предпоставя наличие на твърдяно валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „о.“, в срока на покритие на която е
настъпило застрахователно събитие – покрит риск по застраховката, от което е последвала
отговорността на превозвача за вреди, уведомяване на застрахователя за събитието, размера
на застрахователното обезщетение и удовлетворяване на увреденото лице от застрахования
делинквент.
3
В тежест на ответника е при доказване на горните факти да докаже положителния факт
на плащане, респ. правоизключващото си възражение, че е налице основание за отказ от
плащане.
В случая ответникът „Д. не оспорва, че се е задължил с посочения застрахователен
договор от 09.04.2021 г. да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на „Т. за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Не оспорва и настъпилото по време на действие на договора
застрахователно събитие при превоза на товари с камион - влекач, марка „Д. в И..
Спорният по делото въпрос е дали това събитие представлява покрит риск по
процесната застраховка предвид клаузата на т. 15.6. вр. т. 41.14 от приложимите общи
условия към застрахователния договор.
Съгласно т. 15.6. от приложените по делото Общи условия, за които застрахованият
писмено е декларирал в застрахователната полица № ., че ги е получил, запознат е и е
съгласен с тях, застраховката не покрива отговорността на превозвача за загуба или повреда
и вследствие на „кражба и грабеж, в това число и въоръжен грабеж на или от превозното
средство, паркирано на неохраняем паркинг или е спряно и оставено без охрана, докато е
било под отговорността на застрахования.“. В т. 41.14 от ОУ е дадена дефиниция на
понятието „охраняем паркинг“, а именно: „специално организирано място за паркиране на
товарни превозни средства, снабдено с необходимите обозначителни знаци, ограждения,
осветление, денонощна охрана, видеонаблюдение, за което превозвачът е заплатил такса за
престой.“.
От показанията на разпитания свидетел Б., бивш служител на „Т., чиито показания при
преценката им подлежат на кредитиране като ясни, последователни и вътрешно
непротиворечиви, се установява, че той е паркирал управляваният от него камион в паркинг
за камиони на магистрала „Т.“, където паркират и други камиони, за да направят шофьорите
нужната почивка (пауза) от шофирането. Установява се, че на обозначеното от него място за
паркиране е имало видеонаблюение, като камери е имало монтирани и на неговия камиони.
Свидетелят сочи, че на сутринта е установил, че брезентът на полуремаркето е скъсано и
има липсваща стока. Освен това и други паркирани камиони са били обект на набез от
непознати лица, като брезентите им са били скъсани. От показанията на свидетеля се
установява, че таксата за използване на посочения паркинг е включена в платената такса за
използване на магистралата.
Видно от изложеното, установява се по безспорен начин, че шофьорът на камиона е
паркирал на паркинг, който покрива всички признаци на дефиницията за „охраняем
паркинг“, посочена в т. 41.14 от ОУ, а именно: мястото, на което е паркиран влекачът
представлява специално организирано място за паркиране на товарни превозни средства,
което е съответно оградено, осветено, с монтирани камери, за което е заплатена такса. През
цялото време на престоя водачът е бил в камиона, където е спял, поради което не може да се
приеме, че същият е бил оставен без надзор.
4
Ответникът твърди, че водачът на камиона бил паркирал пред бензиностанцията, извън
обозначените места за отдих, разположени в място за отдих, находящо се на А55 Юг, Н.,
което не отговаряло на изискването за охраняем паркинг по смисъла на Общите условия,
като се позовава на отразеното в Протокол № 20/02.05.2021 г. за получаване на жалба,
подадена от Н.“. В цитирания документ действително е записано изявление на водача Н.,
което по същество представлява писмени свидетелски показания, които в гражданския
процес са недопустими. Но дори действително той да е паркирал автомобила в дясната
страна, пред бензиностанцията, извън обозначените места, разположени в същото място за
отдих, тъй като същите вече са били заети от други камиони, това не променя изводът на
съда, че лицето е паркирало на място, което може да бъде дефинирано като „охраняемо“. И
това е така, тъй като от страна на водача са взети достатъчно мерки за избягването на риска
от кражба и грабеж предвид това, че той е спрял възможно най-близко до обозначеното за
това място, което е било пълно, предвид наличието на други спрели наблизо камиони,
предвид наличието на видеонаблюдение, както и присъствието му в кабината и това, че
същият е бил заключен. Т.е. не може да се приеме, че единствената причина за настъпване
на кражбата на палетата алкохол е паркирането на камиона непосредствено до обозначеното
за това място за отдих, още повече, че свидетелят заявява, че и други камиони, паркирани на
обозначеното за това място, са били ограбени.
Посоченото е важно да се отбележи, тъй като за разлика от отменения Кодекс за
застраховането, при действието на който предоставеното право на застрахователя да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение при неизпълнение на предвидено в договора
задължение е свързано с това, дали неизпълнението е значително с оглед интереса на
застрахователя, то по действащия Кодекс за застраховане /в сила от 01.01.2016 г./, който е
приложимият в настоящия случай материален закон, правото на отказ да се изплати
застрахователно обезщетение произтича, както от интереса на застрахователя, така и от това
дали събитието е следствие от неизпълнението на това задължение. Значителността на
интереса не се извежда само от предвиждане в договора на подобно задължение, т. е.
причинно - следствената връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и
настъпването на събитието не се презюмира, а е необходимо обективно установяване на
такава връзка, като се преценяват видът на съответното неизпълнение спрямо вида на
съответното събитие, според тълкуването в практиката на ВКС по КЗ /отм./. При
действащия КЗ отказът за изплащане на застрахователно обезщетение е свързан именно с
доказването, че събитието е следствие от неизпълнение на задълженията на
застрахования /неизпълнението е довело до настъпване на събитието/ и следователно
наличието на причинно - следствена връзка е включено от законодателя като елемент от
фактически състав на правото на застрахователя. В разпоредбата на чл. 395, ал. 5 КЗ
законодателят изрично е предвидил, че при липса на причинно - следствена връзка между
неизпълнението и настъпването на събитието, неизпълнението не може да обоснове отказ на
застрахователя да заплати обезщетение /в този смисъл е практиката на ВКС – Решение №
143 от 19.01.2021 г. по т. д. № 1505/2020 г., на ВКС, I т. о., както и практиката на СГС –
5
Решение от 08.07.2020 г. по в. гр. д. № 8908 по описа за 2019г. на СГС, IV-Б състав/.
В случая такава причинна връзка не е налице. Напротив, от показанията на свидетеля
Б. се установява, че там, където е спрял е имало и други камиони, както и че е имало
видеокамери. Установява се още, че по време на престоя водачът е бил в кабината и
камионът е бил заключен, като превозното средство не е било оставено неохранявано и без
надзор, доколкото за отнемане на стоката се е наложило да бъде срязан брезентът на
полуремаркето.
По изложените съображения съдът достига до извод, че няма основание за отказ на
застрахователя да заплати обезщетението по договора за застраховка „О.“.
Неоснователни са и възраженията на ответника за липса на материална легитимация на
ищеца. Ищецът представи валидна международна товарителница за превоз. При условията
на пълно и главно доказване бе установено настъпването на застрахователното събитие –
кражба на част от товара, изразяваща се в 1 палета алкохолни напитки. Ищецът е представил
и протокол за прихващане на насрещни задължения между него и „A. от 21.10.2021 г., по
силата на който страните са се съгласили да прихванат сумата от 5 859.75 лв. от общо
дължимата на ищеца сума от 7 979.78 лв., с което ищцовото дружество доказва изплащането
на претендираната сума на увреденото лице. Действителният размер на вредата, изчислен
по средни пазарни цени към датата на събитието, възлиза на 9648.00 лв. с ДДС съгласно
приетото заключение на вещото лице по СОЕ, което съдът кредитира в цялост като
компетентно изготвено и отговарящо на останалия доказателствен материал по делото.
Вземайки предвид и безспорния въпрос относно наличието на валиден застрахователен
договор между страните, както и че процесното застрахователно събитие се е реализирало в
рамките на неговото действие, ищецът е доказал всички елементи от фактическия състав на
иска, поради което последният е доказан по основание.
Ето защо, предявеният срещу застрахователя по гражданска отговорност иск се явява
изцяло основателен, като следва да бъде уважен в цялост, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на исковата молба /02.12.2021 г./ до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в пълен размер.
Последният обаче не е представил доказателства за реално заплащане на такива. В
представения на л. 8 от делото договор за правна защита и съдействие от 30.06.2021 г. е
уговорено, че адвокатското възнаграждение ще бъде изплатено по банков път, но по делото
няма представено платежно нареждане в тази насока, каквито са задължителните указания в
т. 1 от ТР№ 6/2012 г., постановено по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед гореизложеното, не следва да бъдат присъждани разноски на ищеца за
адвокатско възнаграждение, а единствено разноски за заплатена държавна такса и депозит за
вещо лице в общ размер на 514.39 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в С., да заплати на
основание чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр. П., сумата от 5859.75 лв. без ДДС, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „О.“, обективирана в полица № ., за вреди на превозван товар при настъпило
застрахователно събитие – кражба на част от товара, по време на извършен от ищеца превоз
по заявка за транспорт от 29.04.2021 г. от „A., за който е съставена международна
товарителница № . от 29.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 514.39 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7