МОТИВИ към
РЕШЕНИЕ по АНД №792/2017год, по описа на РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Русенска районна прокуратура е обвинила
А.А.А., ЕГН: **********,***,
за престъпление по чл. 293а от НК и внесла ПРЕДЛОЖЕНИЕ
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание при условията на чл.78а от НК.
Обвиняемият дава обясненията, не оспорва изложеното в
постановлението. Твърди, че липсата на парични средства го възпрепятствала да
изпълни задължението си.
Представителят
на Русенска районна прокуратура поддържа наказателното постановление.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:
Обв. А.А.А. е роден на ***г***, български гражданин, със
средно образование, неженен, работи, неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, ЕГН **********.
През 2010г. обв.А.А. стопанисвал магазин за хранителни стоки в с.Тръстеник, обл.Русе. През същата година той отворил и пункт за
изкупуване на прясно
мляко към магазина, като изкупувал последното от производителите в селото.
Между тях бил и св.И.А..
През периода от м.април 2010г. до м.октомври 2011
г. св.А. предал около 12
тона мляко в пункта на обвиняемия, за което му получил надлежни документи, млякото
не му било заплатено.
На 03.04.2013г. обв.А. подписал запис на заповед в
полза на св.А., с която се задължил да му заплати в гр.Русе, сумата от 4466
лева - уточнената между двамата сума за предаденото от св.А. мляко. Падежът на записа на заповед бил
02.09.201Зг.
На 03.09.2013г. записът на
заповед бил предявен на обв.А. срещу подпис, но той не заплатил дължимата сума
на св.И.А.. В резултат, последният подал сигнал в полицията и в хода на извършената
проверка обвиняемият му заплатил част от дължимата сума в размер на 1200 лева, като се задължил
скоро след това да заплати и остатъка от парите в размер на 3266 лева.
Въпреки поетото задължение, обв.А.А.
не го изпълнил. В резултат в началото на
м.януари 2014г. св.А. подал искова молба до Районен съд – Русе, по реда
на чл.417 и чл.418 от ГПК. Било образувано частно гражданско дело № 205/2014г.,
Х граждански състав, по което на 17.01.2014г. била издадена заповед за изпълнение № 116. С нея било разпоредено обв.А.А. да заплати на св.И.А. сумата от 3266 лева -задължение по запис на заповед от 03.04.2013г., с
падеж 02.09.2013г.Въз основа на нея бил
издаден и изпълнителен лист за посочената сума. Двата документа – заповедта за изпълнение №
116/17.01.2014г. и изпълнителният лист били изпратени на съдия-изпълнител при Районен съд – Русе. Било образувано изпълнително дело № 20144520405010 по описа на
Съдебно изпълнителна служба при
Районен съд- Русе. В хода на последното до обв.А.А. била изпратена покана за доброволно изпълнение,
изх.№ 3384/03.02.2014г., с приложени към нея заповед за изпълнение №
116/17.01.2014г. и изпълнителния лист от 17.01.2014г. Поканата и документите
били връчени на обв.А. на 13.02.2014г. лично, срещу подпис. В двуседмичния срок по чл.419
от ГПК обв.А. не подал възражение срещу заповедта за изпълнение и тя влязла в сила на
28.02.2014г.
През периода, след влизане в сила на заповед за изпълнение
№ 116/17.01.2014г., по ч.гр.д. № 205/2014г.,
по описа на Районен съд – Русе, обв.А.А. притежавал имущество, чиято стойност значително
надвишавала размера на задължението му
към св.И.А.. Обвиняемият бил собственик на четири моторни превозни средства със
съответна стойност, съгласно заключението на извършената автотехническа ценова експертиза както следва:
- товарен автомобил Фолксваген ЛТ 35 Д, с
рег.№ Р 4302 АК, на стойност
7634,80 лв., регистриран в Сектор „КАТ" при ОДМВР - Русе на 23.06.2004г.;
- лек автомобил Опел Астра 1,6 И, с рег.№ Р 0357 АМ, на стойност 2554,00 лева, регистриран на
30.04.1999г.;
- товарен автомобил Фолксваген
ЛТ 30, с рег.№ Р
7817 АМ, на стойност 4977,50 лева, регистриран на 26.11.2003г. ;
- лек автомобил Пежо 406 2.0 Д с рег.№ Р 0737 АН, на стойност
3828,15 лева, регистриран на 09.03.2001 г.
Въпреки, че знаел за
задължението си към св.И.А.и притежавал имущество, чиято стойност значително надвишавала размера му,
в едногодишния период от влизане в сила на заповед за изпълнение № 116/17.01.2014г., по ч.гр.д. №
205/2014г., по описа на Районен съд – Русе, на 28.02.2014г. - до 28.02.2015г., обв.А. не предприел абсолютно никакви действия по изпълнение на
задължението си. С изтичането на едногодишния период за доброволно изпълнение на
задължението, деянието на обвиняемия било довършено на 01.03.2015г. Впоследствие, той
продължил да бездейства и да не изпълнява задължението си, което станало повод
през м.май 2016г. св.А. да подаде сигнал до ОДМВР- Русе. В хода на извършената проверка, преди
образуване на
настоящото производство обвиняемият за пореден път заявил, че ще изпълни задължението си към св.А.,
което обаче не сторил.
Съгласно заключението на посочената автотехническа ценова експертиза общата стойност на
притежаваните от обв.А. през периода 28.02.2014г. -28.02.2015г. четири моторни
превозни средства възлиза на 18944,45 лева. Изложеното се установява от събраните
в наказателното производство доказателства, които не се оспорват от обвиняемия.
Обясненията на последния корепондират и се допълва от
събраните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните
свидетели И. Ю. А. и .Г. Ц. К., които сочат факти и обстоятелства, доказващи
извършването на престъплението от обвиняемия. Така събраните гласни
доказателства кореспондират с писмените доказателства и доказателствени
средства на досъдебното производство: именно изпълнително дело № 20144520405010
на РРС, сочещо липса на постъпили суми, т. е. бездействието на обвиняемия;
копия от данъчни декларации от НАП, писма от КАТ - Русе,
Възражението на обв.А., че посочените моторни превозни средства не били
негова собственост, тъй като ги бил продал, но не по надлежния ред, а чрез
пълномощно, съдът не кредитира, тъй като твърденията си не подкрепя с
доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира за безспорно установени авторството на обвиняемия и описаната фактическа
обстановка, което налага единствения и категоричен извод:
С деянието си от обективна и
субективна страна обвиняемият А. осъществил състава на престъплението по
чл.293а от НК, на 01.03.2015 г. в гр. Русе, след като бил осъден да изпълни
парично задължение с влязъл сила съдебен акт - Заповед за изпълнение №
116/17.01.2014 г. по частно гражданско дело № 205/2014 г. по описа на Районен
съд - Русе, влязъл в сила на 28.02.2014 г., в продължение на една година от
влизането му в сила не изпълнил задължението си в размер на 3266,00 лева към
кредитора И.Ю. А. от с. Тръстеник, обл. Русе, въпреки
наличието на имущество за това — товарен автомобил Фолксваген ЛТ 35 Д, на
стойност 7634,80 лв.; лек автомобил Опел Астра 1,6 И,
на стойност 2554,00 лева; товарен автомобил Фолксваген ЛТ 30, на стойност
4977,50 лева и лек автомобил Пежо 406 2.0 Д, на стойност 3828,15 лева, всичко
на обща стойност 18 944,45 лева.
От обективна страна елементите
на престъплението са налице: Изпълнителното деяние осъществил с бездействие,
което започнало от деня, следващ изтичането на едната година от влизане в сила
на съдебния акт и продължило и до настоящия момент. Въпреки, че бил осъден с
влязло в сила решение по частно гражданско дело № 205/2014 г. по описа на
Районен съд - Русе и знаел за това задължение, обв.А.
съзнателно не го изпълнил. Обвиняемият узнал за задължението си на
13.02.2014г., когато му била връчена лично призовка за доброволно изпълнение на
задължението по № 20144520405010 по описа на Съдебно изпълнителна служба при
Районен съд- Русе. Към нея били приложени преписи от Заповед за изпълнение №
116/17.01.2014 г. по частно гражданско дело № 205/2014 г. по описа на Районен
съд -Русе и изпълнителен лист от същата дата. В едногодишен срок от влизане в
сила на съдебния акт - Заповед за изпълнение № 116/17.01.2014 г. на
28.02.2014г. обвиняемият имал възможност доброволно да заплати паричното си
задължение към кредитора св.А.. След изтичане на този период, на 01.03.2015г.
деянието на обвиняемия било довършено и станало съставомерно
по смисъла на чл.293а от НК.
Престъплението
по чл. 293а НК е формално умишлено престъпление, защото съставът не свързва
възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпването на
определени обществено-опасни последици, а е достатъчно самото извършване на
деянието, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен резултат.
Престъплението по чл. 293а НК не е резултатно, а е от онези, които създават
само състояние на опасност за настъпване на вреда. Изпълнителното деяние се
осъществява чрез бездействие - неизпълнение на задължение, установено с влязъл
в сила съдебен акт. При това не просто неизпълнение, а неизпълнение в изрично
очертан от законодателя срок - една година от влизане в сила на съответния
съдебен акт. Иначе казано в закона е посочен моментът, до който деецът е длъжен
да предприеме съответното действие. Ако в срока и към момента на изтичането му
деецът не разполага с имущество и/или парични средства, ако липсва влязъл в
сила съдебен акт или е налице цялостно изпълнение на установеното с последния
парично задължение, няма как да се претендира съставомерност
по чл. 293а НК. От друга страна, без значение за съставомерността
на деянието е частичното или цялостно изпълнение на задължението след изтичане
на посочения едногодишен срок, частичното изпълнение в рамките на същия срок,
както и цялостната загуба на имуществото и/или паричните средства след
изтичането на този срок. Законодателят не е инкриминирал поведение на дееца
извън посочения едногодишен срок. С изтичането на последния деянието се явява
довършено, щом са осъществени всички признаци от обективна и субективна страна.
Престъпленията, изразени чрез бездействие, които, като не изискват настъпването
на определени обществено опасни последици, каквото е това по чл. 293а НК, се
явяват довършени в момента, до който деецът е бил длъжен да предприеме
съответното действие, като до това време не може да се говори още за начало на
изпълнение, тъй като дължимото действие все още може да бъде извършено.
Към момента на деянието и към
настоящия момент обвиняемият бил пълнолетен и психически здрав. Съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите
общественоопасни последици и искал настъпването им:
През едногодишния срок от влизане в сила на съдебното решение знаел, че е
осъден с влязъл в сила съдебен акт да изпълни парично задължение към Община —
Русе, знаел, че разполага с пари и имущество за това, но въпреки това не
изпълнил задължението си.
Предвид изложеното, съдът
признава обв.А. за ВИНОВЕН в извършване на
престъплението по чл.293а от НК и му налага наказание при индивидуализацията,
на което съобрази: налице са законовите предпоставки по чл.78а /изм./ НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и предвид на
императивното задължение, вменено на съда с чл.78а НК, той е длъжен да стори това. Предвид предходното, съдът налага на обвиняемия
минимално предвиденото административно наказание "ГЛОБА", ориентирано
към минимума, в размер на 1000лв, като при определянето му, като смекчаващи
отговорността обстоятелства: липсата на доказателства за други
противообществени прояви; изразеното съжаление и критичност; лошо финансово
състояние; полагането на общественополезен труд; частично заплащане на
задължението; отегчаващи: не се установиха.
Обв.А. дължи направените по
делото разноски — 230,75лв. по сметка на ОДМВР - Русе
Така определеното наказание би
постигнало целите предвидени в чл.12 ЗАНН, ще мотивира обв.А.
в бъдеще да съобразява поведението си с установените в държавата правни норми.
Причини за извършване на престъплението: незачитане
установините в страната правни норми, свързани с
изпълнение на съдебни актове.
Така мотивиран и на основание
чл.378 ал.4 от НПК, съдът постанови своето решение.