№ 224
гр. Пловдив, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20245001000147 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №793 от 18.01.2024г. от З*"Б.И." АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр.С., бул."Д.Б." №* – чрез
пълномощника на дружеството адв. М. Г. против решение №409/19.12.2023г.,
постановено по т.д. № 68/2023г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е
осъдено З*"Б.И." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр.С.,
бул."Д.Б." №* да заплати на Х. Н. Х. с ЕГН **********, действаща като
малолетна чрез своя ** и законен представител Н. В. Х. с ЕГН: **********, с
адрес: с.Д., община С.З., ул."П." №* сумата 150 000, предявени като
последващ частичен иск, след предявения частичен иск от 50 000 лева от
общо 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
малолетната Х. Н. Х., изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
по повод смъртта на майка и З. Н. Х. вследствие на ПТП на 23.08.2020 г.
ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията
06.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Твърди се, че на 15.09.2021г.
1
застрахователят е сключил извънсъдебно споразумение с Д.Р.Д. в качеството
му на баща и законен представител на малолетната Х. относно уреждане на
правоотношенията по повод предявената от ищцата претенция за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на нейната
майка. Твърди, че едва на 06.10.2021г. е уведомен за допуснатото с решение
от 25.05.2021г. непълно ** на малолетната ищца от нейните баба и дядо Н. В.
Х. и Х. К. Х.. Твърди, че към момента на подписване на споразумението
всички доказателства, представени по преписката, са легитимирали Д.Д. като
законен представител на малолетната Х.. Твърди, че на 24.09.2021г. е платил
по посочената в споразумението банкова сметка сумата 50 000 лева,
представляваща половината от уговореното обезщетение в общ размер от
100 000 лева. Твърди, че остатъкът от 50 000 лева е платил въз основа на
издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение по
т.д. №43/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., образувано по частичния иск
на ищцата за 50 000 лева – частично от 200 000 лева. Посочва, че плащанията
по изпълнителното дело са осъществени съответно – на 05.01.2023г. /30 000
лева/ и на 13.01.2023г. /31 150 лева/ общо главница и лихви.
Счита, че спорът между страните е уреден изцяло с подписаното
извънсъдебно споразумение от 15.09.2021г., поради което намира предявения
иск за неоснователен и моли за отхвърлянето му. Евентуално – ако съдът
намери същият за основателен, счита, че при определяне на обезщетението,
неправилно е приложен критерия за справедливост и е нарушен чл.52 от ЗЗД.
В този случай моли съда да отмени решението за разликата над 50 000 лева до
претендирания размер от 150 000 лева и да отхвърли предявения иск за
посочената разлика.
Въззиваемата страна Х. Н. Х., ЕГН **********, действаща като
малолетна чрез своя законен представител и ** Н. В. Х. ЕГН **********, и
двамата с адрес: С.Д., общ. С.З., ул."П."* - чрез адв. Р. М. със съдебен адрес:
гр.С, ул."Ц.А." №*, ет.* изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.36 от ЗАдв. за
производството пред въззивната инстанция. В отговора са изложени
съображения за неоснователност на оплакванията в жалбата, тъй като дори и
да е извършено плащане на сумата 50 000 лева по сметка на адв. А.В., то е
извършено на лице без представителна власт и по силата на негодно да
2
породи действие спрямо Х. Х. споразумение. Поддържа се, че към датата на
упълномощаване на адв. А.В. и на сключване на извънсъдебното
споразумение, Д.Д. е нямал право да действа като законен представител на Х.
Х.. Поддържа се, че от 01.06.2021г. Х. е с променен акт за раждане в резултат
на допуснатото ** от нейните баба и дядо и това е следвало да бъде
проверено от жалбоподателя, а и от нотариуса, заверил подписа на Д.Д. върху
споразумението и пълномощното от 15.09.2021г. като неин баща и законен
представител. В тази връзка са изразени доводи, че плащането по сметка на
адв. В. е невалидно спрямо Х. и не поражда действие по отношение на нея.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.497 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Х. Н. Х., ЕГН **********, действаща като малолетна чрез своя
законен представител и ** Н. В. Х. ЕГН **********, и двамата с адрес: С.Д.,
общ. С.З., ул."П."* - чрез адв. Р. М. със съдебен адрес: гр.С, ул."Ц.А." №*, ет.*
твърди, че на 23.08.2020г. на път II-57, на разклона за с. Б., обл. С.З., в зоната
на Т-образното кръстовище, образувано между второстепенния път и пътя за
с. Б., е настъпило ПТП между л.а. „О.К.“, с рег. № *** и лек автомобил
„Ф.Т.“, с рег. № ***.
С влязла в сила Присъда № 2/17.01.2023 г. по НОХД № 1066/2022 г. по
описа на ОС - С.З. Н. В. Х. е признат за виновен в това, че на 23.08.2020г.
около 14:00 часа, на път ** в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за
с.Б. общ.Р., в условията на независимо съпричинителство с Й.И.Й., при
управление на МПС л.а. „О.К.” с рег.№ *** нарушил правилата за движение,
а именно: чл.50 ал.1 от Закона за движението по пътищата - на кръстовище,
на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство,
като не сторил това и по непредпазливост причинил смъртта на З. Н. Х. ЕГН
**********, а със същата присъда е признат за виновен Й.И.Й. в това, че на
23.08.2020г. около 14:00 часа, на път 11-57 в зоната на Т-образно кръстовище
с разклона за с.Б. общ.Р., в условията на независимо съпричинителство с Н. В.
3
Х., при управление на МПС л.а. „Ф.Т.“ с рег.№ *** е нарушил правилата за
движение, а именно: чл.20 ал.2 изр.2 от Закона за движението по пътищата -
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, като не сторил това, чл.21
ал.1 от Закона за движението по пътищата - на водача е забранено да
превишава скорост на движение 90 км/ч в извън населено място, като не
сторил това и се движел с превишена скорост над 90 км/ч, и по
непредпазливост причинил смъртта на З. Н. Х. ЕГН **********, за което и на
двамата са наложени съответни наказания.
Твърди, че вследствие на ПТП на майката на малолетната ищца З. Н. Х.
са били причинени травматични увреждания, които са довели до смъртта и.
Твърди, че тя е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното
произшествие.
Твърди, че вследствие на причинената смърт на нейната майка е
понесла и понася неимуществени вреди – страдания, скръб, тъга, негативни
психически изживявания. Посочва, че е загубила единствения родител, който
е полагал грижи за нея и е осигурявал нормална семейна среда. Твърди, че
загубата и е голяма и непреодолима. Твърди, че към датата на ПТП
гражданската отговорност на причинителя на вредите Н. Х. като водач на лек
автомобил „О.К.” с рег.№ *** е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника З*"Б.И." АД с полица № BG/02/120000292932, с
период на действие от 20.01.2020г. до 19.01.2021г. Твърди, че на 06.10.2020г.
е отправила молба – претенция до застрахователя за определяне и изплащане
на застрахователно обезщетение, но в законоустановения срок от страна на
З*"Б.И." АД това не е сторено. Това е породило правния и интерес да предяви
вземането си по съдебен ред.
Твърди, че с влязло в сила решение № 260081/18.07.2022г. по търг. д.
№43/2021г. по описа на ОС – С.З. е уважен изцяло предявеният иск от Х. Н.
Х. против З*"Б.И." АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 50 000 лева, като частичен от 200 000 лева - претърпени в
резултат на ПТП от 23.08.2020 г., при което е причинена смъртта на З. Х. от
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество,
съгласно горепосочената полица. Твърди, че именно с това влязло в сила
съдебно решение между страните е установено и че не е налице
4
съпричиняване на вредоносния резултат от починалата З. Н. Х., поради
непоставен предпазен колан.
Претендира заплащане на обезщетение за остатъка от пълната сума от
200 000 лева /след уважаване на частичния иск от 50 000 лева/, която счита за
справедлив размер на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
Моли съда да осъди ответника З*"Б.И." АД да и заплати сумата 150 000,
предявени като последващ частичен иск, след предявения частичен иск от 50
000 лева от общо 200 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от малолетната Х. Н. Х., изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод смъртта на майка и З. Н. Х.
вследствие на ПТП на 23.08.2020 г. ведно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията 06.10.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото разноски.
Ответникът З*"Б.И." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление –
гр.С., бул."Д.Б." №* оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди,
че ищцата е предявила своята претенция пред застрахователя чрез своя баща
Д.Р.Д. на 06.10.2020г. Твърди, че на 07.01.2021г. в дружеството е постъпила
молба от малолетната Х. – чрез адв. Р. М., към която твърди, че не е било
представено пълномощно. Твърди, че не е уведомен за започналата процедура
по ** на малолетната Х. от нейните баба и дядо Х.и, а само, че тя живее при
тях в с. Д. общ. С.З.. Посочва, че с молба от 04.10.2021г. малолетната Х. –
чрез адв. Р. М. е уведомила застрахователя, че с решение от 25.05.2021г. е
допуснато нейното ** от Н. Х. и Х. Х.. Представени са и пълномощни за адв.
М. от **ите, представляващи малолетното дете. Твърди, че преди получаване
на молбата от 04.10.2021г., на 15.09.2021г., застрахователят е сключил
извънсъдебно споразумение с Д.Р.Д. в качеството му на баща и законен
представител на малолетната Х. относно уреждане на правоотношенията по
повод предявената от ищцата претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта при ПТП на нейната майка. Твърди, че на
24.09.2021г. е платил на малолетната ищца по посочената в споразумението
банкова сметка сумата 50 000 лева, представляваща половината от
уговореното обезщетение в общ размер от 100 000 лева. Твърди, че остатъкът
от 50 000 лева е платил въз основа на издаден изпълнителен лист въз основа
5
на влязло в сила съдебно решение по т.д. №43/2021г. по описа на Окръжен
съд – С.З., образувано по частичния иск на ищцата за 50 000 лева – частично
от 200 000 лева. Посочва, че плащанията по изпълнителното дело са
осъществени съответно – на 05.01.2023г. /30 000 лева/ и на 13.01.2023г. /31
150 лева/ общо главница и лихви. Счита, че спорът между страните е уреден
изцяло с подписаното извънсъдебно споразумение от 15.09.2021г. и
извършените плащания, поради което намира предявения иск за
неоснователен и моли за отхвърлянето му. Евентуално, ако съдът намери иска
за основателен, моли съда да отчете извършеното доброволно плащане на
50 000 лева и да намали с нея претендираното от ищцата обезщетение, т.е. да
бъдат присъдени само още 100 000 лева, вместо претендираните 150 000 лева.
С допълнителна искова молба ищцата оспорва твърденията в отговора
на ответника. Счита споразумението от 15.09.2021г., на което се позовава
ответника, за нищожно, тъй като към момента на сключването му изразилият
съгласие от името на малолетното дете, не е имал право да я представлява,
поради допуснатото ** на детето от неговите баба и дядо. Посочва, че
решението за допускане на **то е от 25.05.2021г. и действа по отношение на
всички. То е влязло в сила на 01.06.2021г. и въз основа на него е променен и
акта за раждане на детето. Намира, че сметката на името на адв. А.В., по
която застрахователят твърди да е платил доброволно сумата от 50 000 лева
въз основа на това споразумение, не е сметка на малолетното дете, нито е
посочена от нейните **и. Посочва, че адв. А.В. е упълномощен да получи
плащането от лице, което към 15.09.2021г. вече не е законен представител на
малолетната Х., поради което – дори и да е извършено такова плащане – то не
е получено от Х., нито я обвързва. Намира, че с извършването на превод на
сумата от 50 000 лена по сметка на адв. В. ответникът не е погасил свое
задължение към Х. Х..
От страна на З*"Б.И." АД – гр. София не е постъпил допълнителен
отговор по допълнителната искова молба.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност” за водача на лек автомобил марка „О.“, модел „К.”
с рег.№ *** е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника З*"Б.И." АД с полица № BG/02/120000292932, с период на действие
от 20.01.2020г. до 19.01.2021г. Това обстоятелство не се оспорва от ответника
6
и се установява и от представената справка от Гаранционен фонд.
Видно от представеното по делото заверено копие на Присъда №
2/17.01.2023 г. по НОХД № 1066/2022 г. по описа на ОС - С.З. Н. В. Х. е
признат за виновен в това, че на 23.08.2020г. около 14:00 часа, на път ** в
зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с.Б. общ.Р., в условията на
независимо съпричинителство с Й.И.Й., при управление на МПС л.а. „О.К.” с
рег.№ *** нарушил правилата за движение, а именно: чл.50 ал.1 от Закона за
движението по пътищата - на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство, като не сторил това и по непредпазливост
причинил смъртта на З. Н. Х. ЕГН **********, а със същата присъда е
признат за виновен Й.И.Й. в това, че на 23.08.2020г. около 14:00 часа, на път
11-57 в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с.Б. общ.Р., в условията
на независимо съпричинителство с Н. В. Х., при управление на МПС л.а.
„Ф.Т.“ с рег.№ *** е нарушил правилата за движение, а именно: чл.20 ал.2
изр.2 от Закона за движението по пътищата - водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, като не сторил това, чл.21 ал.1 от Закона за движението по
пътищата - на водача е забранено да превишава скорост на движение 90 км/ч
в извън населено място, като не сторил това и се движел с превишена скорост
над 90 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на З. Н. Х. ЕГН
**********, за което и на двамата са наложени съответни наказания.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Тъй като вина за настъпване на ПТП имат и двамата водачи, при
установеното от наказателния съд независимо съизвършителство, като
съпричинители спрямо увредения, съгласно чл.53 от ЗЗД тяхната отговорност
е солидарна.Ето защо няма пречка пострадалият от непозволеното увреждане
да насочи претенцията си за обезщетяване против всеки от тях, респ. против
всеки един от застрахователите, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от тази на деликвента. Ответникът в случая се
7
явява застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
делинквента Н. Х.. Той като водач на лекия автомобил „О.К.” с рег.№ *** се
явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на
застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо
застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С Решение №31/25.05.2021г., постановено по гр.д. №650/2020г. по
описа на Окръжен съд – Сливен е допуснато непълно ** на малолетната Х.
Д.Д. от нейните баба и дядо – Х. К. Х. и Н. В. Х., както и промяна на
бащиното и фамилното име на детето на Х. Н. Х.. Видно от отбелязването
върху акта решението е влязло в сила на 01.06.2021г.
С влязло в сила решение № 260081/18.07.2022г. по търг. д. №43/2021г.
по описа на ОС – С.З. е уважен изцяло предявеният иск от Х. Н. Х. против
З*"Б.И." АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 50 000 лева, като частичен от 200 000 лева - претърпени в резултат на ПТП
от 23.08.2020 г., при което е причинена смъртта на З. Х. от водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, съгласно
горепосочената полица. Силата на пресъдено нещо обхваща всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане – деянието,
обстоятелството, че е извършено противоправно и виновно, настъпилите
вреди, както и причинна връзка между деянието и вредите. Въз основа на
същото влязло в сила съдебно решение между страните е установено и че не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от починалата З. Н. Х.,
поради непоставен предпазен колан. Ето защо съдът не обсъжда горните
обстоятелства.
8
За размера на вредите: По делото са събрани свидетелски показания на
свидетелите Х. К. Х., Й.М. и Г.К., прието е и заключение на съдебно –
психологична експертиза. Изготвен е и социален доклад от отдел „Закрила на
детето“. От показанията на свидетелката Х. К. Х. се установява, че
малолетната Х. е била в автомобила по време на катастрофата, тя е видяла и
осъзнала случилото се. Разбирала, че майка и е пострадала, видяла кръвта,
пищяла и плачела през цялото време. Детето, заедно с майка си, живеели при
свидетелката – майка на починалата З.. Така било още от тримесечна възраст
на детето, тъй като се разделили с бащата. Майката и детето били много
близки, З. била грижовна майка, всяка вечер я извеждала на разходка, водела
я на детска градина. След катастрофата била много тъжна и плачела,
непрекъснато търсела майка си. Посещава гроба и, заедно със свидетелката.
Тъй като бащата не се интересува от детето, то казвало, че няма нито майка,
нито баща и това я натъжавало. От показанията на свидетеля Й.М. се
установява, че З. изцяло се е отдавала на детето си, не я занимавало нищо
друго, много добре се грижила за нея. Детето било много привързано към
майка си, никога не са се разделяли. Сега живее с баба си и дядо си, пита за
майка си и защо не се връща. От показанията на свидетеля Г.К. се установява,
че З. много се е грижила за детето си, имало много обич между двете.
Купувала и дрехи, играчки, водела я на разходки, в парка на люлките, когато е
необходимо – на лекар. Детето било много щастливо с майка си, винаги
радостно, въпреки че бащата не полагал никакви грижи. Свидетелят заедно
със съпругата си са се грижили за детето след катастрофата – била уплашена,
неадекватна, стресирана, плачела и прегръщала свидетеля. Според свидетеля
към настоящия момент тя вече осъзнава загубата на майка си. Гледа как
другите деца прегръщат майките си и се чувства тъжна. Много често говори
за нея, посещава гроба и и вечер като си ляга, говори с нея.
Видно от заключението на вещото лице Е.С.З. по допуснатата съдебно –
психологична експертиза злополуката от 23.08.2020г., при която малолетната
Х. е загубила майка си, се е отразила крайно негативно на детето. Преживяла
е остър емоционален стрес, последван от адаптационна реакция. Към
настоящия момент е в предучилищна възраст, относително спокойно в
психологичен аспект, но с известна предразположеност към хиперактивност в
поведението и склонност към емоционален дисбаланс. Очаква се тя да
започне да осмисля по съдържание загубата на майка си и последиците от
9
това на 7-8 годишна възраст. В живота ши липсва най – значимата фигура за
всяко дете – неговата майка, което я прави дете в риск, поради фрустрацията
и депривацията. Появяват се непреодолими пречки за задоволяване на
основни нужди и естествени потребности, заради физическата и емоционална
лишеност от присъствието на майката. Това разстройва цялостната и семейна
система – сигурността, разбирането на детето за семейство и начин на живот.
От обясненията на вещото лице Е.З. се установява, че напред в годините
при Х. липсата на майката ще се засилва, особено през двата кризисни
периода от гледна точка на възрастовата психология – тръгването на училище
около седемгодишна възраст и през пубертета, който при момичетата
настъпва около единадесет годишна възраст. Според вещото лице в тези
възрасти е най-голяма необходимостта от родител при един подрастващ. При
Х. вещото лице – психолог е установило една лабилност и хиперактивност,
както и невротичност, които са резултат от загубата.
От свидетелските показания се установява, че ищцата Х. е била много
близка със своята майка. Споменът за нея предизвиква болка и тъга у нея.
Смъртта и е била много тежко понесена от детето. От гласните доказателства
може да се направи извод за съществуващите близки отношения между
малолетната ищца и нейната майка, основани на обич и взаимна
привързаност. Смъртта на З. Х. е разстроила детето, което и понастоящем
изпитва тъга и печал от загубата на толкова близък човек. Тази загуба още по-
силно ще се усеща от нея и в бъдеще, когато тръгне на училище и през
пубертета, когато може да изпита затруднения и пречки.
Ищцата е претърпяла и търпи значителни болки и страдания, свързани
със загубата на своята майка. Тя е загубила опората в живота си, най-важния
човек, изпълнена е с тъга и скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищците болки и
страдания за основателен.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек, съдът счита, че
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението, дължимо
на ищцата – единствено дете на починалата в размер на 200 000 лева за
10
справедлив.
Правилно първоинстанционният съд е приложил критерия за
справедливост при определяне размера на обезщетението като е съобразил
степента и вида на търпените болки и страдания. Първоинстанционният съд е
отчел отношенията на особена близост и топлота, които са съществували в
семейството на починалата между нея и детето и, което е отглеждала сама.
Отчел и обстоятелството, че се касае за активна и жизнена жена, отдадена на
своето изцяло на своето дете. Като се отчете сумата от 50 000 лева по вече
уважения частичен иск, на ищцата следва да се присъди сумата 150 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията
06.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
За погасяването на вземането чрез плащане въз основа на сключено
извънсъдебно споразумение от 15.09.2021г.: Видно от представеното с
отговора на исковата молба Споразумение с нотариална заверка на подписите
на страните от 15.09.2021г., застрахователят З*"Б.И." АД е сключил
извънсъдебно споразумение с Д.Р.Д., който в споразумението се сочи като
баща и законен представител на малолетната Х. Д.Д. относно уреждане на
правоотношенията по повод предявената от ищцата на 06.10.2020г. претенция
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на
нейната майка З. Н. Х.. С това споразумение З*"Б.И." АД се е задължил да
изплати на малолетната Х. обезщетение за претърпените от нея вреди от
горното събитие в размер на 100 000 лева в едномесечен срок от сключването
на споразумението. Посочено е, че обезщетението е платимо по банкова
сметка на адв. А.В.. Представено е платежно нареждане от онлайн банкиране
от 24.09.2021г. за извършен превод на сумата 50 000 лева с основание
образуваната при застрахователя преписка по щета. Представено е и
пълномощно от 15.09.2021г. от Д.Р.Д., като баща и законен представител на
малолетната Х. Д.Д. за адв. А.В. за представителство за защита на правата на
Д. и на детето Х. като пострадали от смъртта на З. Х. при ПТП на 23.08.2020г.
С оглед влязлото в сила на 01.06.2021г. решение№31/25.05.2021г.,
постановено по гр.д. №650/2020г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което
е допуснато непълно ** на малолетната Х. Д.Д. от нейните баба и дядо – Х. К.
Х. и Н. В. Х., както и промяна на бащиното и фамилното име на детето на Х.
Н. Х., към датата на упълномощаване на адв. А.В. и на сключване на
11
извънсъдебното споразумение на 15.09.2021г., Д.Д. не е законен представител
на Х. Х.. От 01.06.2021г. Х. е с променен акт за раждане в резултат на
допуснатото ** от нейните баба и дядо. Това обстоятелство е следвало да
бъде проверено от жалбоподателя, за да се увери, че договаря с надлежна
страна.
При липса на потвърждаване от действителния законен представител на
малолетното лице, от името на което е сключено споразумението /напротив –
в допълнителната искова молба е налице изричен отказ то да бъде
потвърдено/, то се явява нищожно, поради липса на съгласие. Същото се
отнася и за упълномощаването на адв. А.В. да представлява малолетната Х. в
качеството и на увредено лице, включително и с правото лично да получи
уговореното обезщетение. Липсват доказателства ищцата да е получила
плащане въз основа на това споразумение. Извършеният превод по сметка на
лице, което не е надлежен представител на Х., не доказва валидно изпълнение
от страна на застрахователя. Споразумението не поражда правни последици
за нея. С извършването на превод на сумата от 50 000 лена по сметка на адв.
В. ответникът не е погасил свое задължение към Х. Х.. Единствените
получени от нея средства са в изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения изпълнителен лист по влязлото в сила съдебно решение
по т.д. №43/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., образувано по частичния
иск на ищцата за 50 000 лева – частично от 200 000 лева. Касае се за два
превода по изпълнителното дело, осъществени съответно – на 05.01.2023г.
/30 000 лева/ и на 13.01.2023г. /31 150 лева/ общо главница и лихви.
С оглед на изложеното обжалваното решение като краен резултат се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание на 10.05.2024г. процесуалният представител на
въззиваемата страна е заявил, че не претендира присъждане на разноски. Не
са и представени доказателства за такива пред въззивната инстанция, поради
което не следва да се присъждат.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА решение №409/19.12.2023г., постановено по т.д. №
68/2023г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е осъдено З*"Б.И." АД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление – гр.С., бул."Д.Б." №* да заплати на
Х. Н. Х. с ЕГН **********, действаща като малолетна чрез своя ** и законен
представител Н. В. Х. с ЕГН: **********, с адрес: с.Д., община С.З., ул."П."
№* сумата 150 000, предявени като последващ частичен иск, след предявения
частичен иск от 50 000 лева от общо 200 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от малолетната Х. Н. Х.,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на
майка и З. Н. Х., настъпила вследствие на ПТП на 23.08.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя
на 06.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13